Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
Pyrenees 2011
Предисловие:
Първоначалната програма бе от 20 до 31 август. На 01 юли получих e-mail от Валери, че анулира проявата, защото само двама сме се записали…
Докато се чудех на къде да хващам, през вече планираната ми отпуска, на 08 август получих нов e-mail с предложение проявата да се състои евентуално след 07 септември…
На 15 август всичко бе ясно: самолетните билети бяха закупени и пътуването бе заковано - от 08 до 20 септември. Групата, заедно с Валери бе от 5 човека.
Съвсем случайно се видяхме с Валери на 07 септември на бул. „Витоша” в София. Така, че се уговорихме да вземем такси в утрешния ден в 05.15 часа до църквата „Света Неделя”.
1 ден: 08.09.11г.:
Валери и Павката дойдоха с такси на срещата. Качих се и аз, и продължихме към аерогарата. Там ни чакаха Ива и Еми.
Часът на излитане бе - 06.55, но закъсняхме с 15 минути. С полет на Еър Франс летяхме до Париж /летище „Шарл де Гол”/. Полета до Тулуза бе от другото летище - „Орли”. До там се придвижихме с метрото, но линията бе с доста солена цена.
В Тулуза от летището до ж.п. гарата се придвижихме с автобус. Голяма лудница бе на опашката за билети, а и персонала изобщо не си даваше зор. Така, че изпуснахме влака за Лурд, с който можехме да направим връзка с Гаварни още същата вечер. Хванахме следващия и затова останахме да преспим в Лурд.
вечерна разходка по улиците на Лурд
2 ден: 09.09.11г.:
hotel d'Annecy, в който спахме
Автобуса за Гаварни се оказа, че е в 09.00 часа, а не един час по рано /по предварителна информация/. Така, че изчакахме на спирката. Нямаше къде да се разхождаме с големите багажи.
В Гаварни /Gite Auberge/ направихме преразпределение на багажа. Взехме си необходимото за четири дни и половина. Останалия багаж оставихме в жита. Напазарувахме храна за четири обяда. Вечерите и закуските по хижите са включени в пакетната цена.
По програма трябваше да хванем такси до паркинга на прохода де Тант /Col des Tentes, 2210 m./ Но цената от 90 евро /ако съм запомнил точно…/ направо ни отказа. Имахме време да стигнем пеша до хижата по светло.
В началото ходенето не спореше, заради обилния обяд и топлото време. След като набрахме височина се показа един от най-високите водопади в Европа, с височина на пада на водата от 422 м. На френски: Grande Cascade de Gavarnie. Слънцето не бе подходящо за снимане на водопада /най-подходящо е привечер на залез слънце/.
pic Pimene - 2801 m.
Малко преди 19.00 часа се показа и хижата.
refuge de la Breche de Roland /refuge des Sarradets/
3 ден: 10.09.11г.:
След закуска започнахме изкачване до забележителния билен процеп Бреш де Ролан, 2807 м., от където щяхме да преминем на испанска територия.
La Breche de Roland
След това ние с Павката поехме към връх Тайон, а Валери, Еми и Ива останаха да ни чакат.
Le Doigt de la Fausse Brèche
pic El Taillon - 3144 m.
От връх Тайон се откриват гледки във всички посоки.
откроява се масива на pic Vignemale - 3298 m. /най-високия връх на френските Пиринеи/
гледки от върха...
Събрахме се с останалите и продължихме по пътеката за хижа Гориц.
pico Monte Perdido - 3355 m.
единствения мармот, който успях да снимам
каньон Ордеса
В събота, късния следобяд бяхме на хижа Гориц…
Направи ми впечатление, че много млади испанци ходят на планина, за разлика от французите, които са предимно от „третата възраст”.
На хижата се срещнахме с българин, от доста години живеещ в Испания. Същия ден са тръгнали с негов приятел от село Торла и бяха се качили на връх Монте Пердидо и до вечерта предвиждаха да стигнат до селото. Това си е сериозна денивелация за един ден…
4 ден: 11.09.11г.:
Програмата за днешния ден бе изкачването на Монте Пердидо и връщане обратно в хижата.
След сутрешната суматоха, започнахме постепенно да набираме височина. Започнаха да се откриват и гледки…
pico Cilindro de Marbore
pico Tobacor - 2769 m.
Видяхме няколко кози, но бяха доста далече. Извадих големия обектив да снимам, но дори и с него, козите изглеждаха много малки. Затова изтрих снимките след това…
Стигнахме до Lago Helado, което е непосредствено пред pico Cilindro de Marbore. От тук се вижда Монте Пердидо.
Lago Helado
pico Monte Perdido
Последва леко катерене по скалите и изкачване на зиг-заг по сипея в улея. Духаше много силен вятър, който се завихряше в улея, което пък много ни затрудняваше да пазим равновесие по стръмното.
поглед назад
3.30 часа ни отне качването с всички почивки. Направи ми впечатление, че табелата на пирамидата на върха е поставена на 04.09.11г., точно преди една седмица. Вятъра не ни позволи да стоим много на върха. Набързо нащраках няколко снимки и поехме обратно надолу.
цялата група на Монте Пердидо - 3355 м.
5 ден: 12.09.11г.:
От хижа Гориц слязохме до каньона Ордеса. Продължихме по т.н. пътека на Ловците, която е по лявата страна на каньона, в началото е на около 300-400 метра над долината на Рио Азарас. По пътя до реката е много по-лесно, защото се избягва едно доста стръмно слизане от около 700 м. от края на пътека на Ловците до паркинга Ла Прадера.
еделвайс до живописната пътека
pico Cilindro de Marbore, pico Monte Perdido, pico Sum de Ramond
След паркинга Ла Прадера, продължихме по асфалтов път. Жените бяха първи на Понт де лос Наварос, като стопа им бе провървял… От тук продължихме отново по пътека - до refuge de San Nicolas de Bujaruelo.
Условията в хижата са перфектни - бяхме сами в стая за осем човека, като тук направихме първата истинска баня - стаята ни бе със собствен санитарен възел.
типична вечеря в хижите + допълнително закупуваните от нас вино и бира...
6 ден: 13.09.11г.:
С днешния ден затваряхме кривата и се връщахме в Гаварни.
За три часа достигнахме до port Puerto de Bujaruelo - 900 метра изкачване. Отново се върнахме във Франция.
След това започнахме да слизаме към Гаварни. Отклонихме се до The Gavarnie Falls /French: Grande Cascade de Gavarnie/ - 422 m.
7 ден: 14.09.11г.:
Днешния ден бе предвиден за почивка и релакс. Имаше и опция за желаещите - изкачване на връх Пимене, 2801 м.н.в. Аз и Павката бяхме от тях…
Но на сутринта плановете се промениха. Облаците бяха слезли доста ниско и буквално бяха полегнали на покривите на къщите. Не ни се качваше върха само за спорта без гледки…
Аз се присъединих към Еми и Ива, като хванахме автобус, малко преди обяд, за Luz St. Sauveur. Валери и Павката останаха в Gavarnie.
Като пристигнахме, се разделих с Еми и Ива, защото те веднага тръгнаха по магазините /но за тяхно съжаление те се затварят между 12.30 и 14.30 часа.../
Намерих Карфур, напазарувах храна за вечерта и за следващите три обяда, и бира за вечерта.
8 ден: 15.09.11г.:
Сутринта напуснахме Гаварни, като този път маршрута ни е "отворен", т.е. няма да се връщаме пак тук, с изключение на един или двама, които щяха да се върнат за багажа, който оставихме.
Отначало вървяхме по асфалтов път, който премина в черен. Този път продължава до един язовир, до който французите стигат с по-високо проходими автомобили и джипове.
язовира
гледки от пътеката
По пътя видяхме водопади, остатъци от нестопен сняг, ледник…, като някъде около 13.00 часа бяхме на хижата.
refuge Bayssellance
Заоблачи се, но Валери и Павката имаха работа да вършат - изкачване на връх Винемал, първенец на френските Пиринеи. Преди самото изкачване на върха се преминава през ледник, като те се бяха подготвили с котки, пикели и въже…
Привечер се върнаха, бяха се качили на върха. С дъжда се бяха „срещнали” след ледника на връщане…
9 ден: 16.09.11г.:
Сутринта тръгнах сам към връх Малък Винемал, като другите нямаха желание да го качват. За 15 мин. достигнах до Hourquette d'Ossque /превал/, където оставих раницата.
pic Petit Vignemale
на връх Малък Винемал - 3032 м.
Валери ме чакаше на превала. Другите били с 30 мин. напред. С доста прилично темпо след 30 мин. ги настигнахме…
pic Petit Vignemale - 3032 m., pic Pointe Chausenque - 3204m., pic Vignemale - 3298 m.
Към 10.30 часа достигнахме до хижа Улет дьо Гоб, от където се открива гледка към грандиозната северна стена на Винемал.
refuge des Oulettes de Gaube
Направихме почивка за по бира време, като някои предпочетоха чай. След това се насочихме към прохода на мулетата.
View from Col des Mulets
След това вървяхме около един час на испанска територия, като достигнахме превала Аратий.
Lac du Col d'Arratille
гледки…
Lac d'Arratille
До това езеро направихме една голяма почивка, защото нямаше за къде да бързаме. До хижа Валон имахме 1.00 - 1.30 часа.
Надолу по пътеката, видях пет мармота съвсем близо. Тъкмо да извадя фотоапарата и един от мармотите издаде предупредителен звук, и всички се разбягаха…
refuge Wallon /refuge du Marcadau/
10 ден: 17.09.11г.:
pico Gran Facha - 3005 m.
Знаехме, че има автобус в 11.30 часа от Котре за Лурд, а също знаехме, че прехода от хижа Валон до Котре е 3.30 часа…
Обаче тръгнахме в 08.30 часа… Валери, Павката и аз тръгнахме по-бързо, а Еми и Ива си вървяха с тяхното си темпо.
С Павката стигнахме до Испанския мост за 1.30 часа, а до тук бе половината разстояние. Имахме шанс да успеем, но Валери бе изостанал по пътеката… После разбрахме, че не е искал да оставя жените сами по пътеката.
Бързането се обезмисли и затова продължихме „нормално” надолу по пътеката за Котре. В 12.00 часа бяхме на автогарата в Котре. Следващия автобус за Лурд бе в 13.30 часа.
След като дойдоха Еми и Ива, разбрахме, че Валери е хванал една кола на стоп след Испанския мост…
Разстоянието от Котре до Лурд го взехме за 1.00 час с автобуса.
В Лурд се настанихме в същия хотел - d'Annecy, в който спахме преди девет дни /08.09.11г./ Лурд не ни посрещна много дружелюбно, а именно с дъждовно време. До сега, само като бяхме на хижа Байселанс , валя дъжд.
От февруари до април 1858 г. в една дива местност край Лурд, св. Богородица се явява 18 пъти на малката Бернадет, както и на други вярващи. Местното духовенство първоначално е скептично настроено. Но после стават чудеса и мнозина започват да вярват. Епископът на Тарб Лоранс свиква комисия и през 1862 г. официално обявява автентичността на феномена. Кураж му дава провъзгласеният вече догмат на Пий ІХ, тъй като при шестнадесетото си явяване Богородица е казала на Бернадет: “Аз съм непорочно заченатата”. Така кръгът са затваря: догматът потвърждава чудото, а чудото свидетелства за догмата...
Тези събития превръщат Лурд в едно от най-големите в света места за поклонение. Всяка година в този град се стичат около 5 милиона поклонници от цял свят, сред които много болни, търсещи лек. За пламенните, почти средновековно набожни поклонници, Лурд е не по-малко свято място от Мека, Ганг или Стената на плача в Йерусалим.
Привечер Валери дойде, накичен като коледна елха с всичкия багаж…
11 ден: 18.09.11г.:
Дъждът продължаваше да вали и дилемата бе дали да хванем влака в 10.30 часа или този в 14.20 часа. Надделя мнението за следобедния влак, за да разгледаме града, пък може и дъжда да спре… Така и стана, наистина дъжда спря…
in Basilique Souterraine Saint Pie X
Sanctuary of Our Lady of Lourdes
Statue of Our Lady of Lourdes in the Grotto
След разходката из Лурд, хванахме следобедния влак и към 16.00 часа бяхме в Тулуза. Настанихме се в хотел Бордо за две нощи.
Разходихме се в центъра на Тулуза, като влязохме в Capitole de Toulouse /кметството на Тулуза/. Беше неделя и сигурно имаше т.н. отворен ден за граждани…
Минахме край кръчмата, в която вечеряхме последния ден във Франция, миналата година.
и отново до река Гарона, една година по-късно...
Capitole de Toulouse
12 ден: 19.09.11г.:
Събудихме се от шума, който правеше падащия дъжд. Щяхме да ходим до местния Decathlon, който се оказа наблизо.
След обяд дъжда спря и си спретнах една разходка из града.
пак "отскочих" до река Гарона
13 ден: 20.09.11г.:
Рожден ден на нашия воевода Валери. Пихме по едно уиски за негово здраве.
Придвижихме се с автобус от Gare de Toulouse до "Blagnac" airport. След сериозни премеждия, хванахме самолета за Париж /летище Шарл дьо Гол/. Последва още един полет от Париж до София.
От летището в София направо "отседнахме" в Парк Бар, да почетем нашия водач по случай рожденния му ден.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
