Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 522 Местожителство: Велико Търново
Сутрешни зари пробиха,
челото широко на вира дълбок.
Нейде там, сред водите чисти,
плува тъмен хищник многоног.
Какво ли крие той,
от другите ти, боже, твари?
Дали мисли, планове коварни?
Или оръжие невъобразимо,
за цел жестока и мъстителна вреда?
Не, отговор не дава твойта мъдра тишина!
Кога ли плаха мряна или друга риба пъстра,
в ръцете му ще паднат - дан непрежалимо тлъста?
Или от глад той себе си ще продаде на свята мисъл?
Природата си своя, той за Бог да промени?
Едва ли!
Мътилка гъста бистротата разпиля.
В свирепа битка жертвата намери своята съдба.
В извратена схватка между рибата и рака,
героят мрачен победи, той за да прослави мрака.
_________________ И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Сър Т.Пратчет
Нед Апр 16, 2017 9:04 pm
Whitestar
Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 522 Местожителство: Велико Търново
И още едно творение:
Старата крепост
Крепост гордо се издига,
над клисура и поле.
Хълма страстно я подпира,
да не падне в близкото дере.
Нявга битки страшни, люти,
вихреха се в пазвите и криви.
Страшни войни в бой прочути,
с мечове се биха като диви.
Днес огрява я светлик небесен.
Гарги кацат всяко лято, есен.
На бедрото и от мрамор и гранит,
гущер се припича кротко сит.
Войните и храбри и безстрашни,
вече е забравила, отдавна ланшни,
спорове и счехотливи теми,
никой не напомня - те са бреме.
Тъжен вятарът повява с вопъл,
Дъжд отмива спомени и минал грохот.
А децата лятно време тичат,
с глъч и смях да я закичат.
_________________ И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Сър Т.Пратчет
Вто Апр 18, 2017 8:03 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
…
Страдам – не мога вече света да променя.
Двойно страдам – не успявам себе си да променя.
Тройно вече – променя ме светът.
Вто Апр 25, 2017 10:29 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
…
Препъни ме, любима, когато
пак потъвам в усоето разгневен –
да се търкулна смешен в росата,
глухарчета да шъткат край мен.
Да се отскубна с ласка лукава –
ослепен и на всичко решен.
Глупава сврака да те стресне тогава
и са хукнеш премаляла след мен.
Препъни ме отново любима,
щом край гладния извор, втрещен
нокти в гнусливата тиня забия,
че изчезва водата под мен.
Като звяр щом хлътвам в най-гъстото,
в празнота или страх ослепен,
пущината свадлив ти претърсвай .
промъквай се, любима към мен.
Препъни ме, любима, когато
под върховете съм в призрачен плен
сред лазура на изгрева непонятен –
от мечти и пари разполовен.
Щом нощта там душите открехне
и сме вече във последния ден,
ти завий ме с изранената дреха
и заспивай, любима, до мен.
Чет Май 18, 2017 1:45 am
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
И Г Р А Т А
Сега залагам всичко, любима,
играя ва банк , със нежност и страст.
Залагам всичко, което още го има,
което било е и ще бъде без нас.
Ако печеля - печелим двамина,
ако изгубя - ще е последният грях.
Целебните дни залагам , любима -
каквото живях - щастлив проиграх.
Човек струва толкова, колкото плащат
за него - платих ли всички горди слова ?
Мечтата е наша, мечтата е наша,
но е моя тази побеляла глава.
Понякога пътят навръх планината
е само нагоре – в небесната пас.
Не може да свърнеш и по средата
да чакаш своя пленителен час.
Сега залагам всичко любима -
грамади от сила,надежда и страх,
което през душите лениво премина -
красиво и грозно, слава и прах.
Молитва дописвам с твоето име -
оръфана сметка с неопростима цена,
животът печели, печели любима -
смъртта е една самотна жена.
Съб Май 20, 2017 12:35 am
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 820 Местожителство: ПЛОВДИВ
Н. В. - КЛЕКЪТ
Тръгваме по ранината, с бодра стъпка към гората.
Отвисоко връх зове - трепва моето сърце!
Свети лятното небе, а в гората е добре –
в сянката поток тече, нека Слънчо да пече!
Мама Меца край дере – в малинаците се вре,
а пък малкото мече – сладичък медец яде.
През коприви се провираме и пътеката намираме.
Тя ни води при едно - чудно, бистро езеро.
Там, при хижата ще спрем - нови сили съберем.
После в рилския простор, зная - с Клека ще е зор.
Вървим нагоре и полека, отсреща – ей, го Клека!
А пътеката не ще е лека, щом се крие в Клека!
В Клека дружно да нагазим, ако трябва и да лазим!
Стъпки бавно ще броим, но пътека ще спасим!
В Клека трудно се върви - като в гъстите мъгли,
а над Клека са скали - дом на гордите орли.
Планинарю, мил и драг - не развявай белий флаг!
Клекът е достоен Враг, към Върха за Злото - Праг!
КЛЕК, за мен си Вдъхновение!
Изпитание!
Дълготърпение!
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Чет Юни 22, 2017 10:06 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Ж Е Н А Т А
Жената – връх внезапно изтрил маранята
и приказка, която срича унил първолак;
в небесната карта светлина непонятна
и знак, че умникът е кръгъл глупак.
Ако е вино - магия от ада и рая.
морето и сушата гръм ще разполови.
Душата си ще удави, този който накрая
горчивата глътка не благослови!
Неее-аз съм много "мързелив" поет-пиша само ако здраво ме напъне чувството явно в случая е било така
Сря Юли 19, 2017 9:50 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
П О Ж А Р -
О Т П Л А Т А
Сеячо, изтръгват се от тебе семената.
Ти дълго разгадава облите им форми.
С усилие полива кълновете непризнателни,
със суховеи и със слухове се бори.
На нивата си спа, дочуваше как пука,хлътва
епидермисът на земното притегляне.
Но корените не разбра – най-верната ти плът,
готови сянката да всмучат и побегнат.
Сред къра вретенеше разгонената радост.
Ти плевели чисти и отпъжда добитъка.
Но хапаха те синорите, сякаш си откраднал,
росата мътна те опияни и те повика
Сеячо, блесна зърното и се замята лудо.
Ти кръст поби сред маранята изкласила.
Осили гладни върху жертвеното блюдо
те ослепиха с безразличие и милост.
Не ти владееш хляба – той те е захапал.
В тънката ти чаша свободата ферментира.
Сеячът храни и зяпачите от махалата,
крещят съвети глашатаите подире му.
Когато се пробуди и прогледна смътно –
иззад баирите кълнеше грозна врява.
Ти хукна разтреперан, огъна се умът ти,
но вече черните стърнища додимяваха.
Ти легна по очи, недоубит във пепеляка –
зърната неизтлели студена пот гасеше.
Тършува, стърга с нокти, хапа, сякаш
в браздите може да се скриеш до наесен.
Сеячо, под езика си дори да пазиш семената,
ще те разкъсват, ще плющят зелени и лукави.
Така е – торбата празна се премята,
Ти пак душата запрегни и запретни ръкави.
Сря Юли 19, 2017 11:52 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
…
Прекрасната птица дълго кръжа
над зелената ни градина.
И грозна беше всяка лъжа,
и всяка мечта – неотменима.
Щом птицата отлети призори
сама градината ще остане.
Дано бъдат с цветята добри
утре новите й стопани!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети