Родопска одисея 2012г, 2013г и снимки от 2014г и 2015г.

Оле и аз как съм псувал по този отвратителен път от Чудните мостове до главния път Smile

Добре , че имаше една баба , която продаваше мед , че да ни светне откъде да спестим километър два Smile

На мен лично много ми хареса там района от Орехово през х. Персенк , вр. Малък Персенк , че по пътя към големия имаше бая паднали дървета , х. Чудните мостове , самите Чудни мостове и от там някакъв прекрасен човек ни качи от разклона на главния път и откара до Пловдив Smile

Между другото доста сърнички имаше там Smile

е ти си срещнал мечтата на ловеца - глух дивеч Smile

завиждам ви на Рая ,в който сте били Smile

а 5 * ти хотел на масата е недостижимо удоволствие Smile

, определено ти върви в Родопите Smile

, Иво !

ZCEZBPM написа:

	Pagane написа:
	завиждам ви на Рая ,в който сте били а 5 * ти хотел на масата е недостижимо удоволствие , определено ти върви в Родопите , Иво !

Твърдичко беше и се будех чат пат. Smile

Може и от многото ядене да беше буденето, че предпоследния ден всеки извади неприкосновените запаси от луканки и корема ми видя зор.

Хи хи хи! Голям късмет е да тръгнеш с хора дето за първи път са на палатка... Голямо ядене и пиене падна последната вечер!

Ти ще слагаш ли следите или аз да сложа моите в твоята тема? Моите са по дни. Поне да кажем на хората от къде да не минават.

Поздравления за чудесната разходка! Да кажа, че ви завиждам ще е нищо да не кажа Wink

... Нищо де и моето време иде ... Юни по живо по здраво, три седмици ... дано ми стигнат Very Happy

. И отново - ПОЗДРАВЛЕНИЯ!

_________________
ТУРИСТ - ЗДРАВИ КРАКА, ШИРОКА ДУША, РАНИЦА НА ГЪРБА...... И ПРАЗНА ГЛАВА,..

01.05.2013
02.05.2013
03.05.2013
04.05.2013
05.05.2013

Само с коментар, че на 4 май ми свършиха батериите и за няколко минути има нашляпани малко глупости по следата.
Не ходете по пътя, по който сме минали на 5 май след като сме се отклонили от границата, освен ако не търсите приключения. Всъщност на мен много си ми хареса, но има хора, които ще се разстроят от прегазване на река до коляно и подсичане на 4 крака на стръмен склон с вероятност да паднат от 40-50 метра в реката отдолу, заради пропаднал и липсващ път. Все пак без малко адреналин ходенето планина само по маркировка става съвсем синтетично.

Еми аз едно време разправях за какво иде реч но ме увериха, че хората имат купчина от gps и няма страшно. Това търчене по реката съм го правил без да се мокря, но беше зима и имаше около 20 до 30 см лед Smile

Иначе разходката си я бива Wink

Искам да уточня, че въобще не става въпрос за загубване. Нямало е момент, в който някой от нас да не знае къде точно се намира и накъде трябва да върви. Става въпрос за неактуална информация на картите, а на места и очевидни грешки. Изоставени пътища и пътеки. Между другото състоянието на пътищата и пътеките не е известно и на никой от местните с които комуникирахме - получавахме информация от сорта "преди 40 години кара трупи..." "това беше прикриващ път на заставата..." Със сигурност някой знае и актуалните пътеки и може би може да бъде нает като водач, но аз не искам да превърна ходенето в дива планина в разходка в градския парк.
На мен ми харесва да има приключения!

Да, да - не става въпрос за загубване, а за временно заблуждаване, поне в нашата група (аз, Владо и Цецо). Laughing

След като на Съдилището се разделихме с основната група, се качихме до пирамида 55. Между другото Съдилището ряпа да яде пред това място. Оттам има наистина гледка на 360 градуса, макар и не от едно и също място, но като се мръдне 20 метра насам натам и става. Пощракахме си наволя, че аз имах бойна задача да я снимам тази пуста пирамида за едни приятели. После си слязохме на пътеката под границата, че на север от пирамида 55 браздата "прелита" през непроходими отвеси. На 150 м. на север от върха с пирамида 55 има голяма поляна с дърво по средата, на което има маркировка. Поляната е билна, т.е. това е границата. Там маркировката завива надясно и тръгва да се спуска към гръцко. Понеже предните дни бях видял дузина безумия по тази маркировка, ми мина мисълта, че може да има някакво маркирано отклонение от основната маркировка към с. Димарио и т.н. фантасмагории. Аз си гледам как върви билото и напред по него, малко след поляната, на първото връхче открихме останки от наш граничен пост. Викам си: "Ми хубаво – браздата си върви оттук, маркировката да върви по дяволите, ще си следваме браздата по билото". Да, ама не… В суматохата, от жегата, от липса на достатъчно опит с картите, от недооценяване на обстановката и т.н. допуснах грешка (добре, че не беше т.нар. „грешка от 180 градуса“) и вместо да хванем граничното било, което на поста или малко след него завива надясно, ние отцепихме по билото, което влиза в наша територия и слиза към р. Искрат (лилавата линия на картата). Усетих се, че нещо не е наред, след около километър, когато вече имахме видимост към околните баири, но и когато почти се бяхме набутали в един от източните притоци на р. Искрат. Видях високо вдясно над главата си граничното било и ми стана ясно къде сме. Ако имах GPS, щях да се усетя, че вървим по грешното ребро, не след километър, а след 100-200 м. След кратка дискусия, решихме, че няма да драпаме надясно по склона обратно по течението на реката под нас, за да достигнем граничното било и по него да продължим към пирамида 54 и Бабина чука (с маркировка или без – по границата). Ах, ако знаехме какво ни чака, след като слезем на водослива долу и тръгнем по „пътя“ покрай р. Искрат към заставата… Както се казваше в един филм: „Казваше ми мама – сине учи английски и не се завирай в кладенци!“ Винаги съм мразел завирането по дерета. Някой беше питал, може ли да се мине с колело по р. Искрат. Дано не е пробвал. Аз наджапах два пъти реката. Първият път лекичко, а втория качествено се пльоснах на четири крака, след което се изправих и и псувайки преминах водата, газейки смело до кръста. Цецо и Владо ми казваха горе на поляната (между ГП 55 и поста) да видим накъде отива маркировката, ама аз не ги послушах, за което им се извинявам, че заради моята глупост и самонадеяност не видяха Бабина чука, а се набихме в джендема по р. Искрат.

Тодоре, вие сте били на крачка от спасението. Трябваше да се спуснете директно към заставата по реброто тръгващо от пирамида 54 (червените точки). Стръмно е, пътеката къде личи, къде не, но няма дерета и виртуални пътища. Слиза се на нов горски път малко над заставата и така… Гледайки от трака ти, съм маркирал с жълто вашето слизане от зеленатата маркировка „Хвойна - Елидже“ към р. Искрат.

Радвам се, че се запознах с чудесни хора и се надявам някога пак да споделя компанията им (като оптимизирам теглото на раницата и времето за разпъване/прибиране на палатката Laughing

).

Последната промяна е направена от ivailo.hr на Вто Май 21, 2013 3:20 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

При нас нещата станаха така : След като подминахме полянката, на която вие сте напуснали границата, ние походихме още малко по браздата. Понеже картата OFRM / с която е купен GPS-а/ ми показа много надеждна пътека към пътят покрай Искрат и решихме да не ходим на Бабина чука, а да се спускаме по-бързо в Пловдивци. Същия път барабар с мостовете беше и в карата на BG Mauntains. Тръгнахме да търсим пътеката, но такава въобще не личеше. На всичкото отгоре според картата на OFRM трябваше да се заврем съвсем в дерето, което никак не ни хареса и решихме, че тези 300 - 400 метра до пътя ще ги минем без пътека и така направихме. Всъщност в тази точка при която стигнахме до реката се спускаха още 2 пътеки, едната от които от дерето в което трябваше да е "нашата". Там имаше и някакви остатъци от основи на сгради и ние се успокоихме, че работата е почти свършена. Да ама още с първият липсващ мост разбрахме, че не е така. После при втория видяхме ясно спускаща се пътека и понеже пред нас пътя свърши /още не се бяхме досетили, че моста пак липсва/ хванахме тази пътека с надеждата да ни изведе до маркираната OFRM пътека, която се движеше на около стотина метра над реката. Когато пак "пресякохме" пътеката, а такава въобще не се виждаше наоколо, а освен това стана силно непроходимо /като за мачете/, решихме да продължаваме по реката. Видяхме пътят отсреща и така още 2 пъти - общо 4 пъти прегазихме реката на местата където има отбелязани мостове. /Некой нинджи минаха по хлъзгавите камъни почти без да се намокрят, но аз не рискувам падане в цял ръст заедно с раницата и не се колебая да прегазя през плитко място с дребни камъчета Smile

/. Иначе като изключим газенето и 2-3 места дето се минават с повече внимание за да не се претрепеш долу в реката - всичко си беше много наред.
Ивайло, вие видяхте ли нашите следи покрай реката?

Не само, че виждахме ваши следи а и намирахме ваши вещи. Laughing

На колегата Сашо ножа е при мен. Smile

Искам да благодаря на абсолютно всички участници в начинанието за споделената седмица! Супер трекче се получи, много естествена и задушевна обстановка. Абсолютно всеки бе приятел на планината и човек се чувства много уютно в такава обстановка.
Самият трек също бе на много високо ниво. Невероятни местности и кътчета опознахме. Изворите, Ардин връх, Съдилището, Ченгенето...приказка! Селцата, през които минахме, имаха особен чар. Особено Сивино! Захождането към селото, през самото него и след него оставят флеъра на camino de santiago(без да съм го ходил, но от преки видео-наблюдения)!
А що се отнася до замотването, то в Родопите, ако не се замоташ, не знам къде другаде. Супер си бе всичко!
Давайте да продължаваме от Елидже нататък(изток)...

	Todor написа:
	.................................................. Ивайло, вие видяхте ли нашите следи покрай реката?

Да, на няколко пъти ги засичахме и дори намерихме ножа на Сашо. В Цецо е. Те ще се разберат.

Изводът от цялата работа е, че приемливите слизания (за обикновени туристи, а не за джедаи) от Съдилището до с. Пловдивци, които аз знам са три:
1. По реброто от пирамида 54 (изисква се карта или GPS и познания за работа с тях; трак няма но ако се следва реброто страшно няма);
2. По левия фланг на прикриващия рубеж на застава Пловдивци (червена маркировка – има я BG Mountains без да е червена; тръгва горе олу от завоя на границата между пирамиди 49 и 50)
3. По реброто/североизточния склон на Бабина чука (червена маркировка – има я BG Mountains без да е червена)

[quote="ivailo.hr"]

	Todor написа:
	.................................................. 1. По реброто от пирамида 54 (изисква се карта или GPS и познания за работа с тях; трак няма но ако се следва реброто страшно няма);

Напънах се да кажа нещо по въпроса, но никой не ме чу. То си имаше следи от цивилизция по това ребро, ама...мейнстрийм, съобразяваш се с групата Laughing

	lauta rulez написа:
	......................................................................... Давайте да продължаваме от Елидже нататък(изток)...

Ами да - виж нататък из чепинските баири Добри връх (пирамида 40), който се извисява също толкова величествено, както и Бабина чука и е сходен по форма. По-натам под село Мързян също има бая дивотия.

А може някой път да продължим и от с. Горна Арда на запад: Кошуте, Герзовица, Шабаница, Кестен, Водни пад, Кожари и т.н. та до Доспат. Wink