на витоша за първи път

Каква дискусия само. Very Happy

Само да видим дали самата Галина ще влезе пак във форума, за да сподели кое е било от полза и кое не. Very Happy

Да помоля и аз за малко инфо за подходящ маршрут, че утре ще посещавам Витоша, а изобщо не я познавам. Oops

От прочетеното из форума избрах да тръгна от Дендрариума, през Златните мостове до хижа Момина скала. Интересува ме колко км са приблизително и за колко време може да се преодолее разстоянието с бързо ходене?

Също така бих искала да ми препоръчате някое красиво място, поляна на която да има масивни широколистни дървета, а ако има и някоя рекичка, водопад или езерце ще е още по-хубаво. Ще организирам едно мероприятие и утре отивам да издирвам подходящото място Smile

Най-важното е да открия подходящото дърво, трябва да има дебел хоризонтален сравнително висок клон, подходящ за закачане на люлка например, и под него да е поляна а не храсталаци и камънаци. Някой случайно да се сеща за подобно място? Very Happy

rony11 написа:

Също така бих искала да ми препоръчате някое красиво място, поляна на която да има масивни широколистни дървета, а ако има и някоя рекичка, водопад или езерце ще е още по-хубаво. Ще организирам едно мероприятие и утре отивам да издирвам подходящото място Smile

Най-важното е да открия подходящото дърво, трябва да има дебел хоризонтален сравнително висок клон, подходящ за закачане на люлка например, и под него да е поляна а не храсталаци и камънаци. Някой случайно да се сеща за подобно място? Very Happy

Има едни много приятни и красиви такива полянки, над с.Железница, аз когато нямам възможност да ида някъде по-надалеч а искам да съм сред природата ходя там. Има удобен транспорт, автобуси 69, 70 и 98, от центъра на селото се върви по път с трошено-каменна настилка през гората, покрай река и за 20-тина мин. се стига там. По пътеката за Черни връх. Има пейки, беседки, дървета, рекичка и тн, и много красива гледка към високите части на Витоша.

Описаният маршрут не е за прощъпулник, но за втора екскурзия става. За да не отварям нова тема, помествам пътеписа тук.

Тръгнах от Симеоново през езерата към Бай-Кръстьо. Там малко се обърках и уж за да не се отклонявам към ресторанта, откъдето тръгва пътеката за Кикиша, тръгнах от завоя на шосето. Началото там обаче е доста високо и ме заведе право на Комините. А от Комините има още качване, докато се стигне пътеката за Кикиша. Но не съжалявам! Красотите си заслужават. На Комините - алпинисти, както винаги:

Всеки път им казвам, че пътеката не е там, където те драпат, ама не ме слушат! От самите Комини красивите изгледи към цяла София и Стара планина с Мургаш:

По тия места се срещат редки растения от Червената книга. Пазете ги! Ето омайниче:

Ето един рядък вид крем (лилиум):

Ето и един още по-рядък:

Жълтият крем обикновено го има по поляните край Комините и никъде другаде, но сега явно е бил обран. Жалки душици! А таз красавица я имаше доста, но само за красота!

Езерцето на Кикиша е напълнено с вода. Красиво, но доста студено за къпане. Заслонът е празен, но обитаем. От Кикиша по пътеката към "Камен дел" се заглеждам в една бука, натрупала мъдростта на годините:

На хижа "Камен дел", както винаги, богат избор от супи, манджи и десерти. Никакви диети не ме спряха да си хапна! Следващата хижа е "Есперанто". И на няколко места по пътя има отбивки право надолу към Боянското езеро, но аз ги отминавам. Стигам до последната отбивка, на която пише Боянски водопад. Това е пътят! Ето го и водопада, с доста вода благодарение на дъждовете:

Както писах в другата тема, от водопада има пътека право към селото, но аз не я обичам. Затова се връщам двайсетина метра нагоре и хващам хоризонталната пътека по посока на Драгалевци. По нея през една скала с чуден изглед към София - до Бояна. В селото ми направиха впечатление две изрядно поддържани тревни площи. Очевидно за тях са се погрижили собствениците на близките вили. Ама наистина германска красота и ред:

Питам се, кога ли цялата ни държава ще добие такъв вид? Въпрос реторичен, както се казва. Но екскурзията е чудесна, за осем часа без никакво бързане, но и без почивки. Препоръчвам я горещо на мало и големо!

Вай-вай, разглобен съм! Разказът утре. Very Happy

Като чета дискусията, се зарибявам още повече да се кача на Черни връх. Smile

А няма ли змии по това време на платото от Ушите към Черни връх? Миналата година колежката ми беше в ужас от пътеката Черни връх - с.Кладница(август)...та затова се чудех тия дни да минавам ли от Черни към Ушите и...шубето надделя.Каква разходка ще е като само ще се оглеждам...а то като се оглеждам няма начин да не видя Smile

)))

_________________
Всичко е възможно.

Liubitel написа:

А няма ли змии по това време на платото от Ушите към Черни връх? Миналата година колежката ми беше в ужас от пътеката Черни връх - с.Кладница(август)...та затова се чудех тия дни да минавам ли от Черни към Ушите и...шубето надделя.Каква разходка ще е като само ще се оглеждам...а то като се оглеждам няма начин да не видя Smile

)))

Змиите ни усещат и се крият много преди да ги видим Smile

Умни животинки са и избягват хората...
Иначе да- змии има много на Платото... миналата седмица между Ушите и разклонението за Комините 2 доста дълги змийчета ми пресекоха пътя (не ги познавам по вид...дълги, тънки и сиво/светло кафяви). Аз на твое място бих се разходил- няма смисъл да се плашиш от тези същества...няма да те ухапе, освен ако не я заклещиш/настъпиш някъде.

На Платото имаше и много от кафявите пеперуди...през няколко метра ята от по 10-20, които се вдигат, като наближиш на 1-2 метра- голям кеф е Smile

Тази на снимката е пепелянка нали?Такива имаше по пътеката за Додов връх от Мальовица и на пътеката от х.Рилски езера към Скакавица. Досега не сме се спирали да си се любуваме взаимно Smile

Само че винаги има 1-ви път, а пък никак не си падам по близки срещи с този вид.Твоят пост ми е много полезен - Благодаря! Ще внимавам, щом не бягат....значи аз ще бягам Smile

_________________
Всичко е възможно.

Това на снимката по-горе не е пепелянка.
Това по-долу е пепелянка.Къса и сравнително дебела змия е.Снимките са на мой приятел от фотофорумите.

Горното прилича на смок. В Бг няма толкова дълги отровни змии.

Тези, които срещнах бяха малки, не като онова чудо най-горе.Това има малко зеленикав вид(ох боже и да ги гледам на снимка мразя), а срещнатите от мен имаха бежов цвят с черна или нещо близко да черното шарка на гърба. На Пирин към групата ни се присъединиха приятели на водача ни - все опитни планинари, и за малко те ни водиха, на едно място минахме покрай едно такова малко - 40-50см, хич и нямаше да го видя, сливаше добре с пръстта и скалите и казаха, че е пепелянка, мъничка.И аз така го запомних - че е бежаво с шарка.Каквото и да е, дори неотровно, не бих искала да се докосва до мен, дори и до обувката ми.По-добре кажете какво се прави в ситуация, когато туй чудо лежи на пътеката и няма как да се заобиколи(пътеката е на такова място), а то и не желае да избяга...показваме му правилната посока с пръчка или хвърляме камък, за да му развалим кефа и да се измести( ако сме късметлии - не към нас)?

_________________
Всичко е възможно.

Змиите са глухи - нямат слухов апарат и почти слепи, но усещат вибрациите, които се предават през почвата (скалата), затова за прогонването им е необходимо да се създадат такива вибрации - удряне с тояга или крак по земятата, подхвърляне на камък, който да падне близо да гадинката, нещо от сорта. С викане не става, именно защото са глухи.

Виждала съм много змии на Витоша. Единственото правилно решение е да се вдига много, ама много шум. Така те сами ще избягат. Не се опитвайте да ги убивате!

_________________
Не се бъзикай с мен