Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 522 Местожителство: Велико Търново
Прохода на Републиката - в.Бутурски чукар и на зад
Днес, при хубаво време, рано сутринта, нашего брата се отправи на еднодневна екскурзия със следния маршрут - От Предела, по пътеката на Е-3, до в.Бутурски чукар, през останките на вече съвсем съборената хижа Бутура. Времето ту се изясняваше, ту се появяваха слоести облаци, но не вещаеше валежи. Вятърът духаше слабо от север северозапад, колкото да се каже, че не е безветрено. Така, редувайки хубавите пейзажи с хапка и глътка кола и фастъци, достигнах и в. Бутурски чукар. Там не се радвах на особена гледка, тъй като не е обгледен, но преди това успях да хвана няколко ценни кадъра, за хронологията на моето пътуване. И така денят мина в спокойна разходка, а на Предела, хижата и заведенията не работеха поради прословутата карантина COVID. Едва успях да хвана един от работещите там, да ми направи едно кафенце, преди да тръгна обратно към града. Голяма параноя с този вирус, просто не знам на къде е тръгнал света, с този страх и от сянката ни, ама нейсе.
_________________ И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Сър Т.Пратчет
Съб Мар 14, 2020 8:07 pm
toc
Регистриран на: 09 Юни 2013 Мнения: 76 Местожителство: Велико Търново
Re: Прохода на Републиката - в.Бутурски чукар и на зад
Whitestar написа:
Днес, при хубаво време, рано сутринта, нашего брата се отправи на еднодневна екскурзия със следния маршрут - От Предела, по пътеката на Е-3, до в.Бутурски чукар, през останките на вече съвсем съборената хижа Бутура. Времето ту се изясняваше, ту се появяваха слоести облаци, но не вещаеше валежи. Вятърът духаше слабо от север северозапад, колкото да се каже, че не е безветрено. Така, редувайки хубавите пейзажи с хапка и глътка кола и фастъци, достигнах и в. Бутурски чукар. Там не се радвах на особена гледка, тъй като не е обгледен, но преди това успях да хвана няколко ценни кадъра, за хронологията на моето пътуване. И така денят мина в спокойна разходка, а на Предела, хижата и заведенията не работеха поради прословутата карантина COVID. Едва успях да хвана един от работещите там, да ми направи едно кафенце, преди да тръгна обратно към града. Голяма параноя с този вирус, просто не знам на къде е тръгнал света, с този страх и от сянката ни, ама нейсе.
Ти сериозно ли?
Съб Мар 14, 2020 10:43 pm
Whitestar
Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 522 Местожителство: Велико Търново
Re: Прохода на Републиката - в.Бутурски чукар и на зад
toc написа:
Whitestar написа:
Днес, при хубаво време, рано сутринта, нашего брата се отправи на еднодневна екскурзия със следния маршрут - От Предела, по пътеката на Е-3, до в.Бутурски чукар, през останките на вече съвсем съборената хижа Бутура. Времето ту се изясняваше, ту се появяваха слоести облаци, но не вещаеше валежи. Вятърът духаше слабо от север северозапад, колкото да се каже, че не е безветрено. Така, редувайки хубавите пейзажи с хапка и глътка кола и фастъци, достигнах и в. Бутурски чукар. Там не се радвах на особена гледка, тъй като не е обгледен, но преди това успях да хвана няколко ценни кадъра, за хронологията на моето пътуване. И така денят мина в спокойна разходка, а на Предела, хижата и заведенията не работеха поради прословутата карантина COVID. Едва успях да хвана един от работещите там, да ми направи едно кафенце, преди да тръгна обратно към града. Голяма параноя с този вирус, просто не знам на къде е тръгнал света, с този страх и от сянката ни, ама нейсе.
Ти сериозно ли?
Ами така де, сякаш всичко е тръгнало на криво, не знам какво е. Най-важното е да сме здрави, другото се оправя. Само надежда да не губи човек. Имало е войни, имало е партизани, ятаци и пак сме се оправили... ама на!
_________________ И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Сър Т.Пратчет
Нед Мар 15, 2020 10:03 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
Той човека правилно те пита. Преди да пишеш, вземи се образовай по темата и тогава пиши глупости.
Пон Мар 16, 2020 12:56 am
Whitestar
Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 522 Местожителство: Велико Търново
kaloyanv написа:
Той човека правилно те пита. Преди да пишеш, вземи се образовай по темата и тогава пиши глупости.
Ако човек се взима много на сериозно значи е болен от COVID. Пак относно глупостите - едва ли ще притуря с някоя, тъй че
_________________ И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Сър Т.Пратчет
Пон Мар 16, 2020 12:59 pm
Whitestar
Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 522 Местожителство: Велико Търново
Първа разходка след забраната
И ето, че след като отмениха забраната за посещения на планината, съботно се отправих към позната дестинация. А именно реших да изкача в.Марагидик, през пътеката, край паметника на Ц.Дюстабанов, в местността Бунаря. Още в началото си помислих, че е възможно да се откажа в подножието на върха, където имаше останал в улеите сняг, но за това по-късно. И така, паркирах колата при отбивката за м.Бунаря, в края на Острец и поех със зареден фотоапарат на горе. Надявах се да снимам не само горските красоти, а и някой див звяр изпречил се пред обектива, въпреки че не ми се отдаде. Времето беше ясно и слънчево, а познатата пътека бързо преминаваше под краката ми. Малко преди паментика задминах мъж и жена от Търново, с които се поздравихме, а на паметника се спряхме да починем. След като продължихме на горе, аз поведох със сто-двеста метра пред тях. Малко преди да напуснем горския пояс чух шум и някакво животно хукна бързо пред мен. Включих апарата, но не можах да го срещна. Достигайки първата снежна ивица, след стотина метра, видях пресни мечи следи, преминаващи напречно на рътлината и навлизащи в гората. За жалост бях изтървал ценен кадър. След това, пред нас се откри върхът, от самото му подножие. Надявах се да няма сняг по пътеката, но се оказа, че има четири-пет стръмни улея с мокър сняг. Чувството, че ако се подхлъзна няма да има за какво да се хвана ме наведе на мисълта да заобикалям улеите от горната им страна. Така и направих, на три-четири места, където стръмните скали не бяха по-гостоприемни, но поне знаех че стъпвам на сигурно. Така и не посмях да следвам пътеката до край, преминавайки улеите. Преди последния тръгнах право на горе, откатервайки няколко чукара, докато стигнах самия връх. С мъжът и жената почти не загубихме визуална връзка. Те се движеха по-бавно, но по следите ми успяха да се качат при мен, въпреки че си мислех, че вече се връщат на зад. Горе на върха вече имаше хора, които се бяха качили по стандартната пътека, през Русалийския проход. Направихме си снимки, поговорихме, а след това се отправих към х.Тъжа. Там на хижата успях да отдъхна и пийна кафе с кола. Хижарят не бе в настроение, но ме обслужи, за което благодаря. Явно имаше проблеми с водопровода. Ценната напитка ми даде сили за пътя на зад. Още нещо - на връщане при х.Табите намерих нечий смартфон. Оказа се на туристи от Шумен, с които вече се разбрахме да им го пратя. Разходката обратно, по жълтата маркировка бе съвсем приятна и така, без да бързам, пристигнах до началната точка. Резултатът от деня - умора от изкачването, съчетана с хубави гледки и спомен от напредващата в планината пролет. Ето и малко снимки - тук.
_________________ И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Сър Т.Пратчет
Пикът на зеленото там е към края на този месец. Направо отровно интензивно става Аз също използвах вдигането на блокадата (макар, че районът, където ходих никога не е бил блокиран) и раздвижих улежалите си телеса. Маршрутът беше с.Войнеговци, м.Кръста, м. Страище, м.Бабин катун, ловния заслон на Войнеговската дружинка, вр. Голата чукла, вр. Шумната могила (Дебели дел), по червената маркировка до вр. Драгоната, покрай заслона на локорската дружинка по колоездачната пътека (зелена марка) до м.Плочите и от там немаркирана пътека през Войнешката река обратно до м. Манчов валог. 6 часа зеленина и не малко фитнес, днес ме боли къде ли не
Около Плочите над Локорско беше пълно с народ. Така е било и по време на блокадата. Северната дъга на Околовръстното и селата около него не са били под такъв контрол.
И ние се възползвахме пълноценно от първия ден на уикенда. Събрахме се малка част от групичката ни просто да се раздвижим и порадваме на планината. Избрахме най-лекият възможен маршрут, за да раздвижим атрофиралите си тела - м. Беклемето - х. Дерменка.
Зарязахме кола на прохода и се насочихме към Арката.
Планината може да очарова по различни начини. Зависи от фокуса
Не след дълго се показа и Алпийския траверс. Тази зимата така и не намерих време, да качим вр. Ботев.
Постепенно гледката започна да става все по-красива.
Не след дълго се озовахме край. засл. Орлово гнездо. Към вчерашна дата бе затворен. Но пък чешмата му работи и водата е супер.
Почти като в Швейцария - имаше изобилие от крави. На въпросът "Как се нарича малкото на кравата, отговорът е - краве!"
След около 2 часа и половина се озовахме край х. Дерменка
Хижа Дерменка работи. За нощувка ни отказаха, но имаше супички и бира. Какво повече?!
Хапнахме, някои пиха бира, а аз като шофьор бях въздържател.
Връх Амбарица очароваше.
А хижарският котак явно мечтаеше за същото като нас - разходка по алпийския траверс.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Последната промяна е направена от stefan_iliev38 на Сря Фев 03, 2021 12:24 am; мнението е било променяно общо 1 път
Защото имам да довършвам, а нещо напоследък музата за писане я е хванала липсата.
Та в продължение от предходният ми пост си довършвам разказа ...
В петък преди да тръгнем към х. Дерменка, големият ми син Дани на почти 5 годинки, който някои от вас познават от срещите ми помагаше през цялото време. Искаше и той да дойде, и да носи раницата ми. Малко му е големичка ...
... но важно бе желанието! На следващият ден, като се събудило хлапето и питало майка си "Къде е тати?". След като разбрал, че съм тръгнал без него и е бил много тъжен и разочарован. През деня като се чухме с жената и тя ми каза в прав текст "Дани ти е много сърдит. Цял ден тъгува, че си го оставил и си тръгнал на планина без него. Не знам как ще го придобриш ..."
Така аз още на връщане от х. Дерменка вече кроях планове. Тъй като детето е било 2 месеца вкъщи без почти никакви движения ни трябваше нещо по-лежерно. Тогава се сетих, че парк Кайлъка е съвсем на близо, а точно сега много приятно местенце. Крайната цел за денят ни бяха Кайлъшките язовири.
В неделя си събрахме багажа в раничките и потеглихме към Кайлъка. Оставихме колата на хотел Кайлъка и от там потеглихме към нашето кратко крайградско преходче. Още в началото на прехода започнаха ни правят някои наглед обикновени неща. Дано обожава шумът на реката и песните на пойните птици.
А тук за сефте видяхме гущер - огромен, зелен. Почти като варан! На въпросът "Абе тате, какво е това?" - няма как да останеш безразличен
Вече измина един час от началото на нашия преход. Озовахме се на язовирната стена на Тотлебеновият вал. За любителите на историята ще подскажа, че това е мястото, което е изиграло ключова роля по време на Руско-Турската освободителна война и най-вече за освобождението на Плевен. На това място ген. Тотлебен е преградил пътя на река Тученишка и е направил бент. След взривяването на бента, реката е помела всички воденици и караджейки по пътя си. Така са обрекли на глад барикадиралите се турски войски.
От тук насетне вече сменихме песните на пойните птички със симфонията от звуци на жабите. Хлапето бе супер развълнувано ...
Не след дълго достигнахме и т.н. скални тераси. Стъпалата се оказаха доста високи, но за младият планинар това не е спънка.
Все пак за гледката е способен на всичко (точно като баща си)
А днес не е като да няма гледки ...
Качихме се на язовирната стена на яз. Кайлъка.
Там видяхме един дядо, да лови риба. Пробвахме как е столчето му и да видим как се вадят големите риби. За съжаление освен риба, в язовирът се оказа, че има и много вода. Всъщност водата е повече от рибата. Но и рибата си я биваше ...
За да можем да видим рибите се качихме на Попската скала.
Тук бе пълно с гущерчета, които любопитно ни наблюдаваха.
А във водата положението бе следното ...
На моменти рибите подскачаха над водата и мятаха с опашки.
Едно мъжко селфи
Горе ни бе толкова интересно, че на малкия не му се слизаше. И все пак ни се наложи. Потеглихме обратно към семейното возило.
И за да няма празно - явно всички животинки искаха да ни покажат, че са се активизирали. Тази змия невъзмотимо ни пресече път. Видя ни, че идваме и си продължи животинката. А най-интересното е, че Дани знаеше от някъде (по-скоро инстинкт), че трябва да се пази от нея.
След 3 часа и половина преход стигнахме до колата - поизморени, но доволни. Разбрахме се, че следващият път ще тръгнем точно от там до където бяхме стигнали и ще се разходим до хижа Среброструй.
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3283 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Svetlix написа:
stefan_iliev38 написа:
Svetlix, защо не напишеш отделен пътепис?
Защото имам да довършвам, а нещо напоследък музата за писане я е хванала липсата.
Та в продължение от предходният ми пост си довършвам разказа ...
...
Може би не знаеш, но „ръководството“ на форума е на мнение, че в настоящата тема „Къде се мотахте последно“ е желателно да се публикува само кратка информация и малко снимки за това, къде сме се мотали последно, а по-дълги постове с много снимки (като твоите по-горе ) е добре да се пишат като отделен пътепис в съответния раздел (в твоя случай по-горе - в раздел „Стара планина“).
Можеш лесно да копираш постовете си (като ги цитираш) и да оформиш един чудесен пътепис в раздел „Стара планина“.
П.П. Аз също понякога публикувам много снимки в настоящата тема, ама щото знам, че няма да успея да напиша отделен пътепис.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Аз също използвах вдигането на блокадата (макар, че районът, където ходих никога не е бил блокиран) и раздвижих улежалите си телеса. Маршрутът беше с.Войнеговци, м.Кръста, м. Страище, м.Бабин катун, ловния заслон на Войнеговската дружинка, вр. Голата чукла, вр. Шумната могила (Дебели дел), по червената маркировка до вр. Драгоната, покрай заслона на локорската дружинка по колоездачната пътека (зелена марка) до м.Плочите и от там немаркирана пътека през Войнешката река обратно до м. Манчов валог. 6 часа зеленина и не малко фитнес, днес ме боли къде ли не 
