Седем дни из Централния Балкан, юни, 2012 г.

От х. Соколна (с. Габарево) по билото до х. Ехо (с. Розино)

В началото на юни отшумяха баловете и Ботевите дни и във Враца най-сетне замирисаха липите.
Започнах да се заглеждам в дългосрочните прогнози на 4-5 сайта и когато към 7-ми юни се явиха сравнително добри очаквания реших, че е време да стягам раницата.
Стартът бе по обяд на 9 юни, от гарата на с. Габарево, откъдето добра маркировка ме поведе към х. Соколна. Както е писано и в други теми, отначало се върви в равното между овощни градини, а от м. Барата пътеката влиза в гората и се заизкачва стръмно към х. Соколна. Повече подробности за този преход, както и за целия поход, може да намерите в албума, адреса на който съм посочил в края на темата. След жегата в полето, независимо от сянката в гората, изкачването ме поизмори, вероятно поради недобрата ми физическа форма в края на пролетта. Впечатленията ми от х. Соколна са по-скоро добри, като пропуск отчитам предлагането на много скромен асортимент от храна и напитки (бира, обаче, имаше).

На сутринта поех по нагорнището към Сахранка и Тънас тепе. Долината отново тънеше в облаци и мараня. Малко преди Тънас тепе срещнах първата змия, после се разглоби поляризационния филтър, което, наред с маранята, допълнително затрудни постигането на добри фотографски резултати. На върха бях към 10:00 часа. От него се открива гледка към масива Триглав и главното било на Стара планина. Последва досадно катерене до темето на Зли връх (Мазалат), от който гледките са още по-добри. Следващият връх бе Пиргос, на който срещнах две момчета от София, които вървяха в обратната посока. Почерпиха парченце краставица, предадох им поздрави за съгражданина ми Вальо и се разделихме. Най-високата ми точка за деня бе вр. Малък Кадемлия 2225.7 м., от който се открива гледка към първенеца на масива - вр. Триглав (Голям Кадемлия 2275.4 м).

От Малък Кадемлия пътеката се спуска към Локвата и главното било и продължава по черния път почти до м. Смесите. На х. Тъжа бях чак привечер (трудно се влиза в добра форма!). Вечерта премина в гледане на европейското и разпивка с два момчета, които бивакуваха отвън.
На сутринта би предстоеше преход по билото до з. Ботев, маршрут, доволно тривиален, за да бъде описван. Пускам една снимка на първенеца Ботев, на който се запознах с метеоролога Лорен (много културен и любезен човек!). На заслона, освен мен, по-късно дойде една двойка – мъж и момиче, служители на парка. Иначе футбол по телевизията, разпивка и т.н.

Четвъртият ден бе с най-интересния преход : от з. Ботев по билото до х. Добрила. Определено този участък е между най-добрите за ходене в Централен Балкан. Хубави гледки и в четирите посоки, интересни скали и даже и тектоническо езеро!

Северният Джендем, снимка срещу слънцето.

Може би най-високата част на Кръстците. Вдясно от скалата се вижда пътечката. Зад скалата срещнах втората змия. Мечка не срещнах, а навсякъде по хижите твърдяха, че ги има в този район!

Купена, сниман от изток.

Купена, сниман от запад. Изглежда по-нисък от Малък Купен, но това е зрителна измама (по-далече е).
Черните ъгли в ъглите на някои от снимките са от пръстите, с които придържам филтъра. Мъка!

При подсичането на Малък Купен срещнах бригада, която възстановяваше парапетите на Купена, които между другото са си в добро състояние. Спускането по западното въже на Купена ми се стори рисково, та го байпасирах леко.
Рано следобяд бях на х. Добрила, където се порадвах на всички сгоди, които един планински обект може да предложи на един измъчен 4 дни от слънцето турист.
Следващият ден бе разтоварващ – преход до х. Дерменка и после до з. Орлово гнездо. Заслонът предлага необходимото (в т.ч. баня, както и всички хижи, в които бях). Наско ми предостави най-хубавата стая, та си починах добре. Привечер дойдоха двама младежи, които спаха на палатка отвън и се наслаждаваха през нощта на мълниите на изток и запад от нас. Сутринта ме почерпиха чай и се разделихме.
Шестият ден бе отделен за преход до х. Ехо. До Беклемето нищо интересно, там се откриха интересни гледки на север. Най-интересната част бе в резервата „Козя стена”, както поради интересните скали и гледки, така и поради нацъфтелите цветя.

Цветната градина се простира чак до х. Ехо, един от най-култовите планинарски обекти в Стара планина през последните години. За хижата мога да кажа само добри неща, както за хижарката и двете и по-млади сестри, така и за предлаганите, освен прекрасните гледки, екстри. Връх на сладоледа е барчето към хижата, което Ви препоръчвам. Вечерта и част от нощта премина във високопланински алкохолен трибой, в който прекалих с количествата, но на сутринта глава не ме болеше. Това затвърди моето убеждение, че ходенето 5-6 дни в планината стяга не само мускулите, но и главата. Може да Ви се види прекалено, но и на тази хижа вечерта дойдоха две момчета, които правеха Ком-Емине и с които вечерта и сутринта си побъбрих. Браво на момчетата!

По програма на следващия ден бе предвиден преход до х. Васильов, но прибирането ми от там до Враца бе много сложно, та реших да „сляза” до с. Розино, където да възседна железния кон. Слава богу, конят имаше климатик, та някак си преживях прехода към още по-голямата жега.
Ако сте дочели темата до края, за тези, които искат малко повече информация, предлагам да разгледат албума с адрес:

https://picasaweb.google.com/113411068358504368642/CentralBalkanJune2012

Предлагам Ви да го гледате в Пикасата, а не в Гугъл +, нещо за което браузърът Ви пита.

Темата стана много дълга, за което моля да ме извините.
В заключение, ако имате възможност, си позволявам да Ви препоръчам този маршрут, защото съдържа много от най-интересните и високи части, не само на Централен Балкан, а на цялата Стара планина.

Не само, че стигнах до края на снимките но ги гледах два пъти!
Благодарности, че ми направи тъпия следобед малко по-интересен и за отделеното време да разкажеш!
Тези места и на мен са ми любими!

Много хубава фоторазходка в горещия следобяд и за мен! И особено като си бил по тези места някога съпреживяваш хубостта там горе и мъничко завиждаш Smile

.

Браво Бате Борко за хубавия преход и чудесния фото-разказ!!!
Радвам се, че си в най-добра форма Smile

Много поздрави на Калин Романов!

Много добри снимки,супер седмица си изкарал Wink

Събота и неделя мисля и аз да и се порадвам на Старата ни планина от х.Плевен към Млечния Чал и Жълтец . Фото-албума е фантастичен.

Страхотно, обожавам го тоя Централен Балкан и нямам търпение да го посетя отново.
Октомври миналата година минах част от този маршрут САМ Wink

по следния маршрут :
Сопот - х. Незабравка - х. Дерменка (нощувка)
х. Дерменка - заслон Орлово Гнездо - арката - х. Козя Стена (нямаше никой) - х. Ехо (нощувка)
х. Ехо - с. Розино

За щастие не срещнах змии тогава, тази година като разглеждам снимките ти ще трябва да си търся компания, че тия влечуги ме притесняват доста.

Хубаво оползотворяване на 7 дни! Wink

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Браво Боре. На това му викам ,седмица-мечта. Благодаря за хубавите снимки.