Привет и от нас с бат Ицо от Лом и Стражара от Монтана.
За тази година аз и Ицо направихме първата загрявка за годината с изкачване на вр.Миджур на 2януари от Завода през х.Миджур до вр.Миджур и обратно. Снегът не беше достатъчно но все пак на няколко места използвахме и снегоходките, които носихме. Така направихме една добра и няколко по-леки разходки след това за да влезим във форма за този маршрут:
Той, беше следният: 1 ден к-тБоровец - вр.Мусала - х.Грънчар
2 ден х.Грънчар - Канарското езеро - долината на р.Маринковица - вр.Сухия чал - заслон Кобилено бранище
3. ден з.Кобилено бранище - вр.Попова капа - з.Страшното езеро - х.Мальовица - вр.Мальовица - вр.Дамга - Раздела - х.Иван Вазов
4. ден х.Иван Вазов - вр.Черни връх - с.Бистрица
И така дойде така дългоочаквания от мен 3февруари, когато след работа се прибрах и започнах да пълня раницата. Впоследствие няколко пъти я изпразвах и пълних наново с цел да намаля до минимум багажа. С Ицо се разбрахме и уточнихме маршрута, който беше така добре измислен, че ходенето наистина беше до припадък, както се бъзиках уж с него. И така, неочаквано звънна GSM рано сутрин приготвих сандвичите и ги натъпках в раницата. Влака ни за заклатушка към целта, но с повече приказки, неусетно стигнахме до Костенец. От там хванахме едно такси за да ни хвърли максимално бързо до Боровец. В 12,40 бяхме на двореца”Царска бистрица”, откъдето натегнахме обувките, метнахме раницата и потеглихме по мусаленската пътека. Самата тя, беше добре утъпкана и със съвсем малко спускащи се скиори. Неусетно стигнахме до Велчовото мостче, където хапнахме по един сандвич, напълнихме вода и потеглихме почти по тениски нагоре. Слънцето беше напекло и на моменти, когато се покажеше из зад облаците, направо не се живееше. Към 5часа бяхме на х.Мусала пийнахме по един чай, починахме си и потеглихме. Още в началото му казах на бат Ицо, че зор няма да даваме, тъй като прехода си е достатъчно дълъг и труден с тежките раници на гърба и че ще има време да се уморим чак до припадък(Как звучи само!). От хижата сложихме снегоходките и с тях лека полека неусетно стигнахме до Леденото езеро. Тука аз си извадих пикела и продължих по обувки а Ицо смени снегоходките с котки и се закатерихме по перфектните стъпала покрай въжето. В 7.30часа успяхме да се качим горе, където вятъра досега леко играещ си от тук нататък вече беше силен с временни пориви. На метеостанцията сменихме чорапите тъй като времето се застудяваше, а и ни предстоеше цяла нощ ходене до хижа Грънчар. Тука заредихме челниците с чисто нови батерии на Енерджизер ЛИТИУМ и решихме да направим едно съревнование между едни може би от най-добрите челници в България, а може би и в Европа. Това бяха последните модели на Мамут ZOOM и на Петзил MYO RXP. Хапнахме обсъдихме с метеоролога маршрута, екипирахми се с снегоходките и маските на лицата, че вече гонише -10градуса и потеглихме. От тука започна светещото придвижване по зимната маркировка с поредицата изкачвания на всяко връхче, което се изпречише пред нас. Видяха ми се безкрайни изкачванията и слизанията, които лятото по принцип се подсичат по летните пътеки. Пътуването и голямата денивилация, която бяхме качили, тежките раници, които носихме взеха да си казват думата и след разклона за х.Заврачица взехми глъдка въздух. До тук челниците си показаха, че са неповторими. С моят Мамут от кол до кол, където разстояните беше около 100м. При осветяване на най-мощния режим без проблем виждах следващи кол при Ицо също се получаваше но фокуса в далечина беше малко по широк, докато на моя беще много добре фокусиран. От вр.Овчарец нататък взе да ни се поспива и умората взе да наделява, но пък поне имахме стара снегоходкова следа(Благодарности на тези, които са се мъчили). На разколна на Джанка, вече с нетърпение очаквахме хижата, но тя все не се показваше. Почивките вече бяха по начесто макар и понадолнище. И както се бъзиках с Ицо то взе, че стана истина, че ходенето ще бъде до припадък. Ха, ха как звучи само ама тогава хич не ни беше до смях, защото ни очакваха още три поредни тежки прехода. Как да е криво ляво към 12.30 стигнахме до хижата, ни живи ни умрели. Опитахме се да запалим печката долу на първия етаж, но тя неспираше да пуши и затова се отказахме. Качихме се на втория етаж и в отворената голяма спалня успяхме да напалим печката. Хапнахме и към 2часа легнахме и заспахме отмах. Равносметката 19.2км разстояние, 2216 денивилация на изкачване и 1600 на слизане и общо време 12часа зимно ходене. Така завърши първият така желан ден от нас.
https://picasaweb.google.com/MoniStefanov/2011?feat=directlink
_________________ БАИР БУДАЛА
Последната промяна е направена от стражара на Нед Фев 13, 2011 1:43 am; мнението е било променяно общо 1 път
Арни кадри в арно време, като изключим "ветарО"
А подобни вертикални вихри и ние наблюдавахме по козирките на Урдиния циркус след Друшлявишки връх.
Тая експедиция ми прилича на "The real heroes of Telemark"
Калата и на мене ми пуща подобни маратонски муи, ама при мене границата на удоволствие е по-надолу...
Да наистина това си беше един чист мазохизам за мен най-вече първия ден през останалите, като че ли посвикнах малко с него. Причината беше отпуските, а и мерака да тестваме нощем челниците. Благодарение на които нощните преходи при пълно лунно затъмнение и с помоща на Орегона се оказаха възможни.
_________________ БАИР БУДАЛА
Съб Фев 12, 2011 1:09 am
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
Както вече казах, лудички сте
Но след като Ици от Лом е замесен... хихихи (по една случайност го познавам, защото баба е от Лом).
Съб Фев 12, 2011 2:50 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6374
Стражара, вие сте машини бе
Поздрави на бат Ици от Лом
_________________ Бутам след осмата бира
Съб Фев 12, 2011 2:58 pm
martinov
Регистриран на: 04 Юни 2010 Мнения: 79 Местожителство: софия
Браво,наистина хубав преход.орегона който сте изпозвали кой модел е и дали сте доволни от него.
Да същият Ицо е. А устройството е Орегон 300, засега съм доволен от него, но в сравнение с бившата Виста HCx харчи два пъти повече батериите. Но пък може да работи с всички нови карти и има доста екстри, но ако си купуваш си вземи или 450 модела или новата 60ка.
На втория ден се събудихме към 8часа и решихме да видим докъде ще стигнем след вчерашното изморително ходене. Направихме по един чай, като напълнихме вода от все още работещите чешми навън. Попълнихме водните и хранителни запаси, заредихме и термосите и към 10часа дадохме старт на следващото най-голямо ходене. Времето вече беше напекло но снега през целия ден не помръдна да се топи или лепне, заради студения вятър, който ни преследваше още от вр.Мусала. Лека полека се заизкачвахме обратно по пресните ни следи и не щеш ли си намерих шапката, която бях загубил предния ден. Голяма радост беше, все пак не обичам да си губя екипировката. На Джанка разбрахме, че партината от тук нататък ние ще я правим и малко ни спадна самоуевереноста за плановете да стигнем този ден до заслон Кобилено бранище. Въпреки това имахме и по близък, като начало план Канарското езеро и от него решаваме накъде. Започна се едно яко трамбоване и правене на пъртина в пръхкавия, неслегнал и все още девствен сняг. Преди да изкачим вр.Ковач хапнахме за обяд и се видя, че следа няма да има, а трябва да си я правим сами. Продължихме с поредицата от качвания слизания подсичания на места но все по зимната колова, като затъването ставаше или по зле или си оставаше все същто. Слънчо постоянно ни препичаше, а видимостта беше безупречно голяма. Виждаше се през цялото време Пирина с неговите писти и красиви върхове, които може би догодина, ще навестим. На разклона на зимнта колова маркировка за Канарското бяхме към 6часа и вече бяхме решили, че ще се продължава към Кобилено бранище директно по долината на р.Маринковица. Спуснахме се към Канарското и го подсякахме от дясно и излязахме на седловината между Йсифица и Венеца. До тук вече бяхме запалили и челниците малко преди това. Поради не големия сняг, както би трябвало да бъде през това време нямаше опасност от подсичането. При голям сняг си трябва да се мине по коловата и преди Йосефица да се продължи надясно за там. Благодарностти на Аспарух и за подробния зимен пътеводител от който черпихме информация и смелост. Това директно по долината на р.Маринковица беше пак по неговите записки. От седловината започна едно шеметно и бързо слизане по дълбокия сняг. На места реката все още не беше замръзнала и към 8часа седнахеме да хапним. Аз изкопах един окоп около туфа с клек и се подслонихме, но бат Ици нещо не му беше на кеф на корема, затова той реши да дремне, а аз се заех да похапвам и да правя чай. Студа взе да си казва думата и докато запаля газовия котлон ми замръзнаха ръцете. В един момент се оказа, че бутилката е към края си и трябваше да я сменя. За мой късмет изтървах котлона и той се заби в снега. Това се оказа голяма грешка, която допуснах. Замръзна веднага горещия разпръсквач на газта и след като смених бутилката неможех да го запаля. Всички запалки от студа или незнам от какво отказаха. Тогава си спомних за газовата запалката на Примус, която издържа и на бурен вятър и може продължително време да гори, без да се повреди. В един момент една запалка тръгна, благодарение и на кибрита, който носих в шише от Упсарин. Подгрях разпръсквача и котлона, най накрая тръгна. Сварих чая хапнах сандвич, събудих другаря и той пи малко чай и потеглихме на нощно ходене пак. Тъй като с GPS бях само аз съответно аз издирвах пътя и газех в дълбокия сняг. Между 10и 11часа достигнахме коловете пресичащи река Маринковица и малкото ни надежда за партина угасна, като видяхме девствения сняг нагоре. Тука пак моята машина за ходене(както казва Дидо), поиска пак да яде. Набързо хапнах при едно изворче и полях с нескафе 3в1 но с цел да пия повече течност го бях направил в половин литър. Пак захапах с Орегона отпред и с челника търсих всеки следващ кол след кол. Горе на билото вятъра пак започна да ни духа и да ни кара пак да се екипираме. Малко след вр.Водния чал изтървах един кол и малко се спуснах, но бързо коригирах това. Все пак неможех да гледам постоянно в този уред и затова беше по лесно да търся коловете с дългата светлина на челника. По характеристики го дават да хвърля на 120м и наистина си е така. До това разстояние без проблеми ги засичах. Започна се едно спускане след последната височинка, на която неможах да разбдра, каква беше тази зимна маркировка по почти отвесен наклон, който може би е и лавиноопасен, съдейки по липсващите колове. Пресичахме клекови гнезда и дълбоки навети преспи и най накрая към 4 часа наближихме и видяхме едва виждащия се силует на заслона в тъмната безлунна нощ. Влязахме най накрая, аз пак хапнах и веднага легнах, Ицо остана да се мъчи с печката и да си прави супа. И така завърши и втората героична за нас епопея. Ха, ха – шашави сме си, както се вика по монтански, да вървим цял ден и нощ, вече втори ден.
_________________ БАИР БУДАЛА
Нед Фев 13, 2011 2:55 am
Visoko
Регистриран на: 14 Юли 2009 Мнения: 80
Хей, Стражар, ти можеш да напишеш "Планински нощен пътеводител "
Имаш вече три маршрута: вр. Мусала - х.Грънчар, Маринковица - з. Кобилино бранище и като гледам снимките вр. Мальовица- х.Иван Вазов.
И така щом се показа слънцето аз скочих, като опарен все едно съм се оспал и то донякъде си беше така. По принцип, когато съм в планината гледам да ставам в 5часа и да тръгвам в 6(най-късно в 7,но само зимата). Както и да е в 8 часа се излюпих и веднага събудих Ицо за да се стягаме пак за дългия преход. Събрахме багажа, направихме чая, напълнихме термосите и в 9часа вече заслона взе да ни се отдалечава зад гърба. Очартаваше се слънчев но ветровит ден. Захапахме коловата маркировка в посока малко след Лопушки връх, откъдето се изкачва по уж безопасен вариант. Партина пак нямаше, но пък затъването не беше, толкова дълбоко, както предишните дни. Към 12 часа излязахме на билото и с радост видяхме, че от към вр.Лопушки връх има следи в посока заслон Страшното езеро. Това ни вдъхна кураж и вдигнахме въздуха за следващият вр.Попова капа през, който минава коловата маркировка. Таман започнах да го изкачвам и Ицо взе да вика:..Човек, човек, там горе на Попова капа. Погледнах и наистина от там слизаше човек със снегоходки и розов пикел. Ицо веднага позна Аспарух, създателя на “Зимен пътеводител”, тъй като той винаги носел такъв, розов пикел. С голяма радост се запознах с този достоен планинар и човек. Разменихме по някоя друга приказака, ударихме едно фото с неговия апарат(искам снимка) и всеки пое по планираните си маршрути. Нещо, което ни напълни душите е че той ни благодари за партината, която сме му направили до р.Маринковица(да видим един човек и той да ни благодари за партината направена от нас), а ние пък за тази до хижа Мальовица. Започна се едно шеметно изпълнено с околни красоти слизане към Страшното езеро. Там починахме и се насладихме на красивите Купени. Решихме да обядваме на х.Мальовица и потеглихме към нея. По пътя срещнахме момиче и момче, които се бяха запътили към Страшното езеро с цел нощувка и скиторене около него. Разменихме по някоя друга дума и потеглихме надолу по вече оформената магистрала. Към 4часа вече бяхме седнали на една маса вътре в хижата и аз си пиех две натурални сокчета а бат Ицо, биричка. Хапнахме и към 4.30 заредени с енергия потеглихме към терасите нагоре. Пътека нагоре беше като автомагистрала и имаше доста групи, които слизаха на тумби от върха. При преодоляването на терасите една по една гледките, които се откриваха бяха невероятни. Малко след последното езеро, вятъра взе да взима надмощие над защитеното ми само с поларена фанелка тяло и затова се обляках подобаващо, като за борба. Горе вече той си играеше със снега и го вдигаше и въртеше във всички посоки. Щом като излязах на билото се оказа, че от тук нататък той ще командва. Криво ляво се добрахме до Мальовица за 3часа от хижата. Тука вече се наложи да сложим за пореден път челниците и да потеглим на нощна борба с вятъра, който вече духаше силно. Малко след разклона за Рилския манастир се наложи да си сложим ски маските тъй като вятъра и вдигащия се сняг се биеха с болезнена сила в лицата ни. Няма да ви казвам какво е да си с ски маска със затъмнение категория 4 при пълно лунно затъмнение. Направо ако не бяха мощните ни челници да пробият мрака, който виждахме без тях си бяхме направо загубени. Започна се една бораба със вятъра и търсеното на правелния път. Благодарение на GPS и зимната колова маркировка лека полека със зор се добрахме да Додова връх, който за нас беше най-голямото припятствие за прехода ни до х.Иван Вазов. Под него зад една скала решихме да сложим котките и да го качваме на най-мощните режими на светене на челниците. Така с тях виждахме постоянно ясно очертаното било макар вятъра да си играше със снега както си иска. С няколко почивки най-накрая го превзехме и обухме пак снегоходките. От тук нататък, като че ли вятъра не беше толкова лошо настроен, а и вече се виждаше Вазов връх. Той беше последният, който трябваше да изкачим. Благодарение на перфектната партина от снегоходки и моторни шейни бързо заизкачвахме последния връх за деня. И так в един момент се озовахме на Раздела, където пробвахме камбаните и потеглихме надолу. Малко преди да слезим от върха започнахме една кореспондненция с мигания на светлини с хижа Иван Вазов. До края си мислихме, че това е хижаря, а те се оказаха пантаджии, които ни видяли от столовата. И така след стремглаво спускане към хижата в 11.30часа акустирахме на нея. Доста по рано от заложеното от мен време. Забравих да отбележа, че от съревнованието, което правихме между челниците този на Ицо изтощи прекалено бързо батериите и мана в икономичен режим. За мене това не е нормално за тъкъв уж марков челник, на който трябва да разчиташ в екстремни условия. Общата денивилация на изкачване за деня беше 2525 и разстояние от 22.84км. Така завърши последният ни голям от поредицата двудневни преходи, правени от нас, като еднодневни, но вече не в заслон ами в уютна топла хижа и то в подобаващ час.
Чудесни пътеписи! Снимките също са много добри!
Информативно, много полезно четиво за аудиторията на форума!
Разбира се, далеч не всички имат физическите сили и не са толкова луди,
че да планират и осъществяват такива натоварвания.
Поздравления за волята и амбицията!
Желая Ви интересни и безаварийни приключения и занапред!
Пон Фев 14, 2011 11:28 am
Visoko
Регистриран на: 14 Юли 2009 Мнения: 80
Браво на вас! Невероятните сте! Така спокойно си разказваш за нощното ходене в силен вятър!
Последната промяна е направена от Visoko на Пон Фев 14, 2011 4:11 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Ние с бат Ицо вече навъртяхме доста нощни преходи, а и за тази година сме планирали още доста. Например за на пролет, ще правим Петрохан - вр.Мургаш за 24часа, както и най-амбициозният ни план вр.Мусала - вр.Вихрен за 24часа.
_________________ БАИР БУДАЛА
Пон Фев 14, 2011 2:56 pm
Caka1ueB
Регистриран на: 03 Сеп 2009 Мнения: 28
Благодаря за хубавия пътепис и снимки. Бъдете живи и здрави... Тук където съм аз така ми липсва планината, че само подобни разкази ме пренасят там, където и вие сте били. Благодаря ви!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
