ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
ПОЕЗИЯ
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 14, 15, 16
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Лафче Предишната тема
Следващата тема
ПОЕЗИЯ
Автор Съобщение
il4o_voivoda



Регистриран на: 06 Сеп 2015
Мнения: 472

Мнение Отговорете с цитат
Н Е ! Н Е Е В Ъ З М О Ж Н О!

Достатъчно любов и слава!
Страхът съветник е добър.
През този брод не преминавай,
подмолите са хлъзгави до смърт.

Едва пълзя, сега претръпна,
на дъното блести печал –
красиво уморен от пътя,
ти себе си не си предал.

Товара си сега раздавай,
със щедростта на непознат.
Достатъчно любов и слава –
ти помъдрял тръгни назад.
Чет Юни 27, 2019 12:00 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
il4o_voivoda



Регистриран на: 06 Сеп 2015
Мнения: 472

Мнение Отговорете с цитат
Л Ю Б О В Т А Н А В С Я К Ъ Д Е

Любовта навсякъде ме дебне –
на улицата, у дома, сред планината.
Смачква ме и пакости ми ,ненадейно
разпра хастара тя на сетивата.

Обувките пробива, извива ми ръцете,
мъглата пали и скрива ми луната-
Щом хоризонта бурята разцепва
със любовта във бездната се мятам.

Въжена къса, клиновете чупи,
към блатата пътеките са тръгнали.
Със любовта какво ли не се случва –
куцукам край лавините – като недъгав.

Любовта навсякъде ме дебне .-
тя гърлото прегризва като хищник.
И този сън дано да е последен –
тя няма да се спре пред нищо.
Чет Юни 27, 2019 12:01 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
il4o_voivoda



Регистриран на: 06 Сеп 2015
Мнения: 472

Мнение Отговорете с цитат
Ж Е Н А Т А
Е…

Жената – връх невинно изтрил маранята;
заглавие, което срича унил първолак;
в небесния свод мъглявина непонятна
и знак, че умникът е кръгъл глупак.

Ако е вино – умесва тя ада и рая;
морето от сушата с гръм ще разполови.
Душата си ще удави, този който накрая,
и най-горчивата глътка не благослови!
Чет Юни 27, 2019 12:04 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
il4o_voivoda



Регистриран на: 06 Сеп 2015
Мнения: 472

Мнение Отговорете с цитат
З Е Л Е Н О Т О


Юрва се зеленото нагоре,
чаткат съдраните обуща.
Ритва ги дангалакът разчорлен –
петите му хоризонта клатушкат.

Щом гуляйджиите-облаци смеят се
и възври по плешките лютата пот,
зеленото пука, излиза от себе си
и филизи бодват окото му.

Горчива е силата, въздухът сладък.
вред с главата си блъска зеленото,
като коч – до припадък –
грях и лудост простени са.

Висинето продънено плисва –
Господ е сплашен от своята семка.
Уж кротва мокрото листе,
а под зеленото и камънакът омеква.

Ах, тези пияници свише!
Тук е рукнал животът със хъс.
Те са дребни, прозрачни, излишни
сред зеления, див земетръс.

Връхлита зеленото, люлее се, ражда,
с усукани корени, с клони чепати.
И ляга отдолу му, с поглед изпразнен,
тежката сянка на лятото.
Вто Юли 30, 2019 12:43 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1497

Мнение Отговорете с цитат
Силно, силно...

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Вто Юли 30, 2019 7:52 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 740

Мнение Отговорете с цитат
il4o_voivoda написа:


З Е Л Е Н О Т О

Юрва се зеленото нагоре,


И на мен ми хареса, защото го разбрах. Не всякога ми се удава.
Вто Юли 30, 2019 8:04 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ray



Регистриран на: 10 Авг 2016
Мнения: 920

Мнение Отговорете с цитат
аngel написа:
Силно, силно...


Съгласен съм. Не знам дали колегата е войвода, но определено има попадения. А че е скитал много по баирите е ясно.
Вто Юли 30, 2019 10:16 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Whitestar



Регистриран на: 19 Ное 2013
Мнения: 442
Местожителство: Велико Търново

Мнение Отговорете с цитат
Планински стих

И ето, младеж скучноват се катери,
към връх планински, в планината висока.
От там той гледа света си широк и се смее,
на утрото свежо и птичите трели.

Тъй весел след туй се към извора спусна,
там жаждата своя, от път дълъг да сити.
Но се учуди той много и шапката своя изпусна,
при чешмата, красива девойка лицето си плиска.

От дума на дума те тръгнаха двама,
по горска пътека, цветя си беряха.
И спряха се там на горска поляна,
във нещо далечно нежно се взряха.

Тогава момъкът снажен момата целуна,
а тя със страстен си поглед лице му обгърна.
В тоз миг, обаче чудо се случи без дума,
момъкът млад в сатир се превърна!

Момичето красно самодива била,
и младежът си страстно любила тя!
Но след целувката нейна магията горска подействала,
младежът тя в клетва на горския бог си обрекла.

И тъй двама се скитат там още,
любовта невъзможна не стихвала денем и нощем.
Гората в пазви си скрила двамата влюбени!
Нали била майка на чадата си любени.

Тя с песни прекрасни цветя си бере,
а той си на арфа си свири, под синьо небе!

_________________
"Който не знае на къде е тръгнал винаги стига другаде."
Т.Пратчет
http://risunkyte.blogspot.com/
Сря Яну 15, 2020 8:48 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Whitestar



Регистриран на: 19 Ное 2013
Мнения: 442
Местожителство: Велико Търново

Мнение EПИЛОГ № 120 Отговорете с цитат
Епилог - Сто и двадесет души

Сто двадесет души те бяха на брой.
И паднаха всички при първия бой!
Со залп ги посрещна на родния бряг
в засада отрано приготвений враг.
Умряха те всички за родния край...
Къде им е гроба днес никой не знай -
днес никой не знай!

И тъмна мълва се мълви зарад тях,
аз чувах я още дете като бях,
че тука извел ги млад дивен юнак.
Над робска земя се свободен байрак
развял. И зачул се високо гласа
на младий войвода, далеч в небеса -
далеч в небеса!

"Свобода в гори и поля прогърмя!
И в бащина свидна и свята земя
въстанал е вече гнетений народ!
Възкръсна за нов и свободен живот!
Ний идеме помощ на теб да дадем!
Ний дойдохме тука за теб да умрем -
за теб да умрем!"

На техния възклик бе залпа ответ.
Изпълниха своя свещени завет
и воля и клетва изпълниха те.
То време се мина и ново дойде -
свободата грее над родния край...
Но гроба юнашки днес никой не знай,
днес никой не знай!

_________________
"Който не знае на къде е тръгнал винаги стига другаде."
Т.Пратчет
http://risunkyte.blogspot.com/
Пон Фев 17, 2020 4:48 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 740

Мнение Re: EПИЛОГ № 120 Отговорете с цитат
Whitestar написа:
Епилог - Сто и двадесет души

Сто двадесет души те бяха на брой.
И паднаха всички при първия бой!
Со залп ги посрещна на родния бряг
в засада отрано приготвений враг.
Умряха те всички за родния край...
Къде им е гроба днес никой не знай -
днес никой не знай!

И тъмна мълва се мълви зарад тях,
аз чувах я още дете като бях,
че тука извел ги млад дивен юнак.
Над робска земя се свободен байрак
развял. И зачул се високо гласа
на младий войвода, далеч в небеса -
далеч в небеса!

"Свобода в гори и поля прогърмя!
И в бащина свидна и свята земя
въстанал е вече гнетений народ!
Възкръсна за нов и свободен живот!
Ний идеме помощ на теб да дадем!
Ний дойдохме тука за теб да умрем -
за теб да умрем!"

На техния възклик бе залпа ответ.
Изпълниха своя свещени завет
и воля и клетва изпълниха те.
То време се мина и ново дойде -
свободата грее над родния край...
Но гроба юнашки днес никой не знай,
днес никой не знай!


Пенчо Петков Славейков
Пон Фев 24, 2020 4:20 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2664
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Тринадесет

Този свят превъртя. И лечение няма!
Във гърдите му чука студено сърце.
А на къра Стоян, метнал сопа на рамо,
води шарено куче и десет овце.

Този свят е на път да се срине тотално,
Бог отгоре задрасква последното днес.
Само долу Стоян като пряспа е бялнал
десетте си овце и овчарския пес.

Той така и не чу за световната лудост...
Хапна хлебец и сол и си легна към шест.
Сутринта се събуди. И божичко! Чудо!
Две овце се обагнили кротко нощес.

И се цветна на къра последното утро,
а денят се разлисти, от слънце облян...
Повъртя се бездомен и легна във скута
като третото агне на оня Стоян.

Този свят се затри! Падна в собствена бездна.
После Бог го издуха... Ненужно перце!
А Стоян, не разбрал, че светът е изчезнал,
още води тринадесет бели овце...

Ники Комедвенска
"Педя душа"

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Чет Апр 02, 2020 10:29 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
il4o_voivoda



Регистриран на: 06 Сеп 2015
Мнения: 472

Мнение Отговорете с цитат
ПЛАНИНАТА
Е
КАТО
ДУШАТА

Заръфал с болка непозната
безкрая мрачен на душата,
през бурен, сипеи, бърлоги,
със страх и ярост, в изнемога,
въздигнал се, в самозабрава,
прекършен, зъл - едва тогава
в душата някъде отвътре
ще блесне лъч, ще се откъртят
илюзии, ръждиви спомени,
мечти прокажени, прогонени.
Сред мрак и ледена позлата
ще те разкъсва планината,
умората ще те превие,
душата смачкана ще вие
за глътка истина и сила.
Но ти, към себе си безмилостен,
нагоре, сляп за битието,
насред всемира на небето,
ще бъдеш звяр, ще бъдеш с Бога.
Не мога да те спра, не мога!


С Т Р А Х

По билото ронливо аз на колене
скимтях, пълзях - като стоножка –
страхливец горделив и фукльо, но поне
е ден, но после снежна нощ е.

И както в хаоса домашен, час по час
захвърлях всичко и мечтаех.
Преди-сега – какво ли пък обичах аз -
чудовище, сърце на заек.

Дали вълче не бях, най-дивото вълче?
Пълзях и гризвах от луната,
която сладко щеше да ме повлече
вмирисан в бездната оттатък.

По билото – едно спасение, преди
да бъде час с глупашка слава.
Ще оцелея щом съдбата отреди
и ледения страх забравя!
Чет Апр 09, 2020 12:04 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
il4o_voivoda



Регистриран на: 06 Сеп 2015
Мнения: 472

Мнение Отговорете с цитат
Л Ю Б О В Т А
Н А В Я Р Н О …

Навярно всичко, всичко се променя,
победи и падения дори.
Но вярваме - тревата е зелена
и любовта отвътре ни гори.

Щом дните знойни са едни и същи,
мечти изтляват, болки и тъга.
Щом грозно и красиво се прегръщат,
край нас е няма любовта сега.

Щом милите пътеки буренясват,
за страх и страст заделяме пари,
и думите мъгливи са опасни -
не може нищо да ни надхитри.

Щом всичко ни заплита и променя –
съня горчив, преситата дори,
все нещо ще цъфти, ще е зелено,
щом любовта отвътре ни гори.

М Е Ч Т Е Х
Т Е…

Мравките дори слухтяха зад вратата,
мечтаех те – и пак, и пак!
Тръни, бурени в градината цъфтяха,
мечтаех те в зори и в мрак.

Пощурих аз всички тленни, земни твари,
бълнувах те– защо и как ?
Бръмбари, оси, пчели почти повярваха,
мечтаех те – и пак, и пак!

Щом тревата скръбна се запали, смачка ме
отгоре черен похлупак.
Не сънувай, става тя играчка-плачка,
навън забрава дебне пак.

Жаби баладични в транс и в надпревара
дочакаха небесен знак.
Любеха се те и с песента повтаряха:
Какъв глупак, какъв глупак!


Б Е Ш Е
Л И
Т И ?

Ти живя, отвъд до себе си,
оцеля до края на света.
Беше черен, непотребен,
беше бял, с кокоша слепота.

Беше всичко, беше нищо –
праведен по всички правила.
Беше леден, беше кишав,
беше хищник, мисъл без крила.

Ти живя, мечта, опита,
колкото успя или поне
се поправя до пресита .
бяга и пълзя на колене.

Чудо непорочно, песен,
танц, прегръдка, злъч, небесен знак.
От какво ли си замесен,
грешен – как ще се въздигнеш пак?

Вътре беше – блед като лавина,
беше хлъзгал, буренясал бряг.
Беше скелет, беше глина,
умен беше и премрял глупак.

Без рога и с мрачно чело
ти стени събаря, отмаля.
Колко ли пари спечели,
колко ли надежди разпиля?
Чет Апр 09, 2020 12:11 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1497

Мнение Отговорете с цитат
Б Е Ш Е
Л И
Т И ?
!!!

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Съб Апр 11, 2020 9:26 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2664
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
В цъфтежа е целта. Когато
със своя разум слаб и смътен
цветенце някое съгледаш
и бегло го разгледаш пътем –

ти ролята не подозираш
на тази мъничка подробност
в това сияйно сложно дело –
на пеперудата подобно.

Да израстеш полека, да напъпиш
навреме и да не измръзнеш –
със червея и зноя да се бориш –
от вятъра да се изплъзнеш –

да не измамиш мъдрата природа,
като се трудиш неуморно:
да бъдеш цвете е дълбока
отговорност.

Емили Дикинсън

************************************************

Bloom — is Result — to meet a Flower
And casually glance
Would scarcely cause one to suspect
The minor Circumstance

Assisting in the Bright Affair
So intricately done
Then offered as a Butterfly
To the Meridian —

To pack the Bud — oppose the Worm —
Obtain its right of Dew —
Adjust the Heat — elude the Wind —
Escape the prowling Bee

Great Nature not to disappoint
Awaiting Her that Day —
To be a Flower, is profound
Responsibility —

Emily Dickinson

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пон Апр 13, 2020 11:28 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Лафче Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 14, 15, 16
Страница 16 от 16

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov