Можете ли да ми предложите програма която да се следва за да мога да мина Ком - Емине най-безпроблемно ? След като застуди и понамалих ходенето из планината, сега карам велоергометър и мисля да ходя пак да тичам, но не съм сигурен дали това е достатъчно...
Сря Ное 09, 2011 11:17 pm
mircho
Регистриран на: 05 Мар 2011 Мнения: 315
Искаш да ходиш, ами тогава ходи с какъвто товар ще носиш с такъв ходи но през всякакъв терен.
Ето моето мнение. Започнах подготовката през м.Февруари. Беше малко късно, а имах да сваля около 7-8 килограма. Трябваше да бъда в абсолютната норма. Ръст 166 см.-килограми максимум 68. Не успях. На тръгване бях 72 кг. Върнах се 65кг. Започнах с 3 часово скорстно ходене-приблизително 5 км/час, 4-5 пъти седмично. Когато усетих, че не се уморявам, увеличих постепенно на 5-6-7 часа на ден. Не винаги пеш, понякога и с колело. но часовете ги спазвах. Товара не бе задължителен. Носех малка раница за малък обяд и вода. Непременно горна, дебела дреха, за почивките, които бяха от порядъка на 5-15 минути на 2 часа. Последните натоварвания бяха 8 часа всеки ден, в продължение на 20 дни. Това бе през Юни. Постепенно намалих натоварванията, тъй като мислех около 10 Юли да тръгна от Ком. Стана грешка, тръгнах чак на 30 Юли, но не бе фатална. Продължих по малко да вървя. Успях. Ако сте с велосипед, тогава не се придържайте към моите препоръки, питайте велосипедистите.
Не се натоварвайте изведнаж първите дни, а накрая, последните дни оставете малко време, тялото да си отпочини с по-леки натоварвания.
Предполагам, че никой маратонец не пробягва всеки ден по 42 км, с темпото на състезание.
Леле, Мечо, ти ме разби! Ама верно ли 20 дена подред ходи по 8 часа? Това е най-грандиозната подготовка от непрофесионалист, за която съм чувал! Даже и маратонците на дълги дистанции едва ли тренират толкова много... В такъв случай никак не се учудвам, че краката ти накрая са били в такава перфектна форма
А пък аз си мислех, че моето полуспортно ходене сутрин по 4 км преди работа, което практикувам в момента, е някаква тренировка...
Според мен няма голяма разлика в това дали ще се тръгва с колело или пеш, физическата подготовка така или иначе трябва да я имаш. Схемата на Мечо е приложима и при колоездачи, стига да съчетават ходенето от време на време и с каране. Имаш ли въздух в дробовете и ако си як в краката, и пеш, и с колело, няма да имаш проблеми. Не знам защо тук взе да се прави голяма разлика в това дали си с велосипед, или си пешеходец по Ком-Емине и едва ли не да се мисли, че с колело е много по-лесно и различно. Вярно, където е по-равно или не много стръмно надолу, с колелото е далеч по-бързо и приятно, но да не забравяме, че тоя маршрут изобилства и от много и много километри, където не само, че не можеш да караш, а трябва освен раницата да влачиш и едни 15 кг допълнителни.
Аз се подготвях за Ком-Емине около 4 месеца, като почти всеки ден тичах или карах колело по баир около 1 час, рано сутрин, преди работа. Вярно, че успях да го мина за под 9 дни, но с оглед на състоянието, в което бях накрая, съм категоричен, че тая моя подготовка не е била достатъчна. Така че който има възможност да отдели толкова време, да следва схемата на Мечо, по-добра е.
Борисов, трябва да ти кажа, че тия тренировки са ми станали навик и въпреки предупрежденията на моите хора, аз не мога да се откажа. Много ми е приятно и сега да изляза сутрин в 8-9 часа, и да се върна в 15-16 часа. Например, днес успях да агитирам бившия кмет на селото и вървяхме 6 часа в търсене на някаква пещера между моето село и с. Садина. Жалко, то се оказа някаква канара с бивша пещера, която се е срутила. Аз не съжалявам, направих си разходката.
Никъде, по никакъв повод не съм казал, вижте на едните или другите им е леко, тъй като знам, че на всички им е тежко. Най им е леко на тия, които не са замислили да минат Ком Емине. На велосипедистите крайно им е тежко при изкачванията, а на пешеходците бавното придвижване навсякъде. Но съм убеден, че пешеходеца и велосипедиста трябва да имат еднаква подготовка донякъде. От там нататък подготовката им трябва да е специфична. Например, пешеходеца много трябва да набляга при подготовката на обувките. Те са много специални. Те са това, което са гумите на велосипеда при велосипедиста. Те ще изминат 700 км. А обувките на велосипедиста, да речем половината път. В замяна на това, велосипедиста да обърне много сериозно внимание на гумите и донякъде на обувките.
Схемата ми на подготовка е специфична за мене, поради възрастта, но може да се използва и от по-младите като пример, с някакви изменения. Например, ти като млад, успя да постигнеш не рекорд, но прекрасно време. Колко могат да се похвалят с това? Разбира се, поне според мен можеш далеч повече и съм убеден, че няма да се оставиш.
Можете ли да ми предложите програма която да се следва за да мога да мина Ком - Емине най-безпроблемно ? След като застуди и понамалих ходенето из планината, сега карам велоергометър и мисля да ходя пак да тичам, но не съм сигурен дали това е достатъчно...
Какво значи безпроблемно? Да изминеш 700 км. без проблеми е чудо, което не се среща. Проблеми ще имате всеки ден, но вие се подгответе така, че да успеете да ги преодолявате. Например, да носите ли палатка и спален чувал? Ще имате ли проблеми, ако не ги носите? Убеден съм, че ще имате. До х.Чумерна с малки изключения, можете да прекарате ноща само в хижи. Но, я си представете, че плановете ви да стигнете до хижа "X", поради някаква причина, не могат да бъдат осъществени, а сте на 2000 метра и наближава дъжд или по-лошо буря. А такива причини колкото щете, както при мен, между Булуваня и Братаница. За да завършите успешно, носете си палатката и чувала, изненадите са на всяка крачка. Заради една настинка, можете да слезете от Шипка в Габрово или Казанлък, въпреки, че от там нататък изненадите са по-малко. От х.Чумерна нататък палатката е задължителна: На Вратник няма къде да спите, в Котел трябва да търсите квартира или хотел(скъпички са), на Върбица се отклонявате 40 минути от маршрута и се връщате обратно, на Риш няма къде да спите, и така до спалнята в с.Козичино. Ако си носите само палатката, без спалния чувал, тук температурите вече са над 20 градуса и през ноща, можете да спите където сметнете за необходимо. Няма да се отклонявате от маршрута, няма да търсите хижи, няма да плащате стотинка. От Чумерна до с.Козичино спах където ми е удобно, без да търся хижи. Даже в двора на детската градина на с. Снягово. Хората са много любезни и услужливи.
Таnk you master ! Най-после получихме аргументирани отговори по основни въпроси
Дано сега стане дискусия.
Пон Дек 05, 2011 8:37 am
boris_borisov
Регистриран на: 23 Ное 2010 Мнения: 616
Принципно Мечо е прав, но веднага давам примери, оборващи част от неговите твърдения Миналата година Райко не носеше нито чувал, нито палатка и е спал на Вратник в легло (при бай Иван, ако си спомням вярно името му); тази година, пак без чувал и палатка, е спал на топло в горското стопанство Елешница (сред едни бали слама ); Аз две поредни години спя на Ришкия проход в бунгалата на ресторант "Хан Крум" (чудесни условия, отклонение от маркировката около 5 км, но после може да се продължи и по асфалта през с.Камчия); И миналата, и тази година, минавайки през Източна Стара планина, температурите през нощта падаха до доста под 20 градуса и се налагаше да обличам всичките си дрехи, и то движейки се; Миналата пролет подминах х.Чумерна и спах в Темната гора без палатка, но под навес от полиетиленово платнище (разликата е, че платнището тежи 600 гр, а палатката минимум кило и половина).
Така че, според мен, аргументирани отговори на основните въпроси може да има много, и всичките да са верни (вярно на Ком-Емине е всичко онова, което те извежда до морето); просто всеки трябва да намери своя верен отговор.
Миналата година Райко не носеше нито чувал, нито палатка и е спал на Вратник в легло (при бай Иван, ако си спомням вярно името му); тази година, пак без чувал и палатка, е спал на топло в горското стопанство Елешница (сред едни бали слама ); Аз две поредни години спя на Ришкия проход в бунгалата на ресторант "Хан Крум" (чудесни условия, отклонение от маркировката около 5 км, но после може да се продължи и по асфалта през с.Камчия);
Каква е гаранцията, че този бай Иван ще приеме всеки, който му дойде? Колко хора може да приема и дали въобще приема? Не зная кой е бай Иван, само предполагам, че е собственика на малкото заведение на тройния разклон за селата Стара Река - Раково - Бяла, преди прохода Вратник. Аз като минавах в заведението ядох, пих една бира, за 2 часа си заредих GPSa, двете момичета се оказаха добри, разрешиха ми да заредя, но за спане не ме приеха. За 2 часа се изкачих до изоставения заслон Вратник и си разпънах палатката на поляната до Изворите на Камчия. Добре, че е от най леките и я мъкнах толкова време.
През 1987 година на Ком Емине, 5 човека спахме в 5 Големи купища слама и станахме да вървим по тъмно. Бяхме се вдървили като букови дървета, казахме никога вече. Нали тръгваме за удоволствие, а не за рекорди. Нито един не каза, аз искам още да спя.
От Крумовия мост, където предлагаш да се мине, пред ресторанта и селата Камчия, Съединение, Люляково до Рупча е 20 км приблизително-5 часа и нещо, пеша с тежка раница. А по горската пътека 3,30 - 4,00 часа. Всеки може да прецени къде да спи и от къде да мине. По-късо разстояние и през гора или дълго разстояние блъскане по асфалт. Никога няма да бия 5 км. и обратно за едно спане. Ако съм с моето колело, ще мина по асфалта.
Ей затова е цялото ми опониране! Ако има някаква универсална истина за Ком-Емине, то тя е, че раницата не трябва да е тежка Тежката раница е основната причина за неуспеха на похода в огромния процент от случаите Именно стремежът към олекотяване товара на гърба е причината да търся алтернативни и нетрадиционни решения за нощуване (при бай Иван, в сламата, в "Хан Крум" и т.н.), а не да си нося къщата на гърба. Най-лесно е да посъветваш тръгващия за първи път да си вземе всичко, което си мисли, че ще му е необходимо, за да е готов за всякакви ситуации. Същевременно обаче това е и най-сигурният начин да го накараш да си провали похода. За втория път той вече ще си знае...
Трудно е да намериш баланса и затова тоя поход е толкова голямо предизвикателство за по-голямата част от хората.
Ако има някаква универсална истина за Ком-Емине, то тя е, че раницата не трябва да е тежка Тежката раница е основната причина за неуспеха на похода в огромния процент от случаите Трудно е да намериш баланса и затова тоя поход е толкова голямо предизвикателство за по-голямата част от хората.
Прав си. Не трябва да е тежка. Сега вече сме на едно мнение. На мен раницата, с окачените на нея палатка и шалте, в началото на похода ми тежеше около 16-17 кг. На петия ден краката ми бяха здрави повече от всякога, докато по раменете ми имаше рани, не можех да ги пипна. Разбрах, че раницата трябва да се олекоти. Да не казвам какво съм изхвърлил, ще ми се смеете. Тежаха ми и очилата, но без тях бях 100% загинал. Намалих теглото до 14 кг, като се заканих, че като се видим със сина на Беклемето ще я сваля до 12 кг. Още преди похода бях свикнал да се храня без хляб, от тук нататък само вечер, понякога в хижите вземах по една филийка хляб. Това ми е една от ползите от похода. И сега хората се чудят, как така мога без хляб. Опитвайте се да си провеждате походите с лека раница. Ако сте били с палатка и чувал, след Чумерна чувала го изхвърлете. Аз я изпратих за в къщи още на Беклемето, а съм можел още отначало без него. Но палатката е необходимо зло. Ако тръгна някога пак, ще бъда без храна, само сухи неща, и то в много малко количество.
Земайте по едно магаре да носи багажа и проблема е решен . Трева по билото има да се храни животинката като му вземете и два чувала овес проблема с неговата храна е решен . Трудното е да се закара до вр Ком че е проблем транспортирането на животни .
Не зная докъде ще стигне, като го натоварим с двата чувала, раницата, палатката и два бидона вода. За кон съм по-съгласен, че магарето с рева си ще ми докара мечките.
Крета си магарето нагоре-няма проблем.Че даже и неподковано се е случвало.Е освен ако не го качваш на Купена. Общо взето работата е на кантар-занимавката по товарене и разтоварване отнема време,нерви(особено ако товариш кат мене и след 20метра по-стръмни участъци самаря със всичкия багаж му се е преобърнал и е слязъл под корема на магарето ),скоростта с която се предвижваш е между "малко по-бързо от нормалното ходене с раница" до "малко по-бавно от нормалното ходене с раница".Предимството е че така можеш да си натовариш всякакви глезотии нагоре.Примерно навремето кат лапета ни беше голям дерт да мъкнем кастофоня нагоре с няколко касети музичка(къде ни е бил акъла)-е носили сме го и без магаре ама на смени,като по едно време единия от носещите взе да го подхвърля пред него,да го влачи за шнура и т.н. "авангардни" методи за носене (голямо тежко Сони-от едновремешната техника)...
Или торба картоф за печене под жаравата(обикновенно се вади на сутринта,когато са останали въглени само от него )
Сега има мп3-плеъри по няколко десетки грама,за който не може без музика,ама тогава нямаше...
Носили сме-3огромни домашни баници,тенджера кифтета,4-5кила салам,4-5буркана кисели краставички и още толкоз сладка,каса бира,кастофон,10 леба,3-4кила кашкавал,луканка,2кила ракиджона,5 кила сирни,5кила мръвка,няколко одеала(тогава и чували нямахме),яморлук,дрехи,2-3кила сланина,огромни консервени кутии халва,маринована риба,маслини(въобще не говоря за малките кутийки по няколкостотин грама) и т.н...Целия тоз багаж 2-3души няма как да го качат на гръб.А седеехме по много време и се изядаше всичко....
За кратки преходи магарто е безсмислено.
А правилната технология са я патентовали отдавна калоферци-магерето се товари само с буре вино,горе кат пристигнеш магарето се коли и прави на кюфтета,виното се изпива,а бурето в огъня...
Екологична и безотпадна технология,батка...
Ако ти се свиди за бурето го дотъркаляш надолу...
_________________ Планини има много,но Балкана е само един!
...магерето се товари само с буре вино,горе кат пристигнеш магарето се коли и прави на кюфтета,виното се изпива,а бурето в огъня...
Екологична и безотпадна технология,батка...
Те сега ми светна, защо cat ми предлага на Ком Емине да тръгнем с магарета. Ами 10-15 Ком Еминци, 15 магарета в с.Козичино. Ден - през ден банкет в неговото село, ядене на тумбак. То колко остава от Козичино до нос Емине - има няма един ден път, може и без магарета. Нали така, cat?
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8Следваща
Страница 6 от 8
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Ама верно ли 20 дена подред ходи по 8 часа? Това е най-грандиозната подготовка от непрофесионалист, за която съм чувал! Даже и маратонците на дълги дистанции едва ли тренират толкова много... В такъв случай никак не се учудвам, че краката ти накрая са били в такава перфектна форма 
дискусия.
Тежката раница е основната причина за неуспеха на похода в огромния процент от случаите 
),скоростта с която се предвижваш е между "малко по-бързо от нормалното ходене с раница" до "малко по-бавно от нормалното ходене с раница".Предимството е че така можеш да си натовариш всякакви глезотии нагоре.Примерно навремето кат лапета ни беше голям дерт да мъкнем кастофоня нагоре с няколко касети музичка(къде ни е бил акъла)-е носили сме го и без магаре ама на смени,като по едно време единия от носещите взе да го подхвърля пред него,да го влачи за шнура и т.н. "авангардни" методи за носене 
(голямо тежко Сони-от едновремешната техника)...
)
