Къде се мотахте последно?

Хе-хе, в Ъглен половината мъже се казват Трифон! Щото са през поколение. Моят приятел не е Трифон, но баща му и - естествено - синът му са. Сещам се обаче за кой Трифон ми говориш. Голям чешит! Локален патриот, историк, географ, археолог (вероятно и иманяр), екскурзовод и организатор на международни срещи. Великолепен човек, той преди години ме развеждаше за пръв път по ъгленските знаменитости. Нека не забравяме най-първата от тях: гиганската черница на мегданя! А малко по-нагоре черквата. Ох, да се стопли, моят приятел се съсипва да ме кани. Преди много години бях с големите внуци, когато бяха малки. Сега трябва да заведа вече четиримата. Чудна дестинация е!

Сотиров да не забравиш да ме викнеш като наминаваш към Ъглен, близко ми е ще скокна.

С удоволствие!

26.03.2022 г., събота:
Първо – минахме през село Лиляч – църквата „Свети Георги“ и се провряхме през Провиралкята.
После подхванахме „реброто“ над село Таваличево към връх Виден 1487 м – първенеца на Конявска планина.
Времето беше чудесно – много слънце, много минзухари – жълти, сини и бели, котенца/съсънки и местните оранжеви коне...

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват![/quote][/quote]

Помотахме се из изминалите почивни дни в района Врата, Родопа.
Гледката от Инкая я зърнахме набързо подгонени от дъжда, че и с деца по мокрите скали беше малко безпокойно.
Колата я разходихме до Три могили, да не свиква много с асфалта, а там всеки срещнат беше с брадва, че били щъкали мечки, вълци и чакали. Един от срещнатите беше с тояга вместо с брадва, но се оказа гостенин в селото, та затова, след лаф-моабета ми подари тоягата.
Тунджер беше в Мумджидам, не беше на кеф, облагородяваше района според вижданията си и работейки с неспираща уста, думайки за войната, убитите, Курнела и мамицата им на всички. В Гяур махала не било така уредено както в Мумджидам. Дъбовата гора едва се разлистваше, игликата беше в пика си. Друг ден се разходихме около Ночево, Пармак кая, Жълт камък и Узуново. Не че няма хиляди снимки от тия места, но ето и моите няколко:

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Много са хубави снимките! Никой ли не видя цъфнали циклами? Гледал съм цели лилави полянки, ама чак по Странджа. Из софийско ги няма.

По Великден в района на Плачковци-гара Кръстец.
https://photos.app.goo.gl/htdi2HctDVh9eeop6

	Сотиров написа:
	Много са хубави снимките! Никой ли не видя цъфнали циклами? Гледал съм цели лилави полянки, ама чак по Странджа. Из софийско ги няма.

Цикламите цъфтят в края на лятото, сега има едни дето много приличат, с почти същия цвят и петнисти листа, но тях ги има и по софийско. Иначе масово ги има по карстовите терени, миналата седмица ги имаше много из ягодинско. Масово имаше едни лилави, дето все им забравям името. Най-странно ми беше да открия силивряк високо по склона над Мумджидам.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

За Самодивско цвете сигурно пишеш, Васко? За Силивряка е интересно, онзи ден тъкмо беше тръгнал в ниското - на 10 минути от последната къща на Устина. Като гледам в правилния момент сте отишли, много свежо.

Цикламите (народното им име) са два вида: пролетното ботурче цъфти рано напролет, но тази година пролетта закъсня и затова се надявах да го има още. Ето го от интернета:

Есенната циклама е друг ботанически вид, макар че само малко се различава в листата. Пък и цъфти късно наесен. Силиврякът е голяма прелест. Нима вече е цъфнал? Някоя снимка?

Това ботурче ми е непознато, знам си покритите с циклами места из Родопската яка пред първия учебен ден. А да намериш бяла циклама е като четирилистна детелина.

Иначе сега има от това самодивско цвете, снимано при кокичетата над Тошкова чешма:

Миналата седмица ги имаше много из Коватя над Ягодина, сега в района на Три могили си ги имаше. В него район имаше едно (на последната снимка синее) такова ниско, с наситен лилав или турско-син цвят. Някои ливади синееха от далече.

А силиврякът ме изненада с местоположението си - високо и далече от вода и влага, иначе се готвеше да цъфти.
Времето от годината го уцелихме за района, най-ефектни бяха цъфналите подивяли череши. Навътре из една дъбрава срещнахме нарциси и перуники.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Васко, ти да не снимаш на лента, та толкова я пестиш? Нарциси в планината са рядкост. Що не ги показваш? Силиврякът обича влагата, но не расте край водата. Най-често е забит дълбоко в скалните пукнатини, където водата се качва доста нависоко.

	Сотиров написа:
	Васко, ти да не снимаш на лента, та толкова я пестиш? Нарциси в планината са рядкост. Що не ги показваш?

Влизам в гората, потапям се в нея ... слушам шума на листата, на тревата, песните и виковете на птичките, вятъра, далечния звън на някоя хлопка или чан, съзерцавам мравките, насекомите пълзящи, жужащи и ходещи, влечугите, птиците, слушам ромона на потоците и водопадите. В такива моменти дори не искам да снимам.
Все по-често зарязвам телефона и фотоапарата в колата, особено като съм със семейството и не очаквам нещо заслужаващо снимане, а то тогава все се появява нещо. А нарцисите не знам дали ги има в природата, но просто бяха неочаквани, не че имаше уред за снимки. Наскоро попаднахме на находище на мурсалски чай, непознато за никой, освен за мечките (видно от купчинките и обърнатите камъни) и за сръндаците, свалящи си рогата по боровете и хвойните. Съзерцавах (цялата красота на мястото) около час без никой да извади устройство и да снима, взехме един рог за спомен и радост на детето, а и не искам от някой детайл на снимките да се разбере къде е подобно място, няколко пъти сърни се гонеха край нас. Кое да снимам ... това може да се преживее, по снимки не става (според мен), а на снимките има просто едни дървета.
Извинявам се за отклонението от темата!

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Ако и еленски рога си намерил, наистина е било голям късмет! Винаги съм се питал къде умират тия животни, та никога не съм видял скелет. Бих си взел един череп с рога, ама няма.

Сотиров, специално за теб малко цветя от над Асеновград и Перущица от тази седмица, само божурите са от Божурище.
https://photos.app.goo.gl/agc8NeoqWeTVTuhHA
Има родопско лале, южно лале, обикновен, пурпурен и маймунски салеп, ведрици, ириси, момина и момкова сълза и т.н.