ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
И пак по Каньона на водопадите

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Родопи Предишната тема
Следващата тема
И пак по Каньона на водопадите
Автор Съобщение
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1589
Местожителство: София

Мнение И пак по Каньона на водопадите Отговорете с цитат
Празниците около Деня на будителите (1 ноември) прекарах с трите деца на Пампорово. Най-малкият чакаше в София да порасне, защото планирахме да заснемем Каньона на водопадите в есенна премяна. Няколко пъти се пробвахме - тогава все още само с двете момчета, но все не се получаваше. Първия път дърветата още не бяха пожълтели. Втория път ми се свърши батерията. Третия път дърветата бяха пожълтели, но пък пристигнахме на площадките късно, та вече беше тъмно. Този път есента беше топла и продължителна. Листата не бяха окапали заради ранни слани и дърветата бяха във великолепни цветове. Красотите започнаха още в долината на река Чая. Снимах от автобуса:



На първия ден поехме в 8:30 по познатия ни маршрут: Пампорово (Райковски ливади) - Студенец - Превала (Ешек Кулак) - началото на резерват "Сосковчето" - Каньон на водопадите - наблюдателни площадки - квартал "Средока" - Смолян. Времето беше превъзходно - слънчево, без нито едно облаче, топло. Топло, топло, ама на слънце! А като забихме по пътя Студенец - Превала, в просеката на високи смърчове и ниско слънце - сянка, усойно, мраз!... Температурата минус 5, водата замръзнала, а ние облечени като за лято. Момчетата доволни скачаха върху леда и го чупеха, но ние с Мила зъзнехме в памучните си якета:



Треперейки от студ, изминахме най-неприятните 7-8 километра и в 11 стъпихме на шосето Широка Лъка - Смолян. Там вече посоката се сменя на 90 градуса и слънцето грее в лицата ни. Живнахме! След малко стигнахме до Превала с параклиса, който е идеално поддържан:



Запалихме свещичка и се насочихме към хижа "Перелик". На пречиствателната станция отново си спомнихме за нашия верен водач - черното куче, което два пъти ни пое на станцията и не ни остави чак до Смолян. Никой не знаеше къде беше изчезнало. Постепенно пътят става все по-открит, с дълбоки панорами към българските и гръцките Родопи:



Тук някъде е картата на каньона - вече съвсем заличена от ръждата и стрелбата. По тясно горско пътче се насочваме съм резервата. На един завой се показва гледка към телевизионната кула на Снежанка и Орфеевите скали. Правя традиционната снимка. Вече е съвсем топло и всички сме доволни:



В 13:30 достигаме горската къщичка с табелата на резервата "Сосковчето". Масите и пейките са подновени, но ние нямаме време за почивка. Пет часа са изминали, а истинското спускане тепърва предстои. Водопадите са още далече. Обзема ме съмнение, че отново няма да си направим снимките: денят е къс, урвите с отвесни склонове потъват рано в сянка и километрите под краката ни ще са изминати напразно. Затова бързаме, колкото можем. Никакви почивки - сандвичите в движение! Час по-скоро трябва да стигнем до дефилето към Смолян, обагрено в цветовете на есента!


Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 16, 2018 11:43 am; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Ное 14, 2011 3:47 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1589
Местожителство: София

Мнение Надолу по Каньона Отговорете с цитат
И така, в 13:30 поемаме покрай резервата "Сосковчето" към Каньона на водопадите. Сандвичите в движение, казах:



Някои ядат по-бавно:



Първата забележителност са я кръстили "Ритлите". Това са отвесни каменни стени от двете страни на пътеката, досущ ритлите на каруца:



Надолу по пътеката се провираме (респективно катериме) под канари с внушителни размери, които сякаш са довлечени от извънземни - набива се на очи правилната им геометрия, а и рязко контрастират със скалите наоколо. Аз, разбира се, не вярвам в мистиката, но ценя всичко мистично Very Happy :



След доста ходене стигаме до Герзовица - реката, на която още по-надолу са водопадите. Първите красоти по нея са "Казаните" - серия от преливащи едно в друго бистри вирчета:



Часът вече е три, гората е мрачна и това силно затруднява снимките. Започва да ме обзема страх, че отново няма да стигнем по слънце долината на каньона. Бързаме и почти тичаме, но на два пъти губим пътя, та се връщаме. Пътеката без друго е тясна и зле очертана - очевидно малко са щурите туристи, които да бъхтят всичките километри!, но сега под окапалите листа тя съвсем се е скрила. Табели йок. Минаваме транзит вековния бук, до който са подновили масичките и столовете от огромни дънери. Миналия път ми направи странно впечатление един доста дълъг маркуч, захвърлен край реката. Кой ли го е влачил чак дотук и защо? Реших поне да го навия и да го мушна под храстите, да не разваля гледката. Тогава с учудване открих, че единият край на маркуча е заврян в ствола на едно изгнило дърво и е трябвало да бъде чешмичка. Недовършена. Дано намерят време да я оправят или поне да си приберат маркуча!

Ето го Родопския "Стоунхендж" - каменните блокове, наподобяващи великански градеж. За съжаление тук винаги е твърде тъмно и все не мога да направя хубави снимки. Без добра оптика или поне без статив просто не става! Затова показвам снимка само за информация:



Началото на същинския Каньон на водопадите (а за идващите отдолу - неговият край) вече е близо. Това е едно кътче край реката, наречено "Ропката". От него малко по-надолу е Орфеевият водопад, малко по-нагоре по едни стълбички е първата наблюдателна площадка с изглед към целия каньон и Смолян, оттук се отделя втората пътека за града - по десния бряг на реката и през следващите две наблюдателни площадки. Който идва обаче отдолу и иска да продължи нагоре по нашия път - към Перелик, трябва бая да се взира, за да открие продължението на пътеката. Ако не знае, че такова има, никога няма да го забележи! Часът вече наближава пет. Настроението ми започва да се разваля, защото предусещам неуспеха на нашите фотографски начинания - сянката ни поглъща с всяка секунда. Отказваме се да слизаме до Орфеевия водопад, отказваме се и от наблюдателната площадна, за да хванем поне последните лъчи на слънцето, когато то огрява скалите на каньона с обагрените дървета по тях. Е, не рачи! От площадката "Евридика" наблюдаваме пейзаж, от който някой майстор-фотограф с добър апарат сигурно би извадил шедьовър. Ние обаче не сме тези майстори и само документираме неуспеха:



За да не е без хич, успявам да заснема в сянката едно яркооранжево дърво на фона на скалите:



Колкото за една идея, какво щеше да е, ако би било... Яд ме е, нервен съм, макар да съзнавам, че по-бързо просто нямаше как да пристигнем. Криво съм си направил сметката - в късната есен очевидно не може да се стигне по пладне до каньона, ако се тръгне от Пампорово. Освен ако не тръгнем в зори, което никога няма да стане. Единственият успешен вариант е "отдолу нагоре" - с кола до долния край и нагоре пеша. Само че в този момент нищо не ни обещава реализация на по-добрия вариант - както вече споменах, ние сме без кола. Затова снимаме каквото снимаме (Боян, по-малкият, за първи път има собствен фотоапарат, та и той снима на поразия). От площадките надолу, както винаги по това време, вече слизаме по мрак. Къде слизане, къде скачане, къде пързаляне - както дойде. Ето го мостчето, на което туристите, идващи отдолу, виждат табелата "Каньон на водопадите" и поемат по "правилната пътека". За пътеката, по която ние слизаме, те не подозират. Нататък пътя вече можем да го минем и със завързани очи - покрай реката, после рибарника, квартал "Средока", след още няколко километра навлизаме в Смолян, а там ни чака таксито до Пампорово. От вратата на вилата (8:30) до вратата на таксито (19:30) - точно 11 часа ходене. Какво пък, с цял час по-малко от последния път, когато ходихме 12 часа! Само че тогава не бързахме за никъде, денят беше дълъг и ние обиколихме всички водопади. А сега се отдадохме на мечти за следващ, по-удачен случай. И такъв наистина ни се удаде след два дни!


Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 16, 2018 12:18 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Ное 17, 2011 1:44 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1589
Местожителство: София

Мнение Ден за разтоварване: до "Невястата" Отговорете с цитат
След безрезултатния поход до Каньона на водопадите тръгнахме на по-елементарна разходка - по екопътеката към "Невястата". Това е една самотно стърчаща скала, издигаща се върху плато с отвесни стени точно над къщите на Смолян. Твърде внушително място, вероятно изъчващо енергия за тези, които си вярват. Ние си гледаме гледките! От Пампорово са няколко километра надолу по шосето. Изключително неприятно ходене, защото няма тротоари, а колите са една след друга. По-точно тротоари е имало някога, когато ги е нямало бетонните руини по целия път. Именно руини, защото бетонните клетки на изоставените хотели напомнят Хирошима след атомната бомбардировка. Докато са ги строели, цялата инфраструктура покрай шосето чак до Смолян е била варварски разрушена - тротоари, лампи, наблюдателни площадки, пейки... Сега с радост открих, че в участъка между Студенец и центъра на Пампорово са се заели да възстановяват тротоарите. Дано стигнат и до Смолян!

Част от пътя минава точно под венеца от отвесни скали, една от които е Соколица (с кръст на върха):



До самата скала води добре оформена пътека с беседка в началото. Само че - пак недовършена работа: ако се движите по шосето, нищо не ви подсказва откъде точно тръгва пътеката. А от шосето до беседката са някакви си десетина метра, но по тях няма нито пътечка, нито стълбичка. Който види беседката сред дърветата, да знае къде да спре!

Екопътеката започва от голям паркинг с изкуствена алпинистка стена и арка на храма "Св. Пантелеймон". Тя е чудесна за разходки - порядъчно дълго разстояние с разнообразен терен от хоризонтални участъци до твърде стръмни камънаци. Навсякъде великолепни гледки към Смолян и Източите Родопи... до безкрай:



Има беседки, пейки, алпинистки съоръжения (via ferrata, но само след уговорка с инструктори!), "магарешки тролей" над една огромна пропаст и прочие занимания. По пътеката - табла със снимки и описания на животни и растения. Децата много ги харесаха. На една абсолютно непристъпна скала има забит кръст. Под него се беше свила планинска богомолка:



На това място срещнахме туристи, та можах и аз да вляза в кадъра:



Екопътеката завършва в огромна скална площадка с панорама от 270 градуса Shocked . Виждат се кварталите на Смолян, Смолянските езера, Орфеевите скали, ридовете, зад които е Каньонът на водопадите, върховете Снежанка и Козуятак... абе, много работи се виждат като на длан. Направих снимка от скалата заради сравнението: краят на октомври 2008...



и краят на октомври 2011:



С четвъртия внук - при следващото ходене. А него ден, понеже следобедът остана свободен и неизраходван откъм километраж, отидохме да видим езерото под Снежанка. И то самото е много красиво, и пътят до него е приказен - сред гъста гора с мъхове... Дори "замразеният" строеж на хотел "Магнолия" трудно може да го загрози. Момчетата веднага скачат върху сала - последния остатък от миналите времена, когато в езерото са ловели риба:



Утре е Денят на будителите. Отново почивен ден, който пак ще посветим на Каньона на водопадите.


Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 16, 2018 12:36 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Ное 17, 2011 5:04 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1589
Местожителство: София

Мнение Успехът: нагоре по каньона Отговорете с цитат
За наш късмет зет ми дойде да ни прибере с кола. Това ни даде възможност да отидем още веднъж до Каньона на водопадите, но да не бъхтим десетките километри, а той да ни закара до началото на пътеката, ние да си направим обиколката и после да дойде да ни вземе. Тръгнахме спокойно от Пампорово и към 10 бяхме при рибарника. Покрай реката стигнахме до първия мост, от който започва каньонът. Ето едно от първите красиви кътчета - комбинация на скали, вода и мъх:



По-нататък следват един след друг водопадите. Първи...



Втори...



Трети...



И така още много. На някои места водата е красиво заледена (първи ноември е!):



Неусетно стигаме до най-големия водопад - Орфей.


Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 16, 2018 12:48 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Ное 18, 2011 1:38 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1589
Местожителство: София

Мнение Водопадът "Орфей" Отговорете с цитат
Няколко снимки от главния водопад на каньона - Орфеевия. Той е повече дълъг, отколкото висок, затова е твърде различен, гледан от различни точки.







На следващата снимка си позволих корекция: поиграх си и премахнах надписа " WATERFAU ORPHEUS" (някой е взел LL за U Shocked ):



Началото на 68-метровата пързалка:



Не може без най-вълнуващото мостче над водопада!



От мостчето добре се вижда най-горният от сравнително големите водопади - "Сърцето":



След още малко изкачване завиваме рязко наляво и затваряме кръга около Каньона на водопадите. Тръгваме обратно към Смолян, но по другата пътека - през наблюдателните площадки. Все още е пладне, слънцето е ярко и високо - лелеяните снимки са ни сигурни! Very Happy


Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 16, 2018 1:23 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Ное 19, 2011 11:45 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1589
Местожителство: София

Мнение Есенният каньон - втори дубъл Отговорете с цитат
Не бързаме за никъде, денят е пред нас. Качваме се на първата площадка - "Ропката". От нас до Смолян са разстлани есенните багри:



Снимката дава идея за двете пътеки по каньона. Вляво, в ниското, е тази, която хваща човек, когато тръгне отдолу нагоре. По ръба на големия рид, малко преди да забие в сянката, се вижда сивеещо петънце (над групата борове). Там са забелязват покривите на две каменни постройки без никакъв път към тях. Явно са строени с магарета. Вероятно едната от тях е ловната хижа, която се споменава на някои карти. Когато се качвахме към водопадите, на един от завоите открихме едва забележима пътечка по посока на Смолян. Сигурно тя води към хижата. Следващия път ще се разходим по нея да я видим. В дясната част на снимката пък, високо над дерето, е втората пътека, която минава през наблюдателните площадки. Едната от тях личи на снимката. След около час сме на нея. Чудесно слънце, каквото гоним вече няколко пъти! Сега вече всички сме доволни: успяхме по видело!



Един поглед назад към Орфеевия водопад:



Вижда се мостът над него, но няма и следа от втория водопад, който открих на зимната снимка от същото място. Той би трябвало да се намира над десния край на скалите, но е пресъхнал. Ето още един повод за следваща разходка напролет!

Дори долу в ниското, вече в края на каньона, слънцето огрява върховете и многоцветните дървета. Последни есенни снимки:





И така, бавно и спокойно, за четири часа сме обиколили всички водопади и към два по обяд сме при колата. Таман време за печена пъстърва! Отбиваме се до едно от езерата, където има рибарник. На брега са оставени въдици и стръв, а рибата е много и само чака да "клъвне". Кой каквото хване, се изчиства и хвърля на скарата. (Но и да не хване нищо, няма да го оставят гладен!) Аз не съм въдичар - по-скоро пъстървата сама ще скочи в чинията ми, отколкото да се хване на въдицата ми. Двете момчета обаче уловиха няколко пъстърви, та ни нахраниха:



Наситихме се хем на гледки, хем на риба! Very Happy


Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 16, 2018 1:44 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Ное 22, 2011 1:59 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
stenly1307



Регистриран на: 26 Юни 2011
Мнения: 1
Местожителство: Пловдив

Мнение Отговорете с цитат
Браво на малките туристи и на водача им !
Чет Ное 24, 2011 4:05 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1589
Местожителство: София

Мнение Топографски наставления Отговорете с цитат
Благодаря, Стенли!

За да помогна на следващите мераклии - малки и големи, ще дам някои напътствия. Надявам се да бъдат полезни, защото аз самият слизах и се качвах няколко пъти по каньона, докато разбера половината му тайни. А втората половина още стои неразкрита пред мен! За съжаление не намерих карта на района, която да показва всичко, което ми трябва: реките, пътеките и границите на резерват "Сосковчето". Бъркотията е потресаваща! Това, че на някои карти пише "Саскочето" и други варианти, е най-малката беля. Голямата е, че основната карта, която имам, - на Западните Родопи в мащаб 1:100 000, силно се различава от руската топографска на Генералния щаб. Вероятно нарочно - все пак граничен район беше доскоро. Върхове, които са означени на едната карта, липсват на другата. Пътеките ги няма и на двете. Водопадите тоже. На туристическата поне са нанесени границите на резервата - на никоя друга ги няма. За зла участ гугълската сателитна снимка на района е невъобразимо лоша - абсолютно нищо не се разбира от заснежения пейзаж, който са дали. Който не вярва, да пробва! Ето защо направих една компилация от руската военна карта с нанесена върху нея карта на резервата (снимана от мен на ръка и "залепена" твърде неумело, но толкова мога Cool). Показвам и схемата, която посреща туристите в долния край на каньона. Тя пък е прекалено чепата с правите отсечки и острите ъгли, но поне дава представа за взаимното разположение на обектите.

И така, първо нека успокоя туристите, че пътеката е в твърде добро състояние. Предупреждението, че "не се поддържа и е опасна за преминаване", е пълна измама. Всички мостове са укрепени, със сменени греди и парапети, където трябва. Особено опасни биха били стълбите към наблюдателните площадки, ако изгният, но и те са здрави. Дори нападалите дървета, от които се оплаквах последния път, са просечени и не се налага човек да пълзи под тях. Проблеми могат да възникнат единствено с маркировката и то, ако човек пожелае да продължи нагоре след водопадите.

Ето схемата на маршрутите:



Ако тръгвате отдолу нагоре, паркирате колата до беседката с барбекю (на схемата - в най-десния ъгъл до реката). Надясно тръгва път към "силуета на Еверест". Ще го изследваме тоя силует по-нататък. Пътеката за каньона върви покрай реката и стига до дървен мост с табела. От моста вляво без табела тръгва втората пътека, която води към наблюдателните площадки. По нея няма водопади, но има гледки. Най-добре е да се върнете по нея. На схемата се вижда, че при едно мостче пътеката има отклонение назад към "силуета на Еверест". Вероятно това е пътеката към ловната хижа - ще я проверим и нея. Водопад след водопад, стигате до Орфеевия. Преди него вдясно има второ отклонение нагоре, но къде води то, не знам. Нова задача! След моста над Орфеевия водопад стигате до Х-образното кръстовище на схемата. Там е площадката, наречена "Ропката". Не пропускайте да се качите на нея. Ако поемете право на юг, ще огледате дефилето от следващите две площадки - "Евридика" и "Стражите". Ако пък продължите нагоре по пътеката, както е посочено на схемата, ще видите вировете, наречени "Казаните", канарите на "Родопския Стоунхендж", вековния бук и скалите на "Ритлите". Някъде по средата на това изкачване - доста стръмно на места - е отклонението на североизток, което връща към Орфеевия водопад. Някой ден, живот и здраве... След вековния бук пътеката прави рязък завой на югоизток, напуска реката и се насочва право на север. После завива на изток успоредно на шосето за хижа "Перелик" и след около час стъпва на него. Нататък - по желание. Но ако целта ви е хижата, след един твърде остър завой на изток се вижда продължение на пътеката на север (загатнато е на схемата). Вероятно то води директно за хижата и спестява един час до шосето и после още един час обратно към хижата.

Ето и сглобената от мен карта:



Добре се вижда шосето от Превала (Ешек-кулак) към хижа "Перелик". Някъде около коларския път, който се отклонява на запад, на една широка поляна има табела с пътека право надолу към квартал Средока на Смолян - това е кварталът, където започва и свършва екопътеката за каньона. Върви се по Еленската река и явно е красиво, защото тя е твърде затънтена. Само че там има мечки със сигурност! Та не знам кога ще си пробваме смелостта...

Още един-два завоя на шосето след поляната към Средока и започва пътеката за каньона. Има табела с карта (фалшива!). Тази пътека подсича връх Кузуятак (на някои карти е Шилето). 2110 - че той почти колкото Перелик! Заслужава си да се погледне от него. Пътеката е всъщност коларски път, съвсем хоризонтален. Стига до началото на резервата, където има дървена къщичка за туристите. Пътеката обаче не влиза в резервата, а го заобикаля, докато стигне река Герзовица. Чак към края тя отново се доближава до резервата, но пак остава извън него.

Ако някой има по-подробна карта с повече топоними, нека я покаже! Ех, да би била 1:25 000 барабар с пътеките... Shocked


Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 16, 2018 1:57 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Ное 25, 2011 1:13 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
ivailo.hr



Регистриран на: 22 Мар 2010
Мнения: 1100
Местожителство: София

Мнение Re: Топографски наставления Отговорете с цитат
Сотиров написа:

……………………………………………….
Ако някой има по-подробна карта с повече топоними, нека я покаже! Ех, да би била 1:25 000 барабар с пътеките... Shocked


Такива карти имат горските. Не знам кои последно са осъвременявани – военните или горските. И на мен ще ми е любопитно да сравня двата вида карти, защото разликите не са само в мащаба. Някои неща са били важни само за военните и предполагам ги няма на картите на горските и обратно.
Състоянието на местността на картните листове, като този който сте използвали по-горе е от края на 70-те и началото на 80-те. С тези карти човек не може да се загуби, но може да мине по „най-късия път” през гъсталака, без да подозира, че само на стотина метра от там има горски път, който го няма на картата, защото е… правен след годината, в която е отразено състоянието на местността на картата. И обратно – някои от пътищата, които се виждат на картата не са използвани от години и са обрасли.
Нед Ное 27, 2011 6:32 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Родопи Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov