Какви диви животни сте срещали? Снимки или видео.

Не дали, а нали Laughing

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Интересно, снимката е направена днес до Крушунските водопади.

Мечата следа е стара, напролет щъкат навсякъде животинките, на места неочаквани за хората.

Изглежда малко, че да са изхвърлени джибри.

Преди десетина години мои познати бяха видяли рис край брега на язовир Ивайловград. Поразпитали местните, които им казали, че там винаги си е имало, но не сигнализират, че ги карали много да обясняват. Да не се окаже нещо подобно с мецани из Деветаки.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Една лисичка ме изненада докато пиех бира вечерта на двора в Ситония, Гърция:

Чух че нещо шумоли, с периферното си зрение мернах куче, не е чак толкова необичайно някой да си е изпуснал кучето....обаче с тази опашка сложно. Животното изглеждаше по-малко уплашено и изненадано от мен. Дойде буквално на 2 метра от мен и ме гледаше....абе като домашно животно направо. Влязох, взех шунка от хладилника и му хвърлих. Изяде я. Стоя още малко. Аз се присетих че лисиците носят бяс и малко се притесних, но животното е тактично, ако рязко се приближи и аз се дръпна и то се дръпва. Изяде ми всичката налична шунка. Ще видим дали ще се срещнем пак, но като цяло съм доста учуден. Абсолютно никакъв страх няма от хората и е едно игриво такова.

Лисицата дойде още веднъж и я хранихме пак. Всякакви други опити да й оставим храна пропаднаха, оставяхме я през нощта и я намирахме непокътната на другия ден. Вторият път като дойде беше нещо по-стресирана и странеше повече (може би има връзка с лаят на кучетата от селото). Забавното е че същата вечер когато дойде, жена ми си беше оставила чехлите отвън пред вратата. На другият ден едната беше изчезнала. Намерих я около 50 метра по-надолу, доста оръфана и скъсана. Днес на тръгване, споменах на собственика на къщата за лисицата. Той не беше много учуден. Разказа че е виждал същата лисица на рождения ден на дъщеря си в двора, както си правели барбекю. Дошла и яла месо буквално от ръката. Вика "а иначе на една пицария нагоре по планинския път, на 2-3км също съм я виждал вероятно същата и хората там я храниха". По неговите думи, на тази пицария никой не се учудвал особено и я възприемали като "domesticated fox".

Не бях виждал такъв спокоен щъркел - под него минаваха коли, а той изобщо не ги отразяваше!

Щъркел

_________________
Добрата преценка се дължи на опита, а той - на лошата преценка.

Hidden camera's hugging tiger wins wildlife photo award

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

На 1 ноември времето беше слънчево, но доста студено. На връщане от върха Градище, близо до село Понор (Софийско) имаше хубави гледки към върха Ком, Понор планина, Врачански Балкан и т. н. Спрях да снимам върховете и в този момент, на самия път, видях пепелянка пред краката си. Ако не бях спрял, със сигурност щях да стъпя върху змията!
Бях с туристически обувки, които до известна степен ме защитаваха. Обаче от глезените до коленете си не бях защитен. Затова вчера и днес взех мерки и вече реших този проблем - дълги и дебели вълнени чорапи, дълбоки обувки, панталони от по-плътен материал и много по-внимателно движение в природата.
Съветвам ви, само ако сте напълно защитени от ухапванията от отровни змии, излизайте сред природата!

Бих помолил член на форума с името ray да не коментира!

Някъде бях прочел, че българските змии хапели на не по-високо от 15 сантиметра от земята. Сега специално станах да си премеря моите обувки. Отстрани са точно 15 cm. На кантар...

Освен това отровните им зъби били дълги до сантиметър и половина. И най-дебелите ми чорапи са по-тънки.

Затова гледам да гледам къде стъпвам...

А от колко години в България не е регистриран смъртен случай от ухапване от пепелянка, че и усойница?

Светът е голям, и Ковида дебне от всякъде.

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

Гети вършат работа за хората със страх от змии, изпробвано е с боа поради неналичие и нежелание за проба с пепелянка.
Перде съм и шляпам по къси крачоли през по-голямата част на годината по всякакви терени. Веднъж при мен, веднъж на жената - като погледнеш няма нищо на пътеката, както крачиш и пепелянката пресича пътеката между краката, сърцето прескача после за няколко минути.
Веднъж ме е хапал смок, веднъж водна змия, кърлежите около 20-на, веднъж катерица, кълван съм от гарга и щъркел, от язовец и таралеж избягах въпреки изненадващата им атака.
Та обратно на змиите - като тръгна за горски ягоди, най-богатите места са в разни змиярници, та не винаги, но често си слагам гети като бера таз убавина.
Докато няма сняг излизат животинките на слънце когато го има. Виждали сме усойница да се припича в средата на декември до горна станция на Романски, имаше петна сняг. В по-хладно време се излягат на пътеки и пътища, където е песъкливо или каменисто и съответно по-нагрято като повърхност от вече калната, мокра и студена почва.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

lz1fw написа:

Някъде бях прочел, че българските змии хапели на не по-високо от 15 сантиметра от земята. Сега специално станах да си премеря моите обувки. Отстрани са точно 15 cm. На кантар...

Освен това отровните им зъби били дълги до сантиметър и половина. И най-дебелите ми чорапи са по-тънки.

Затова гледам да гледам къде стъпвам...

Прав си, на пепелянката достигат до 13 мм, но на усойницата са по-къси. Кожена тур. обувка няма да пробият, но панталон вероятно да.

	vaskoo написа:
	... веднъж катерица,... .

Ей това искам да го видя!

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Не се филмирайте излишно, ако не сте с прилепнал по крака панталон, зъбите се закачат в плата и не стигат до крака или поне не по начин, който да предизвика навлизане на отрова в тялото. За всичко си има изключения, но горното е тествано неколкократно в мое присъствие от човек змиефил. Същия човек го ухапа една дебела пепелянка с максимален размер (при Бъбрека над Кокаляне), та като му се поду ръката (ухапването бе в меката тъкан между палеца и дланта) тръгнахме веднага към Пирогов, спрях при патрулка на Лебеда с двама полицаи, оказаха съдействие и го откараха веднага в болницата, като единия припадна при гледката на подутата ръка.
Който си има фобия към змии, няма как да се филмира повече. Гледайте си в краката и си ходете с кеф.

За ухапването от катерица - случи се над Брестовица, гонехме катериците налазили бадемите и орехите, които през 90-те имахме там. Няма да изпадам в подробности за методите за справяне с тази катереща се разновидност на плъх, която се развъждаше безконтролно (на места почерняваше земята от тях) в запустялите по онова време градини (орех, лешник, бадем) в него район между Перущица и Брестовица. Та въпросната катерица просто скочи умишлено върху мен и ме ухапа по ръката малко под рамото. Последва летална среща на лопата и катерица, животното се оказа с бяс, аз не, но ми слагаха превантивно някакви инжекции въпреки ваксината която имам.
Освен ухапванията от насекоми, това от водна змия и щъркел са непровокирани от мен. Щъркела беше крадец и ми задигна варената царевица, но като ми отнесе и плажната кърпа на 20 метра не издържах и отидох да си я взема, е взех си я и като се обърнах ме клъвна. Това на Черноморието.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

	vaskoo написа:
	... Щъркела беше крадец и ми задигна варената царевица, но като ми отнесе и плажната кърпа на 20 метра не издържах и отидох да си я взема, е взех си я и като се обърнах ме клъвна. Това на Черноморието.

Още във втори клас, бях решил, че формално правия е Нане Стоичко, както и че "разказът е по действителен случай"... Very Happy

Никой засега не е разказал история с гларуси. А няма по-нагло и безочливо племе от тях, по крадливост и нахалство са почти като настоящата власт.

	vladofff написа:
	..............Никой засега не е разказал история с гларуси.................

Събирам ги за един сборник. Между 1986 и 1993, особено в началото на периода, изкарвах лятото като спасител на Сл. бряг, Несебър и Равда, а зимата- ски учител на Боровец. Та и със зимни гларуси знам някои случки.