Показанията от Созопол в meter.ac са доста високи напоследък. Има плавно повишаване от началото на август досега. В момента е 74 CPM. Може би е някакъв проблем с уреда?
Уредът в Главатарци има хардуерен проблем, който ни е известен. Засега все още нямаме обяснение за наблюдаваните показания в Созопол, а и липсва установена причина за съмнения в хардуера там.
По принцип добре изразеният денонощен ход с минимуми в късния следобед и максимуми рано сутрин е характерен за места с повишена активност на радон. СБМ-20 датчиците са достатъчно чувствителни към бета и гама лъчите от продуктите на разпада му, както личи и от показанията на уредите в Сърнегор и Мосомище, които, освен с йонизационни камери, са снабдени и със СБМ-20 датчици. Друго, за което се сещам, е динамиката на морския бриз, която също би могла да оказва някакво влияние. Измервания на същото място с други уреди вероятно биха спомогнали за изясняване на картината там.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Нед Окт 18, 2020 1:58 pm
R0B0T
Регистриран на: 23 Юли 2019 Мнения: 2
Ако позволите малко да се върна на темата за Вромос.
Това беше измерено вчера на 20 метра навътре от пясъчната ивица
106 наносиверта което е 0,106 мискросиверта, общо няколко замервания бяха направени като имаше 0,12 , 0,15, и 0,17 микросиверта вече почти до самият пясък.
Гама активността на пясъка от Вромос не е особено висока. Доминиращите радионуклиди са уран и продуктите на разпада му. Малко по-назад в темата споделих за една находка от гръцки плаж. Гама активността й според гама спектрометъра е няколко пъти по-висока отколкото вромоския пясък. Там е резултат от тория и продуктите от разпада му. С подръчен гайгеров брояч обаче нещата изглеждат малко по-различно:
(Вромос):
(Сарти):
Разликата не е 4-5 пъти и подозирам че се дължи на това че тръбата е донякъде чувствителна и към бета лъчение.
Както и да е, и в двата случая, гама активността е ниска и не представлява някакъв риск за здравето при едно плажуване. Това което аз бих се притеснявал обаче е да не вдишам или изям прахоляк или песъчинки от въпросния пясък, рисковете тогава вече са по-различни.
Задействахме временно уред за измерване на активността на радон във въздуха на втория етаж в стара родопска къща в Кръстатица. Къщата е разположена на стръмен склон, поради което вторият етаж се явява приземен откъм по-високата страна на склона. Основите и стените на къщата са каменни, етажът е с гредоред, дограмата е PVC. Натрупаните досега данни изглеждат така:
И най-сетне, на стряхата на къщата, външно, е монтиран и стандартен METER.AC уред, каквито към момента има на 136 места из страната. Данните от неговия ГМ-брояч изглеждат така:
Би било по-добре да бъдат правени изводи въз основа на данни за по-продължителен период от време. Все пак, дори само наличните към момента данни загатват за възможността гама фона да бъде под установените прагове за безопасност и същевременно активността на радон във въздуха, която е свързана с α-, β-, и γ-излъчвания, да надхвърля установените прагове за безопасност.
Впрочем, подобна би могла да бъде картината и на съвсем други места, включително дори и на открито край морския бряг...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Най-вероятно причината за показанията на ГМ-брояча отвън е друга, но сякаш няма да се размине без ходене на място за установяването ѝ...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Чет Окт 29, 2020 8:15 pm
gwgw
Регистриран на: 08 Фев 2019 Мнения: 294
Аз това лято бях до Созопол, е не точно там но в околността, там точно до онази прословута подпорна стена. Събрах си доста пробички от камънака наоколо (предимно пясъчник и варовици). Всичките бяха "скучни", с много ниска активност. И то като няма уран из скалите, откъде да се появи радона Но сериозно иначе, имам теория че там където са седименти, както е почти цялото черноморско крайбрежие, би било малко вероятно да се регистрира повишен радон. Доколкото съм чувал и в русенско където е карст и льос всичко, това също не е особен проблем.
Чет Окт 29, 2020 8:37 pm
R0B0T
Регистриран на: 23 Юли 2019 Мнения: 2
Ок. Мисля че може да се приеме че гама лъчението на Плажът на Вромос е да речем от 0,20 до 0,27 микросиверта, а на почвата след плажът да речем на 50 метра навътре от пясъкът е от 0,10 до 0,17 микросиверта. Това не е опасно за едно плажуване, ами за 30 ? Или повече? Това спопадането на прашинки в устата и поглъщането им е притеснително обаче ....
НО ... нали е почистван и изгребван пясъкът точно на плажът в далечната 1997 по програма PFARE
АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЗАЛИВА „ВРОМОС”
05 август 2010 | 09:59
През периода 1954 - 1977 г. отначало част, а след 1968 г. целият отпадък от флотационна фабрика "Росен" (в състава на “Бургаски медни мини”) - около 8 000 000 t е изхвърлян в Черно море, западно от село Черноморец. В резултат на това плажът на залива „Вромос” е бил засипан с флотационен отпадък между нос Атия и село Черноморец, а в района на изливането, бреговата ивица е била преместена на 150 м. навътре в морето. Флотационният отпадък, отпадъчен продукт при обогатяването на медни руди, съдържа главно скалообразуващи минерали /фелдшпати, пироксен, кварц и хлорит/ и гангови минерали /кварц, калцит, доломит, анкерит, флуорит и глини/, както и 5-6% рудни минерали /пирит, халкопирит, магнетит, хематит, молибденит, халкоцит и др./ Установени са и някои радиоактивни минерали - уранинит, настуран и уранови смоли.
По искане на Министерството на околната среда и водите през 1995 г. „Бургаски медни мини” са провели целенасочени изследователски работи за определяне степента на замърсяването, както на плажа, така и на морското дъно и начина на отстраняването на радиоактивния флотационен отпадък. Почистването на плажната ивица на залива “Вромос” е започнало през месец септември 1997 г., с реализацията на финансирания от Програма Фар – Екология проект (с бюджет 760 000 екю), съгласно договор между Националния фонд за опазване на околната среда, от една страна, и Община Созопол и “Бургаски медни мини” ЕАД, от друга.
Реализацията на проекта приключва през 1998 година. От плажа на залива “Вромос” е иззет около 800 000 t радиоактивен флотационен отпадък и по-голямата част от него е складирана в специално построено депо. Останалата част е преработена във фабрика “Росен” и депонирана в хвостохранилището. Дейността по почистването се контролира от инвеститорски контрол, назначен от ФАР – английската фирма “BG Johnes”. Те са осъществили ежемесечни замервания на извършената работа и подписали, заедно с двама представители на РИОС Бургас, АКТ №19, включващ изработените обеми и стойността на извършената работа. Протоколите са подписани от тогавашния изпълнителен директор на “Бургаски медни мини” и от кмета на община Созопол. В резултат от извършеното тогава отстраняване на флотационния отпадък върху плажната ивица на залива, към датата на приключване на проекта, въпросът със завишената концентрация на радионуклиди, е бил решен.
В течение на годините, поради изтласкване от морето към плажната ивица на залива на дънни утайки се регистрира увеличение на характерния за района естествен радиационен фон, който варира в границите от 0,22 - 0,35 микроСиверта/час.
Измервания на радиационния гама-фон на плаж "Вромос" се извършват четири пъти годишно (на всяко тримесечие) от Регионална лаборатория - Бургас към Изпълнителна агенция по околна среда, съгласно утвърдената програма за радиологичен мониторинг. Гама-фонът се измерва в две точки - при прибоя и в контролна точка на "плажа" в района на тополовата горичка.
Резултатите от измерванията през 2010 година са:
месец февруари - прибой: 0,22 - 0,24 микроСиверта/час, контролна точка: 0,29 - 0,32 микроСиверта/час;
месец май - прибой: 0,20 - 0,22 микроСиверта/час, контролна точка: 0,31 - 0,32 микроСиверта/час.
На 16.08.2010 г. предстои да бъде извършено поредното периодично измерване на радиационния гама-фон на залива „Вромос” и вземане на проба за последващ лабораторен радиологичен анализ, за което е уведомена и РИОКОЗ- Бургас с покана за изпращане на съвместен екип.
Естественият фон за страната е в границите от 0,16 до 0,30 микроСиверта/час, в някои райони и над 0,50 микроСиверта/час, за южното Черноморие между 0,12 и 0,18 микроСиверта/час. Радиационният контрол се осъществява от Националния център за радиобиология и радиационна защита към Министерство на здравеопазването.
Съгласно Наредба № 1 от 15.11. 1999 г. (Обн. ДВ. бр.101 от 23 Ноември 1999 г. и посл. изм. и доп.) за норми за целите на радиационната защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в Република България е определена горна граница на еквивалентната доза за радиоактивност от 0,70 микроСиверта/час, над която трябва да се предприемат съответни възстановителни мероприятия.
Пон Ное 02, 2020 1:59 am
gwgw
Регистриран на: 08 Фев 2019 Мнения: 294
Няма безопасна доза, просто при по-висока такава, вероятността да се развият разни заболявания е по-висока. При стойности от сорта на 0.2-0.25 микросиверта на час, тази вероятност определено е доста ниска дори да прекараш доста време там. В България съществуват населени места където фонът е около толкова - статистически не е доказано да им се отразява зле на жителите там, поне доколкото е известно. По света, хората живеят и на места с доста по-високи фонови стойности и пак не е доказано да имат повишена смъртност. Така че просто гама фона на този плаж е твърде вероятно (чисто статистически погледнато) безопасен - и за едно и за 30 плажувания и да прекарваш всяко лято там.
Обаче нещата не са толкова прости - прашинките от урановите минерали попаднали в организма са съвсем отделен въпрос - заради това че и алфа и бета лъчението тогава стават доста по-сериозен проблем, заради това че се застоява там доста време (може и доживот) без значение дали стоиш на този плаж или примерно си на другия край на света. Не знам какви са урановите минерали, но доколкото съм чел, урановите оксиди са относително безопасни при поглъщане - защото не се абсорбират от организма и се изххождат. Като в подкрепа на това, има един....странен активист за ядрената енергетика, из интернета има видеа където буквално ближе и гълта уранов оксид, за да покаже че не е толкова страшно, като шашка аудиторията с гайгеровия брояч наврян в устата си. Той отдавна не е между живите, но доколкото съм запознат е доживял старини и смъртта му няма нищо общо с тези неща. За същият човек се носят легенди че е плувал в басейн където се съхранява отработено ядрено гориво
Аз повече бих се притеснявал за вдишаните прашинки, защото от белия дроб не се изхвърлят както от червата и си остават там доживот. А също и за радона, който се отделя бавно от урановите съединения. Бях чел че в близкото село (Черноморец), били ползвали пясъка от мината като строителен материал за къщите. Не знам дали това наистина е така, но ако е така, няма да се учудя ако имат повишени нива на радон там.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пет Ное 20, 2020 3:12 pm
lz1fw
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 713 Местожителство: София
Може ли някой да обясни какви са тези терабекерели в статията. На мен ми се виждат страховито много, в статията се обяснява, че са си нормални и малко.
Може ли някой да обясни какви са тези терабекерели в статията. На мен ми се виждат страховито много, в статията се обяснява, че са си нормални и малко.
Съществуват т. нар. "административни годишни граници на газоаерозолни радиоактивни изхвърляния в атмосферата", които са определени така, че при достигането им да не бъде надхвърлено контролното ниво за индивидуалната годишна ефективна доза на лице от населението – 50 μSv/a. За пети и щести блок тези граници са по 1400 ТBq/a. Споменатите в сведението на главния дежурен контролни норми от по 3.8 ТBq на блок вероятно са получени след разделяне на годишната граница на броя дни в годината.
Радиоактивните благородни газове, изхвърляни от АЕЦ Козлодуй, биха могли да включват следните радионуклиди: 41Ar, 85Kr, 85mKr, 87Kr, 88Kr, 131mXe, 133Xe, 133mXe, 135Xe, 135mXe и 138Xe. Обикновено около 2/3 от общата активност на РБГ се дължи на 41Ar, следван от 135Xe и 133Xe с принос от по около 1/10.
Добре е също да имаме предвид, че 3H и 14C имат над 90% принос в дозовото натоварване на населението от газоаерозолните изхвърляния на АЕЦ. В Козлодуй те се наблюдават също с апаратура на чешката фирма VF, както става ясно от нейното съобщение:
Показанията от Созопол в meter.ac са доста високи напоследък. Има плавно повишаване от началото на август досега. В момента е 74 CPM. Може би е някакъв проблем с уреда?
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети