Регистриран на: 09 Май 2011 Мнения: 62 Местожителство: Търговище
По билото на Стара Планина 2012 г.
Привет на всички.
Гледам аз, че всички след като ходят някъде се “отчитат” във форума за направените преходи с истории и снимки. И понеже все от някъде трябва да произлиза израза “Видяла жабата че подковават коня и тя вдигнала крак”, да взема и аз да драсна 2-3 реда и някоя друга снимка.
Преходът който бяхме замислили месец май и който заради лошото време не се състоя, не означаваше, че няма да направим втори опит. Този път се прицелих(ме) в голям преход. Начало Сопот – край Габрово.
И по-точно:
1 ден: 29.06.2012г.; Търговище-София-Сопот- х.Добрила
2 ден: 30.06.2012г.; х. Добрила – х. Васил Левски
3 ден: 01.07.2012г.; х. Васил Левски – заслон Ботев
4 ден: 02.07.2012г.; заслон Ботев – х. Мандрата ( до х. Тъжа )
5 ден: 03.07.2012г.; х. Мандрата – х. Мазалат
6 ден: 04.07.2012г.; х. Мазалат – х. Узана
7 ден: 05.07.2012г.; х. Узана – х. Бузлуджа ( нова )
8 ден: 06.07.2012г.; х. Бузлуджа – Габрово – Търговище
1 ден: Търговище-София-Сопот- х.Добрила
И така, след не чак толкова дълга подготовка и планиране нашето приключение започна на 29.06.2012 в 00:45часа с бързият влак за София. В 06:45 бяхме на ЖП гара София в очакване на влака за Сопот. Искахме да пристигнем по-рано в Сопот за да посетим къщата музей на Иван Вазов и женският метох. След близо 12 часа пътуване бяхме на ЖП гара Сопот, където започна нашето приключение. От там след 30-35 мин под парещите лъчи на слънцето бяхме на центъра. Посещение на къщата музей, слагане на печат, осведомяване за пътят към женският метох и напред. Решихме, че ще хапнем на кръчмата която работела на лифта, затова не губихме време, а се упътихме към метоха. Той се намира до действащата църква Св. Св. Петър и Павел /дано не греша /. Там още на входът на църквата ни посрещна жена която любезно ни обясни,че днес църквата има празник и затова давали курбан. Изобщо не отказахме пълната половин литрова чаша с гореща рибена супа. Бог да ги поживи.
След метохът поехме към лифта. Уж щяхме да се качваме пеша до Добрила но мързелът надделя. След близо 40мин чакане за да се съберем 10 човека / колкото е нужно за да пуснат лифта / се натоварихме. Събрахме се ние тримата, трима байкъри, двама които търсеха просто разходка до по-високото и двама парапланеристи. Голям зор беше събирането на 10 човека, но както и да е.
След 25 мин бяхме на първа станция на лифта, откъдето поехме към х. Добрила. Разстоянието не е голямо но в началото ни поизпоти. След 12 часа преход, май беше добре, че взехме лифта.
Хижа Добрила ни беше позната и не губихме време за опознаване. След като пристигнахме, понеже имахме време до вечеря пихме по една “следобедна” бира с нещо от личният багаж. Тази традиция, ако мога да е нарека “welcome drink”, продължи до последната хижа. Вечерта задължително салата и ракия. И по още една бира. След вечеря брат ми установи кофти авария – лифта беше скъсал панталоните му. Лошо – още от първият ден, но какво да се прави. Добре че имаше резервни.
2 ден: х. Добрила – х. Васил Левски
Знаехме, че преходът няма да е труден понеже имаме слизане, затова не си дадохме много зор да станем рано. И това се запази като традиция до края. Спускането от х. Добрила го отметнахме бързо. И последващото изкачване до нещо като заслон или по-скоро изоставена овчарска колиба, също не беше проблем. Редуването на гора и открито беше много приятно. Без да си даваме зор, непосредствено под Купена, от където се вижда х. В. Левски направихме почивка.
Последващото подсичане и спускане го направихме лежерно, чак мързеливо. Може би поради факта, че виждахме хижата. Последният участък / гората / пък съвсем се измързелихме. Но както и да е.
След пристигането последва задължителната бира на слънце, след което решихме, че е редно да отидем до Карловското Пръскало. КРАСОТА.
Вечерта започна със салата и ракия на открито и завърши със супа, бира и кюфтета вътре в хижата. Гъбената супа е превъзходна.
3 ден: х. Васил Левски – заслон Ботев
Ставане около 06:00, тоалет в новата баня на хижата, закуска пържени филии, оправяне на багажа и хайде в гората към заслон Ботев. Знаехме, че ни очаква изкачване почти през целия маршрут. Тук ме сполетя кофти беда. Още след 4-5мин. Усетих много кофти болка отвън в лявото коляно. Гората и изкачването сякаш нямаха край, а болката се засилваше. На моменти не се търпеше изобщо. Лоша работа още вторият ден а вече имахме проблеми / по-скоро аз имах /. Дори ми минаваше мисълта за отказване.
Както и да, след излизането от гората, на равното болката намаляваше, но скоро усетих, че се появява не само на качване но и на слизане. Мъка страшна.
Криво – ляво след две почивка, минавайки през “Петолъчката” и подсичайки улеите, въпреки болките в коляното се добрахме до заслон Ботев. Имаше група която заминаваше за накъде и се очертаваше да сме сами.
Получи се приятна вечер. Имаше двама поставящи рекламно пано на спортен магазин, дойдоха още двама и така се понапълни легловата база.
4 ден: заслон Ботев – х. Мандрата ( х. Тъжа )
Изкачваното този ден ме притесняваше много. Ужасно много. Знаех колко ме боля коляното и направо изпитвах болка без да съм започнал изкачването. Сутринта пих някое и друго хапче с надеждата да се справя с болката, но знаех, че трябва време. Както и да е – поехме на горе.
За моя изненада – болката беше в пъти по-слаба от вчера. Брат ми реши да си тества възможностите и “опъна” крачка на горе. Почти без проблем аз и жена ми след 55 мин бяхме на върха. А брат ми се беше качил за 35 мин. Разбира се времената не са засичани точно до пирамидата на върха.
На върха нямаше жива душа. Духаше ужасно студен вятър. Докато си правим снимки реших да ударя печат на едно листче, ей така, за спомен. Втората врата на метео станцията обаче се оказа заключена. За наш късмет един метеоролог ни отвори. Не само това, ами ни покани на чай. Срещу заплащане разбира се . Упъти ни и към метеорологичната станция на върха, която не пропуснахме да посетим.
След задължителните снимки поехме към следващата ни точка – х. Мандарата. Пътят до там ни беше познат. Тази година обаче решихме да минем през връх Русалиите. С надежда да избегнем хвойната по другата пътека. Не ни беше писано. Пак се “настъргахме” на същата по вид пътека. Отново пътеката влиза в гора. Там ни чакаше много кофти изненада – милиарди листни въшки. Както бяхме потни, полепнахме за секунди. Емоции които няма да забравим никога.
Хижа Мандрата я видяхме от далече. С приближаването си започнахме да се съмняваме дали изобщо има живот там. Бях се обадил предварително на всички хижи да резервирам спането, така, че не се притеснявах дали ще има места. По-скоро дали изобщо работеше. Приближихме още, но нищо не показваше признаци на живот.
След като обиколихме зад нея, видяхме, че входът е от там. Посрещна ни някаква жена, от която за ужас разбрахме, че храна няма предвидена. Не само това ами се оказа че може да ма проблеми с тока. В крайна сметка храна се намери – нали е мандра – такова сирене и кашкавал ни поднесоха, че още си облизваме вилиците. За вечеря ни направи свинска кавърма. Разкош в планината. А закуската беше повече от кралска – чудесно кисело мляко, масло, сирене, кашкавал. Е, проблемът с тока си осната – карахме на свещи.
Тук се запознахме момче и момиче – той българин, заминал в чужбина още през 1997 г. а тя негова приятелка – холандка. Приятна двойка, с която до последният де се засичахме по хижите и пътеките.
5 ден: х. Мандрата – х. Мазалат
Поредният ден се очертаваше да бъде отново горещ. И чудесен за нас тримата. А и за всички които бяха в планината. Както казах – наядохме се като “попски чеда на задушница” и поехме към Мазалат.
След като изкачихме първият участък в гората, последва ходене на открито и слънчево. В началото следвахме зимната маркировка, но след това поехме по полу асфалтовият път който вие приятно из планината. Минахме покрай паметника на дядо Фильо Радев, и точно, където пътят се отклонява за Голям Кадемлия пак поехме през тревата. Както се казва “за разкош” решихме да минем през връх Караборун ( не че ги знам тези върхове, ориентирам се по GPS ). От там за последно видяхме връх Ботев.
След спускането последва преминаване през Пеещите скали. Срещнахме четирима туристи, поздравихме и продължихме към Мазалат.
Последните изкачвания на върха преди хижата решихме да си ги спестим и заобиколихме.
Не след дълго бяхме на хижата. Чудесно място. Бяхме само ние тримата и дамата чужденци с които се запознахме на Мандрата. Следобедна бира, баня, почивка и вечеря и по леглата.
Младият хижар ни посрещна много добре. Пусна генератора по някое време, че заради липсата на ток на Мандрата я бяхме окъсали.
6 ден: х. Мазалат – х. Узана
Денят се очертаваше да бъде с малко повече километри от обичайното затова станахме по-рано. Рано-рано, колко рано да е било? Забелязах,че колкото и рано де станем – все по едно и също време тръгваме.
Пътеката от Мазалат върви доста дълго в началото в гора, след което подсичайки едно възвишение следва спускане надолу. Разминахме се с възрастен планинар поел към Триглав, напълнихме вода на чешмата в ниското и след кратка почивка поехме по черният път към Мъртвата гора.
Премивайки през изключително слънчевият път навлязохме в последният участък преди х. Партизанска песен. Там отдъхнахме за по една вафла и поехме на долу.
На х. Хлебна поехме през гората. Малка грешка, защото в гората не беше толкова хладно както си мислехме, а беше по-скоро много влажно. В гората ни посрещна звук на моторни триони и десетки кубици нарязани дърва. Посреща ни и едно сладко куче, което ни съпроводи до Узана.
На Узана преди да се настаним, се отклонихме до географският център на България.
На х. Узана отново бяхме сами. Задължителната бира и настаняване. Хижарката я нямаше, но жената която беше там ни посреща чудесно. По някое време късно вечерта се появи и самата хижарка – Милена. Приятна жена. Попита ни за закуска какво искаме. Заръчахме мекици.
7 ден: х. Узана – х. Бузлуджа ( нова )
Закусвайки прекрасните мекици и сладко което ни предложи хижарката, бяхме изключително приятно изненадани, когато ни поднесе, както тя каза “питка за из път”. Чудна питка с шарена сол. Хапнахме от нея и завиха останалото “за из път”. Взехме си довиждане и поехме към последната хижа Бузлуджа.
Този ден се очертаваше да бъде с най-дълъг преход. След три часа слизане и изкачване, из гора и по открито, по пътеки и черен път, бяхме на Шипка.
Там спряхме да починем и хапнахме останалата част от питката, като я “прекарахме” с биволско мляко, което продават там. Ядохме и сладолед. Времето беше станало жежко като в пещ. След дълга почивка поехме към връх Шика. Нямаше начин да не се качим до там.
Поехме по асфалтовият път. Не знам как са се чувствали героите на Шипка в онези паметни дни, но ние бяхме като в ад. Асфалтът беше се напекъл, че чак усещах жегата през обувките.
Малко след като направихме завой на паметника на Александър II, някъде под самият връх Шипка видяхме познати силуети – нашите познати от Холандия. Спряхме да поговорим с тях. Разбрахме, че те са спали на хотел под шипка, а не на Узана. Пожелахме си приятен път и се разделихме.
След обиколката на Шипка и поставянето на печат на една от всичките ни книжки, поехме на долу. Крайна цел за деня – хижа Бузлуджа. По пътеката намерихме тениска. Оказа се на нашият българско – холандски приятел. Взехме я с опция да му дадем.
Малко след спускането от връх шипка се появи много сериозен проблем – ужасни болки в коляното на жена ми.
От тук до края въпросът който стоеше пред нас беше “не кога”, а “дали изобщо” ще пристигнем на Бузлуджа.
След пристягане на коляното с бинтове и милион почивки и след спад в темпото почти до нула, пресичайки поредната гора излязохме на асфалтовият път за Бузлуджа. Там отново ни посреща огненият ад на асфалта.
Ние с брат ми бяхме твърдо решени да се качим до паметника. Бях го посещавал преди повече от 25 г. и имах чудесни спомени за архитектурната ценност на сградата / без значение поводът за строеж /. Жена ми се упъти куцайки към хотела. Ние поехме по стръмният склон на горе.
Тъй-като малко преди заслон Ботев моят фотоапарат се развали и не можеше да снима със светкавица, след има –няма 4-5мин аз “стоплих” че ако влезем в “чинията” на Бузлуджа – не мога да снимам. Другият фотоапарат остана у жена ми. Идеята да не можем да снимаме изобщо не се хареса на брат ми. Хвърли раницата и хукна да гони жена ми за да вземе фотоапарата. Аз с двете раници поех на горе. Луда работа. След 10мин спринт полу умрял брат ми се дотътри до мен и поехме на горе.
На Бузлуджа ни чакаше голяма изненада.Както по –късно разбрахме, предният ден са заварили вратата и не може да се влезе. Както се казва “язък за барута”. Не само това ами аз претоварих отново лявото си коляно и едвам се довлачих до върха и после до хижата.
Направихме си снимки и бавно заслизахме през стъпалата през гората към х. Бузлуджа, с надеждата да върнем тениската. Мисията беше успешна. Младежът също се надявал да намерим дрешката и да я върнем На х. Бузлуджа пихме бира и след почивка се отправихме за настаняване.
Вечерта протече обичайно – ракийка, бира, пържени картофи. Нашите приятели също се присъединиха към нас, защото на малката х. Бузлуджа нямало храна.
8 ден: х. Бузлуджа – Габрово – Търговище
Този ден беше и финалът на приключението ни. Първоначалната идея беше да слезем към Габрово към квартал Ябълка. След информация от хижарката на х. Бузлуджа, а и жена ми беше поразпитала на хотел Бузлуджа, разбрахме, че може да се слезе през с. Поток и Еловица, но трябва да се върнем 2-3км надолу по асфалтовият път и точно до паметника на загинал планински спасител, да поемем по коларски път на долу. След 10-15 мин чудене решихме да поемем към Поток.
Малко или много – бяхме уморени след 8 дни в планината. Краката ни бяха понабити, въпреки дебелите подметки. Благодарение на споделеният от планинари опит, аз през всичките 7 дни бях с дебели вълнение чорапи (бабини) обути върху тънки. И така не ми се получиха сериозни пришки. Е, с изключение на 1-2 малки. След няколко часа спускане по чакълест път, бяхме в с. Поток. Предварително се бяхме осведоми, че няма проблем да ни вземе такси от там. Таксито – с. Поток – ЖП гара Габрово.
Оттам на влака за Царева Ливада, който пък беше кошмарна “каубойка”, в която се варихме в собствен сос 30мин. От Царева Ливада сменихме с друга “каубойка” до Горна Оряховица. Втора смяна и сме вече на влака за Търговище. За капак на всичко нямаше почти никакви места и пътувахме прави. Точно 4 часа след като се бяхме качили на влака в Габрово си бяхме по домовете.
Къде успешно, къде не, но след 8 дни в планината и изминати 100 км по старопланинските пътеки, натрупали много повече опит от колкото преди 3 години, поредното приключение завърши.
Последната промяна е направена от bobsixkiller на Пон Юли 09, 2012 8:48 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Нед Юли 08, 2012 1:30 pm
t.hristov
Регистриран на: 23 Юни 2010 Мнения: 1057
Браво на колегите от Търговище за хубавия преход и великолепния фото разказ
Тази година сте много по-добре екипирани -дано и при другите колеги е така
Надявахме се, че Мечо Пух ще е с Вас, ала явно той е имал други ангажименти...
Относно описаният маршрут, бих Ви посъветвал за един по-кратък маршрут. Няма смисъл да биете път чак до София, а оттам да се връщате до Сопот. От В.Търново до Троян има редовни автобуси, след това с.Орешак -Троянския манастир -с.Черни Осъм -Смесите -нощувка на х.Амбарица и на сутринта след закуска се качвате на вр.Амбарица
Много правилно сте се орентирали за слизането от Бузлуджа до Габрово. Това с влаковете и прекачванията на Царева Ливада и Горна Оряховица е тегаво студенско упражнение при което се губи време и нерви. По-лесният вариант е автобусът Габрово-Варна (на всеки час има от Габрово-В.Търново, а от там също на всеки час има автобуси до Варна)
Моите поздравления. Прекарали сте идеално, дъжд нямало. Хубав разказ с хубави снимки. По такъв начин бях посрещнат от хижарката М.Ботева на "Узана" миналата година.
krasy написа:
...Надявахме се, че Мечо Пух ще е с Вас, ала явно той е имал други ангажименти...
Не знаех за този поход, за разлика от оня, през Май, който не се проведе. Но дори да знаех, не можех да дойда. Имахме уговорка, няколко дни да посетим гр.Обзор и курортното селище Шкорпиловци. Върнахме се вчера в 19,00 часа. А ми предстои Мусала и Мальовица, след това отново Ботев и Кадемлиите.
Между другото, няма клек има хвойна, обикновена синя хвойна. На клека не му харесва този климат.
.
Правилно!!! И аз миналата година в моя разказ за Ком Емине казвах клек. Грешка, клек има в Рила, но не и в Балкана. Но и хвойната е една беда, особено ако в предните часове е валяло.
Трябва да има и в Балкана на някои места, но аз с очите си съм виждал само по склона на Копрен, на около 1800+м.
Допусках грешка, като казвах клек на хвойната. Сега правя втора грешка, като казвам, че няма. всъщност аз не съм виждал, а това не изключва възможноста някъде в Балкана да има.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пон Юли 09, 2012 1:48 pm
DEATHSSHEAD
Регистриран на: 07 Юли 2012 Мнения: 5
Главният вход на Бузлуджа е запечатан от много време. от страни има едно местенце, през което се влиза. не сте изпуснали кой знае какво - вътре разрухата е покъртителна, всичко се рути
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Упъти ни и към метеорологичната станция на върха, която не пропуснахме да посетим.
