ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
планината Ала Далар и връх Демир Казък (Турция)
Иди на страница 1, 2  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Предишната тема
Следващата тема
планината Ала Далар и връх Демир Казък (Турция)
Автор Съобщение
raver



Регистриран на: 17 Май 2011
Мнения: 59
Местожителство: София

Мнение планината Ала Далар и връх Демир Казък (Турция) Отговорете с цитат
Миналото лято отпуските бяха планирани още от зимата. За юни месец планът предвиждаше посещение в Турция на планината Ада Далар с нейния най-висок връх Демир Казък, катерене на два скални обекта в подножието на планината и посещение на Кападокия. Всичко това за 9 дни. Разбира се организацията и транспорта си бяха изцяло наши! 
Агитката се състоеше от 5 човека – аз , Нина, Пешо, Криси и Стоян. От всички нас само Пешо не катереше, но той се наслади предоволно на планината и на културната програма в Кападокия. Ще ви разкажа по-подробно за планината, защото все пак темата е планини, планини 
Ала Далар се намира в Турция, южната част на анадолското плато. Сравнително обширна планина с 2 основни дяла, като Демир Казък (най-високият й връх) се намира в северния дял. Висок е 3736 м.н.в. От приятели, които бяха ходили там знаехме, че върхът въпреки, че не е много висок е сравнително труден технически. Но ние нали все пак и покатерваме, та решихме да го качим точно него. Гледката и изживяването си заслужава определено, препоръчвам го на всеки, който няма страх от високото!
Подходът за върха става най-често от едноименното село Демир Казък кьой (около 1600 м.н.в.). Там се оставя колата и при добра организация и здраво ходене може да се качи върха и да се слезе в селото и за един ден, но си е много чанч.
Та от София до Демир Казък разстоянието е около 1500 км. Изминава се за около 18 часа (зависи как се кара). Пътят е много добър, както и всички по-главни пътища в Турция. До Анкара се кара по магистрала. След това има 2 варианта – единият по-източен през Каръккале, Кършехир, Невшехир и Неде (ние минахме по него и в двете посоки) и по-западния – покрай езерото Туз гьол и Аксарай, после пак към Ниде. След това може да се мине и през града Ниде или на няколко километра северно от него (ако идвате от Невшехи се пада преди Ниде) има отбивка на изток към Овачик и после се търси като крайна дестинация селата Бадемдере (имаше табелки май за него) и накрая Демир Казък кьой.
Ние решихме да разделим пътя на 2 дни, като първата вечер спахме на един паркинг на магистралата на около 80 км. преди Анкара. В Турция по магистралите и особено по тази за Анкара има през около 5-10 км. така наречените Парк аланъ – обширни паркинги със заведения, безплатни тоалетни, градинки, пейки и полянки, където можеш да пренощуваш без никакъв проблем на палатка или на чувал! Много е удобно, защото не е забранено, има тоалетни и чешми, пейки и все пак е охранявано по някакъв начин и абсолютно безопасно!
Та на втория ден в ранния следобед достигнахме до подножието на планината Ала Далар край село Демир Казък. Гледката ме втрещи буквално! Не бях виждал никога подобно нещо! Планината няма подножие или полегати склонове, както всички други, които бях виждал до сега. От сравнително равното плато (част от Анадолското плато) склоновете се издигат буквално право нагоре под формата на непристъпни скали! Все едно си застанал до някакъв много висок блок (има-няма 2000 м. денивелация) . Е, имаше едно по-полегато ребро, но от тази страна на масива от където бяхме то беше единствено! Всички други склонове могат да бъдат обект за алпинизъм или скално катерене! Няма гори, няма хълмове...
Изкачването във високите части на планината от тази страна може да стане само по 2 начина (освен, ако не си откачен алпинист със 100 тона инвентар) – или по въпросното “полегато” ребро (препоръчвано горещо от турските охранители на парка) или през един стръмен и ужааасно красив каньон (Джимбар). Другото всичко са отвесни скали и стръмни и ронливи улеи.
Ние естествено избрахме каньона по препоръка на приятели и по собствена интуиция и не съжаляваме за избора си.
Пощракахме малко снимки, разгледахме обекта за спортно катерене в началото на каньона и си устроихме палатковия лагер точно там. Входът на каньона се намира на около километър северно от края на селото и постройката, която се води за хижа. Просто се тръгва покрай склона (демек скалата) на планината по един път и няма начин да не се види. Питейна вода може да се налее от един оргомен извор точно до хижата (една река извира с голям дебит буквално от камъните на земята). Целият района около Ала Далар се води някакъв вид национален парк. Спането на палатка е разрешено. Но за пребиваване в района, независимо дали спиш или не се заплаща такса от 4 лири (4 лева) на човек на ден. Заплаща се, ако те срещнат горските. Казваш, че си за 1 ден, на другия ако те срещнат пак – плащаш пак, ако не – не плащаш. 
На следващия ден идеята беше да се аклиматизираме малко със спортно катерене на обекта. Но когато видяхме трудните и хлъзгави турове ентусиазма ни за катерене се изпари и решихме да се организираме за нагоре. И така в ранния следобед паркирахме минивана в двора на хижата, платихме си таксата за един ден и юруш нагоре по каньона. В началото теренът е полегат. Каньонът е широк, красив, на скалите по двете му стени има турове за спортно катерене както споменах. Нататък става все по-стръмно, докато се стигне едно място наречено Чатал. То си е чатал просто, разклонява се каньонът на две – ляво и дясно. От горе би изглеждало като буквата Y. И двата варианта си имат чар. Левият би трябвало да е по-стръмен, с множество високи скални прагове, по-труден технически, но излиза горе по-близо до първото място за лагеруване по маршрута към върха . Десният е по-лесен технически и ние избрахме него. Красотата тук е просто неописуема! Каньона става много тесен, доста стръмен, скалите са с причудливи форми и цветове, множество дупки, пещери и кулички и всичко е потънало в сочна зеленина! Треви, цветя, увивни растени, подобни на лиани, просто...невероятно красиво! На няколко места се преодоляват леки скални прагове от по 5-6 метра, сравнително лесни за изкатерване, особено, ако си подавате раниците. Цялото качване през каньона трае около 2-3 часа в зависимост от бързината на ходене и това дали се спира за снимки много или не. В края каньонът излиза стръмно на едно широко място, нещо като малко плато във високата част на планината на около 2300-24000 м.н.в. Срещу нас се откри редица от върхове, един от които е Демир Казък. Всъщност това сравнително равно и широко място е нещо като широка долина, перпендикулярна на каньона, по който се качихме в нея. Тръгва се по нея на ляво. Има и пътека, но дори да не си личи се следва логичния път на долината на север, на където има лек наклон нагоре. Ако се тръгне надясно ще се стигне до един хълм, от който пък се вижда надолу въпросното полегато ребро (другият път за изкачване от долината). Та след около още час вървене по долината на ляво (север) се вижда една премка. Следва късо и стръмно изкачване до премката и като се изкачим на нея се вижда от другата й страна един казан. Там е първото удобно място за бивак, защото има целогодишно вода (всъщност било единственото място с вода към края на лятото и есента). През юни вода имаше и на още няколко места под формата на реки и ручеи – в началото на тази долина, там където излязохме от каньона и след казана нагоре пътеката върви по река, която обаче после пресъхвала. Та във въпросния казан има места, оградени с камъни за палатки, изворче с тръба, направена от стар фенер и даже каменна тоалетна. Тук излиза и другият ръкав на каньона (левият). Инатересното беше, че никъде освен там не видяхме никакви гадини, нито в долината, нито нагоре. А тук имаше един скорпион и разни други гадини, но като цяло – нямаше почти нищо, дори и комари. . Поради късното ни тръгване аз предложих да спим тук. Криси каза, че иска да стигнеме до езерото и всички да бивакуваме там, но слънцето залязваше и накрая решихме да останем тук.
На следващия ден продължихме от казана в посока изток по доста по-тясна вече речна долина. В този сезон тогава там течеше бистра рекичка. Върви се около час и половина или 2 още по нея и се стига едно друго широко и равно място с поляни, овце и овчарник. Имаше няколко палатки там на някакви турски туристи и един овчар със стадата си. От тези поляни посоката се сменя рязко на юг към стената на Демир Казък. След 5-10 мин. ходене се стига до едно езеро (май единственото в този район), което по-късно също пресъхвало, но сега през юни беше пълно с вода. От тук се вижда северната стена на Демир Казък, където има дълги и трудни маршрути за алпийско катерене. Стената е пълен отвес. Над езерото в посока югозапад започват стръмни сипеи (през юни имаше големи петна със сняг). По сипеите (или снега, ако го има) се заизкачвахме стръмно нагоре. Трябва да ви кажа, че наклонът наистина е много голям (но не като това, което ни чакаше после). Ние нямахме котки и добре, че снегът беше мек, забивахме яко обувките и с щеките издрапахме за около час до горе – до премката. Там вече времето започна да се променя. На премката, от която започва същинското изкачване на масива на върха духаше силен вятър. Зададоха се облаци, чуха се и в далечината няколко гръмотевици. Ние знаехме, че изкачването и особено СЛИЗАНЕТО от върха дори при най-малкото намокряне на скалата е меко казано рисковано (освен, ако не се осигуряваш с въже, но точки за осигуровки има само най-горе при върха). Последва кратко размишление и Стоян каза: “аз ще бързам нагоре, вие може и да не успеете да се качите, ама аз искам да пробвам да успея!”. И се юрна нагоре. Аз се помолих на Бог и след това малко типично по български си казах: “Ааа, щом Стоян може и аз мога! Няма да ме е срам после, че не съм се качил”. И се юрнах да го гоня...
Маршрутът за върха (пешеходният) минава по нещо като ръб, от дясно на който е отвесната стена, а от ляво – една не съвсем отвесна, но невъзможна за изкачване без въже и с обувки стена. Пътеката (то такава няма, ама има пирамидки тук-таме) избира най-лесните места по ръба и между ръба и лявата (по-полегатата) стена. В началото теренът не е много сложен, но след около 100-200 метра денивелация нагоре нещата загрубяват. Скалата става доста сръмна и гладка, почти като скала за катерене, ама ние сме с обувки, малки ранчки и не сме осигурени. Така де, то нагоре беше сравнително лесно. Като стане по-стръмно се засилваш и на бегом се изкачваш до някакво място, където има някакво прагче, почиваш си малко на него и търчиш до следващото. За около час може би изкачихме върха. Пръв естествено беше Стоян. Аз загубих пирамидките и се озовах на едно място дето беше толко стръмно, че едва се върнах, но намерих пътя нагоре. След около 20 мин. дойдоха и останалите. Времето се оправи изведнъж! Бурята се оттегли на север и на изток, и стана така, че над нас и капка не падна. Порадвахме се на гледката от 3736 м.н.в. – беше много красиво! След което започна слизането – най-трудната част от маршрута! До премката са около 800 метра – много стръмна скала. Сега осъзнахме, че слизането дори при тези идеални условия ще е трудно и опасно, камо ли ако беше намокрено! Добре, че имахме въже. То и без въже става, ама трябва да се внимава много с всяка крачка и да се следват точно пирмидките около ръба. Ние решихмме да пускаме рапели по въжето, защото имаше забити в скалата планки (осигуровки). Грешката беше, че избрахме по-новите планки, които бяха обаче по-далече от ръба и пирамидките. Съответно в момента в който свръши въжето се озовахме всички на един скален праг, откъде на никъде нямаше нормално за ходене продължение – ни наляво, ни на дясно, ни надолу! Навсякъде гладка и стръмна скала! А подхлъзнеш ли се и тръгнеш ли да падаш оттам – нищо не може да те спре чак до езерото на около 1000 метра надолу! Стоян намери някакви мини хватки и стъпки по скалата (малки цепки и вдлъбнатини) и траверсира по тях около 30-40 метра на ляво към ръба и нормалния вече път за слизане по пирмидките. И каза: хайде сега и вие. Зор, шубе, признавам не ми беше комфотно, но го направихме всички без инцидент слава Богу! Когато слязохме на премката си отдъхнахме... От там последва слизането по стръмната пряспа, където Пешо се подхлъзна и щеше да ме помете за малко и мен. Спря се по едно време забивайки щеките като пикел в снега, но счупи едната в резултат на това. Нищо, поне оцеля той слава Богу... След като стигнахме при езерото пътеката надолу към палатките ни се стори като булевард! Стигнахме доста уморени към 19:00 ч. Криси и Стоян искаха да сме слизали през каньона направо долу при колата. Аз им казах, че ще нощувам тук и нищо не може да ме накара да бъхтя още 2 часа надолу по праговете в това състояние (коленете ме боляха много от слизането). Та накрая всички останахме още една вечер да спим на казана... На сутринта по светло си слязохме и продължихме по програмата с катерене в един прекрасен разлом и Кападокия .

Като цяло приблизителното време за качване от долу е: 2 ч. по каньона, 1 час до казана, 1,5 часа до езерото, 45 мин./час до премката и 1 час до върха. Трудност – става за планинари с опит и/или добра физическа форма, важно е да е сухо времето и да няма изгледи да вали докато не слезе човек до премката под върха. В планината има сигурно над 10 трихилядници, върховете и скалите са с уникално красиви цветове и форми! Туристи почти няма, природата е невероятна!

Ето и линк към малко снимки в снимка.бг, че нещо не мога да се справя да ги кача другаде : http://raver.snimka.bg/mountain/demir-kaz-k.594040.all


Последната промяна е направена от raver на Сря Май 25, 2011 1:03 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Май 20, 2011 4:27 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2546
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
Хъм, бива си го баира!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Пет Май 20, 2011 6:53 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
igurbev



Регистриран на: 23 Авг 2008
Мнения: 2385
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Въх, тази преспа наистина ли е толкова стръмна? Изглежда безумно Surprised
Пет Май 20, 2011 9:08 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Криси



Регистриран на: 08 Юли 2010
Мнения: 144
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Браво Краси, хубав разказ.
Обръщам ти внимание за твое добро, а и за информация на тези, на които не им е ясно. Има причина в планината да се тръгва рано сутрин- тогава времето е по-стабилно. След това слънцето я напича и започват да се образуват облаци, от които към следобеда често започва да вали. За това въпросният лагер се прави по-виско, а не на първото равно място по пътя. Интересно защо си запомнил, че само аз съм била против това, като бяха всички. Smile Явно и аз трябва да се замисля за някои неща.

Ето няколко снимки и от мен



Демирказък по залез




Схема на района




Каньонът Чимбар




По пътя към езерото




Нина, Пешо, Краси и преспата



В ляво се вижда края на прочутата източна стена.



Ръбът преди върха с Нина на него




Носим какво ли не, но само Пешо се беше сетил да вземе знаме



Стоян по рапелите към премката
Пон Май 23, 2011 6:17 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2546
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря за схемата. От нея разбрах как се казва тази планина. В заглавието на темата пише Ала Далар, на едно място по-надолу пише Ада Далар, а в схемата чета Аладаалар. Пишете правилно названията, че се бъркаме. Ала означава едно, Ада друго, Далар трето, а Даалар четвърто.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Пон Май 23, 2011 9:22 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Криси



Регистриран на: 08 Юли 2010
Мнения: 144
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря, мислех, че се произнася Аладалар и съм го писла така в една статия, но ще го поправя. Какво значи Аладаалар?
Пон Май 23, 2011 9:39 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1838
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
Шарени планини. Но ала има и друг превод, но тук предполагам, че е "ала" - шарени." Даалар"-планини. Докато ада значи- остров.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Пон Май 23, 2011 10:19 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2546
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
Криси написа:
мислех, че се произнася Аладалар


Има удължено а - ğ, и става даалар. Въпреки че зависи кой е дал името. Някои тюркски племена произнасят по друг начин нещата. Примерно се казва даг (dag) - планина (Боздаг, Чалдаг и т.н.), а на турски е даа (dağ) - планина (респ. Боздаа, Чалдаа), или пък бег (beg) - бег (Беговица), а на турски е бей (bey) - бей (ако топонима е с турски корен би трябвало да е Бейовица, ама не е). Това последното по случай, че дълги години всичко минава под общия знаменател турско име, твърдение, на което единствения ефект и следствие е да налива вода в турската мелница. Confused Явно е много трудно да се направи разлика тюркски-турски, не знам. Пантюркизма като доктрина поставя знак на равенство м/у тюркски и турски иначе.

Аладаалар означава нещо от сорта дето е казал в горния постинг meco puh.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Вто Май 24, 2011 9:01 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
raver



Регистриран на: 17 Май 2011
Мнения: 59
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Здравейте!
Ala Daglar както го пише, ми обясниха, че се произнасяло Ала Далар (без г-то), та затова така съм го писал... И също така ми казаха, че значело "планината на Алах". Незнам, колко е верно, не разбирам нищо от турски Smile
Сря Май 25, 2011 12:49 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
raver



Регистриран на: 17 Май 2011
Мнения: 59
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Криси написа:

Обръщам ти внимание за твое добро, а и за информация на тези, на които не им е ясно. Има причина в планината да се тръгва рано сутрин- тогава времето е по-стабилно. След това слънцето я напича и започват да се образуват облаци, от които към следобеда често започва да вали. За това въпросният лагер се прави по-виско, а не на първото равно място по пътя. Интересно защо си запомнил, че само аз съм била против това, като бяха всички. Smile Явно и аз трябва да се замисля за някои неща.



Криси, съжалявам, ако съм те засегал, не съм искал ни най-малко!
Писах за теб, защото само ти изрази ясно и недвусмислено мнението си, а другите смънкаха, че им е все едно (Нина искаше да сме на 100 м. нагоре, за да не сме били захлупени в казана, Стоян каза ОК, а Пешо му хареса там).
Моята теза беше, че това е последното място с вода по маршрута (така ми беше представена информацията от Сашо), но както се оказа, това не важеше в този сезон (юни). Обаче сигурно през август-септември е така... Та затова точно там имаше оградени кръгове за палатки и каменна тоалетна. Според мен всеки сам трябва да си решава къде да направи бивак, но това е друга тема...
Поправям се за да няма засегнати Wink
Сря Май 25, 2011 12:59 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Криси



Регистриран на: 08 Юли 2010
Мнения: 144
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Не си ме засегнал. Просто ти показвам, че когато започнеш да се оплакваш публично от някой, както обичаш да правиш, въпросният човек разбира за това. Иначе "мрънкала, защото искала да продължим да вървим" звучи сладко. Smile
Сря Май 25, 2011 3:01 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1838
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
raver написа:
Здравейте!
Ala Daglar както го пише, ми обясниха, че се произнасяло Ала Далар (без г-то), та затова така съм го писал... И също така ми казаха, че значело "планината на Алах". Незнам, колко е верно, не разбирам нищо от турски Smile

Произнася се ала даалар. Буквата Г се казва, меко Г, не се чете, само удължава буквата А. Ако е "планината на Алах", ще се казва "Аллах даглар", а не Аладаглар. Аллах с две Л, и непремаенно с "х" накрая.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Сря Май 25, 2011 3:51 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2546
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
Покрай това име се зарових да чета за тая планина. Много интересни работи изкочиха из интернет. На едно място срещнах, че имало Иеди гьоллерден, сиреч някаква група, която се казва Седемте езера. Освен да ги побратимим със Седемте рилски такива Laughing

Това с планината на Аллах явно е някой рекламен трик. Блазе ви че сте имали възможността да разтъпчете там

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Сря Май 25, 2011 4:42 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Niksi



Регистриран на: 01 Окт 2007
Мнения: 562
Местожителство: софия

Мнение Отговорете с цитат
Привет и от мен Smile

Вероятно сте видели и прочели пътеписа ми от турските планини през 2007 г. в този пост:
http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=659, макар че от известно време дадения линк:
http://www.planinari.org/200709TurkeyNiksi.htm е неактивен.

Всъщност просто трябва да замените org с info и той отново се активизира.
Или: http://www.planinari.info/200709TurkeyNiksi.htm

Освен за Демирказък може да се почерпи инфо и за повечето от другите най-високи планини в Турция.

По-здрави...и до-скитане Cool

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Сря Юни 01, 2011 8:53 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение ICQ Номер
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1838
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
Niksi, с голямо удоволствие прочетох разказа ти за голямото пътешествие в Турция. Но това не е пътешествие, след като са изкачени толкова върхове-хиледници. Казвам браво, но това е малко да се каже. Завиждам ти(благородно) за възможността да посетиш, да ги изкачиш и да се любуваш на тези върхове и исторически места. Отначало мислех да те питам, как се оправихте с езика, но когато прочетох до края, разбрах че владееш турския, даже диалектите. Например по Черноморието казват, Dobe yaylasi, вместо Dobe yaylasl; Yukari kavan вместо Yukarl kavan; и т. н. И това си предал точно.
Блазе ти.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Сря Юни 01, 2011 10:23 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2  Следваща
Страница 1 от 2

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov