По - голямата част от "планинарите" в този форум се взимат
прекалено на сериозно от колкото трябва!
Бърза група, бавна група.... и един пич който се вживява като Мислителя на Роден
За мен, не, че ме питате ... но лично за мен който не съм виден " планинар" като по-голямата
част от съфорумците, най-важното е да се прави прехода, бил той Ком - Емине, с не повече от
2-3-ма човека, стегната банда, умерено темпо ( и не е вярно, че като си с бързо темпо не изпускаш разни красоти, моменти и пр.), и най-вече с усмивка на уста.
За преживяването и за момента а не за бързината и издражливостта. Колко пъти ще го направиш тоя преход в животата ти, който е кажи речи 30 дена???
Дори и повече от един път да е, е важен първият, там е тръпката от непознатото и сладостта от опознаването на родната природа.
Така, че ходи с темпо с което да не изпускаш да видиш красотите на България
Поздрави.
Много емоционално. Групата е бърза, не защото не обича да се шматка, а защото е притисната от времето. За другото съм съгласен с теб.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Пет Юни 14, 2013 7:35 pm
Tito
Регистриран на: 22 Юни 2011 Мнения: 856
Тази сутрин се разходих до вр. Мургаш. Пристройката към едноименната хижа изглеждаше много по-окаяно отколкото я помня миналата година. Печката липсва, също така масата и столовете. Останали са само две легла. В предверието ламперията на стената към пристройката е изкъртена и е пален огън направо на пода. Не й остава много като гледам как са я почнали.. Жалко, много жалко... Х.Мургаш е на много стратегическо място от Е-3, да не говорим за гледката към София, която се разкрива от нея.
Всъщност някой знае ли реално какъв й е статутът? Бях чувал преди година-две, че ремонтът е прекратен поради възникнал съдебен спор за собствеността. Гледам на табелата пише БТС район Кремиковци, а най-близката общнина е Бухово. Ако е така, какво става с тези съдебни дела? Въобще дали се движи нещо?
Има една приказка -Докато мъдрите се намъдруват,лудите се налудуват.
да се затрие на цяло и тя,то почти е това,че тогава да я възстановяваме
Докога,не станаха ли твърде много,тези апетити,а дали са вандали...
Нед Юли 07, 2013 8:23 pm
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1220 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
KE
Мили, хора, от днес съм работен, свърши ми безработицата, намериха ми работа. До тук добре. На 11ти ден зациклих от пътепииса Ком - Емине. Донт шаш, както е казал бай Ганьо, всичко ще стане. Гответе се за грандиозна простотия (ако види бял свят) за сега така остава Та днес ми е ден за оформяне на докумети, дойдох си в Лойч, бюрото по труда, НОИ, СЪД, БОЛНИЦА... сега пия бира при мама на бензиностанцията в кяото работи и мисля да попиша по ден 11. Инак, новата работа е айляк и предполагам за бързо време ще го допиша и ще го направя обществено достояние. На финиширалите - честито, на останалите - леко с мазолите... Наздраве!
Регистриран на: 21 Окт 2013 Мнения: 3 Местожителство: София
Здравейте, като всеки в един нов форум ми е трудно да задам първият си въпрос, въпреки , че мисля , че съм прочел всичко по темата..Та ..интересувам се за мнения относно по-ранното започване на прехода - 14,06 -29,06 примерно. Мислите ли , че ще има проблеми с метеорологията? Аз прегледах пътеписите и историите за пътеката, но всички започват след средата на Юли...Това го разбирам, но просто искам да попитам дали някой го е минавал по-ранно лято. За мен е важно това , понеже съвпада с 10 годишнина на семейството ни. Моята съпруга винаги е била двигател на всички походи , които сме правили и искам да и подаря нещо , което тя е желаела дълго време, но ...деца 1...2... та така. . След като прочетох всичко реших , че наистина искам да го направя и искам датата 19,06 да бъде там(на Добрила...еентуално ). Първоначално исках и да пристигнем на 01,07 -Дйулай на Иракли , но мисля , че няма как да стне поради невъзможност с работите ни..та ще трябва да побързаме и да го минем за 16 дни по това време. Конкретното ми питане е 14,06-29,06 реално ли е ако приемем , че бая сме изръшкал и не ни е страх от малко дъЖЖЖЖдец. Добре де ...някой минавал ли го е по напролетно-лятно ?
Последната промяна е направена от andreyfa на Сря Окт 23, 2013 8:51 am; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Окт 22, 2013 10:03 pm
Tito
Регистриран на: 22 Юни 2011 Мнения: 856
Имаме две описани минавания по това време само тази година - Огнян (ogobogo) го мина наобратно Емине та до Връшка чука през май за 22 дни, другият е Пацко (packo packov) който в момента си обнародва пътеписа и е тръгнал в началото на юни. По принцип по всяко време е възможно, но май-юни опже би крие най-големите опасности откъм време, най-вече гръмотевични бури, че дори и снежни виелици. Но има и изключения - юни през 2012 например беше супер горещ и сух. То се знае, че няма човек който си изкарва хляба с планински преходи и такова начинание преди всичко ще го съобрази с лични и/или служебни ангажименти т.е. отпуски, семейни ваканци и т.н. Това, което е обобщено в този форум е сухата (понякога всъшност доста мокра ) статистика кога е най-подходящото време за КЕ. Нищо не пречи и по това време например, просто повече стават изискванията към екипировката в сравнение с юли-август. Както знаем минаван е и зимата.
Регистриран на: 07 Юни 2012 Мнения: 300 Местожителство: Стара Загора
Хм,колега,ние го минахме тази година за 16дена-от 01.07. до 16.07.Така стана,защото бяхме притиснати от отпуските си.Значи 9дена-дъжд,студ,вятър(преди Вежен щеше да ни издуха и се принудихме да слезем аварийно до х.Бенковски),мъгла,кал и т.н.През останалото време-жега,ама яка жега!Средно на ден-по 40 км.Честно да ти кажа-бая тежко си беше!Преценете си добре силите!За мен оптималния вариант е около 20д.(но ние нямахме толкова).Дано да успеете!Да не се превърне в мъчение тази годишнина от сватбата!Успех!
Здравей аndreyfa.
Първото ми минаване на Ком Емине беше през 1987 год. Шест човека тръгнахме на 14 Юни от Петрохан до Ком, обратно и вечерта бяхме в х.Пробойница. Време идеално за движение.
На втория ден температурата беше 39 градуса. А ние трябваше да "пъплим" по стръмното нагоре от Гара Лакатник към с.Лакатник.
По-голямото зло беше от вр. Ботев до хижа Тъжа. Дъжд като из ведро със страхотни гръмотевици, а няма къде да се скриеш около вр.Юрушка грамада. На следващия ден, задължителна почивка. Дъжд и покрай река Тъжа не може да се върви, целия дол плува във вода.
Имаше и други дни с дъжд.
Не се знае какво ще е времето, но поне не си определяй времето на пристигане на Добрила или на нос Емине. Не се знае колко ще вървиш и колко ще почиваш.
Аз бях започнал да пиша спомените от това минаване тук във форума. Прекъснах, поради тазгодишното преминаване. Ще го завърша скоро. Ако искаш, можеш да го прочетеш.
Миналата седмица прочетох в пътеписа за Пацко за говедарите Тодор и Васил на Зла поляна, които ме приютиха като брат миналата година на КЕ и на изпроводяк казаха да им пратя общата снимка, която си направихме със смяната им предната вечер. И както всичко останало от Прехода и това ми се е запечатало съвсем ясно в съзнанието, не бях забравил. Но все си казвах "Къде пък ще ме помнят хората, покрай тях цяло лято е манифестация от десетки, а сигурно и стотици комеминейци." И виж ти изненада като прочетох в пътеписа на Пацко, че година по-късно хората не само ме помнят по име, но и с разочарование споделили, че не съм им занесъл обещаните снимки Направо онемях. Никога не е късно човек да стане за резил... Ето на това се казва истински хора, аз явно има още какво да уча за да стана такъв. Зарекох се, че няма да оставя така нещата и макар и със закъснение ще си удържа на думата. Не исках да чакам до другото лято за това реших, че тези дни трябва да отида. Знаех, че е много вероятно те да не са там, защото вече няма паша за кравите, а и пъртвият сняг падна на Мургаш преди 2-3 седмици, но това не ме притесняваше. Заслончето не се заключва и щях да оставя снимките вътре. Речено-сторено, днес си бях взел един ден платен отпуск, палнах колата и сутринта към 10 без 15 бях на Желявския манастир. От там по добре познатия маршрут за 2ч 30мин бях на х.Мургаш, от там за още 35 бях на върха. Хапнах двата сандвича, които си носех и тръгнах по билото в източна посока. Точно на кола с разклонението за Белия камък се откри гледка и към Зла поляна и говедарника. Няма кола отпред. Не се мяркат и говеда. Пфу да му се не види, колко е близо от върха! А в началото на юли тъкмо като бях излязъл в лятната си отпуска се разходих до върха и обратно, и крави доволно си щъкаха. За около 30-40мин бях на Зла поляна. Върви сеч на иглолистен материал. Слязох малко по-надолу от Зла поляна да видя къде е тази вода, до която са бивакували Пацко и компания и после се качих в говедарника. Както и очаквах нямаше никой, бяха го разтребили като дълго време да не се ползва. Закачих джоба със снимките на един пирон на една подпора в стаята за спане. Би трябвало да се запазят снимките до пролетта. Оставих и листче с посвещение:
"Признанието за добрината на човека може и да се забави,
но не може да се забрави. На най-гостоприемните хора,
които срещнах от Ком до Емине през юли-август 2012.
Тихомир (Тито)"
В 14:30 тръгнах наобратно. Реших да мина през Белия камък и от там да се кача на х.Мургаш за разнообразие. Хем да си повървя по митичната пътека, хем да видя как е пътеката към х.Мургаш, че по нея не бях минавал. Отлична работа на Яница и Стефан с маркировката! На хижата бях в 16:00 и в 19:00 обратно на колата, гроги, но удовлетворен. После се сетих, че не съм написал дата и хората няма да знаят кога съм бил там, но това са подробности.
Tito, благороден човек си ти. Това което си направил е благородно дело. Благодарение на теб, следвщите Ком Емине'йци ще нощуват там. Щото благодарноста не е присъщо само на теб, а и на ония "овчари", добри хора.
Да са живи и здрави всички благородни люде.
Мечо, благодаря ти за думите, но мисля, че други хора ги заслужават. Не мисля, че е кой знае колко благородно да си спазиш обещанието ... почти година и половина по-късно. С нищо не съм допринесъл комеминейците да са добре дошли на това място, аз самия го планирах като почти сигурен вариант за нощувка именно от пътеписи, които бях чел (като този на Гьоко от 2006г например). Просто тези хора са истински, те са тези, които заслужават адмирации. Другото лято мисля да ги навестя с едно шише ракия
Филмът си струва да се гледа, ако човек е минавал похода. Навява спомени.
Ако човек не го е минавал, може би пак си струва да се гледа, но общо взето, който не е минавал Ком - Емине, няма да добие представа нито за маршрута, нито за трудностите, нито за атмосферата...
Филмът е много кратък - само 50 минути, считайте колко време се отделя на един ден. Не знам, защо не са го направили по-дълъг, материал е имало, може би има ограничение за подобен вид филми, или пък заради цената...
Разказите на отделните участници за преживяното бяха интересни. Не ми хареса обаче, че бяха снимани наведнъж и накрая. Аз си представях, че ще ги хванат да разказват на различни етапи от пътя, например на някой връх, или накрая на деня в различните хижи. Така щеше да е по-реалистично. А то така много странно - дават ги как ходят само в индианска нишка и после как разказват седнали пред палатките.
Гледките хубаво ги бяха снимали, особено в Централен Балкан имаше едни кадри отгоре и отдалече, с групата която се отдалечава по пътеките. И от Купена добре им се беше получило.
Не ми хареса и това, че всички участници говореха най-вече за това колко е трудно, колко много са ги болели краката, кой колко пришки е имал (видях как се шият пришки, лелееее, това е голям ужас, да знаете ).
Аз все си мислех, че ходенето с организираната група е голям купон и се бях навила някой ден да се присъединя заради това. Представях си го нещо като това лято дето ходихме да чистим със "За Земята" - цял ден ходене и работа и вечерта събирахме дърва, сядахме до огъня и беше много весело. С разочарование разбрах, че организираната група не са палили никъде лагерен огън (хехе, май си падам малко пироман ). Една от участничките ни каза, че са били прекалено изморени да събират дърва, даже се е случвало да не вечерят от преумора. М-да, малко ме разколебаха да ходя с тях...
Също така не разказаха нищо смешно, само водачите се шегуваха. По принцип такава голяма група няма начин за 17 дни да не си създаде някакви шеги, да не се случат смешни ситуации, да не се създадат лафове, които да се повтарят с повод и без повод. Да, ама никой не каза нищо такова, не сподели нищо смешно и забавно.
И малко тъпо беше като разказваха как си купували храна в магазина в Планиница, все едно са гладували дотогава, а аз си спомням миналата година шофьорът на бусчето как се оплакваше, че си поръчват по един банан или един домат, че си поръчват храна, която после не искат и не плащат... Много по-правдив и забавен беше разказът на Елена Маринова, която разказа как са продали магарето Марио за 25 лева и с парите са влезли да си купят храна в магазина, рафтовете били празни, имало само някакви консерви с компот от грозде и по-вкусно нещо от този компот тя никога не е яла
И изобщо малко лустросано беше всичко - намекна се че има отказали се, но никъде не се каза ясно, както и колко човека са били. Също така никъде не се спомена за това, че някои се возят през част от пътя. За мен пътеписите - писмени или филми трябва да бъдат правдиви. Не трябва да се премълчава нещо, дори и да не е приятно.
Имат един голям плюс за включването на спомените на Елена Маринова, която е била участничка в първия организиран поход, тя беше дошла и на премиерата. Нейния разказ беше интересен, много добре се редуваха кадрите от тазгодишния поход с нейния разказ и старите черно-бели снимки
Много смотаха маршрута, за някои дни изобщо не се разбра откъде и как са минали. Например казват 11 ден х. Грамадлива - х. Чумерна, върви се през гора, дават един кадър от надгробния камък на Прохода на Републиката и после направо х. Чумерна. Почти никъде не се разбира откъде се минава и покрай какво. Само откъде се тръгва и до къде се стига. В тази връзка ми направи впечатление, че участниците говореха предимно за преживяванията и болките си. Освен за Купена, никой не спомена място, което да го е впечатлило. Например Баин камък, Виканата скала, географския център на Узана, Делирадевата бука, Малкия и Големия тунел, Агликина поляна, гробницата на Раковски... има си доста места, които човек да запомни, няма да ги изброявам всичките. А никой не спомена за тях. Това също малко ме разочарова, защото си мислех, че като са организирана група, се набляга повече на забележителностите, а не само на ходенето.
Въпреки критиките, които написах по-горе, като цяло филмът ми хареса и препоръчвам на всеки, който има време и 6 лева да отиде да го гледа. Ние със Стефан много се смяхме
А, да, за прословутия Ришки проход - водачът им каза, че са го минали за 8 часа и добре че бил разчистен, че миналата година го били минали за 16 часа Тук малко имаме разминаване със Стефан относно това какво е искал да каже, но с едно нещо съм съгласна - миналата година часовете наистина бяха 16
Малко се разочаровах, че не отделиха 30 секунди от филма да кажат едно "благодаря" за разчистването, защото се съмнявам, че щяха да минат по този "юбилеен маршрут през Ришки проход", ако дърветата си стояха. Но нищо, не е това най-важното. Въпреки, че само 10 човека от групата са го минали тази година, все пак този участък вече не се подминава Ето това е важно и се надявам да става и по-добре, ако продължим да полагаме грижи за този участък
Ами това е "рецензията"
Най-добре е обаче да видите сами за какво става въпрос. Създателите казаха, че ще има още прожекции
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Нед Дек 08, 2013 4:26 pm
asen4ooo
Регистриран на: 12 Сеп 2011 Мнения: 138 Местожителство: София
И аз гледах филма, не съм го правил този преход, но филма си ми беше инересен, колкото до автора, това му е първото стъпване в планина. Важно, че е пробвал да направи нещо и мисля, че му се е получило. За друга прожекция каза, че щял да пробва да договори, но незнае още. Януари или Февруари имал обещание за излъчване по Канал 1
_________________ На кръгла маса, в хижата и в женско сърце винаги има място за още един!
Нед Дек 08, 2013 6:43 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Засега може да се гледа само на кино, няма го качено в нета. Предполагам, че след време ще го качат, ще следя и ако това стане ще пусна линк.
Трябва да има прожекции и в другите големи градове, не само в София, имат запитвания на страницата, дали и къде ще стане не са казали още.
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3 ... , 52, 53, 54Следваща
Страница 53 от 54
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
) статистика кога е най-подходящото време за КЕ. Нищо не пречи и по това време например, просто повече стават изискванията към екипировката в сравнение с юли-август. Както знаем минаван е и зимата.
Направо онемях. Никога не е късно човек да стане за резил... 
Ето на това се казва истински хора, аз явно има още какво да уча за да стана такъв. Зарекох се, че няма да оставя така нещата и макар и със закъснение ще си удържа на думата. Не исках да чакам до другото лято за това реших, че тези дни трябва да отида. Знаех, че е много вероятно те да не са там, защото вече няма паша за кравите, а и пъртвият сняг падна на Мургаш преди 2-3 седмици, но това не ме притесняваше. Заслончето не се заключва и щях да оставя снимките вътре. Речено-сторено, днес си бях взел един ден платен отпуск, палнах колата и сутринта към 10 без 15 бях на Желявския манастир. От там по добре познатия маршрут за 2ч 30мин бях на х.Мургаш, от там за още 35 бях на върха. Хапнах двата сандвича, които си носех и тръгнах по билото в източна посока. Точно на кола с разклонението за Белия камък се откри гледка и към Зла поляна и говедарника. Няма кола отпред. Не се мяркат и говеда. Пфу да му се не види, колко е близо от върха! А в началото на юли тъкмо като бях излязъл в лятната си отпуска се разходих до върха и обратно, и крави доволно си щъкаха. За около 30-40мин бях на Зла поляна. Върви сеч на иглолистен материал. Слязох малко по-надолу от Зла поляна да видя къде е тази вода, до която са бивакували Пацко и компания и после се качих в говедарника. Както и очаквах нямаше никой, бяха го разтребили като дълго време да не се ползва. Закачих джоба със снимките на един пирон на една подпора в стаята за спане. Би трябвало да се запазят снимките до пролетта. Оставих и листче с посвещение:
На хижата бях в 16:00 и в 19:00 обратно на колата, гроги, но удовлетворен. После се сетих, че не съм написал дата и хората няма да знаят кога съм бил там, но това са подробности.
).
