Лавини и лавинни инциденти в българските планини

Хъм, браус! Много добре са изфотрани тия лавини. ръкопляскания

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Ейййй, браво!

екстра са

въпросния Свилен не може ли да пусне сам снимчурите?

_________________

Има ли значение кой ги е пуснал..??
Важното е, че са споделени.

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

ей, страхотни са снимките Cool

сега ми се ходи в Пирин

радвам се че сте живи и здрави Very Happy

Никсиии, като ми се обади и каза че сте в циркуса и падат лавини около Вас ме сви корема от страх...

Лелее, добре, че сте живи и здрави!

И поздравления на Свилен, че светкавично е реагирал на природното явление и е успял да заснеме с фотоапарата лавината, докато още се движеше, и най-вече БРАВО за първата снимка! Cool

	Niksi написа:
	Та нека всеки, станал свидетел на лавини и лавинки, по родните и чужди планини, да сподели някоя и друга снимка, както при добро желание инфо и изводи.

На 7 април 2008г. аз и Калоян(Калата, Горски) станахме не само свидетели, а и "виновници" за предизвикането на лавина в Рила. Мястото на свличането на лавината е по южния склон под седловината свързваща върховете Г.Мечит и Безименния.

Малко след като почваме да се спускаме към седловината от вр.Голям Мечит в посока з.Кобилно бранище под краката ми в резултат от нашата тежест/натиск се отваря пукнатина в снега и тя тръгва напред. Калоян, който е зад мен, чува смразяващия звук на снега. Веднага скачаме на близкия открит камък. Точно под седловината от пукнатинната линия се откъсва цяла снежна плоча и се свлича надолу по южния склон. Почти веднага след откъсването плочата се разчупва на стотици блокчета и те с голям грохот се спускат чак до дъното на долината на...р.Горна Лева река (не съм сигурен, нямам карта на Рила под ръка). Виждаме природното явление със смесени чувства - от една страна - с уплаха, а от друга - с наслада виждаме на живо нещо, което малко хора могат да го уловят на живо. Лавината е тип снежна дъска.

Причините за лавината, въпреки че вървяхме по зимната колова маркировка, са много - бяха налице 3-те основни фактори за лавина:

1. Много нов сняг - в последните 48 часа - на 5 и 6 април валя много сняг, като на х.Мечит новата снежна покривка бе 40см.

2. Денят, в който предизвикахме лавината - 7 април беше първият слънчев ден след валежното време и още нещо - тогава температурите главоломно скочиха и стана много топло в този ден.

3. Вятър - през нощта на 6 срещу 7 април и рано сутринта на 7 април духаше силен вятър.

Извод: да не се ходи по рискови участъци дори и по зимната колова маркировка веднага след обилен снеговалеж и/или рязко покачване на температурите.

Ето снимки от "нашата" лавина:

Това е. Дано да съм бил полезен. Внимавайте много с лавините! Exclamation

Чакаме и други свидетели на лавини да споделят тук - така ще поучим още повече!

Ехе, много красиво изглеждат!!!
Никси готини са снимките на лавините.

_________________
Sinanitsa

И още малко лавини по склоновете на Северен Пирин в началото на април :

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

И линка към всички снимки от тогава :

СЕВЕРЕН ПИРИН - от Бъндерица до х. Яворов през Джамджиевия ръб, вр.Вихрен, Кончето и Даутов връх; 04-05.04.2009 Един слънчев зимен уикед по карстовото било из северните части на Северен Пирин; 04.04.2009: София-Бъндерица-Джамджиеви скали-вр.Вихрен-Кутело-Бански суходол-Кончето; 05.04.09: Кончето-Баюви дупки-Каменитица-Разложки суходол-Албутин-Каменшки връх-Даутов връх-Бяла река-х.Яворов-София;

http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=19509&AlbumId=129552
http://www.bgphoto.net/Albums.aspx?UserId=19509

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Тази зима лавините са на "мода". Та реших все пак да пусна една съвсем прясна преживелица - от изминалия уикенд из Мусаленския циркус:
/за жалост нещо не мога да сложа линка - отказва ми/

Тъй като това събитие е споделено във Фейсбук, а тук може и да няма почитатели на тази т.нар. социална мрежа, то ето и разказа за случката:

Разказа на Орлин и Младен за лавината на 14.02
Сподели
ср в 20:30
Здравейте, казвам се Орлин Илиев и от 10тина години съм активен планински водач. Зад гърба си имам 5-6 години доброволна работа като планински спасител и десетки групи в планината, както лятото , така и зимата със ски и снегоходки. Позволявам си да ангажирам вашето внимание с един толкова дълъг разказ, тъй като аз съм потърпевшият от падналата лавина под връх Мусала на 14.02.2010г. Със споделянето на нашия горчиво-безценен опит се надявам донякъде да осмисля направо приятелския урок, който ни даде планината!
Ситуацията
Описана е достатъчно добре от Жоро(Черен), като мога само да прибавя, че основата до която падна дъската беше жълт сняг с видимо по висока температура и скални и тревни участъци.(обстановката от преди 30-40 дни)
Моят разказ
На 14.02.2010г. заедно с моят чест спътник в планината Младен Данков предприехме едно съвсем стандартно изкачване на вр. Мусала с начало Боровец-Х.Мусала-Ледено езеро-върха. Преди нас с кабината тръгнаха Жоро Черен итрима общи познати. След хижата изкачвайки се в началото на „мъжкия” улей се засякохме с връщащата се от върха група на Жоро и обменихме впечатления за условията и тяхното ве състояло се спускане. Продължихме и на заслона бяхме около 14 ч. Имах известни съмнения, затова предложих на Младен да оставим ските на ръба и да качим и слезем върха по обувки. В крайна сметка заедно решихме да качим със ски и да спуснем по следите на предходната група(1ва грешка).
На върха бяхме около 14.30ч. и след кратки приготовления към 14.45ч. застанахмев най-лявата част на билото(поглед отгоре), там където е последния кол от ръба. Спазвайки принципа за самостоятелно спускане аз тръгнах пръв, като целта ми беше да следвам наличните следи и максимално бързо да се прибера в лаво под втория скален пояс.(2ра грешка) Въобще не стигнах до там. На 4-5 завой(15-20 м от началото) склонът пред ските ми, изцяло попадащ в полезрението ми тотално се спука и раздроби. Опитах се да избягам в ляво, но бях подпрян от тръгналият страничен склон и горната маса- тръгнах спонтанно с всичко надолу. Младен крещеше отгоре, а всичко около мен, докъдето виждах се движеше с бучащ звук към ниското.
Дори да звучи нескромно останах пределно мобилизиран изапочнах веднага движения, целящи да остана на повърхността- бутане с вътрешната страна на ръцете и на контрасила изкачване с краката. Не знам колко време е минало, но до свличането ми почти до езерото успях да остана зарит само до гърдите. Отпред за секунда видях големия снежен облак, който се вдигна над Ледено езеро...в следващия момент идващите маси ме закопаха плътно, като цялото им количество ми се стовари в гръб и ме сгъна „ембрионално”. Пред лицето ми имаше съвсем малка кухина, опитах се да мръдна- не можех да поместя дори кутрето си.
Последвалите моменти-чисто психологически - няма да описвам тук. В най-обща хронологична линия бяха: ГНЯВ „прецаках се...тъп,тъп” – МЪКА „изгубих моите хора, всичко” – ПРИМИРЕНИЕ...припаднал съм.
Следващият спомен е, че съм в някаква супер сигурна и ултра приятна среда. Не искам в никакъв случай да я напускам, обаче някой много настойчиво ме вика. Събуждайки се чувам все по отчетливо Младен, който ми крещи, че ме чакат децата и Руми, дърпа ме за презрамките на раницата и ми разтърсва раменете. Вече виждайки осъзнах, че над мене е празно, има небе! Явно адреналинът отново влезе в действие, защото започнах самият аз да помагам в откопаването. Бяха се включили и слезлите от метеорологична та станция Митко и Пламен(благодаря!).
Адреналинът явно ми стигна само за времето, когато съм се чувствал застрашен, тъй като, когато към 16ч. излязох от дупката се върнаха нормалните реакции на тялото и започнах да треперя неудържимо. Младен изрови ските ми(те бяха останали на краката ми през цялото време ), обух ги и се придвижих до помпената станция(ламаринената постройка в ляво от езерото), където Митко беше включил калорифер. Преоблякох всички мои и на Младен сухи дрехи, натъпкаха ме с шоколад и студен чай. Окопитих се психически. Физически се върнах едва към Маркуджика и началото на ски пътя. Спуснахме се до асфалта, където с Младен се прегърнахме и пуснахме по една сълза. И към София...
Моите изводи
Рискът: последните две-три зими относително стабилните и по-лесно предвидими снежни условия, както и безпрепятсвеното минаване на предишната група скиори(между които и Жоро Ч.) до голяма степен снижиха вниманието ми при личната ми преценка за ситуацията. Това доведе до решението(въпреки колебанието)да спуснем от билото, което едва не се оказа фатално. Никога в планината не вярвайте на прецеденти!
До сега смятах, че премереният риск е позитивният баланс между обективните опасности и реалните възможности те да бъдат избегнати. Сега знам, казано на по прост език, че от едната страна е Върхът,Стената,Девственият склон, а от другата си Ти с всичките ти способности и опит, но и Хората, които те чакат долу. Ако ти стиска да ги поставиш в същия риск значи или си преценил всичко, или си моментно оглупял маниак.
Екстремната ситуация:всичко което сме чували, учили или оттренирвали, в подобна свръх ситуация съчетано с адекватно поведение е от огромно значение и върши страхотна работа.
Великата екипировка:лавинен уред, сонда, лопата, каска, очила, раница и може би това, че ските останаха на краката ми ме запазиха „жив за спасяване”- това е истината!
Спасяването: никога няма да мога да проумея шанса, който имах нито неговите параметри, но всичко , което кажа за поведението на Младен ще бъде малко...Благодаря ти приятелю!
Това е. Надявам се поне малко да съм бил полезен. Не спирайте да се обучавате и тренирате само така ще изградим истински отговорно отношение сред хората ходещи в планината, а не чрез дабилните мерки, които се опитват да въведат разни профанизирани държавни институции.
Орлин Илиев

На 14.02.2010г спускахме със ски от вр.Мусала.Бяхме аз/Младен/ и Орлин.От края на въжето/или началото/решихме да влезем по склона спускащ се към Леденото езеро.Орлин беше готов преди мен и тръгна.Разбрахме се аз да спусна след като той спре долу в ляво.Линията на спускане ни беше плътно до дясната страна на скален гръб,не много голям-виждаха се отделни скали.
Орлин направи един-два завоя успоредно на въжето,след което влезе вдясно по склона/до скалния ръб/.След още два-три сравнително къси завоя склона се нацепи и тръгна с него.Часът е бил 14:48-49.Видях,че тръгна и склона вляво,зад скалния ръб,след секунди тръгна и десния/склона над този,който Орлин караше/.Виках силно още в първите секунди,но той също веднага беше усетил ситуацията.Проследих го по склона в лавината,след 100-130м изчезна под снега.Движеха се големи снежни блокове.В момента в който лавината спря/14:50ч/се обадих на Жоро Черния,но беше извън обхват,набрах Цайко/Илиян/.Обясних му мястото и положението.Тръгнах по склона,лавината беше паднала до жълт сняг и скали.2-3 метра след началото на натрупването свалих ските,раницата,извадих
лопатата и пипса и започнах да обикалям,площта беше много голяма.Снегът беше стигнал и част от езерото.Помня,че се виждаше дълга цепнатина по края на езерото.Надявах се първо да видя следа над повърхноста на снега.Бях включил пипса на 15м търсене.Излезе сигнал.Движех се за да определя посоката с най-силен сигнал.Хванах тази посока и при най-ясния сигнал го включих на 2-0м.След най-силния сигнал в това положение на уреда започнах да се оглеждам.Тук искам да отбележа,че без пипса според мен нямах шанс да го открия.При това движение съм разбутал снега и видях върха на щеката.Дръпнах я,но се оказа само горната част/щеката е телескопична/.Започнах бързо да копая,не съм сондирал,предположих че разкопавайки ще видя Орлин.Първо на около 50-60см видях дясната му ръка.Продължих и след малко ударих каската,оставих лопатата и разрових с ръце около главата.Предполагам,че това е станало между 20 и 25мин. от падането на лавината.Орлин не беше в съзнание,бръкнах с пръсти в устата имаше малко сняг.Продължих да разкопавам,успях да отровя снега пред него до кръста.Плеснах го няколко пъти по бузите и го дръпнах силно за раницата.Тогава започна да диша нормално и отвори очи.Вече беше адекватен и отговаряше.Главата му беше на метър под снега.Видях,че от върха слизат двама души/Митко и Пламен/,бяха им се обадили Жоро или ПСС.Около час продължи изравянето,много помогнаха двамата.Благодаря им.Дупката беше над 2 метра.Орлин беше в седнало положение,със ските на крака,лявата му ръка беше леко назад,а дясната почти изправена нагоре.След като го извадихме му дадохме течности и малко храна.Тресеше се,но след половин час на топло/до заслона,в тенекиената помпена станция имаше калорифер/тръгнахме надолу.Лавината го беше свалила до нивото на тази барака-помня,че стигнахме до нея по хоризонтал.Благодаря на Жоро Черния,Цайко,Митко и Пламен.

P.S.Имаше въпрос защо се е стигнало до тази ситуация.
Според мен сбъркахме с преценката на склона.Щом е имало лавина с човек в нея,явно сме сгрешили много.Обстановката наистина е изключително лавиноопасна.Всичко може да тръгне.Радвам се,че завърши благополучно.
Голяма обица на ухото!!!!

Младен Данков

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Ох, че страховито четиво...

Звукът от слягащ се сняг въобще не е смразяващ, моля, не плашете децата! напротив - радващ е, показва налиието на много сняг. Не е свързан задължително с лавина. Чува се винаги при преминаване през достатъчно много сняг (над метър обикновено) или с достатъчно търпение може и дасе чуе как снегът се сляга сам при разместване на пластовете.
Лавините не са толкова опасно нещо - лесни са за предсказване и идентифициране. Травми, скрити камъни и дръве (за скиори), грешна преценка на време и пространство - това е също толкова важно. Следващата вълна смъртни случаи ще бъде от замръзнали след успешно заобикаляне на лавинарници Smile

За съжаление нямам снимки на лавини - нямам камера за дълги преходи при - 5 - 10 -20.

На горния коментар ще си замълча само снимки ще пусна.

Cool

http://moiteplanini.com/news/lavina_na_vitosha_01.02.2008g.html?page=12

http://www.youtube.com/watch?v=2IItP7dVoYc

_________________
"Хората те оценяват най - пълно , когато положат цветя на гроба ти " Кърт Вонегът

Много са ти постни снимките Smile

Тези лавини са по-впечатляващи на живо, от колкото на снимка.
Като си седнал встрани или отгоре, наистина не е страшно - гарантирам. Да му мислят онея, дето са нагазили вътре.