До Ботев и назад

Мислех мислех дали да пиша . .. и ме заболя главата от мислене.
Така или иначе няколко човека искаха да им разправя та ето едно пътеписче

С едно другарче се канихме от много време да качим ботев в зимни условия. Е не можахме. Не че не го качихме, но условията не бяха съвсем зимни. В събота се натоварихме на мойта каляска и поехме директно към паркинга под х. Плевен. Времето обещаваше да е подходящо, а на мен ме сърбяха краката. . ЕЕЕ не бе, не че не съм се къпал , от нетърпение да хвана баира. Така, в 11 часа на паркинга под х. Плевн. Там засякохме един младеж дето си го мяташе по паркинга. Въжето му беше около 10 метра, май беше катерил на някаъде. Там беше и инкасатора на паркига. Даде ни квитанция - 4лв " и може да си седите и днес, и нощеска и ччаааак утре като решите да си дойдете". Обясниха ни от къде да хванем пътеката по "кабела" и ни казаха, че сме закъснели. Те пък от каде знаят в колко часа сме искали да стигнем на паркинга не разбрах?!?. И така, поехме нагоре през гората, която приличаше да е в края на ноември - кал и голи клечки. Точно 13мин21сек след като тръгнахме се усетих че не съм си затегнал болчетата. Аа, не тея на дъската, те са си отхлабени отдаван и немат натягане. Ами бочетата на мацките бях забравил да понатегна. Теглих си една сръбска псувня на ум. На една масичка преди да хванем същинското катерене спрях и успях да ги позатегна. После се оказа че от тея котки смисъл няма . . ама кой да ти каже. Тааака. Поехме право нагоре по реброто. Ама какво ребро само - 1200-1300м денивелация за около 3 км. Голям баир голяма работа. около 2 часа го катерихме като малко преди края спряхме да го ядем за обяд и да си обуем по дебели панталонки от които нямаше смисъл. в 2 бяхме на билото. От там понеже беше много рано предложих да ходим към Жълтец и от там евентуално да измислим някаква импровизация. Уви, другарчето м инещо сдаде багажа. Баира му дойде в повечко. Както и да е отидохме до жълтец а там . . приказка. Опънахме се на една полянка и подремнахме на припек.Тишината беше углошаваща. само пищенето в ушите се чуваше- deafening silence (http://www.youtube.com/watch?v=3o_0GcClKtw) Дори след почивката предложенията ми да идем до Кръстците и да се спуснем на Левски, или пък от Жълтец да идем на Рай и другия ден към Ботев не се приеха Sad

При това положение тръгнахме обратно към заслона. В 5 бяхме там, пихме кафе и се качихме до върха. Метеоролога беше излязал на шопинг в близкия Моу. Нямаше го в бараката. Помотахме се по върха, намерихме на едно място истински хубав фирнован сняг и му се порадвахме малко. Празников взе че се появи. Аз го питах какво ще е времето и той рече, че незнае?!
Е**си метеоролога Very Happy

Слязахме си после на заслона. Там не беше интересно. имаше едни и още едни. гледахме малко мач, ядохме го пак. Горе има ВИ ФИ както споменах на друго място Smile

голям хотел е станало. само джакузите беше замръзнало, ама не сме толко капризни.как да е - възползвах се от нета да проверя времето и прохода троян кърнаре в какво състояние е. На другия ден сутринта бремето беше гадно, духашевятър, мъгла и валеше сняг. тръгнахме си като плана беше да се спуснем по другото ребро с въжето. котките пак не влязоха в употреба. Но това ребро ми се стори по ребор и от това дето първия ден ходихме. Много стръмно. Аз на няколко места се посвлякох с по 2-3 метра. добре че има въже ! и така, тамън слязохме на по равното и взе че пекна Smile

поснимахме , попързаляхме се по гъз. Спуснахме пистата до х. Плевен. Дадох най добро време на първата контрола. До финала удвоих преднината. Другия колега ми дишаше във врата ама в последните метри изпусна врата и се изшльопа в калта. На х. плевен ядох боппп с кисело зеле и шкембе чорба с чесън . . .сатанинско Smile

)) Няма страшно, на колегата носа му беше запушен та не се оплака по пътя наобратно. И така, тъкмо тръгнахме от х. Плевен към каляската и запука градушка. . гръмотевици, дребен пороен
град! женски номера ни въртеше тоя ден времето Smile

Така или иначе аз много се изкефих на градушката. около 30 мин си ни плиющеше здраво. Стигнахме на колата и спря Smile

горния слой беше вир вода. под него бяхме вир потни Smile

така че си бяхме мокри. и така. това беше зиманта не зимна разходка до Ботев. Навръщане минахме през чифлика уж да се накиснем в някой топла локва. Ама се оказа по стиснати и от габровци тез там. 10 кинта искаха да влземе за 30 мин в басейна. Отсвирихме ги, да не са я топлили те таз вода я !! Навръщане през Кърнаре да видим какво става и по беклемето. Пътя там е станал като нива от северната страна преди превала. И тай, в 8 часа бяхме по домовете. за съжаление колегата май го поразболяхме - прибрах го утях с 38 и малко температура Sad

Интересно!
Между другото когато загърмя ние точно се спускахме по въжето на Купена. Стори ми се, че се чува някъде от запад. И добре, че беше за кратно, че каква евакуация щяхме да спретнем по това дълго ръбесто било, ум ми го не побира ...

Колкото и да ми е мъчно си по - добър от мен в писането.Много по-добър!
Ще чета с удоволствие следващия ти материал! Very Happy

igurbev написа:

Интересно!
Между другото когато загърмя ние точно се спускахме по въжето на Купена. Стори ми се, че се чува някъде от запад. И добре, че беше за кратно, че каква евакуация щяхме да спретнем по това дълго ръбесто било, ум ми го не побира ...

ех, и на мен ми се ходеше на там. Иначе евакуацията на място, клякаш някъде и се молиш. То ако затрещи там и на север и на юг има едно час слизане до гората

@Gollum - може да се абонираш с СМС на кратък номер. Или още по добре, ще ме спонсорираш да ходя насам натам и после ще ти давам да четеш Razz

Така... ... младежа, който не знам какво си е мятал, ви обясни изключително вежливо как да хванете "кабела". Въжетата бяха 2 х 50м. и бяхме катерили тур "Малчика" (26 въжета, ако това ти говори нещо). Така нареченеят "инкасатор" се казва Георги и е един от най-добронамерените хора които си срещал. Наистина не сме знаели в колко часа искате да бъдете на паркинга, просто хората, които знаят къде отиват гледат да са тръгнали от там преди седем. Това, че сте стигнали до билото(Млечния чал) за толкова време си е чист късмет, защото в зависимост от времето часовете стават двойно и тройно. За информация 1983г. нац. отбор по алпинизъм взема разстоянието от паркинга до Ботев за три часа, с 20 килограмови раници. За "мацетата" поразпитай тук-там кога и как се ползуват. Относно "пътеписчето" - езикът ти е изключително дразнещ и неграмотен. И последно - карираните памучни катерачни панталони са бая псевдарски.

А, ти пък. Разказът на колегата е майтапчийски та дрънка. Croc

Днеска ми оправи настроението заедно с историята за Рибни езера на Огнедишащия змей Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от mediator37 на Сря Мар 30, 2011 10:08 pm; мнението е било променяно общо 1 път

искрено съжалявам че не си разбрал закачливия разказ. Може да звучи малко цинично на места - давам си сметка. Но така ми е дошло така съм го написал.
Относно Георги -да , човека беше много вежлив, навръщане си говорихме малко. От вратата на фургона ни каза как ни е гледал като сме ходили нагоре и в колко часа къде сме били .благодарих му за вниманието което ни отдели. Нямам нищо против него. Нито пък вас. Даже съм много благодарен, че ни опътихте. Бяхте отзивчиви и добронамерени, за което благодаря. Мисля, че с нищо не съм ви нагрубил и обидил. Относно неграмотния ми език - положението няма да се промени, явно нещо от миналото ми липсва ?!
Относно панталоните ми - позна. Псевдарски са. позлвам ги за домашни и като шофирам, че не ми се спарват атрибутите. Може би трябва да ходя с дънките, по ще ми прилягат шом по дрехите преценяваме хората!!!
Последно ще ти кажа че ходенето го приемам като забавление и разтуха от ежедневието. Нито съм катерач, нито съм в някой национален, регионален или какъвто и да било отбор. Нито претендирам с знания за всяка бабунка и камък как се казват по ново и по старо. Аз просто се забавлявам. Опитвам се да го пресъздам и в разказа. Явно някои хора го приемате доста при сърце. Нямам проблем с това. разни хора, разни идеали.
И понеже не обичам да се конфронтирам искам да ти се извиня ако съм те засегнал. Още веднаж благодаря за информацията която ни дадохте преди да тръгнем.
И между другото наистина бяхме доста закъсняли. Даже си го говорихме това още на Български извор като бяхме в 10ч.
Поздрави на теб и спътника ти, много положителни емоции в планината и не се косете.
Peace.

Fredi,вместо да си го слагаш на сърцето си го премести в др.крачол. Сигурен съм,че така и си направил.
Нали знаеш,че великите са мн.докачливи. В случая без никаква причина. Почти при всяко тръгване зимата през Пирин някой хижар или ПСС-ар ни е обяснявал как до никъде няма стигнем и колко е опасно,а същия тоя хижар не е направил и една крачка извън хижата цяла зима,освен до нужника./и то ако няма вътрешен такъв/.
И лично според мен един разказ ако не е пиперлив не е интересен.Та кой за бога в планината говори цензурно?!Особено като няма дами./а напоследък хич ги няма Crying or Very sad

-което си има и своите плюсове/

Колкото до спонсорирането,ако се засечем на някоя хижа бирата е от мен.....добре де и ракията Laughing

- да,бе на събора на форумистите,който се обсъжда напоследък.

Я ! Какъв е този събор ? Къде се обсъжда ? Razz

Не е вярно, че няма дами, просто...такъв ти бил късмета Laughing

Например, виж групата на Иван, в която болшинството са представителки на нежния пол (не е ясно как успява горкия да се оправи с толкова много жени наведнъж Wink

)

Някои от пишещите тук също са дами (аз лично не бих употребила точно тази дума за себе си, но това са подробности).

В раздел проблеми и препоръки.

Пак така - 14-15.05.2011

Етикетът "По кабела" ми беше влязъл в ума, пък и трябваше да тестваме новите гуми, така че се отправихме към паркинга под х.Плевен. За моя изненада там нямаше други коли, освен една с местна регистрация. Човекът от паркинга ни попита къде ще ходим и кога смятаме да се върнем - не че му влизало в работата, но все пак да знаят да изпращат планинските спасители, ако не се върнем в уреченото време. Предупреди ни да не минаваме през улеите. "По кабела" било добре.
"По кабела" е с една идея по-стръмно от нужното за да се чувства комфортно човек, а и от падналите наскоро дъждове още в гората се хлъзгаше.
Погледната от далече, билото около Ботев изглеждаше съвсем снежно, но на място сняг почти нямаше. На билото между навятите още нестопени преспи се газеше във вода. Хапнахме на заслона и оставихме багажа, за да се качим до Ботев. Освен хижаря, до този момент заслонът бе празен, но той ни каза че чакал голяма група от Добрила и друга от Калофер.
Тези от Добрила така и не се появиха, но пристигнаха други. Едни идваха (между които Славейко/izvetrql, с когото си стиснахме ръцете и други, оттук оттам визуални познати) от Калофер през Равнец, други от Паниците, през Рай и Ботев, трети от Карлово през Равнец. Брей! Чак се почуствахме засрамени с нашето скромно постижение Smile

.
На следващия ден смятахме да се върнем "По въжето", като се разходим преди това по билото. Като стигнахме Жълтец обаче, се отвори страхотно време с хубава видимост. Как да го свърта човек и да тръгне да слиза при това положение? След известно колебание решихме да рискуваме да се върнем по лятната пътека от х.Левски за х,Плевен (на пръв поглед сняг надолу нямаше) и да продължим още малко по билото, поне до Костенурката. Под Костенурката си оставихме багажа и аз се отцепих с идея да притичам "набързо" до Кръстците или докъдето стигна, според времето. Та поех с летящ старт по корубата на Костенурката (откъдето не бях минавал дотогава) и изведнъж, ха!, стигнах до прагчето някъде по средата на ръбчето. Ефектно място, отляво необозрими отвеси, отдясно не толкова отвесни, прагче около 3м. и под него площадка, нещо като 1 на 1.5 м. Изпаднах в дълбок, продължителен размисъл. Толкова дълбок и продължителен, че когато все пак стигнах на края и се смъкнах от Костенурката видях, че облаци са засенчили Купена и Кръстците, и времето е много напреднало. Най-умното беше да се връщам.
Слизането по лятната пътека не беше съвсем безпроблемно. Поне на две места пътеката бе напълно непроследима. Бях минавал от там преди 10-на години, но така и не успях да извикам вършещи работа спомени (освен, че тогава срещнах един овчар и го попитах накъде). Не се размина и без пресичане на улеи от североизточната страна на Жълтец, които за щастие бяха скромни.
Снимките

Добре сте се разходили, а тая пътека дето сте минали на връщане - Видимската, трябваше да агитираш Славейко да мине с вас Smile

Мисля, че още не я е минавал, но миналата есен имаше голям мерак Smile

Аз малко го разубедих тогава Smile

Та гледам и ти си писал за никак несимпатичните заснежени улеий, и за откровенно лошата на места и пътека и маркировка, но това е защото рядко се ползва според мен, до там от където се среща с жълтата маркировка от х. Яворова лъка...

Та колеги маркираха тоя уикенд участъци по Ком-Емине, та ми се ражда идея защо да не измислим нещо и за тая пътека, за освежаването й ? Славейко съм на 100%, че ще е за, а пътеката всъщност е доста хубава. Аз ще го обсъдя тоя уикенд с него и мисля, че ще измислим начин да я обновим поне маркировката Smile

Последната промяна е направена от ggattov на Сря Май 18, 2011 4:17 pm; мнението е било променяно общо 1 път

	ggattov написа:
	Та колеги маркирах тоя уикенд участъци по Ком-Емине...

Кои участъци, къде??? Exclamation

И имало ли е някъде предварително пусната информация, че ще се прави такова маркиране???

@igurbev
https://picasaweb.google.com/igurbev/pkdHmE#5607771398003286578
А нямаше ли начин да подсечеш Костенурката от север(снежното петно)- там където минава лятната пътека, или просто на снимката изглежда по-проходимо.
Без значение, де Very Happy

, снимките и разказът са на обичайното ниво.За 5 минути и аз минах с теб по билото. Wink