Смолян - Арда - Елидже

Ден първи :
Пристигаме в Пловдив по разписание в 6:59ч. От опит знам, че автобусът за Смолян в 7ч. не тръгва точно в 7 и може да "се хване". Благополучно към 10:30ч. сме в Смолян. Първоначалния план за автобус към Арда започва да изглежда тегав - автобусът е в 12:40ч. Решаваме да тръгнем към с.Турян, от там Кошница и после... каквото се случи. Тръгваме по синя маркировка за с.Могилица.

При поредното пресичане на шосето ни вземат „на стоп” до Турян.

От там се спускаме до с.Кошница, като по пътя виждаме първата за пътешествието сърна.
В с.Кошница, още докато стъпим на асфалта, първата преминаваща кола ни взе за с.Арда, като човека беше толкова любезен, че ни закара до махала Дуревска за да ни обясни лично пътя за с.Сивино. Оказа се, че няма нужда понеже е перфектно маркиран пътя за вр.Ком. Там където синята маркировка за вр.Ком пресича зелената „Хвойна – Елидже” има перфектна беседка, но тъй като пристигнахме рано, решихме да продължим за застава Горово.

Минахме през Сивино и продължихме за заставата. Нагазихме в сериозни преспи и паднали дървета. Практически постоянно напускахме пътеката за да ги заобикаляме. Заръмя и дъжд. Видяхме още 2 сърни. Към 17-18 стигнахме до заставата. Там всичко е разбито от снега. Беседката от европроекта „Хвойна – Елидже” е буквално смазана. Покривите на постройките са продънени и вътре има сняг.

Наблизо има още една разбита от снега сграда. Тя е заградена с електропастир предоставен от „програма за подобряване на условията за едрите хищници” – това никак не ни хареса – вероятността там да има „едри хищници”. Разпънахме палатката, запалихме огън /още не валеше, а само преръмяваше/, хапнахме и ... шурна дъжд и задуха вятър. Изкарахме безспокойна нощ сред трясъка на падащи от вятъра дървета.

Ден втори :
Ставаме и потегляме към с.Мочуре. Все така преспи по пътя и паднали дървета.

Стигаме до красива беседка с гледка към по-малкия язовир /или езеро/.

Появи се някакъв джип със стрелящи. Едва ли бяха браконери, защото за около 30 мин. чух над 100 изстрела. Дълго се лутахме заради изчезнала маркировка на 100-на метра след беседката. Знаех, че трябва да минем между двата язовира и реших да тръгваме „по усет” и да търсим маркировката по нататък. Там обаче един овчар ни каза да не приближаваме, че кучетата ще ни нахапят. Заобиколихме още по-далеч, пак се полутахме и решихме да минем през с.Поляна. Заваля ни силен дъжд и град. Там с изненада видяхме слънчеви колектори.

Оказа се, че сме минали за добро – в Мочуре нямало магазин. Купихме си някой неща от местния и продължихме по камионния път. Пак се сляхме със зелената маркировка.

По пътя заслони и беседки .... красота. Стигнахме до Мочуре /към момента 22 жители/ и поехме по стръмната пътека към м.Курбанище, където мислехме да отседнем. Там вятър ужасен, вода няма .... решихме да спим до граничната застава. Спуснахме се напряко и влязохме в двора , разгледахме зад разбитите врати – остатъци от служба.

Ако някакви вандали не бяха изтръгнали инсталацията в помещенията на командния състав и по този начин обсипали всичко с мазилка – можеше да се пренощува вътре без да се разпъва палатка. Ние я разпънахме пред поизкъртената беседка – вероятно бившето „място за пушене”.

Пак имаше вятър, но ние бяхме на завет. Заваля, загърмя, падна градушка. Огаси огъня, но ние вече си бяхме препекли каквото имаше за препичане. Нощта беше по-спокойна. Само си валеше. И духаше, ама надалеч.

Ден трети :
Писна ни да газим сняг. Решихме да минем по ниското. Циганско градище е много снежно. Спуснахме се през Мочаре до Корита и после до Пловдивци. Там се посъветвахме с магазинера и тръгнахме по словесно описание за пр.Елидже. Постоянен ориентир ни беше Бабина чука. Тръгнахме уж за „11-ти пост” и от там било ... „абе...съвсем е близо”. Следвахме указанията и своите усещания. Набирахме височина и се движихме по картата. В един момент – изненада : на едно дърво видях категорична червена маркировка на метална табелка. Бях абсолютно невероятно учуден – върнах се назад, ходих напред..... никакви други маркировки не видях. Понеже беше сравнително скорощно сечище наоколо с подборна сеч, реших, че може да е шега на някой дърварвар – намериля е и я е заковал . Да де ама след още 100 м. по пътя – хоп : табелка „ Кльона – 11 пост”.

След още 2-3 табелки – беседка, тоалетна, неработеща чешма и нова табелка – „Връх Бабина чука”.

Стигнахме до седлото на Бабина чука също с пейка от червената маркировка. След известно лутане хванахме правилната посока и не след дълго стигнахме до едно симпатично бунгалце на зелената маркировка „Хвойна – Елидже”.

Продължихме надолу и видяхме през гората самия край на пътеката. Скоро след това видяхме навес с чешма и решихме да пренощуваме там. Разместихме масите и опънахме палатката под навеса.

Бяхме на 50 м. от границата. Запалихме си огън. Скоро след това пак заваля. За първи път не бяхме под дъжда.

През целия трети ден не сме видели сняг, въпреки че бяхме на същите н.в. Като цяло районът беше много по-сух.

Ден четвърти :
За 15 мин. стигнахме до края на пътеката и края на асфалтовия път. Бързи снимки и потеглихме по асфалта към Чепинци за да стигнем до Рудозем.

По пътя – гранична застава, красиви беседки, оборудвани с всичко необходимо, включително и нова посуда. Имаше пресен хляб и недопита бира, още топло огнище.

Много бързо стигнахме до разклона за Чепинци /6 км./ и още първата преминаваща кола ни взе и ни закара до автогарата в Рудозем.
Пътешествието ни завърши с усещането, че сме поели много малко от очарованието на този край. Невероятна природа и невероятни хора.

/вечерта на втория ден забелязах, че апаратът е с 1 ден назад, т.е. 12-ти и 13-ти, са съответно 13-ти и 14-ти; другите 2 дни са наред/

Последната промяна е направена от Todor на Съб Апр 21, 2012 8:26 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Айде-айде, усещане. Нали трябва пак да отидете! Хубаво сте се разходили, поздравления. Cool

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Точно това имах предвид - недостатъчно ни беше - пак ще отидем Smile

Хубава разходка,аз мисля да се разходя към каньона на водопадите,дали ще има сняг май месец.Не съм ходила в Родопите

Поздравления за екскурзията!

Последната промяна е направена от ivailo.hr на Вто Авг 27, 2019 6:11 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти

След тази беседка табелата за "Бабина чука" сочеше нагоре по кльона. Ние хванахме пътя наляво и скоро завихме надясно. Така скоро стигнахме до оная пейка /с навес/, която я има и на вашите снимки и там пак излязохме на червената маркировка за Бабина чука. Първо хванахме път по хоризонтала на север - североизток, но скоро се върнахме и хванахме пътя на юг югоизток надолу, който скоро ни изведе до зелената маркировка при дървената барака, която съм снимал до забранената зона.
Това за мечките е сериозно - май наистина ги има - видях следи /вярно не съвсем пресни/, а освен това някой се беше качвал и размазал кал по масите под навеса - или огромно куче или млада мечка.

Извинявам се за грешното име на Мочуре - ще го поправя. Между другото една жена ни пита дали не сме ходили да оглеждаме заставата за да я купуваме Smile

Пазите ли GPS трака от това приключение? Интересно ще ми е да видя откъде сте минали.

Тогава още нямахме GPS за съжаление. Мисля, че мога доста точно да го очертая на топографската карта. Става въпрос за Пловдивци - Елидже нали? Защото до Мочура на практика се движихме по зелената маркировка.

	Todor написа:
	Тогава още нямахме GPS за съжаление. Мисля, че мога доста точно да го очертая на топографската карта. Става въпрос за Пловдивци - Елидже нали? Защото до Мочура на практика се движихме по зелената маркировка.

В нямането на GPS няма нищо за съжаляване щом имаш топографска карта Wink

. Моля те, не мисли, а вземи го очертай и ни го метни за всеобщо ползване и удоволствие Smile

... па ще го полеем на някоя хижичка при случай Very Happy

. Предварително благодаря! Smile

_________________
ТУРИСТ - ЗДРАВИ КРАКА, ШИРОКА ДУША, РАНИЦА НА ГЪРБА...... И ПРАЗНА ГЛАВА,..

Да, както казва gundu, не мисли а го очертай. Smile

За поливането задължително съм с две ръце "ЗА". Laughing

Ама съм и аз един подстрекател... Laughing

Казвам го не за друго, ами защото два дена чертая по картата, а и в Гугъл Земя по въпросите за Ченгенето и Съдилището. И цял ферман изписах с описания. Довечера се надявам да го завърша и пусна в другата тема. Дано има търпеливи читатели... Laughing

А, сетих се един въпрос (като Коломбо). Къде е тази махала Дуревска? В нета излиза махала на Чепинци. Сигурно имаш предвид махалите Гудевица и Гоздевица на с. Арда. Оттам е синята маркировка за връх Ком.

Нещо не мога да намеря пътя по който тръгнахме на топографската карта. Трябва да потърся специализираната Хвойна - Елидже, за да направя някаква компилация между всичките. Много добър, камионен път, явно скоро заравняван, а край него имаше тръба, каптаж, водохващане - нещо такова в шахта на около 1-2 км. от селото. Пътят тръгваше на изток - североизток от южния край на Пловдивци и огъваше няколко дерета. След това се пресичаше от няколко други пътища и ние всеки път се целихме в източния склон на Бабина чука за да излезем пак на зелената маркировка. След като стигнахме беседката продължихме не по маркираната с червено пътека, а по пътя. Пътеката беше много стръмна и обрасла. Пак засякохме пътеката при горната беседка съвсем в подножието/от изток/ на Бабина чука. От там до пресичане със зелената маркировка вече само се спускахме. Може би трябва да погведна и Гугъла защото имам много ясен спомен за пътя, а не го намирам по картите.

Тодоре, мисля че сте хванали пътя маркиран със зелена стрелка. Личи си на сателита, че тръгва от селото, само не личи докъде стига. Начертах го горе долу на картата.

После по някакъв начин сте се озовали в т. 1 на картата. Ето тази твоя снимка. Преди да дойдете при тази беседка, тоалетна и чешма пресичахте ли някъде по-надолу съоръжението или само го доближавахте?

Въпросът ми е после накъде тръгнахте? След като се мине през портала на съоръжението, наляво и нагоре покрай него ли тръгнахте (червената линия) или не?

След т. 1 стигнахте ли по пътя до т. 2 там където пътят пресича съоръжението и после започва да се спуска надолу към Елидже?
Ето това място: https://picasaweb.google.com/100192390292037299599/2010#5822576881938854530
Надясно по пътя е за Пловдивци, а наляво е за Елидже. Ние първоначално тръгнахме нагоре (напред на кадъра) покрай съоръжението, но почти веднага го изоставихме и завихме леко наляво, за да си следваме пътеката по реброто към Бабина чука. Вие оттам ли минахте, за да излезете на седлото под Бабина чука, където са другата беседка и заслона?

Толкова подборни и точни описания, картен материал, нещата са почти ясни вече, сформираме групата и "теглим" май месец или юни началото....към този кът на Родопите, доста забутан в това издадено на юг към Гърция парче земя, на юг от Рудозем. Навярно както вече писаха няколко човека ще има и хора от форума, които не са били, а и някой дето е бил може да поиска отново и да бъде като водач..би било интересно и добро решение! Иначе определено районът все повече ме заинтригува с писанията! Благодаря ви за подробните и точни детайлно описани места и точки по Западните Родопи.... Very Happy

Вероятно сме хванали точно този път. Някъде близо до точка 1 видяхме маркировката с табела "11 пост" Вероятно пътят ни само е пресякъл червената маркировка. В точка 1 пристигнахме от север. Не продължихме нито по пътеката нагоре нито напред. Върнахме се малко от където бяхме дошли - буквално няколко метра и продължихме по пътя нагоре. Не мога да разбера дали т.2 е това място от където първо се объркахме по някакъв път на север и после се върнахме и тръгнахме право надолу. Мястото беше доста равно и открито и имаше пак пейка или бесетка - вече не помня. От там много хубав път тръгна надолу и на юг и след 200-300 метра пресече зелената маркировка точно до едно старо бунгало - снимал съм го. Даже си личи маркировката на снимката. После повървяхме доста, но все надолу и мисля, че чешмата с навеса на която нощувахме е точно под буквата "з" на твоя надпис "заслон" непосредствено до дерето.

Ако идваш по пътя от т. 1 малко преди т. 2 отдясно има голяма поляна и има беседка като тази горе на седлото на Бабина чука. Зад беседката се вижда и съоръжението. Малко след това се достига т. 2 - превала, минава се през съоръжението и след това пътят трябва да слиза надолу.
Значи вие сте вървяли по пътя, минали сте през съоръжението в т. 2 и сте си продължили по пътя надолу. Като сте видели зелената маркировка, идваща от Бабина чука, сте тръгнали нагоре по нея и така сте стигнали горе до седлото с беседката и заслона. Прав ли съм?