ПОЕЗИЯ

Н Е ! Н Е Е В Ъ З М О Ж Н О!

Достатъчно любов и слава!
Страхът съветник е добър.
През този брод не преминавай,
подмолите са хлъзгави до смърт.

Едва пълзя, сега претръпна,
на дъното блести печал –
красиво уморен от пътя,
ти себе си не си предал.

Товара си сега раздавай,
със щедростта на непознат.
Достатъчно любов и слава –
ти помъдрял тръгни назад.

Л Ю Б О В Т А Н А В С Я К Ъ Д Е

Любовта навсякъде ме дебне –
на улицата, у дома, сред планината.
Смачква ме и пакости ми ,ненадейно
разпра хастара тя на сетивата.

Обувките пробива, извива ми ръцете,
мъглата пали и скрива ми луната-
Щом хоризонта бурята разцепва
със любовта във бездната се мятам.

Въжена къса, клиновете чупи,
към блатата пътеките са тръгнали.
Със любовта какво ли не се случва –
куцукам край лавините – като недъгав.

Любовта навсякъде ме дебне .-
тя гърлото прегризва като хищник.
И този сън дано да е последен –
тя няма да се спре пред нищо.

Ж Е Н А Т А
Е…

Жената – връх невинно изтрил маранята;
заглавие, което срича унил първолак;
в небесния свод мъглявина непонятна
и знак, че умникът е кръгъл глупак.

Ако е вино – умесва тя ада и рая;
морето от сушата с гръм ще разполови.
Душата си ще удави, този който накрая,
и най-горчивата глътка не благослови!

З Е Л Е Н О Т О

Юрва се зеленото нагоре,
чаткат съдраните обуща.
Ритва ги дангалакът разчорлен –
петите му хоризонта клатушкат.

Щом гуляйджиите-облаци смеят се
и възври по плешките лютата пот,
зеленото пука, излиза от себе си
и филизи бодват окото му.

Горчива е силата, въздухът сладък.
вред с главата си блъска зеленото,
като коч – до припадък –
грях и лудост простени са.

Висинето продънено плисва –
Господ е сплашен от своята семка.
Уж кротва мокрото листе,
а под зеленото и камънакът омеква.

Ах, тези пияници свише!
Тук е рукнал животът със хъс.
Те са дребни, прозрачни, излишни
сред зеления, див земетръс.

Връхлита зеленото, люлее се, ражда,
с усукани корени, с клони чепати.
И ляга отдолу му, с поглед изпразнен,
тежката сянка на лятото.

Силно, силно...

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

	il4o_voivoda написа:
	З Е Л Е Н О Т О Юрва се зеленото нагоре,

И на мен ми хареса, защото го разбрах. Не всякога ми се удава.

	аngel написа:
	Силно, силно...

Съгласен съм. Не знам дали колегата е войвода, но определено има попадения. А че е скитал много по баирите е ясно.