Седемте езера през април?

Може би тези дни ще идем до Седемте Рилски езера. "Може би" заради несигурността ми, че ще видим нещо от езерата по това време на годината... Знаете ли как изглеждат в момента, още ли са изцяло сковани в лед? Confused

Преди 3 години по това време:

http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=2948

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Не се ли провери на място... Smile

Вчера се шматках малко из Централен Балкан, по маршрут, по който минах и точно преди една година. Няма нищо общо, пролетта настъпва яко, въпреки захлаждането от вчера.

	ZCEZBPM написа:
	Уф, сега видях какво работиш(планински водач) ама няма да трия глупавите съвети за котки и снегоходки и затова кога настъпва лятото и пролетта горе заради новобранците като мен които четат

Нямаш причина да недооценяваш съветите си =) Всеки отклик е добре дошъл! Питам, именно защото имам клиенти, които искат да видят езерата; и ми беше важно да знам дали по това време на годината има какво да им покажа там... Уви, не чак толкова, колкото бихме видели в края на пролетта, когато ледът поотстъпи... Поздрави! ^_^

	dido написа:
	Преди 3 години по това време: http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=2948

Благодаря! Тъкмо това ми трябваше да видя/знам.

да не пускам нова тема, надявам се колегата няма нищо против.

утре планираме еднодневна разходка с приятели до 7те езера, понеже ще се качим със сигурност нагоре с лифта
ако някой може да втъкне инфо:
къде се намира самият лифт, в коя местност, село и тн?
кога тръгва сутрин, кога е последния лифт?
ще имаме ли възможност в рамките на деня да видим всички езера и да се върнем навреме за лифта?
някои особености и ценни съвети ако е нужно?

благодаря на всички отзовали се Croc

Здрасти!
Да, в събота нямате проблем да се качите с лифта, да огледате езерата и да слезете с него - стига да сте раннобудници Wink

С колата можете да се качите до х. Пионерска, малко след която се намира самия лифт, предхождан от паркинг. Не можете да сбъркате пътя, просто спирате в края му =)

	b0bae написа:
	някои особености и ценни съвети ако е нужно? благодаря на всички отзовали се

Toва е нелоша планина с хубава природа и може да се отиде и без да се съорбазявате с лифта. По-голямата част от красивото на езерата там са околностите им и ако ги прекосите пеш, печелите. И планината печели, няколко мързеливци по-малко в района Smile

благодаря ви за бързите отговори, не ни мързи за ходенето, имаме опит, просто съм ходил като
дете в този район на рила около паничище и от тогава досега нямам идея кво се е случило,
знам че лифта е незаконен, знам че всичко беше на галеви брос и тн,
знам и за манифестациите събота и неделя и затова реших да се допитам до вас.
благодаря ви още веднъж, хубав уикенд на всички

Между другото - миналата събота шофьора на маршрутката за ЦПШ каза, че гръм ударил лифта за езерата и не работел. Незнам доколко е вярно.

Ами освен да си пожелаем повече такива гърмове да падат по този лифт.
След като по друг начин не става премахването му, поне природата да си свърши работата.

По-здрави...и до-скитане ! Cool

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

b0bae написа:

благодаря ви за бързите отговори, не ни мързи за ходенето, имаме опит, просто съм ходил като
дете в този район на рила около паничище и от тогава досега нямам идея кво се е случило,
знам че лифта е незаконен, знам че всичко беше на галеви брос и тн,
знам и за манифестациите събота и неделя и затова реших да се допитам до вас.
благодаря ви още веднъж, хубав уикенд на всички

Щото пък питаш в коя местност е - не е връзва като да знаеш. Затова посъветвах да се поразходите. Ще си удължите живота с някой и друг ден.
Всеки си избира сам, разбира се.

Ради, благодаря ти отново за вниманието, питах от незнание, или както се казва от имане /на информация/
глава не боли. Все пак не бях сам и всичко беше предвидено да е в рамките на 1 ден и нямаше как да
ангажираме примерно спане на хижа Иван Вазов в последния момент, или спане на палатка някъде другаде,
а нямахме и необходимата подготовка ако затова си ме захапал/а. Smile

Така или иначе направихме разходката, смело мога да я нарека идеалната еднодневна изпълнена с много
положителни емоции, красиви и спиращи дъха гледки и моменти
Ще нахвърля основните моменти в нашата разходка, може да са полезни за други като мен
с по-малко опит.

След като изчакахме търпеливо близо 1/2 час за билети и на опашката за лифта,
слязохме на новата хижа и след кратко съветване с човека, който продава литература и помежду ни
решихме да се отделим от основната част от манифестацията, която запъпли по баира нагоре по Сухи чал,
а ние тръгнахме директно по пътеката, която води към Долното и Рибното езера. През цялото време имаше мъгла
и рядко се откриваха гледки на части циркуса, и това на моменти ни объркваше, но друга страна ентусиазма
ни беше на ниво и нямаше какво да ни спре в търсене на красивото. След като стигнахме до Рибното езеро,
за наша радост мацката с нас видя бабата на свой приятел, и след кратко събеседване с нея решихме да се качим
от там директно нагоре като тайно се надявахме оттам да има пътека, която да ни заведе до Отовишкия рид и видим
всички езера на куп от най-високото място, по-късно естествено се оказа, че притесненията ни са били напразни.

Като се качихме на по-високо излезнахме на плато, което беше обвито с много гъста мъгла, но пък имаше
хора, които определено правеха впечатление с начина, по който си почиват...четейки Елин Пелин, играта на няколко деца с едно куче и топка, няколко баби разказвайки истории и тн. Въпреки, че имахме под ръка и gps поговорихме с
мъж, който с усмивка прие желанието да ни помогне и разказа затова, че няма проблем да тръгнем оттам към Раздела,
подробно ни описа къде да внимаваме към пътя за езерата и тн и след благодарности и хубави взаимни пожелания за приятен ден се разделихме с него и семейството му. Мъглата все още обвиваше всичко и гледките бяха малко, дори не бяхме видяли вр.Харамията въпреки, че бяхме минали близко до него, но пък ние не бързахме не беше минало пладне и леко по леко си вървяхме към поставената цел.
След кратко слизане от платото, за което стана дума хванахме пътека леко в ляво, която в един момент ни изведе до леко изкачване към началото на Отовишкия рид, за радост лекия дъждец, който започна да вали премина за няколко минути и спряхме за заслужена почивка и да се подкрепим със сандвичи и плодове.. дори една по смела птичка се престраши до нас и започна да кълве семките от част от чушката, които и подхвърлих.. Все още бяхме сами по тази пътека, далеч от глъчката, която отекваше и се чуваше и това ни носеше удовлетворение, че избрахме този път.
Вече се бяхме изкачили на високото и ходехме по рида и за наша радост мъглата леко по леко започна да се вдига, заприиждаха и хора по пътеката срещу нас, след кратко ходене видяхме и езеро долу в ниското, което според
хората, с които се поздравявахме е било част от Урдини езера, в далечината пък се чуваше камбанен звън, който
лесно се досетихме, че е Раздела, а група от около 30души огласяваха близка до него част като се бяха скупчили
около последния останал сняг по това място. Вече бяхме близо до езеро Сълзата, когато мъглата от лявата ни страна започна да се вдига и видяхме Великата Рилска пустиня, в цялата и прелест, а в дъното и хижа Иван Вазов, а около нея
и стада с коне, които допълваха прекрасната гледка...продължавахме напред, ходенето не представляваше трудност
почти като разходка из парка. Слънцето все по често пробиваше през мъглата и облаците и от дясно започнаха
да се показват част от езерата, но не всички на куп, често спирахме и сядахме да се любуваме на гледката както
от страната на езерата така и от другата от към хижа Иван Вазов и така близо 2часа, докато в един момент
не стигнахме почти края на рида и в този момент мъглата по поръчка се вдигна и близо 30мин виждахме всички езера.
Естествено не ни се тръгваше и решихме да запазим тези мигове за по-дълго..качихме се до най-високото на рида и от
другата страна в дъното ясно забелязахме и яз. Калин...пожелахме си един ден да идем и до там и започнахме да
слизаме надолу към Окото, там отгоре доволно си поседяхме и направихме снимки за спомен, компания ни прави и едно куче, което беше изпреварило стопаните си, които дойдоха минути по късно на път за Иван Вазов..пожелахме им приятно изкарване и слязохме долу до самото езеро, където поопразнихме раниците като изядохме и останалата част от
сандвичите и плодовете, потопихме крака в студената вода на езерото плюс преобличане и тн.

Масата от хора вече беше слезнала надолу и заедно с около 15-20души заслизахме, отново падна мъгла,
но за кратко време стигнахме до езеро Бъбрека и във желанието си да го видим от всички страни тръгнахме
да го обиколим. В последствие тръгнахме надолу по коловете на зимната маркировка, която си мислихме че ще ни заведе по пътя за езерата на долу, да обаче в един момент осъзнахме, че сме сами в този район и нямаше кой да питаме дали
това е пътя, табелите от коловете бяха нападали по земята и на една от тях с зор прочетохме, че пише хижа Скакавица, което ни обърка допълнително. GPS отдавна беше се беше "загубил" още горе на Езерния връх и не успяваше да
намери и покаже точното място където се намираме. И така близо час се въртяхме по това плато, обиколихме всички кръгове на Дъновистите и не можехме да вземем правилно решение накъде да тръгнем. За радост в този момент видяхме 1 чужденец, който ни обясняваше, че идвал от рилския манастир, а натам, накъдето вървим ще идем еди къде си и това ни обърка още повече, след още 10-15минути ходене в крайна сметка се върнахме в начална точка около ез.Бъбрека и всички изпаднахме в еуфория от смях и недоумение Smile

В този момент и gps "се намери" и ни показа, на къде да вървим, за още по голям наш късмет видяхме майка и дъщеря, с които заслизахме надолу като им разказвахме за целия ни маршрут през деня, струваше им се странно, че сме ходили толкова дълго време с малкия опит, който имаме на подобни места, с усмивки на лице се разделихме..те към старата хижа, ние надолу към новата. Благодарихме им за помощта и пожелахме до нови срещи, а почти веднага се вдигна и мъглата над целия циркус, пред нас се показа вр. Харамията в цялата си прелест и видяхме какъв ни е бил маршрута през този незабравим за всички ни ден. Така след повече от 7часа ходене при това в бавно темпо направихме перфектната разходка за деня, нямам фотките под ръка за съжаление, но при желание от някой мога и да кача.
Благодаря на всички за съветите отново, няма да спра да ви търся при нужда Smile