Ком, Копрен, Белоградчик по Великден '11

Основната идея на пътешествието беше Копрен, но трябваше да оползотворим и поредицата очертаващи се с хубаво време 4 дена. Затова започнахме с Ком.
Качихме се от хижата като най-просто и бързо. Сняг почти нямаше, но пътеката из гората беше заледена, което ни костваше доста крепене на слизане. Напук на прогнозите бе по-скоро облачно.
Излязохме на премката между Малък и Среден Ком и проходихме билото първо до Ком

където ни застигнаха идващите от Петрохан група визуални познати от едно или друго ходене Smile

На връщане се отчетохме и на Малък Ком

Пихме бира на хижата, след което част от групата отпътува за София, а останалите плъзнахме из Берковица да потърсим поне сол, ако не други подправки за пържолите, дето смятахме да печем същата вечер. Smile

Снимките от Ком

Същата вечер пристигнахме на х.Копрен, където се събрахме с групата от Панагюрище.

Предварително знаехме, че няма да има места и смятахме да спим на палатка, но се оказа, че едно от бунгалата е свободно, така че се нанесохме там.

Не ще и дума, качването на Копрен и Трите чуки беше основната атракция на пътешествието. Този ден времето бе ясно и нито много топло, нито студено. Тръгнахме към 8.30 с предварителни уговорки кой от кой по-бавно се движи Smile

, но още от самото начало панагюрската група дръпнаха бодро напред. Изкатерихме започващата да "зеленясва" гора

и излязохме на местността Равна. От там нагоре пътеката бе почти неразличима и в повечето случаи прегазвахме хвойната изнасяйки се вляво за да заобиколим гората в подножието на Копрен.

Хапнахме край останките на заставата в подножието на Копрен (страхотно място наистина, само наряди да не даваш там Smile

). От там до върха беше по-близо отколкото изглеждаше.

Напук на почти отвесните български склонове, билото горе бе по-скоро плато.

Продължихме към Трите чуки. Гледайки ги отдолу на мен ми напомняха Стефани. От горе не бяха по-малко ефектни.

На последната чука застигнахме група сръбски младежи, заедно с една френска девойка, които бяха преспали предната нощ на палатка някъде под Копрен.

Слизането от Чуките към хижата се оказа добавък към атракциите за този ден. Панагюрците бяха разпитвали подробно хижаря предния ден за пътя и дръпнаха отново напред. Не стана ясно дали уцелиха най-удачния вариант. На места порехме директно почти непроходимата гора, на други прескачахме по стръмните моренести склонове (което на фона на останалото си беше благодат - поне за мен).

Накрая се спуснахме директно по наподобяващ ски писта тревист склон. Целехме се да излезем на екопътеката за водопада и когато го направихме се почуствахме почти като да сме слезли вече, но не - самата пътека започна да се криви нагоре надолу в стръмното дере и сама по себе си се оказа приключение. Бяха ни изрично предупредили да не използваме стълбите по-пътя, защо са изгнили и почти разпаднали се.

Ето снимките от Копрен.

Здравей

Бая народ имаше в района в събота Smile

Аз в събота около 12 и 30 гледах от Равно буче (това което ти си го кръстил месността Равна) хора, който щъкаха по билото сигурно сте било вие Smile

Аз мислех да направя същият маршрут, но малко по-дълго, но доста по-лесно слизане от Три чуки, но освен че многo закъсняхме сутринта, на Равно буче спътникът ми го домързя Smile

А аз съм се качвал из тия чукари къде ли не, не че нямах желание пак....

Вие на качване от къде се качихте от реброто към Равно буче ли? То там го дават по ГПС, но има и малко по-кратък път Smile

Супер си го описал и снимките из най-готиния район в стара планина Razz

ПС: само да добавя това което си дал на снимките като Три чуки не е Три чуки Smile

Но всеки го бърка Smile

Последната промяна е направена от ggattov на Пет Апр 29, 2011 11:43 am; мнението е било променяно общо 2 пъти

	ggattov написа:
	Вие на качване от къде се качихте от реброто към Равно буче ли? То там го дават по ГПС, но има и малко по-кратък път ... ПС: само да добавя това което си дал на снимките като Три чуки не е Три чуки Но всеки го бърка

Да, качихме се по реброто - имах пътека до Копрен на ГПС-а и гледахме да се придържаме към нея. А за имената няма да споря (и преди съм подчертавал, че географските познания не са ми силната част). Написах Равна, защото мисля, че това прочетох на ГПС-а. Можеш ли да опишеш с няколко думи къде бъркам? (Пък дано нещо ми влезе в главата Smile

)

Значи на мен селото ми е Копиловци, за протокола Smile

От стари хора като малък съм запомнил, че месността Три чуки, защото е по-скоро местност, а не връх, е погледнато от Чипровци най-дясната на твоята снимка + още две по-малки, които се виждат от Чипровци, а съответно първите две от ляво от Чипровци не се виждат.... Не знам дали ти стана ясно Smile

То и аз знам за района, защото тук съм израснал, а не че и аз иначе помня имена, не минахте ли на накой от водопадите? Че не видях снимки...

Иначе тия Три чуки в деншно време всеки мисли и пише, че е точно това което ти си снимал, и че е връх Smile

Не че има някакво значение Smile

ПС: А в локвите по билото имаше ли вода? На границата?

Жоро, то местности и върхове много често се смесват от туристите.
Според мен объркването иде най-вече заради една особеност на нашите топографски карти - да се кръщава триангулачната точка (топографско съоръжение) с името на върха, върху което е поставена. Заради тази особеност си обяснявам въпроси от сорта на - тоя камък ли е връх един кой си, или съседния на 10 метра ... Very Happy

Сърбите имат доста по-прагматичен подход към именуването. Имам комплект 1:25000 топографски карти на цяла Сърбия и там върховете са означени другояче. Например - Бесна кобила в Кюстендилското Крайще е маркиран с надпис, който обваща голяма територия около самия връх. Отделно има знак за точка с надпис най-голямата му височина, но без името.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Така е Дидо, спор няма и след време кое какво било?!?! Smile

Мен обече все повече ме хваща яд, че онзи ден не направих обиколката както я бях замислил, като гледам снимките....
А времето беше супер и най-подходящото за ходене там, защото лятото е ..... мани мани...... Smile

Лошо е, че екопътеките са в окаяно и опасно състояние..... а навремето се биеха в гърдите какво ще направят и т.н., и направиха ги и ги зарязаха.....

	ggattov написа:
	... не минахте ли на накой от водопадите? Че не видях снимки...

На слизане реброто ни изведе на едната от екопътеките, която от своя страна започва от асфалтирания път малко преди х.Копрен. (Там има и разни постройки - "Санаториума" мисля, че го наричаха) Много интересна ми се видя, въпреки че се провираше нагоре - надолу из дерето, а ние вече се бяхме поошляпали от след битката в горната част на реброто Smile

. Та минахме покрай разни водопади, но снимките не са станали много много и не съм ги качвал.
А какво имаш предвид с това:

	ggattov написа:
	Аз мислех да направя същият маршрут, но малко по-дълго, но доста по-лесно слизане от Три чуки

От къде върви по-лесното слизане от Трите чуки?

Хъм аз навремето слязох по едно ребро, което ограничава дерето на Големия скок от северозапад. Слизането беше доста противно в горната част - големи обли камъни, плътно обрасли с хвойна, идеален чупикрак. По-надолу имаше ливади и рядка гора. След тях слязохме без пътека по ската на дерето и излязохме точно под Големия скок. Това слизане по ската беше кофти - гората беше стар букак, а изпадалите гнили клони и влагата правеха слизането трудно.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Не знам дали ще мога да го обясня достатъчно добре.....

Значи маршрута, който мислех е ..... абе по-дълъг си е, не мога да кажа колко.... значи след тая чука най-дясната на снимката - твойта от хижата, погледнато към Чипровци като сте били там горе, се вижда на едно ребро по натам към Чипровци, силно изразен път по него.
Този път, който се качва значително по-високо от всичко наоколо - това е месността Деяница или Дживгарева ливада (ама това е друг спор Smile

) се ползва от граничните. Та тръгва се по войнишката пътека от чуките посока Чипровци, доколкото е останала и в един момент се слиза пак без пътека на Деяница, но е доста, направо в пъти по-малко от това което вие сте минали или Дидо през чупикрака без пътека Smile

От там пътя е много приятен за слизане и излиза на черният път от Чипровци, който излиза малко преди Профилакториума. Това е част от пътеката Белограчик-Чипровци-Берковица (друга тема Smile

).
А още по безопасно е ако се продължи по границата и на едно място войнишката пътека и пътя стават едно и после тръгва на обратно по пътя към Деяница... това спрямо моя варянт е най-много час повече, а моя варянт предвид, че скороста на движение ще е доста по-голяма (въпреки, че винаги е възможно да се намери някой който да слезе тичайки по вашия път Smile

) като време би могъл да е равен на вашето слизане или максимум 30 мин повече, но доста по безопасен за ставите Smile

Ако някой нещо разбере ще го черпя бира....... Laughing

ПС: За Протокола Дидо Smile

Големия скок - Водния скок правилно Smile

Странно, гледайки отгоре и аз си представях слизането точно както го описваш (ако разбира се правилно те разбирам де Smile

). Пътят долу беше съвсем ясно различим, а проблемния участък не изглеждаше толкова голям. За човек с ГПС стъпвайки на пътя не би било проблем да се добере до х.Копрен. Така или иначе, нямах шанс да взема отношение по въпроса - авангардната група така внезапно дръпна, че увиснах сам да си мърморя нещо под носа Smile

. От друга страна завършилото с екопътеката слизане, което направихме, наистина си заслужаваше. Ако правилно си представям това, което Дидо казва, спунали сте се по същото ребро, само че ние тенденциозно се опитвахме да се изнасяме вляво, докато вие сте слезли да речем директно?

Ами ето една карта с моя път. Слезли сме по реброто покрай 320 пирамида. Като гледам малко преди това се отделя друго ребро, което води директно при х Копрен. Ние май него целихме за слизане, ама по спомен го изпуснахме. Четейки описанието на Иван (вижда се характерен път през ливадите и рехава гора), те също са слезли при 320 пирамида, но вероятно са продължили по-надолу от нас и след това са слезли надясно към дерето на Големия скок.

Жоро, що водния бре ?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Незнам коя е пирамида 320, но нашето слизане започна от премката преди последния връх на Чуките. Според мен грубо изглеждаше ето така (сега съжалявам, че не го тракнах Sad

)

dido написа:

Ами ето една карта с моя път. Слезли сме по реброто покрай 320 пирамида. Като гледам малко преди това се отделя друго ребро, което води директно при х Копрен. Ние май него целихме за слизане, ама по спомен го изпуснахме.

[/img]

Хубаво слизане беше, май без ГПС-а щяхме да нацелим по-хубав начин. Wink

Вече бях започнал да харесвам ходенето без маршрут.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Ааа, Митко, то тогава гпс-а беше колкото да не нацелим водопада в горната му част Very Happy

Беше безполезен през другото време ...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy