Поход посветен в чест на поета и революционер Христо Ботев.

Здравейте драги ми планинари,взимайте пуканките и сядайте пред екраните защото започвам моят разказ от красивата Стара планина.
Ден първи започна на 1-ви юни в 8ч,план графика за деня се състоеше Карлово-х.Амбарица през х.Хубавец.
Ето ме и мен в местността Стисни магаре,не можах да си намеря компания за прехода и тръгнах сам,апарата е на самоснимачка.

Въпреки че не тръгнах рано,ясно беше че преди мен по пътеката до Хубавец никой не беше минал,е не точно никой,само една ме-еечка,ама баш бая голяма си е,по мои изчисления около 300 кг.И това е точно на километър пред хижата или по точно до втората чешма.

Ето и първото животинче което срещнах,предната вечер беше валяло,а през деня грееше хубаво първо юнско слънце.

Вече по пътеката която вие по Малката река,тук спрях за първа почивка.

Удобно дърво,служи като кресло.

Посоката е правилна.

Въпреки че вечерта беше хубаво валяло реката не беше пълноводна.

Хубав надпис.

Връх Хубавец.

Ей там горе трябва да се кача,трябва да премина през Пладнешки ярове.

Ех ама хубави гледки.

Зума прави чудеса.

Ирилтията.

Залъмца.

И атака.

Здравейте крави.

Разрушената Дъбенска мандра.

Все по близо.

Амбарица.

Предстои да пресека пътеката Добрила-Левски.

След малко съм на билото.

Кочмара в далечината.

И на юг.

Сакарица.

И вече на Старопланинското било,връх Голям Купен.

Еха,какви гледки имаше на север.

Нееее за днес повече изкачване нямаше,пътеката подсичаше връх Амбарица от север,можеше да я изкача ама вече беше станало ракиено време и ме домързя,времетраене на прехода от Карлово до тук 6ч,оставаше още един до х.Амбарица.

А къде без мен,намерих една скаличка да закрепя фотото.

Започнах спускане от север по Дълги дял.

Връх Ботев в далечината.

Амбарица гледана от север.

Страхотна панорама.

Ето и самия Дълги дял.

Ето я моята цел,там ми завършва маршрута.

С тази снимка завършва и първа част от моето приключение,хайде да ви направя малко четки да може да гледате и продължението,обещавам че няма да скучаете,но ако ви пусна всичко на един път няма да е интересно,а така ще има да гадаете какво ще стане и веселбата е по голяма.Абе малко като в криминалните романи.

Еййй, благодаря ти че ме разходи. Как ми липсва само тая част на Балкана.....само че съм далеееч!!
Давай и другата част!!

Продължавам своя разказ,Снощи форума не работеше,всичко бях написал,качени снимки и хоп не става,добре че ползвах една хитринка и днес работата се получи,както и да е,всичко е добре когато свършва добре.
На върха на Амбарица имаше двама човека,ама явно се бяха качили само да погледат.

Наслаждавайте се,неземна красота.

И това е то,Перлата на Централен Балкан,Величествената хижа Амбарица.
Това горното като го пиша чак настръхвам от вълнение.

Хайде да снимам нейно величество и от тук.

А какви гледки се откриваха от тук,просто каквото и да кажа все ще е слабо.

Повече за деня не съм снимал,време беше да се отдам на забавления,времетраене на маршрута 7ч.
Запознах се с прекрасната хижарка Ема,тя ми сподели че месец март е постъпила на хижата,и естествено нали съм любител на хижарските супи попитах дали има от храната на Боговете.Тя ми отговори че има гъбена супа,когато чух това ушите ми чак започнаха да ръкопляскат.Направо две отвърнах аз,тя се засмя,ще се справиш ли,охо иска ли питане.
Божествената гъбена супа ми подейства доста релаксиращо,ще ви издам една тайна,в нея имаше два вида гъби но няма да споменавам имената им да не стане пощянка на някой.И така дойде време за ракийката,ех ракийката,аз пък бях донесъл два вида,едната анасонова,другата без.
В хижата засега се очартаваше да сме само двамата,явно синоптиците бяха уплашили планинарите,но аз зная къде да следя прогнозата за времето и изненади не се получиха.Преди стъмване се появи още един турист,тръгнал от Черни Осъм но объркал пътя,и тъкмо бил загубил надежда че ще намери хижата та хоп изненада.И така мина вечерта в разкази случки и най различни приключения.На другата сутрин 2-ри юни споменах на Ема че мисля да тръгна към 7ч,та тя ми каза добре но няма да тръгваш без закуска.И сутринта хоп изненада,пържени филийки с конфитюр от ягоди.Еееееее честно да ви кажа това бяха най хубавите пържени филийки които съм ял през живота си.Закусих и се отдадох малко на снимки.
Започнах с вътрешния интериор на хижата.

Връх Ботев се белееше с пресен сняг.

Разделихме се с Ема и аз поех към билото,първата ми цел беше връх Голям Купен,предния ден само го изгледах отстрани но сега беше негов ред.

Времето беше облачно и студено,вечерта доста дъжд поваля.

Пътеката към Пладнешки ярове.

В подножието на Малкия Купен конете си пасяха кротко кротко.

Саръ гьол.

Ето го и великана,дърпаше ме към него.

Ей там бях,хижа Амбарица снимана от подножието на Купена.

Опа,успешно го изкачих,2 и 30ч ми отне от хижата до върхът.

Ето го и доказателството,собственоръчно написано.

И една снимка на автора.

На къде ще продължи похода ще разберете когато пусна финалният разказ.

	Живота написа:
	Пътеката към Пладнешки ярове.

Платнишки ярове Wink

Добър и информативен пътепис, хубави снимки!
Хубави места, препоръчвам ги на всекиго!

joropc написа:

	Живота написа:
	Пътеката към Пладнешки ярове.

Платнишки ярове Wink

Съгласен съм,по карта така го дават,ама по логика нещо не го връзвам така.

Остави ги картите, те се преиздават на няколко години и някои пъти са пълни с грешки. Въпросните улеи винаги са се казвали така.Поне от петдесетина и кусур години насам - времето, когато дядо ми и баба ми са станали хижари на Амбарица през 1960.За преди това не знам, може и "Пладнешки" да са били.

Малко се забавих с финалната част,но най накрая и дойде времето.
След като изкачих Купена посоката беше ясна,по принцип така и беше запланувана,трябваше да продължа към Жълтец.

Времето беше доста променливо,буквално се сменяше всяка една минута.

На снимките не личи но гледката е потресаваща.

И това е последното осигурително въже.

Огън напред.

Ако се вгледате внимателно ще различите силуетите на стадо диви кози.

Подарък за дамите.

Ето нагледно защо се нарича Костенурката.

Това е останало от снега по билото.

Жълтец беше достигнат,за вас шега за мен истина,чух сирените в чест за почитане паметта на Христо Ботев,отдадох почит към този велик Българин,по това разбрах че е 12ч,общ преход от хижа Амбарица до Жълтец 4 и 30ч.

В далечината заслон Бункера.

Петолъчката беше обвита в мъгла.

Както ви споменах по нагоре,това е разлика от 5 минути.

Старопланинското било,миришеше на дъжд,по прогноза го даваха около 15ч.

Сините камъни.

Калайлъ Тас,от тук извира Навалийската река,най студената вода в този район.

Малко след високото се намира Кочмара,но моят маршрут не минаваше от там,за слизане бях решил да ползвам пътеката през Самара.

Малко над самара ме хвана мъгла с видимост под 5 метра,започна да вали,и точно там пътеката е заличена и липсва,уж знаех правилната посока но се изгубих въпреки че лично съм правил самарската маркировка.Забих се в едни скали с огромни камъни,честно казано за първи път ги виждах,взех правилното решение да не продължавам на никъде в тази ситуация,облякох си непромокаемия костюм,извадих бирата и зачаках,да да ама след 10 минутно разсъждение шило в торба не стои,върнах се малко на обратно и тръгнах на изток,и разбрах че съм се отклонил 50 метра,от там надолу просто нищо вече не ме притесняваше че мога да объркам.Преминах по край Загорско кладенче,малко по надолу в местността Равния бук се намира една овчарска колиба,и понеже все още беше рано за прибиране се установих на нея,дъжда се увеличи а аз имах биричка с мезенце,не е правилно да се прибирам в къщи без да съм ги изконсумирал,тъй или иначе оставаше ми само един час преход.
Ето я нея,името само подсказва.

Оха.

Наздраве,да вали да вали,колко да вали,вътре има печка,пък и дърва,какво му трябва повече на човек.

След един час дъждът спря,и моите запаси от ядрено гориво свършиха поех курс към прибиране,ползвах пътеката западно от връх Китката която преминава през Чучура.
Местността Сиврикая,пътеката преминава до отвесно дере,река Голяма Никулишница.

Последна снимка със страхотна панорама,коритото на самата река.

И отново дойде време да се разделим,така завършва моят разказ сред уникалната Българска природа,първи ден преход 7ч,втори ден 7 и 30ч.
До нови срещи,естествено традицията не бива да се нарушава,един музикален поздрав.
http://youtu.be/lLNjVB_EU4s

Невероятно добри снимки, мерси за разходчицата, страхотно

Специализирана клиника за извършване на медицински аборти - Домусчиеви гарантира максимален професионализъм и правилно отношение. Научете повече за всички дейности, извършвани от специалистите в центъра от нашия сайт - http://www.domuschievi.com/abort.html. Вижте повече подробности за всички медицински услуги, предлагани от медицински център Домусчиеви.