С благодарности на JWalker, че ни отвори очите за тази румънска перла!
По историята на тази тема може да се разбере как и колко бързо ни дойде идеята с Петре да посетим тази "нова" за нашите среди близка планина в Румъния
Тръгнахме в петък вечерта, като пътуването ни отне близо 11 часа - 520км. По няколко причини:
1. На границата със Сърбия при Калотина сръбските гранични власти ни мотаха поне половин час.
2. В селището Кална /преди Княжевац/ пътя беше в ремонт и движението беше отбито по непавиран път - близо 9 км. пътувахме по макадамов обходен такъв - и тук загубихме повече от половин час.
Та ако някой реши да пътува през Пирот по-добре да мине по главния път за Княжевац, започващ на 25км. преди Ниш.
Мостът в/у стената на "язовир" Железни врата, над Дунав, където е границата м/у Сърбия и Румъния е безплатен.
Винетката за 7 дни за Румъния е 14 RON /ок. 6лв./.
След като минахме моста продължихме за Drobeta Turnu Severin /на изток/, след това последователно минахме през Targu Jiu и Petrosani, т.е. заобиколихме масива на Ретезат от изток. Преди Targu Jiu пътят е в ремонт и се минава бавно.
Така че - по-добре е да се мине за Nucsoara /изходната точка от север на планината/ през Orsova - Caransebes - Hateg - Nucsoara, т.е. да се заобиколи масива от запад.
Така направихме на връщане. В България обаче влязохме през Брегово. Един съвет - не се опитвайте да внесете акцизни стоки в повече, отколкото е позволено по закон - българските митнически власти ни тарашиха почти изцяло.
После през Петрохан.
Та на връщане пътуването ни отне близо 10 часа - 520км.
Разглеждайки планината Ретезат в Мапсорс единодушно решихме да влезем в нея през северната входна точка - селото Nucsoara.
Това ни решение беше продиктувано от факта, че на път за ез.Bucura щеше да траверсираме интересното главно било - това на върховете над 2500м., а на връщане може да се мине билото през в.Ретезат/което не направихме, цащото бълзахме за пътуването обратно и щеше да ни измори повече от разумното за последващото пътуване с кола/.
Южната входна точка е по-подходяща за лъчове след достигане на езерото Bucura.
От него до мястото, където може да се остави кола е 9.5км., като първата ок. 1/3 е асфалт, след това е макадамов спокойно караем път. От съображения за сигурност паркирахме на платен паркинг до х. Cascada - 4 RON на денонощие. Иначе 200 метра по-нагоре има безплатен паркинг.
В планината ползвахме GPS приемници с картата от този пост. 99% са верни пътеките в картата и релефа като цяло!
Ден първи.
Към езерото Bucura, където щеше да палаткуваме решихме да стигнем по най-източните маркирани пътеки, а именно тези минаващи покрай езерото Gales, след това да се качим на основното било в тази част на планината и последователно да траверсираме през върховете Papusa и първенеца Peleaga.
Тук е момента да кажа, че планината ни поднесе "свежа" изненада - върховете се белееха от пресен сняг Но за това по нататък.
В началото се върви по път покрай в долината на река 3.5км. На един десен негов завой ние го напуснахме и тръгнахме по пътеката за х.Gentiana, запазвайки посоката Юг. 250м. по нагоре на един разклон завихме в ляво /на изток/ и поехме към СИ дял на планината /към езерото Gales/. Имаше много добра маркировка този разклон:
Нагоре пътеката преминава последователно през гора:
На около 1700мнв се появи сняг, който обещаваше да премине границата от 5см.:
Тук сме на една поляна точно над горната граница на гората:
След това пътеката просечено преминава през добре познатия ни клек /висок над 2 метра/.
Стигнахме езерото Gales:
Заобикалайки го ог изток пътеката се разделя на две - едната /тази по която продължихме/ на юг, а другата на изток - тя изкачва в. Mare. Поради усложнената теренна обстановка и тежките раници се отказахме да направим целия траверс.
Постепенно се изкачихме до превала Zanoagelor (Nyereg) 2270м. Гледките след превала бяха впечатляващи - откри се и в.Ретезат:
Тук пътеката продължава към езерото Mare, но ние по стар обичай хванахме реброто към безименния връх на ЮЗ и го качихме /2370м./
След него подхванахме траверса. В началото имаше един техничен участък-заигравка, осигурен с въже та си направихме интересното:
Последователно преминахме през върховете над 2500мнв - Papusa и Peleaga. От тях се виждаше 90% от планината.
Междувременно топлото време топеше снега, който стигаше 8см. на места. Това много ни зарадва, защото белотата убиваше красотата на планината.
На последните два върха срещнахме последователно румънски и словашки туристи.
След Peleaga продължихме траверса в западна посока и на превала след върха се спуснахме към езерото.
Така след 15км., над 1800м. денивелация и 9часа и половина без да бързаме и с почивки по върховете стигнахме езерото за бивакуване:
Легнахме си рано - по светло. През нощта духаше. Мястото действително се оказа ветровито. Препоръчвам по-ветроустойчива палатка. Не случайно наоколо имаше изградени от камъни във формата на подкова ветроустойчиви насипи за палатки.
Ден втори.
На другия ден решихме да отидем до в.Ретезат 2485м. Това е най-импозантния връх в планината - вижда се отвсякъде от долините и населените места, разположени на СИ, С и СЗ от планината - нещо като Мальовица
Първо качихме в.Bacura по едно ЮИ-СЗ ориентирано ребро без пътека.
След това продължихме по много добре видима и маркирана пътека към в.Ретезат. Качихме и него. Гледките във всички посоки бяха впечатляващи:
На връщане не минахме през в.Bacura, а го подсякохме по официалната маркирана пътека и излязохме на превала Ю-ЮЗ от върха, където от една чучка /Bukk Kapu/ има уникална гледка към езерния циркус на Bacura:
Разходката беше този ден лежерна, без да бързаме, със зяпане и дремки по двата върха
Но пък беше...
През нощта пак духаше, този път по-топъл вятър. От снега по северните склонове почти нищо не остана.
Ден трети.
Станахме рано - 06:00 и 07:10 бяхме на път. По най-пряката пътека към колата - през превала Curmatura Bucurei /северно от езерото/, по пътеката през долината покрай реката и за ок. 3 часа бяхме при колата. Нищо забележително и различно от първия ден, с основната разлика, че нямаше сняг и слизахме 10 километра общо.
Общи впечатления от местата, до които се докоснахме:
Ретезат е много интересна планина и като терен и като растителност и като гледки.
Има много красиви гори и респектиращ клек по северните склонове.
Около по-големите езера има тревисти заравнения удобни за палаткуване /за тези, които решат, че могат да рискуват, макар да не видяхме никъде охрана на резервата/. Никой и не ни поиска уж официалната входна такса.
Много интересно се траверсира, като на някои места си е предизвикателно.
Местата, през които минахме, представляват някакъв своеобразен микс от Рила и Пирин, с превес на първата. Просто камъняка е по-малко Общо взето перфектната планина за туристи, на които камъняка в Пирин им идва в повече, а билните тревисти заравнености на Рила не са им по вкуса.
Маркировка.
Изключително добре, на гъсто и разбираемо са маркирани пътеките.
Ето един пример за разнообразието и вида им от камък близо до езерото Bacura:
Остана да посетим западния дял от планината. Особено ми е интересно качването от циркуса Bacura към в.Judele. Изглежда впечатляващо около този връх.
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 820 Местожителство: ПЛОВДИВ
Veni, vidi, vici !
Брей, Ристе, кога го решихте, кога го свършихте?!
Набързо си намери друга красива планина пак с „Р”.
Наистина има много прилика с нашия рилско-пирински пейзаж. Нагазихте и първия румънски сняг.
Радвам ви се! Меракът прави чудеса!
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Вто Сеп 25, 2012 8:19 pm
NikTod
Регистриран на: 26 Юни 2012 Мнения: 297
Красива планина. Разглеждайки снимките трудно ми беше да не мисля за Пирин и Рила. Баира си е заслужавал усилията
Между другото планината, която сте навестили е била в границите на Първо и Второ Българско царство. От 681г. до 1396г. /изкл. периода от 1018г.-1185г./ Жалко, че новите ни държавници са толкова жалки в сравнение с предшествениците ни.
Така, че похода, ако вложите повече доза шовинизъм, може да го определите ,като обход на старите български предели
Вто Сеп 25, 2012 9:10 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Re: Речено-сторено :-)
Ристо Туристо написа:
Тръгнахме в петък вечерта, като пътуването ни отне близо 11 часа - 520км.
...
Та на връщане пътуването ни отне близо 10 часа - 520км.
Че то при подобна статистика остава отворен въпросът дали през Русе не е по-бързо.
http://goo.gl/maps/KbXvO
Браво, чудна е планината!
Езерата как са - тинести гьолове или напротив ?
Напротив
Тези, покрай които минахме са проточни с добър приток.
Тинести може и да има от южната страна на билата, но не се гледаха такива.
Има и плитки, които са в напреднал процес на запълване, видяхме и едно две пресъхнали.
Регистриран на: 09 Мар 2011 Мнения: 282 Местожителство: Видин
Ретезат
Разходка до Ретезат
Както беше планирано още преди месец и съобразявайки се с метеорологичната прогноза на 15.11. тръгваме от Видин за Ретезат.Малко се позабавихме но добре ,че предварително имахме уговорка с хижаря на хижа Бъта да ни закара с джипа си до хижата.Иначе до Чели Буци откъдето се претоварваме на джипа стигнахме за близо 6 ½ ч. бавничко се кара в Румъния много населени места се преминават.Сменяхме евро,спирахме често за някакъв румънски чай от хмел,който пък имаше силен диуретичен ефект и така де все пак пристигнахме на хижата в добро настроение въпреки опитите на Бела/името на собственика на хижата/ да ни строши главите подмятайки ни като чували с картофи.Явно в този чай от хмел слагат и нещо за добро настроение и повече усмивки.
Във хижата сме посрещнати и настанени от хижаря Йон и влизаме в столовата и си сипваме този път нова отвара-май беше от сливи и грозде.
Сутринта опитвам да се държа като йога наливам се чай,кафе и отново чай ,но нещо не ми идват силици,баси тия хора как живеят.Добре че ,Gollum ми даде съвет или по-точно рецепта за справяне с проблема но ще я запазя в тайна и няма засега да я издавам на уважаваната форумна общност.Другите хапват омлет аз пия чай,май наистина не ми е добре или съм тръгнал да се променям ама надали.Що не взема да пробвам с чай от хмел,този ментовия нещо му се губи ефекта.Ами така де всичко си дойде на мястото намести се изведнъж.Ние тръгваме към езерото Букура/Lakul Bucura/ по добре маркирана пътека за около час стигаме 2000м на една порта и разклон.Вече се откриха панорамни гледки на вси страни ,ние си продължаваме по нашата си пътека.Почиваме пийваки чай от ферментирало грозде.Следва стръмно спускане до 1600м. стигайки хубава местност Poiana Pelegii на която има заслон и места за къмпиране.Отново поемаме нагоре по долината река Букура пътеката е в дива иглостна гора,ама много каменисто тука.Излизайки от гората навлизаме в добре просечен клек и яваш,явяш стигаме езерото и заслона.Отказахме се от разходки да околните висини.В румънските заслони няма възможност за отопление-няма комини и печки.Малко ще ни е некомфортно на масата, с две думи много бързо ще ни изстива чая.Но за спането няма проблем много удобни дюшеци имат по заслоните.През този ден си имаме компания хижарското кучи въпреки опита ни да го върнем не успяхме.Това куче имаше силно развит планинарски устрем по силен дори от майчинския инстинкт заряза си полусляпото паленце за да драпа с нас по камънака.Някъде към седем часа пристигнаха четирима румънски младежи.Ето това са истински йоги,може и джедаи да бяха,само разменихме две-три приказки,отказаха мястото на масата което им отредихме и се качиха бързо на втория етаж май хапнаха нещо или по скоро пиха чай и легнаха да спят.Егаси ние от друга планета ли сме?Скромно и тихичко сърбаме чай след чай ,но не върви да пречим на съня на румънските другари и се напъхваме и ние в спалните чували.
Посрещаме утрото бодри и свежи,то няма как и да е другояче след толкова чай.Бързо се нагласяме и тръгваме към първенеца на Ретезат – Varful Peleaga/връх Пелеага/ по отново много добре маркирана пътека идеята беше първоначално да направим билен преход.Но … Аз тръгнах малко по рано от другите и си драпам нагоре по камънака стигайки до много по стръмния участък на пътеката който е засипан от фирнован сняг.Шестото ми чувство ми крещи ,че ще се набутам много яко между шамарите.Викам си спри и извади пикела,ама не нали сега ми е времето да се правя на герой.Абе тръгнах като аслан за две стотни да се върна насран.И така супер глуповато и самонадеяно продължавам по камъните избягвайки фирнованата пътека но така само 4-5 метра и така си го надянах ,че вече нямаше вадене само ми оставаше докато чакам приятелите да си връткам задника поне да ми стане кеф.Уплаших се яко.Чакам с нетърпение да ме настигнат ,че с тяхна помощ да си измъкна пикела и да продължим напред.Ама нали споменах вече че съм на две стотни даже вече на една стотна от оцапване на гащите.Бойко с неговия опит и рутина ме подмина и вика карай по мене.И в главата ми започва една каша от монолог на ум и изказани на глас молби и признания-Чакай бе човек,умирам от страх!Разгеле видя човека ,че положението с мене не е добро върна се взе ми раницата и стъпка по стъпка ме изведе до безопасно за мен място.Върна се с двата пикела да преведе и другия аджамия.Оттам до върха остават още около 200м. височина, които след случката имам чувството че ги изтичахме.На върха гледки,снимки и решаваме накъде.Щото аз като видях откъде трябва да се мине ,че и отсрещните пътеки също са със снежец бия отбой за билен преход.Та решихме да продължим по подсичащата пътека в посока връх Ретезат откъдето на една премка да свием отново към езерото и оттам по вчерашния маршрут обратно до хижа Бъта.След малко на спускане попаднахме на още едно много криво място но го преодоляхме безпроблемно.Оттук насетне през деня никакви ядове само пиене на чай.
Пристигаме в хижата към 17,15 човека ни приготвил чорбица,приготвил и вечеря.Абе с две думи кеф.И пак чай.
На сутринта вместо да чакаме Бела да ни вземе с джипа,трима решаваме да вървим до долу.Като единия много нетърпелив даже не пи чай и не хапна ами още на развиделяване запраши .Останалите само хапваме,като на хижаря Йон му прави впечатление ,че двама от групата не пият чай и пита защо леко учуден или по скоро изумен от това ни кощунствено и пренебрежително отношение към святата напитка.
Планината Ретезат с две думи си струва да се види и походи из нея.Като ние видяхме една малка част от нея.Но си оставаме и нещо за следващия път.Има много вода поне до 2200м и много ама много камънак има си и клек.Цените по хижите са горе долу като нашите само спането е отчетливо по скъпо- 10 евро.
Eто снимките https://picasaweb.google.com/117806924060137759635/rOtbGL?authuser=0&feat=directlink
Завършихме прехода т.е. направихме разбора на най-подходящото място за целта прекрасна събска кръчма в Бърза паланка на невероятна рибена чорба и бяла риба е тука вече си позволих да пийна дюлева ракия и да изпия две бири.
Последната промяна е направена от Stefak на Пон Ное 19, 2012 3:00 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Ное 19, 2012 12:55 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Яко!
А как точно пътувахте до там?
Пон Ное 19, 2012 1:51 pm
Stefak
Регистриран на: 09 Мар 2011 Мнения: 282 Местожителство: Видин
Пътуването е по следния маршрут през Сърбия:
Видин-Неготин-Кладово-Железни врата-Турну Северин-Мотру-Търгу Жиу-Вулкан-Лупени-Урикани-Чели Буци и още десетки селца и паланка-общо 600 км отиване и връщане.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
- и тук загубихме повече от половин час.
