Малко да разширя дискусията. Има и места където се съхраняват опасни отпадъци. Ако не се лъжа например край Нови Хан, община Елин Пелин. То там и глина се добиваше в района, но не съм ходил и не знам кое къде се намира и къде са загробени отпадъците.
Тази ръждясала градинска ограда и отсъствието на видима охрана дори посред бял ден не са никак обнадеждаващи... По-лошото обаче е че мястото на това хранилище навремето (1964 г.) е било избрано "на базата на експертна оценка, като не са правени специални проучвания", според авторите на тази прелюбопитна научна статия. Заключението им е повече от красноречиво:
"Съществуващите геологотектонски и хидрогеоложки условия в този район са оценени като много сложни и трудно поддаващи се за моделиране на разпространението на радионуклиди чрез подземните води. Тези условия не могат да бъдат надеждна естествена бариера срещу евентуално радиоактивно замърсяване за дълъг период от време. Сега съществуващите съоръжения в хранилището могат да изпълняват временни функции до изграждането на национално хранилище за радиоактивни отпадъци, което да отговаря на съвременните критерии за безопасност".
Тук е мястото да уточня че статията на Димчо Евстатиев и съавторите му е от преди точно ... 20 години. А прясно боядисаните в маскировъчна окраска бараки освен че будят смях (от кого аджеба ги крият, след като цял свят може да ги разглежда в StreetView, да не говорим за други средства...), също сочат че вероятно хранилището си е действащо и до днес. Това е поредния пример за пълното безхаберие и безвремие, обхванали родината ни от твърде много десетилетия насам...
До 0,36 µSv/h – нормален радиационен фон
От 0,36 µSv/h до 0,72 µSv/h – повишен радиационен фон
Над 0,72 µSv/h – радиационния фон е над нормите
Вчера се разходих от село Елешница до град Бухово. По маршрута радиационния фон е леко по-голям от този в апартамента ми, но си е в рамките на "нормалния радиационен фон". Максимумът от 0,30 µSv/h е около Буховския манастир. Статистическата грешка е голяма - 51%, но грешка по-скоро няма. Като погледнах снимките направени по време на максимума може да се предположи причината - геоложка каска и дребни боклуци около нея. Причината най-вероятно е в дребните "боклуци".
Друг максимум от 0,27 µSv/h е на пътя над Бухово. Отново статистическата грешка е голяма - 63%, но от съседните измервания може да се съди, че "грешката" е вярна. Дали причината са скалите под и край пътя или нещо изпаднало на пътя не знам.
На който му е интересно може да разгледа своеобразния трак на гама фона. Мерено е на метър от земната повърхност в движение без специално да се спира за да се правят измерванията. Не съм се завирал по "интересни" места - целта ми бяха църквите и манастирите. Трака включва участъци в които съм се движил пеша, с трамвай 22, рейс 118, пак пеша от Желява до Елешница и обратно по планината до над Желява и от там през полята до Бухово и после рейс 117 и пак травай 22 и пак пеша. Дали е мерено правилно нямам идея, но е мерено при едни и същи условия.
http://www.lz1fw.com/track/2017_05_29_GF.zip
Вто Май 30, 2017 12:50 pm
Митак
Регистриран на: 04 Мар 2014 Мнения: 566
Ако не е тайна, би ли споделил метода на измерване?
Вто Май 30, 2017 12:54 pm
lz1fw
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 713 Местожителство: София
Митак написа:
Ако не е тайна, би ли споделил метода на измерване?
Премисли дали това е начина да разнасяш апаратурата. Един чиляк нарочно пробиваше по-големи отвори на кутиите за да няма закриване на сензорната ампула.
Не мери алфа-фон, нали?
Моят опит в тази сфера засега е съвсем скромен, но през последната една година също трупам впечатления от лично направени измервания посредством уреда SOEKS Quantum. Най-интересното при него е, че използва не една, а две Гайгер-Мюлерова тръби, като усреднява едновременните им измервания. Това има известен смисъл заради интервалите от време, в които едната тръба регистрира разряд и не е достигнала отново нужното състояние за регистриране на следващ разряд. През този интервал от време другата тръба е работоспособна и в състояние да регистрира разряд. Тази постановка би трябвало да осигурява по-висока чувствителност и точност на измерванията, особено при повишен радиационен фон, когато биват регистрирани повече на брой събития. Обикновено нося уреда в джоб на раницата или на калъфа с фотоапарата, но понякога го поставям и в близост до предмети от специфичен интерес. Наличието на два датчика в уреда, както и на информация в реално време за измерванията на всеки един от тях, помага в известна степен да бъде установен и градиента на промените в интензивността на облъчването. Това обаче изисква доста време, тъй като едно измерване трае 10 секунди, а са необходими повече на брой измервания за успеха на подобно упражнение.
Установил съм, че едно място с трайно (но леко) по-висок радиационен фон в София е района около Семинарията, в участъка между главния ѝ вход на ул. Йосиф Петров и пл. Велчова завера. Повишението там е добре изразено и многократно потвърдено, но остава в рамките на нормалния радиационен фон. Всъщност, в SOEKS Quantum този праг е твърдо зададен (без възможност за промяна) на малко по-висока стойност от гореспоменатата -- 0.4 µSv/h. Добре е да имате предвид също, че, според Наредбата за основните норми за радиационна защита, приета с ПМС № 229 от 25.09.2012 г., обн. ДВ. бр.76 от 5 октомври 2012 г., цитирам, "Чл. 15. (1) Границата на годишната ефективна доза за всяко лице от населението е 1 mSv". Това отговаря на облъчване със средна доза от ≈ 0.114 µSv/h в продължение на една година.
От разходките ни из планините, по време на които сме правили измервания до този момент, съм установил, че долът на Крива река, десен приток на Чаир дере в Западните Родопи е местност, в която на няколко места гореспоменатия праг е леко надхвърлен, като измерените там стойности на 20.05.2017 г. достигаха до 0.45 µSv/h. Източник на гама лъчите вероятно не е водата на потока, а по-скоро нещо друго в околността. Възможно е да е някаква комбинация от поне три различни фактора: (i) повишен естествен радиационен фон, (ii) натрупани в тази местност по-голямо от обичайното количество радионуклиди от аварията в Чернобил, и (iii) минна дейност в недалечната околност от планината. В тази връзка следните две статии биха могли да представляват интерес:
По-конкретно от първата статия бих цитирал следния пасаж:
Герзовица и Киселчово, Смолянско. На фиг.1 са отразени точките в които е извършено пробовзимане. Това са местата, в които са били отворите на щолните на закритите рудници и там се очаква утежнена радиационна обстановка. Резултатите от измерванията са отразени в [3] и от тях може да се направят следните обобщения:
• Измерените нива на радиационния фон са над средните за страната и варират в границите 0,28 – 0,38 µSv/h.
• Надвишаване на определената от [7] радиационна норма 0,70 µSv/h бе установена:
в участък “Герзовица”, северен склон на Кайнадински рид
o изхвърлена баластра край пътя – 0,86 µSv/h;
o рампа за товарене на руда, до пътя Смолян–Мугла – 1,42 µSv/h;
в участък “Киселчово” – южен край на Кайнадински рид
o пред стената на зазидана шахта – 1,08 µSv/h;
o над полуразрушената стена на шахтата - 3,44 µSv/h.
В рампата за товарене на руда, до пътя Смолян–Мугла бе установена и завишена концентрация на Ra-226 – 2430 Bq/kg ( съгласно [2] за страната тя е от 7 до 150 Bq/kg).
С най-голяма радиоекологична значимост в целия регион е рампата за товарене на руда, до пътя Смолян–Мугла, където край пътя, на площ с размери 10 х 90 m, мощността на дозата е от 0,7 до 1,42 µSv/h.
Рекордно високата стойност пред стената на зазидана шахта се отнася за щолна разположена в изключително труднодостъпен и непосещаван район.
Имайте предвид, че посочените по-горе от авторите на статията радиационни норми са от Наредба за основните норми за радиационна защита, ОНРЗ-2004, ДВ бр. 73, 2004 г., която е била в сила преди влизането на България в ЕС и свързаните с него нормативни промени.
От втората статия бих цитирал няколко пасажа:
В зависимост от местоживеенето годишното фоново облъчване варира от 1 до 10 mSv, като средната стойност на ефективната доза от природния радиационен фон, характерна за населението на България за една година е 2.33 mSv.
[...]
Докато фоновото облъчване остава практически непроменено във времето, надфоновото нараства интензивно през годините. За българското население то достига максимума си от 3.4 mSv през 1980 г., а след 1990-1991 г. намалява поради закриване на урановото производство в България и достига около 50% от облъчването от природния радиационен фон.
[...]
В резултат на човешката дейност могат да се получат радиоактивни замърсявания от естествени и изкуствени радиоактивни елементи. Отделяне на естествена радиоактивност в околната среда се получава и при дейности, които не са свързани пряко с използването на радиоактивни материали. Пример за това са производството на електроенергия чрез преработване на каменни въглища и нефтопродукти, производство на фосфорни торове, употребата на фосфогипс за строителни цели и др. При тези производства се отделят елементи като U-238, Ra-226, Th-232, Th-228 и др.
[...]
По принцип горите в планинските региони имат силно филтриращи свойства по отношение на радиоактивните отлагания [6]. Радиоактивността задържана в тях, като цяло е по-висока, отколкото в селскостопанските райони. При замърсяване на горите, техните специфични екологични свойства довеждат до по-висока степен на задържане на всички замърсяващи радионуклиди. През първите дни след аварията в Чернобил, около 70-80% от радиоактивното отлагане е задържано в горните, надземни части на дърветата, като поемането на радионуклиди от иглолистните гори е било 2-3 пъти по-ефективно в сравнение с широколистните и 7-10 пъти по-значимо в сравнение с другите типове екосистеми (ливади, равнини).
[...]
Най-съществен проблем, от гледна точка на радиоактивно замърсяване, има при горските гъби, в които и до сега се откриват високи нива на Cs-137 в Скандинавските страни, Германия, Австрия, а също и в България, особено в горски райони с по-голяма надморска височина и иглолистна растителност [6].
[...]
... през първите дни Чернобилското радиоактивно замърсяване превишава многократно нивата, достигнати през периода на интензивните ядрени опити до 1963 г. и създава сложна конфигурация на отложените активности върху земната повърхност с ясно изразено влияние от надморската височина. Средните месечни фонови стойности са били превишени, както следва:
- 90 до 1 400 пъти в Северна България
- 340 до 1 700 пъти в Южна България
- 1 300 до 31 000 пъти в планинските райони
Изследванията показват, че Южна България е била засегната от радиоактивните отлагания в значителна степен, като високи нива на Cs-137 са установени особено за планинските райони в тази част на страната. На по-големите надморски височини отлаганията са били по-интензивни и съответно мощността на дозата на гама-лъчението по-висока. Средното радиоактивно замърсяване на земната повърхност в Южна България е превишило 2.2 пъти това в Северна България като се е характеризирало с подчертано нехомогенно разпределение [6]. В райони, намиращи се на няколко километра един от друг, са измерени стойности, различаващи се с повече от един порядък. Теренните карти, получени с помощта на аеро-γ-спектрометрични измервания, показват наличие на значителни по брой „горещи петна“, с различни специфични активности и изотопен състав. Характерните им площи възлизат на няколкостотин квадратни метра, а специфичната им активност превишава тази на околната територия с повече от един порядък. Тези нехомогенности са характерни за планинските райони и значително по-слабо изразени в равнините.
[...]
Данните показват, че за периода 1986-1996г. съдържанието на Cs-137 и Sr-90 в почвите от Южна България и по-специално от високопланинските райони (Родопите и Рила планина) е четири до пет пъти по-високо от това в Северна България и Софийското поле. За Южна България средните стойности варират през тези години от 160 до 280 Bq/kg, докато за Северна между 40 и 60 Bq/kg. Това може да се обясни с разликите в надморската височина и най-вече с факта, че радиоактивният облак през 1986г. е преминал през Южната територия на страната и получената радиоактивност там е значителна. Освен повишаване на радиоактивността в тази част на страната е установена и силна нехомогенност на замърсяването, дори в рамките на малки площи (десетки квадратни метра). Най-вероятната причина за тази нехомогенност е типа на отлагането след инцидента в Чернобил, което е било осъществено за кратко време в комбинация с проливни дъждове на места, съпровождали радиоактивния облак. За сравнение в Гърция данните показват средни стойности за нивата на Cs-137 в почвите за периода 1986-1990г. от порядъка 44.3±28.6 Bq/kg, което е няколко пъти по-ниско от установеното за Южна България. Причините за тези различия се дължат на разликите в метеорологичните условия, типа на отлагането и различията в надморската височина. Важен фактор е била и развитата вече растителна покривка, поела и трайно фиксирала значителна част от радиоактивните атмосферни отлагания.
През 1991 г. се наблюдава тенденция за нарастване на средната стойност на съдържанието на Cs-137 в Родопите. Освен в Родопите, високи нива на замърсяване са наблюдавани и в Рила и Пирин (Фигура 3), което съответства и на географското им разположение. Това най-вероятно се дължи и на факта, че по-активна растителна маса (борови иглички) прониква в почвите, поради специфичната растителност в тази област. Данните показват по-високо замърсяване на почвите в местности с иглолистни гори в сравнение с широколистните. За природните екосистеми в Рила проведени изследвания през 2005 г. показват, че активната концентрация на Cs-137 е между 624 Bq/kg и 827 Bq/kg, а в централните части на Стара планина стойностите са с по-високи вариации от 11 Bq/kg до 2543 Bq/kg [8]. Нивото на пространствено замърсяване, представено на единица площ в kBq/m2, показва замърсяване с плътност на Cs-137 на почвите в Рила от 0.57 до 6.0 kBq/m2, докато в Централна Стара планина регистриранитe стойности варират от 1.2 до 19.6 kBq/m2.
[...]
Сумарната техногенна γ-активност в почвите на България след аварията в Чернобил е нараснала между 10 и 300 пъти. За Cs-137 това превишение е било 3-10 пъти, достигащо в отделни случаи до 50 пъти над характерните фонови стойности. Този факт се дължи предимно на сезонните особености, характерни за климато-географските условия в страната към периода непосредствено след аварията.
[...]
По-висок преход на Cs-137 в растенията се наблюдава при почви с относително ниско съдържание на глинести минерали, с кисела реакция и ниско съдържание на достъпен калий.
Проведено изследване в България по отношение на усвояемостта на цезий, показва, че в зависимост от почвените характеристики за акумулацията на радиоцезий от растенията, изследваните почви могат да се подредят в следния ред: канелено подзолиста > сива горска почва > алувиалноливадна > излужен чернозем [1, 10]. При сивата горска и канелено подзолистата почва коефициентите на натрупване в растенията са най-високи. Канелено подзолистата почва се характеризира със сравнително нисък абсорбционен капацитет, ниско съдържание на хумус и абсорбтивен калий, както и с по-висока киселинност, което допринася за по-високата способност за навлизане на радионуклида в растенията, виреещи при такива почви.
[...]
Някои проучвания сочат, че 80% от Cs-137 се намират в горните 15 см на почвите [8].
[...]
Данните от 2009 г., [11] съобразно Националния доклад на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), показват, че разпределението на специфичната активност на техногенния Cs-137, отложен в следствие на аварията в почвите на България, се запазва с течение на годините и същите райони от страната се характеризират с най-висока степен на радиоактивно замърсяване (Приложение 2). Най-високи стойности през годината са регистрирани в Пловдивска и Смолянска области, като напр.: с. Манастир- 340 Bq/kg, с. Бяла черква – 215 Bq/kg, с. Широка лъка – 157 Bq/kg, гр. Лъки - 147 Bq/ kg, гр. Батак - 124 Bq/kg, с. Мугла -113 Bq/kg, Рожен – 106 Bq/kg. Сравнено с данните от предходни години се наблюдава общо понижаване на специфичната активност на техногенния Cs-137, което се обяснява с глобалното му преразпределение при естествените миграционни процеси. Характерното наличие обаче, на определени местности с по-високи нива на замърсяване определя вероятността диворастящи видове от такива местности да съдържат нива от радиоактивен цезий над установените норми.
[...]
Гъбите от рода Hydnum repandum („овчи крак“) са едни от най-способните да акумулират Cs-137. Те растат на малки групи в иглолистни и широколистни горски местности и при тях са отчитани нива до няколко хиляди Cs-137.
[...]
Изчислено е че, приносът към ефективната доза радиация за един човек, консумиращ 10 kg гъби (свежо тегло) за една година, които съдържат високи нива от радиоцезий (между 10 и 2.2 kBq/kg), ще бъде от порядъка на 0.2 mSv на година, което представлява около 10-20% от естествения радиационен фон [14].
[...]
Сравнителни проучвания, проведени в България през 2005 г. за нивата на Cs-137 в диворастящи пресни гъби показват, че при видовете жълта рогачка, „овчи крак“ (Hydnum repandum), златист пачи крак (Craterellus lutescens) и сивожълт пачи крак (Craterellus tubaeformis) най-често се наблюдава подчертана склонност към натрупване на този радионуклид [16].
[...]
11. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ
І. В случаите на гъби, предназначени за собствена консумация
Гъбите, растящи в иглолистни гори и песъчливи почви акумулират по-големи количества от радиоактивния изотоп Cs-137. За предпочитане е събирането от широколистни гори;
Препоръчително е да се берат и консумират гъби от по-низинни райони. При по-висока надморска височина се увеличава способността за натрупване на Cs-137;
Препоръчително е да се избягва брането на гъби и особено от видовете, упоменати като способни да акумулират в по-висока степен Cs-137 (Таблица 1), от Западни Родопи и Рила планина;
Пряснонабраните гъби, както и сушени и замразени да се измиват добре и по възможност да се сварят (за 10 минути) или да се накисват в студена вода (за около 24 часа) преди да се обработват заедно с други хранителни продукти, като използваната вода да се изхвърля (в нея остава извлечен Cs-137);
Cs-137 в култивирани гъби е в незначителни количества, така че при наличие на избор между диворастящи и култивирани гъби е по-целесъобразно да се избират култивираните.
[...]
Приложение 2. Специфична активност на техногенен Cs-137 в необработваеми почви, Bq/kg [данните са от измервания, проведени през 2009 г., бел. моя]
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Вто Май 30, 2017 5:15 pm
Митак
Регистриран на: 04 Мар 2014 Мнения: 566
Към lz1fw: не разбирам от радиация и ми е малко трудно да се ориентирам.
От една страна, вкъщи и в балкана си измерил стойности 0.13, 0.20, 0.30 и 0.27 µSv/h.
От друга страна, споменаваш грешки като 51% и 63%, тоест съизмерими, че даже и надвишаващи разликата между различните измервания.
От трета страна, заключаваш „Статистическата грешка е голяма - 51%, но грешка по-скоро няма“ и „но от съседните измервания може да се съди, че "грешката" е вярна“.
Та затова моля за пояснение.
Сря Май 31, 2017 9:01 am
lz1fw
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 713 Местожителство: София
Митак написа:
От трета страна, заключаваш „Статистическата грешка е голяма - 51%, но грешка по-скоро няма“ и „но от съседните измервания може да се съди, че "грешката" е вярна“.
Митак, и аз не съм специалист. Ще опитам да обясня що е статистическа грешка.
За да се направи точно измерване трябва да се стои на мястото на измерване достатъчно дълго време. А аз съм се движил непрекъснато. Съответно съм минавал в близост до точки, излъчващи за единица време различен брой йонизиращи частици. Ако броят на йонизираните частици излъчвани от различните точки е приблизително еднакъв за единица време, то моето движение няма да вкарва допълнителна грешка и в този случай статистическата грешка ще е малка. Ако обаче мина и замина покрай точка, излъчваща много повече йонизиращи частици от съседните й, то уреда отчита повишението на радиацията, но тъй като за него рязкото изменение на броя частици не е обяснимо, той вдига големината на статистическата грешка. Ако се върна и остана в близост до тази по-радиоактивна точка, с течение на времето статистическата грешка ще намалява, а големината на отчетения гама-фон ще се увеличи - тъй като ще се броят частиците предимно на по-интензивно излъчващата точка.
Освен това една точка в течение на времето за единица време излъчва различен брой йонизиращи частици. В този случай статистическата грешка показва непостоянството на излъчването.
Не знам дали нещо се получи... ама поне опитах.
---
Днес се разходих от Железница до Черни връх и после през Кумата до Драгалевци.
Максимума на гама-фона е на Черни връх - 0.26 µSv/h - в границите на нормалния радиационен фон.
Сря Май 31, 2017 10:49 pm
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 616
Iz1fw, Сеславския манастир умишлено ли си го пропуснал, или не ти е хрумнало да минеш през него? Бил си съвсем близо... Че той е в средата на мините, всъщност оцеляла е само църквата, манастира е полузаровен от табана. Ще ми е интересно да минеш от там, да слезеш към дерето и да отидеш на Кремиковския. Маркирах там преди години една пътека и така и не успях да уредя някой да измери фона около църквата и по пътеката... Църквата е красива, заслужава си поне заради това
Чет Юни 01, 2017 8:03 am
lz1fw
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 713 Местожителство: София
Максималната стойност 0.26 µSv (при статистическа грешка 16%) е измерена на южните скали на Черни връх. При измерването се покачих на 2-3 метра по скалата (това е горе-долу по средата на скалата) и раницата бе прилепена до скалите - бях се облегнал и тя бе между мен и скалите. При това положение дозиметърът ще да е бил на около 5 cm от повърхността на скалата.
На върха на другата по-висока скална група гама фона е леко по-малък - 0.23 µSv (17%). За протокола там бях на върха на скалата седях на равното място отгоре с раница на гърба. Раницата се допираше до скалата само отдолу. Разстоянието между дозиметъра и скалата е било около 15 cm.
Интересно, гама фона на връх Мусала в същото време е с доста по-ниска стойност - 0.136 µSv/h
http://www.bnra.bg/bg/emergency/radgamma_background/inrne
Не мога да си обясня защо гама фона на връх Мусала е два пъти по-малък от този на Черни връх и е равен на този в София. Някой може ли да даде обяснение?
---
Момчи, манастирите край Сеславци и Кремиковци са поставени в чакащата листа. При хубаво време ще мина оттам и после ще споделя резултата.
Не мога да си обясня защо гама фона на връх Мусала е два пъти по-малък от този на Черни връх и е равен на този в София. Някой може ли да даде обяснение?
Доколкото ми е известно, публикуваните напоследък данни от измервания на гама фона в базовата екологична обсерватория на вр. Мусала и в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН в София са получени чрез използване на еднакви уреди -- IGS421. В обсерваторията на вр. Мусала корпуса с Гайгер-Мюлеровите тръби на този уред е монтиран над покрива на сградата, както личи от снимките по-долу:
С други думи, датчиците на IGS421 са отдалечени от Земната повърхност на поне няколко метра и са в някаква степен екранирани от сградата на обсерваторията. От друга страна, известно е че интензивността на облъчване с X или γ лъчи от точков източник е обратно пропорционална на квадрата от разстоянието до него, т.е. сравнително бързо намалява при отдалечаване от точковия източник. Вероятно е бил избран монтаж на покрива, тъй като главната цел на обсерваторията е измерването предимно на онези компоненти от гама фона, които не са породени от местни източници.
Сравненията между измервания, които са направени с различни уреди, изискват отчитане и на особеностите на тези уреди. Например в случая с обсерваторията на вр. Мусала са (били) в действие и други два уреда с различен принцип на действие -- SBN-90 SAPHYMO и родната разработка "Люлин". Първият използва NaI(Tl) scintillator -- кристал, в който γ лъчите предизвикват отделяне на нискоенергийни фотони, които впоследствие биват улавяни чрез фотоусилвател и преброявани. Показанията на този уред са температурно-зависими. Дозиметърът "Люлин" пък е бил разработен преди всичко за използване в космически апарати и използва силициев полупроводников диод.
В статията, от която са и горните две снимки, е споменато, че измерванията чрез "Люлин" систематично имат по-голямо стандартно отклонение в сравнение с тези на IGS421, което авторите отдават основно на по-малката площ на детектора му (само 10x20 mm) в сравнение с тази на трите Гайгер-Мюлерови тръби, използвани от IGS421. Интересно е да се отбележи, че, според статията, показанията на "Люлин" са и с около 20% по-високи от тези на IGS421. Доколко това се дължи на физически различния способ на измерване или на различното местоположение на детекторите ("Люлин" би трябвало е разположен малко по-близо до Земната повърхност в сравнение с IS421) не е коментирано. Споменати са и измервания с пасивни дозиметри (термо-луминисцентни детектори или TLDs), чиито стойности се оказват малко по-високи от измерените посредством IGS421 и по-ниски от измерените посредством "Люлин".
Компонентата с космически произход (главно мюони, неутрони и електрони), се оценява на около 11% от гама фона на вр. Мусала. Тя по принцип зависи от промените в характеристиките на геомагнитното поле и слънчевата активност, а също в частност и от географските координати и надморската височина.
В крайна сметка, най-смислен отговор на зададения въпрос вероятно би се получил ако на покрива на метеорологичната станция на Черни връх бъдат направени поне няколкодневни измервания със същия уред -- IGS421. Или пък ако бъдат направени подобни измервания с друг уред и на трите места едновременно или поне в сравнително кратък интервал от време.
Впрочем, гранитните плочи в гранината около НДК също имат леко повишено γ-излъчване, доста подобно на наблюдаваното на Черни връх. Същото се отнася и за паветата от Витошки гранит в София, може би включително и за тези на ул. Йосиф Петров край Семинарията.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Не мога да си обясня защо гама фона на връх Мусала е два пъти по-малък от този на Черни връх и е равен на този в София. Някой може ли да даде обяснение?
Една от възможните причини за наблюдавани разлики в отчетените от различни уреди стойности за гама фона би могло да бъде калибрирането им посредством различни видове стандартни източници на гама лъчи, например Co-60 (съответно 1173.2 и 1332.5 keV), Ra-226 (186 keV) или Cs-137 (661.64 keV). Според един източник [1], спецификацията на руските тръби SBM-20 съдържа информация само за Co-60 и Ra-226. При калибриране на уред с такава тръба спрямо Cs-137 източник експериментално е билa установенa необходимост от прилагане на коефициент на поправка 0.655. Ако приложим този коефициент към споменатите по-горе 0.26 µSv, измерени на Черни връх, бихме получили 0.17 µSv, стойност доста по-близка до отчетената в София и на вр. Мусала с други уреди. Доколкото успях да се ориентирам, уреда Terra MKS-05 използва именно SBM-20 тръба.
В същия източник е споменато, че по-често се практикува калибриране спрямо енергията на излъчване на Cs-137. Поради това, за по-добра съпоставимост с резултатите от измерванията с различни уреди, би могло да е уместно коефициента 0.655 да бъде систематично прилаган към резултатите от измервания както с Terra MKS-05, така и с SOEKS Quantum. Впрочем, в SOEKS Quantum съществува възможност да бъде конфигуриран такъв коефициент в самия уред.
Разбира се, по-точно калибриране на конкретен уред би могло да бъде направено в лабораторни условия. Един донейде подобен подход е съпоставка с измерванията на (вероятно по-надеждно) калибрирани уреди, например тези разположени около ИЯИЯЕ-БАН или пък на вр. Мусала.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Юни 05, 2017 2:03 pm
lz1fw
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 713 Местожителство: София
vedrin написа:
Според един източник [1], спецификацията на руските тръби SBM-20 съдържа информация само за Co-60 и Ra-226. При калибриране на уред с такава тръба спрямо Cs-137 източник експериментално е билa установенa необходимост от прилагане на коефициент на поправка 0.655. Ако приложим този коефициент към споменатите по-горе 0.26 µSv, измерени на Черни връх, бихме получили 0.17 µSv, стойност доста по-близка до отчетената в София и на вр. Мусала с други уреди. Доколкото успях да се ориентирам, уреда Terra MKS-05 използва именно SBM-20 тръба.
В същия източник е споменато, че по-често се практикува калибриране спрямо енергията на излъчване на Cs-137. Поради това, за по-добра съпоставимост с резултатите от измерванията с различни уреди, би могло да е уместно коефициента 0.655 да бъде систематично прилаган към резултатите от измервания както с Terra MKS-05, така и с SOEKS Quantum. Впрочем, в SOEKS Quantum съществува възможност да бъде конфигуриран такъв коефициент в самия уред.
Разбира се, по-точно калибриране на конкретен уред би могло да бъде направено в лабораторни условия. Един донейде подобен подход е съпоставка с измерванията на (вероятно по-надеждно) калибрирани уреди, например тези разположени около ИЯИЯЕ-БАН или пък на вр. Мусала.
Възможно е, не споря. Един коефициент от 0,665 би направил нормални резултатите от гама фона между Сеславци и сеславския манастир "Свети Николай"
http://www.lz1fw.com/track/2017_06_04_GF.zip
Да определят колко точно е гама фона там е задача за професионалистите. Аз не съм такъв. При измерването уреда отново е бил в раницата на гърба ми и се е движел с моята скорост на метър над земята.
За пълнота ще отбележа, че според друг източник [2] точността на конкретния уред е измерена преди година и половина именно с Cs-137 и грешката установена по двете методики описани там е била съответно 9,3% и 9,1%.
[2]MKS-05 Terra Dosimeter-Radiometer. Operation manual. Table 3.3 Primary verification of main specification
Ще споделя и още едно интересно наблюдение. Когато закупих SOEKS Quantum преди година, използвания в него firmware беше версия 1.8. В момента актуалната версия е 1.19. След преминаване към нея преди няколко месеца забелязах систематично увеличение на отчетените от уреда стойности за гама фона. Впоследствие експериментално установих, че при зададен коефициент на поправка 0.66 измерените стойности се доближават в най-голяма степен до тези, измерени в ИЯИЯЕ-БАН, както и до предишните ми наблюдения у дома с по-стар firmware. По-късно попаднах и на гореспоменатото четиво в Интернет, което непряко потвърждава впечатленията ми. За жалост липсва подробна документация за изчисленията, извършвани в самия уред, а и за естеството на направените промени между различните версии на firmware-a му...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
