Да cholla, и в двете групи имаше по един фотоапарат. Не зная те колко снимки са правили, но моите са малко. От губи търси, за снимки много време не остана. Но колкото са, ще ги покажа тук понататък. Дано другите да са направили повече. cholla, можеш ли да си спомниш след Голямата нива по асфалта ли слезе на юг или по маркировката продължи. По асфалта се слиза на юг до едно камионно обръщало (асфалта вече е почти чакълен път). Изкачва се на изток до беседка с хубава чешма и се продължава на север почти до връх Байрака, по чер път. Идеален път за велотуристи. Само при спускане от Голямата нива надолу има разрушен мост, с голяма скорост да не се забие човек долу.
dido, няма нищо за чертане,тъй като пътя е начертан и сме вървели само по начертаното. Само преди скалите топалкая пресякохме направо.Не слязохме по пътя и после да се изкачваме. Ще го начертая понататък. Минахме по следата на топографската карта на GARMIN. A що се отнася за маркирането, ако се събере група, аз ще се опитам пак да бъда там.
Регистриран на: 28 Юни 2010 Мнения: 162 Местожителство: на душата завинаги на Балкана-тялото днеска тук утре там..
Мисията...
Здравейте!
Поздравления за успешната мисия.Ще бъде хубаво да направите подробен разбор, да не повтарям писалите преди мен....
Маркировката за участъка споменат от meco puh е обновена само по този способ с лентичките или опреснявахте старата такава с боя?
Какво е състоянието в останалия участък по който преминаха Борката и bourbonman .
meco puh - това за загубата на "личното оръжие" се наказва с две бири и порция кебапчета.....
Този участък ли беше най-проблемния относно маркировка и растителност в източната част..
ОСЗ
Чет Апр 28, 2011 7:07 pm
Балкана
Регистриран на: 28 Юни 2010 Мнения: 162 Местожителство: на душата завинаги на Балкана-тялото днеска тук утре там..
Мисията...
Здравейте!
Поздравления за успешната мисия.Ще бъде хубаво да направите подробен разбор, да не повтарям писалите преди мен....
Маркировката за участъка споменат от meco puh е обновена само по този способ с лентичките или опреснявахте старата такава с боя?
Какво е състоянието в останалия участък по който преминаха Борката и bourbonman .
meco puh - това за загубата на "личното оръжие" се наказва с две бири и порция кебапчета.....
Този участък ли беше най-проблемния относно маркировка и растителност в източната част..
ОСЗ
Чет Апр 28, 2011 7:10 pm
boris_borisov
Регистриран на: 23 Ное 2010 Мнения: 616
Как стояха нещата през моя поглед?
Малко след 6 ч сутринта слизам от влака на гара Шумен. Наско (bourbonman) и Мечо (казва се Мехмед, ама цял живот му викат Мечо, образ безподобен, де да имаше повечко такива!) ме чакат. Мечо си е оставил ладата на паркинга на гарата, като е карал без документи, ама късно се бил усетил Взима си той раницата и брадвичката и тръгваме тримата. Наблизо е Дидо, който ни чака с неговата Вектра. Запознаваме се и потегляме. След малко Дидо се усеща, че и неговите документи ги няма. Връщаме се да си ги вземе. После тръгваме към разклонението за с.Риш, където имаме среща с Васко от Сливен. Той с Голф-чето ни чака по уреченото време. Тръгваме по Ришкия проход, докато стигнем мястото, където излиза маркировката от запад. Пада се при табелите за областите Шумен и Бургас. Там се разделяме, както сме се разбрали – двама тръгват на запад, другите трима продължават до горското и оттам на изток. Среща – където се срещнем. Аз съм сред тримата. С Наско и Дидо минаваме през Риш, Тушевица, Бяла река и оттам по чакълест път покрай река Елешница се насочваме към горското стопанство. Не се наложи да трамбоваме пеш, пътя се оказа проходим за вектрата. Към осем и половина сме вече там. За наша радост заварваме един горски и го разпитваме за маршрута. Каза той каквото знаеше, ама не запомних и не разбрах много. Видяхме откъде излиза и пътя откъм Върбишкия проход. Пада се от север на горското и там се пресича река Елешница, има и чешма. Оставяме вектрата там без много ясна идея как ще си я вземем после и тръгваме по маркиран път на изток. По него неотдавна е минал булдозер и сега пътя е чист и равен. След малко стигаме до разклонение и поемаме вляво с идеята, че десния път се отдалечава от билото, което виждаме северно от нас, а ние не искаме това. Връзваме и бели лентички, с които да улесним другите след нас. После стигаме до река. Няма как да минем без събуване, водата е над нивото на подметките. Наско предлага той да се събуе и да пренесе останалите. Саможертвата му ме трогва, но се съгласявам най-вече поради факта, че аз съм най-хилав от тримата. Все пак си казвам, че следващия непременно ще съм аз. Не се наложи Пренесе ни той и продължихме. След малко стигаме до ново разклонение. Нагоре и вляво намираме маркировка, връзваме панделка и продължаваме.По пътя и само по пътя. Булдозерът го е почистил добре. Маркировката е сравнително добра, трудно е да се сбърка. След някое време стигаме до широка поляна, откъдето тръгват много пътища в различни посоки. Има и две табели с надпис „вода”. Според едната чешмата е на 100 м, според другата – на 150 м, има и графично пояснение къде е точно. Оставих другите при две пейки и тръгнах да търся водата. Намирам я на около 150 крачки надолу по асфалтовия път, пада се долу вдясно, хубава чешма си е, само дето не тече от чучурката, а блика някъде отдолу. Това, заедно с борбата с къпините, които обграждат плътно чешмата, ме отказва от идеята да си напълня шишенцата. Връщам се при другите и вадим провизиите за закуска. Разучаваме картата и стигаме до извода, че се намираме на Голямата нива. После поемаме на север по маркировката, която се изкачва към билото и вече има какво да се чисти по пътеката, макар и не много. Наско върви с мотиката и прекопава къпините, Дидо след него ги реже с ножиците, а аз отзад ги насичам на дребно с мачетето Местим паднали на пътеката дървета. Стигнали близо до билото, вървим южно от него на изток по обрасъл с къпини път, в единия край на който личи ясна пътека. Маркировката е по по-дебелите дървета встрани от пътя. Къпините са ниски, ние убиваме тези, които се опитват да превземат пътеката. На доста места има локви, които заобикаляме. На едно място, при паднало загнило дърво, струи водица, която Наско ни съветва да не пием. Несвикнал да се движа без вода или с малко такава из непознат район, пренебрегвам съвета му и си пълня шишенцето. Вкусът й не е лош, напивам се доволно и продължаваме все по пътя, без отклонение. По някое време стигаме до десен завой на пътя в едно ниско място, където маркировката завива рязко вляво по едно дере нагоре. Газим в шума до над глезените и сечем млади издънки, растящи по предполагаемата пътека и закриващи маркировката по дърветата. В дерето има вода и на едно място, където тя се стича с дебела струйка, пак се напивам доволно и пълня шишето. Излизаме в горния край на дерето, където маркировката е малко противоречива, но се оправяме бързо и тръгваме по посока на Байряка. Преди него се завива наляво и се излиза на билото, като се върви по пътека. Малко по-надолу се натъкваме на titi (Васко) и Мечо. Събрахме се, както се казва. Снимки, разяснения за пътя, Мечо си е загубил брадвичката. Оттук нататък тя няма да му трябва, ние сме изчистили. Решаваме, че ще продължим както досега – ние на изток, те на запад. Дидо и Васко си разменят ключовете от колите и се уговаряме те, след като стигнат горското, да вземат вектрата и да дойдат на Ришкия проход. Те ни уверяват, че нататък маркировката е лоша и ще си имаме проблеми. На нас не ни се вярва много, дотук си беше добра. Спускаме се надолу, маркировка си има. Излизаме на път с рядка маркировка. Васко е връзвал парчета от найлонови торбички на възлови места и това ни помага да не сбъркаме. Като цяло тук трябва да се внимава доста, а ще е полезно да се поднови маркировката и марките да са по на често. След време излизаме на хубав и широк коларски път. Мислим си, че оттук насетне ще е скучно, той ще ни изкара на Рижкия проход. Сядаме за обяд или по-скоро следобедна закуска. После поемаме по пътя. На едно място забелязвам, че маркировката се отбива вляво по стръмна пътечка. Слизаме по нея и пак излизаме на пътя, съкратили сме една серпентина. Долу ни очаква нова изненада – маркировката се отбива от хубавия черен път вляво и нагоре по затревена пътечка. Тръгваме по нея и след малко следва ново двайсе – завой на 90 градуса вдясно по много стръмна пътека нагоре. Това трябва да е било качването на Голям Дебелец. Маркировка има, пътека – тук-там. Ходим, ходим, ходим и излизаме на малка билна полянка, откъдето се открива хубава гледка към скалите на Ришкия проход, както и на цялото поле северно от Балкана, ведно със селцата по него. Продължаваме по ръбчето надолу, като много ни помагат и парченцата найлон, вързани от Васко. На едно място губим маркировката, спираме се и се чудим какво да правим. Разумът надделява, връщаме се нагоре по баира, намираме си и пътеката, и маркировката. Тя ни води надолу, където пак се губи. Има обаче червена стрелка на едно дърво, сочеща път, изсечен по стръмния склон. Пътят след малко свършва, маркировка няма, ние сме по средата на стръмен баир сред гората. Дидо остава на място, Наско тръгва надолу, а аз катеря баира нагоре към билото, търсим маркировката. Преди да съм стигнал до билото, Наско свирна отдолу, открил е пътека в ниското. Почвам да слизам, а то стръмно и се пързаля, на няколко пъти полягам по шумата. Събираме се долу и намираме тръба, излизаща от земята, от която шурти с голям дебит студена и бистра планинска водица. Напиваме се, пълним съдовете и поемаме нататък. Стигаме до широко място с изсечени дървета, без маркировка и с пътища във всички посоки. Спираме и се чудим. Наско сочи едно дере на юг, накъдето шестото чувство му подсказва, че трябва да тръгнем. За съжаление се доверяваме на други чувства и тръгваме на изток по дърварски пътища, които свършват и се озоваваме в гората без път, нито пътека. Катерим се нагоре през шумата, настроението е зле. Някъде горе излизаме на нещо като път, обрасъл и неизползван отдавна. Над него – стръмна стена от скали. Тръгваме да заобикаляме. Пътят свършва при скален сипей. Слизаме по камъните и тръгваме пак през гората. На едно място спираме за почивка и разбор. Според Наско сме тръгнали да заобикаляме връх Малък Дебелец от север, вместо от юг. Прав беше, убедих се в това, след като се прибрах на другия ден вкъщи и погледнах руската карта. Ама грешката вече беше допусната, трябваше да си доизпием горчивата чаша. Поехме пак през гората и тръгнахме да слизаме по едно било с бяло-черно-бяла маркировка. Усещахме близостта на прохода, но не излизахме на него. Най-после стигнахме до хубав земен път, за който вече бяхме сигурни, че излиза на прохода, чувахме рева на колите. Тук-там по него имаше и червена маркировка, но нарядко. На един ляв завой отново допускаме грешка. Тръгваме по малко използван, затревен път, със следи от автомобил по него. След 100-200 метра посоката му вече не ни харесва и тръгваме наляво по друг път, на който намираме нещо като кладенци, в които има тръби и кранове (врътки). За щастие объркването ни не е фатално и пак си излизаме на хубавия път, който ни извежда до шосето на Ришкия проход при Голф-а на Васко. Ура, стигнахме! В тоя момент и Мечо ми звъни по телефона, стигнали и те до горското, взели вектрата и пътуват към нас. След 20-ина минути се събираме пак. Мисията е успешна, всички са доволни. Взимаме си Мечо и поемаме към Шумен. Той първоначално имаше мерак да спи на горското при Елешница и на другия ден да продължи към Котел, ама се отказал по две причини: първо, оня, горския, с когото ние говорихме сутринта, забравил да му остави ключа от стопанството на мястото, където се бяхме разбрали да го остави, и второ, Мечо не видял на това горско да има ток, на който да може да си зареди джипиеса. Така че си тръгна с нас, а Васко си пое към Сливен. Веднага след тръгването Дидо установява, че от колата тече масло. Продължаваме си, но малко преди Шумен спираме на една отбивка и установяваме, че масло в колата вече няма. Следва обади се на приятел за помощ. Помощта пристига, сипваме мазната течност и стигаме благополучно. Вземаме си довиждане с Дидо и Наско и двамата с Мечо тръгваме към гарата. Той си взима ладичката и поема към вкъщи без документи и със свито сърце от тревога да не го спрат катаджиите, каквито имаше доволно много по пътищата през този ден. Аз пък си взимам билет за нощния влак, отбивам се в едно кафене наблизо, където изпивам едно „Шуменско” и умирам на една пейка в чакалнята на гарата. Будя се по някое време, чакалнята празна, а моя влак стои на първи коловоз и тръгва след 3 минути. Мятам се бързо вътре и си отпътувам за вкъщи.
Обобщение: Маркировката в посока запад-изток в началото е добра, след Байряка не толкова и определено ще е добре да се освежи и сгъсти. Пътят като цяло е чист и не е по-лош от други участъци на Ком-Емине. Само отсечката от Голямата нива до преди Байряка е застрашена от къпинясване, ако не се поддържа. Според Мечо има възможност тази цялата отсечка да бъде избегната, като се заобиколи с дъга от юг по пътища, накрая дори асфалтови. Той, изглежда, е записал трак на тоя път, и ако някой разбиращ му окаже техническа помощ, той ще го сподели с нас. По отношение на инструментите за почистване на пътеки, се оказа, че мотиката и ножицата за клони са по-продуктивни от мачетето. Аз лично не си взех брадвичката, но си мисля, че при такъв характер на заплевеляването (къпини и издънки) тя също не е подходяща.
Снимки правих, не много, защото в гората няма много за снимане, но колкото има, ще ги пусна скоро.
Само моля да обърнете внимание, че трябва да се разглеждат в обратен ред (от снимка 13 до снимка 1), за да се спази хронологията за деня. Не знам защо тая snimka.bg така ги качи и ми омръзна да се боря с нея...
Чет Апр 28, 2011 8:39 pm
mikesli
Регистриран на: 28 Мар 2011 Мнения: 509 Местожителство: Сливен
Браво, мноого добре сте се справили!!! Съжалявам, че нямаше как да участвам в делнечен ден, още повече е имало колега от Сливен с който можеше да разделим пътя....Но за маркирането съм готов, когато кажете без Гергьов ден и 24 май. Не разбирам много от бои, но за сметка на това имам 2 GPS-a /не за кола/ и мога да работя с тях.
Сега, докато са пресни спомените ви, се постарайте да начертаете карта на трасето по което сте навързали лентички. Ето ви една карта - скрийншот от гармин-мапсорс . Трасето в розово е от OFRM 5.40 за гармин, а синьото и маркираните кръстовища са от трака в тази статия. От постовете, които прочетох ако съм разбрал правилно, едната група е минала през вр. Малък Дебелец, другата го е подсякла северно а маркираното трасе го подсича южно. Вероятно през върха е зимния маржрут по КЕ стандарта. Пиша всичко това за да се внимава при маркирането, все пак е международен маршрут.
Някъде стана дума, че Мечо е записал маршрут и търси помощ ===> да включи GPS-a към компютър /USB интерфейс/ и да свали всички файли от папка Garmin\GPX. После може да ги гледа с Garmin Mapsource. Ще ви е необходима и карта - ето тук има безплатни
Чет Апр 28, 2011 9:13 pm
boris_borisov
Регистриран на: 23 Ное 2010 Мнения: 616
Честно казано, малко ми е трудно да се ориентирам по тая карта с трака... Става въпрос за участъка около Байряка и след него до Голям Дебелец. До Байряка е почти невъзможно да се объркаш, пътя е един, с маркировка и нашите лентички. После движението е само в гора, пресичат се пътища, пътеки, не можеш му хвана края... Но движейки се от запад на изток, проблемът не е голям, иска се само внимание. Ние и тримата бяхме там за пръв път и не се объркахме (евала на Васко и Мечо, на тях им е било доста по-трудно и пак са се оправили!). От мястото, означено с Voda 13, до мястото Х.58 (края на червената линия) имам детайлни спомени и тракът ми изглежда съвсем верен и по маркировката. На руската карта, точно над Х.58 има означен водоизточник (вдхр.) - мисля, че това е водата от последната (или първата ) ми снимка. Там е сечището, за което споменах, от което ние тръгнахме през гората, къде по път, къде без, да заобикаляме Малък Дебелец от север и което ни беше най-сериозната грешка за целия ден.
Ако се организирате за премаркиране на трасето (аз няма да мога да дойда, за съжаление) и се движите от запад на изток, още повече въоръжени с джипиеси и наличните тракове, не мисля, че ще имате каквито и да било проблеми.
Колкото до варианта на Мечо от Голямата нива до Байряка да се заобиколи по асфалтов път, изглежда много примамливо за велосипедист, но не ги виждам тия пътища на руската карта, ма...а му!
Чет Апр 28, 2011 10:17 pm
cholla
Регистриран на: 18 Юни 2010 Мнения: 93 Местожителство: планета Земя
MecoPuh, чета твоят и на Борката разказите, гледам и снимките, и пусто не успявам да се локализирам. От горското тръгнах точно по пътя към който гледа човека от снимка#13(на изток). Това което наричате "Голяма Нива" , ми е напълно непознато за съжаление.
От твоят разказ:
Цитат:
След Байряка пътеката се отклонявала по един сух дол. Не видяхме знака, тъй като нямаше такъв, вървяхме по старата жълта маркировка, а тя след 15 минути изчезна. Кръгом и напред. От седлото на Байряка тръгнахме надолу. По това сухо дере се върви много трудно, а и GPSa сочи, че трябва да се върви по пътя надолу. Малко трудно, но се изкачихме на пътя. Слязохме при чешмичка и беседка.
Ако съм прав(в което се съмнявам) и това са същите чешма с беседка, където сложих край на мъките си, то от там се спуснах южно по пътечки от дърварите, излезнах на черен коларски път, който ме отведе в с.Каменско. Асфалта започна след селото, по спомен. За всеки случай слагам и
линк с Руската карта и моят трак, ако успееш да се ориентираш спрямо него какви съм ги вършил.
След това ходене (чистене и разузнаване) първо трябва да благодаря на един от петимата велосипедисти на България, преминали по Ком-Емине, а именно Борис Борисов, затова, че организира това мероприятие. Благодаря и на Наско, Васко и Дидо, тези добри момчета. Това е то туризма. Свързва хора всякакви, без разлика на пол, възраст,характер,етнос и т.н, прави ги приятели завинаги.
mikesli, ще ви запозная с пътеката по която сме минали, ще ви представя и снимки, но без да бързаме. Ако бях бързал, до сега щях да стигна до по-добрия свят. Нека първо аз да асимилирам нещата, после всички ще имат възможост да се запознаят с тях. Пътеката по която минахме с Васко, (който за мене е голям турист,с голяма душа), съвпада от Ришкия проход до Байряка с твоята следа от представената карта с много малки изключения. От Байряка до Голямата нива моята препоръка към велосипедистите е, да тръгнат от Голямата нива по асфалта надолу. За 10 минути ще бъдат на обръщалото за камиони. След най-много още час са на Байряка. Лично аз, на Ком-Емине,ако стигна до там, ще мина по същия маршрут.
Какво следва от Байряка до Риш? Следва да се маркира.Ще има да се мотаете като пилета в калчища, ако нямате GPS. Предлагайте дати, и само тези, които имат желание да участвуват. Ние се движихме изключително по маркировката и ще е лесно за повторно минаване.
Иване, аз съм безсилен да отговоря на въпроса ти. Според мен твоя трак се покрива напълно с трака на ония двете момчета до оня връх, на който пише, че е висок 765,3 м. И също според мен Голямата нива е онова голо място точно в средата на картата ти, под което пише г.Топалкая 735.4. Ако е така, няма начин да не си минал оттам. Може просто в бързането да си го видял и запомнил по друг начин...
Чет Апр 28, 2011 11:28 pm
cholla
Регистриран на: 18 Юни 2010 Мнения: 93 Местожителство: планета Земя
Eм объркан съм и аз... от горското до отказването ми не съм имал и 10 м. почивка от къпините. През цялото време се движех всред тях, а темпото ми беше сравнимо с това на куца гъсеница. Ако това там е голямата нива, от снимките не изглежда да е имало къпини миналата година Този у-к го обявявам за КомЕминският триъгилник(подобие на Бермудският) с тази разлика, че хората оцеляват и после...
Както и да е важното е, че вече има пусната следа от единят до др.край. Ако се събирате за маркировка мисля, че е добре да бъде през почивните дни, така ще могат да се присъединят повече хора.
ПП. Сега погледнах по-отблизо следата и съм убеден, че тази гола местност няма как да е поляната. Малко след нея се вижда безуспешният ми опит да се прехвърля на билната
Чак ме амбицирахте да дойда да мажа с боя при премаркирането, ако се сметне за уместно. Все още мисля, че БТС трябва да се произнесе по тоя въпрос, колкото и да са разграден двор
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети