ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Гърция - Олимп - в.Митикас
Иди на страница 1, 2, 3  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Предишната тема
Следващата тема
Гърция - Олимп - в.Митикас
Автор Съобщение
dobrudjan4e



Регистриран на: 24 Авг 2007
Мнения: 365
Местожителство: София

Мнение Гърция - Олимп - в.Митикас Отговорете с цитат
Прогнозите за силни валежи наклониха везните към Гръцко. Мухата я пусна Дидо към средата на седмицата и бързо запълнихме колата. Тръгнахме от петък вечер, като преспахме в Сандански на гости на Жоро. Там имаше дегустация на вино, сумтящи таралежи... кеф.
Събота сутрин се получи трудно тръгването, но към обяд вече бяхме в подножието на Олимп. За 2 часа и 15 минути бяхме на хижата с Дидо, жените дойдоха след 50-на минути. Следобеда го изкарахме в мързелуване, а вечерта поваля за около час. Нямаше места та спахме в столовата (срещу 4.20 евро, иначе нощувката е 12 евро). Сутринта в неделя станахме в 5 и след половин час задрапахме нагоре. Малко след 8 бях на върха, гледките фантастични, кеф ти море кеф ти планина Smile. Събрахме се, поснимахме и към 9 на обратно, тогава и започна да се пълни върха с облаци. Слизането беше досадно дълго (в неделята се събра 1000м нагоре и 2000м надолу денивелация, та сега малко наболяват крачетата Smile).
И няколко съвета :
- тръгвайте рано към този връх, времето много бързо се променя и от ясно става мазало.
- носете си бира от България (на хижата е 2 евро детската кутийка).
Ей ги снимките :
http://picasaweb.google.com/dobrudjan4e/aCASBI

Довечера ще ги надписвам, че сега работа...

_________________
Който пие бира не умира!
Вто Юни 17, 2008 12:55 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
spi



Регистриран на: 15 Апр 2008
Мнения: 88

Мнение Отговорете с цитат
Да драсна и аз нещо. Може би ще е полезно.
Улеят на Митикас, който слиза на пътеката от Зонария за платото на Музите е убийствено опасен. Особено ако човек е с добре натъпкана раница. Слизането е на прибежки. Трябва да се внимава освен с това да не се подхлъзне човек /че си се утрепва като куче/ и да не предизвика някой камък да полети надолу, защото става страшно, особено ако има хора в улея. В нашия случай беше фрашкано и се изискваше голяма концентрация, да не изсипеш камънак на хората отдолу, а като се разминехме почвах да се моля тия над нас да бъдат достатъчно внимателни. И наистина. Движение в пакет е за предпочитане, за да няма непредвидени "залпове".
Exclamation
Иначе улеят на Стефани ми се стори лесен, ама като свалиш раницата, така е.

Май Павел ви е "отстрелял" на Митикас, когато ние катерихме Скорта.
Сря Юни 18, 2008 12:46 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Bistra



Регистриран на: 09 Окт 2007
Мнения: 4
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Айде и мойте снимки http://picasaweb.google.com/Biseto2/GreeceOlympMitikas
Добри съвети е дал Цецо, за любителите на кока кола - 1.6 евро детската кутийка. После се изхвърлят разделно.

поздрав,
Б.
Сря Юни 18, 2008 10:23 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение ICQ Номер
goro_levskara



Регистриран на: 04 Дек 2006
Мнения: 103
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Поздравления за разходката Smile Цецко, наистина ли не знаеше за каменопадите?
Сря Юни 18, 2008 9:02 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
dobrudjan4e



Регистриран на: 24 Авг 2007
Мнения: 365
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Ами не не знаех, нито някой друг от нашата групичка... Добре че качването го направихме супер рано та нямаше много народ и си се пазихме от самите нас само Cool .
Не мога да разбера само Дидо и Стефан защо се скатават със снимките... мисля ще има какво да се види Rolling Eyes

_________________
Който пие бира не умира!
Сря Юни 18, 2008 10:23 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
spi



Регистриран на: 15 Апр 2008
Мнения: 88

Мнение Отговорете с цитат
Ние го ударихме на религиозен туризъм. Целта ни беше да се излегнем на Профитис Илияс, до параклиса, но дъждът ни вкара бързо, бързо в каменната постройка. После пък се спуснахме през местността Анатема - мехлем за колената. Laughing









Чет Юни 19, 2008 10:35 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 4940

Мнение Отговорете с цитат
Ето и моите снимки, мързела е движеща сила както се знае и затова се забавих... Very Happy


На гости на Жоро от Сандански. Дегустацията на вина размазва зрението по много приятен начин както се вижда ... Very Happy Very Happy Very Happy Викам да му му сложим запор за излизане зад граница на човека ... Wink


Окъсняхме със ставането - в събота нямахме бърза работа. На границата ни поизнерви задръстването - бяхме забравили, че е почивен ден и ще има навалица. Нагоре тръгнахме с темпо заради жегата и влагата - бързахме да отидем на хлад на 2000 м над морето. Ето една гледка от хижата, Refuge A, към селцето Литохоро и Бяло море долу:


Бистра се радва на младите магаренца ... Very Happy


Хижата - А - задните помещения...


Тръгнахме половин час преди изгрев слънце, това са стръмните склонове на местността Сонария и иглите при връх Митикас, снимано е малко след излизането от горския пояс.


Гледка към морето


Връх Свети Антони (Агиос Антониос) и обширната заравненост вляво от пътеката


Отново гледка в същата посока, близо до Скала сме


Гледка към склона в посока Митикас. Тъкмо сме слезли от Скала на пътеката за върха...


Отново Митикас, лек зум:


Местността Зонария - пряката пътека между платото на музите и хижа А. Вляво е Митикас, вижда се група, тръгнала от заслон С към върха:


Същата посока, леко вдясно. Вижда се платото на музите и заслон С


Посока изгрева на слънцето, Литохоро и Бяло море


Връх Митикас от ръба на циркуса Мегала Казаниа


Отново връх Митикас, вижда се човек, който пъпли 4х4 нагоре по стандартната пътека ...


Вече сме на Митикас. Върхът насреща е Сколио, от другата страна на якия циркус Мегала Казаниа. Оттам се открива една класическа гледка към Стефани и Митикас. От мързел я пропуснахме, другия път ще идем и там живот и здраве ...


Въпросният циркус Мегала Казаниа


Митикас за кой ли път:


Бистра и Ирина - изоставените жени - се катерят безгрижно по камънака Smile


Гледка от Митикас към Скала, вижда се по-голямата част от стандартната пътека към върха


В 08:10 сме на върха, там - калабалък Smile


Платото на музите и заслон С


Поглед към морето и долината, през която върви пътеката за хижа А


Отново платото на музите, вляво стърчи върхът Пророк Илия (Профитас Илиас)


На слизане от Митикас към улея до пътеката през Зонария, Стефчо е писал за него:


Един от ирландската група, морето е на 3000 метра под нас, насреща Smile


Много ме впечатли тая гледка, страхотна кадифена зеленина, която се губи в маранята на изгрева:


Същата група, насреща връх Стефани


Бяло море от високо:


Любим текст:


Ние сме скромни Smile


Снимки на върха:




Връх Стефани от Митикас:


И последно - цветната дъга, която улових на слизане:


Това е, по-здрави Very Happy
Пет Юни 20, 2008 12:49 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1475
Местожителство: София

Мнение На гости на Зевс Отговорете с цитат
Малко по малко навлизам в този интересен и добронамерен форум. Откривам, че Олимп е една утвърдена дестинация. Надявам се моята лепта да бъда полезна на следващите, които ще се запътят натам - сега е най-доброто време. Извинявам се, ако на някого се види прекалено дълго, но и пътешествието си беше дълго, три дена и три нощи.

Преамбюл. В средата на юли 2007 заминах на конференция във Волос. Като погледнах на картата - пътят тъкмо покрай Олимп минава. Дойде моментът! - рекох си. Събрах информация от Интернет, като и аз започнах със сайта на Емил Алексов. Не го познавах. Кога гледам на снимката - жена му, която ми е съседка! Отидох им веднага на гости, разказаха ми хората обективно кое как е, защото доста се бях наплашил от някои впечатления. Всъщност исках да разбера едно: Мùтuкас туристически обект ли е или алпинистки. Моят критерий е ясен: ако може с крака (и донякъде с ръце) - там съм. Ако трябва да се виси на въже - няма ме. Окуражиха ме и аз стегнах самара: спален чувал, туристически обувки, дебел пуловер... Конференцията свърши и тук започва разказът по същество.

От морето до селото. Моят път тръгва оттук, от прозореца на влака. В дъното се вижда едно М - заветният връх. А тирът е на магистралата, която драстично ще се намеси в разказа ми след малко:



С точност до стотина метра изкачването удобно се дели на три етапа: на 1000 е последният паркинг (Приòния), на 2000 е хижата (Спилеос Агапитос, Refuge A), на 3000 е върхът. Уточнения и подробности - колкото щете в Интернет. Всички пътеписи обаче, които прочетох, разказват за изкачването от паркинга нагоре. Аз поради липса на кола съм сред малцината, които са изкачили Митикас от кота 0, т. е. от морето. А това крие своето очарование, за което сега ще научите.

Всички пишат за селцето Литòхоро, което е нещо като Говедарци за Мальовица. Затова и аз взех влак, който да спира на тази гара. Убеден бях, че там ще ме чака автобус до селото. Нищо подобно: на гарата слязох само аз и тук започна кошмарът! Самата гара е със заковани врати и прозорци и няма дори разписание. Започвам да търся подлез или назлез, по който да изляза, защото отвъд железопътната линия е телената ограда на магистралата. Просто е невъзможно да я прескоча със самара. Никакъв излаз обаче няма. Гарата е направена да се ходи до нея с кола, а детелината за селото я виждам на 5-6 километра от мен. Може да е било и мираж. Зад гарата, близо до морето виждам друго шосе. Прекосявам двеста метра отвратителни трънаци и започвам да махам на колите. Кой ще ти спре?! Отказвам се и отново се връщам на гарата. Започвам да правя "пандюли" успоредно на магистралата: петдесет метра наляво, сто метра надясно, после още по-наляво...

Накрая откривам изсъхналото русло на река, която минава под шосето. Минавам с лазене от другата страна и тук, в началото на вилната зона, започва нов кошмар: вилите са застроени плътно една до друга и никъде няма улица. А самото село се вижда на няколко километра. Часът минава осем, но понеже няма грък, който да се е събудил толкова рано, няма и кого да питам. Отново "пандюли", докато на километър намирам улица за нагоре. А това "нагоре" хич не е малко - жегата вече е непоносима, асфалт и никаква сянка! Описвам всички тия премеждия, за да знаят идните поколения, че Литохоро, изходният пункт за кола, в никой случай не е изходен пункт за пеши туристи. Трябвало е да сляза на гарата на големия град Касториà и оттам с автобус, който е на двадесетина минути - до Литохоро. Ама тая малка подробност я научих чак като се върнах от Олимп.

От селото до паркинга. Това е частта от пътя, която туристите с коли прескачат. И пропускат половината прелест на Олимп. Става дума за едно фантастично ждрело с отвесни скали, обрасли с дафинови дървета, чимшири и южни сортове дъб. Понякога се вижда върхът, понякога - морето:



Цялата пътека е в сянка и е великолепно "култивирана":



А отдолу е бурен поток с най-чистата водя, която може да се види! Усещането за чистота се създава от ярко сините вирове - у нас няма такива цветове, вероятно поради разликата в небето. Каквито сте фотографи - само сте за там! Аз с моята играчка успях да заснема това:



Реката се пресича десетина пъти по ей такива романтични мостове:



С реката бе свързан следващият ми кошмар, чисто топографски: къде съм? На картата, която разпечатах, пътеката вървеше плътно по левия бряг на реката. А аз я пресякох още в началото и сума време вървях по десния й бряг. Изведнъж отново пресичам реката! Два пъти минавам на левия й бряг - това дори във фантастиката го няма. А хора почти не се срещат - по целия път да съм срещнал двама-трима. Очевидно всички използват коли. Та, питам един грък, какво става. А, отговаря ми той, тук подобни въпроси са неуместни. Тук властват боговете и на слизане може изобщо да я няма реката. Примирих се с божествената воля, смачках картата и вече въобще не се интересувах къде съм. Чак на слизане, когато внимателно следях кога съм отляво и кога - отдясно, разбрах каква е работата. Реките били две, съвсем еднакви и пълноводни, но на картата бе дадена само едната!

Чисто аритметически изкачването по ждрелото е откъм 300 метра - височината на селото - докъм 1100 - височината на паркинга. Това обаче е илюзия, понеже на няколко пъти се прехвърлят дерета от по няколкостотин метра, та сумарно излиза доста. Но, пак повтарям, пътят е сред гъста гора, а при всяко пресичане на реката можете да се къпете в ледената вода. Удоволствието е подобно на сауна. Някъде по средата на пътя се минава покрай пещерата, в която е живял св. Дионисий:



Вътре в пещерата от самата скала извира силен поток. Отсреща през реката има манастир, който е бил разрушен от немците и сега се реставрира. Тия с колите минават покрай него. Накрая се стига до паркинга, където всъщност свършва ждрелото, защото реката извира с красиви водопади на стотина метра над него. На паркинга е и последната вода - нагоре до върха няма (това за тия, дето си носят шише с вода). Тук вече наближи нощта и аз се сврях в чувала близо до реката.

От паркинга до хижата. Това е вторият етап с денивелация около 1000 метра. Значително по-стръмен, накрая става като под Мусала - видяхте серпентините по снимките. Гората е доста по-рядка, но за сметка на това пък е по-хладно заради височината. Наоколо са гигантски мури, изкривени и разклонени от гръмотевици и лавини. Отвреме навреме държа под око целта (суперизтъркан сюжет, ама не може без него):



На хижата има всичко за ядене и пиене. Препоръчвам ви супа с "гръцка" салата и кутия ледена сода. За тая височина хич не ми се видя скъпо - на хижа Мальовица ще ви одерат повече. Тук цялото снабдяване, както разбрахте, се осигурява с коне. Водата се събира в огромни резервоари от снеговете и е достатъчна, за да се поддържа идеална чистота в тоалетните. Който не знае, хазяйката е немкиня и това обяснява всичко. Наистина в 22 се гаси токът и животът замира. Който иска, може да спи навън, като плаща половин цена. Аз обаче съм непоправим индивидуалист, хижарският колективизъм ме потриса - най-вече заради хъркането - и с една огромна ябълка, която си купих за следващия ден, поех нагоре. Понеже не знаех какво ме чака и по тази причина очаквах най-лошото - например 6-часово изкачване по скали, гледах да се кача възможно по-високо. Стигнах някъде на 2400 и там горският пояс свърши. Оставих си багажа на последното място, където можеше да се спи върху смрики, а не върху камъни, и поех на пробно изкачване - да видя какво е. Стигнах до каменистото било на около 2600 и се успокоих - нататък беше съвсем полегато изкачване. На следващия ден разбрах, че не е баш така, де, но засега не си личеше.

От бивака до върха. На сутринта станах преди изгрев слънце, защото бях наплашен, че по пътя към върха става стълпотворение. Тръгнах нагоре, когато долу в ниското се чуха първите ранобудни туристи. По пътя се разминахме с тези любопитни същества, които стояха съвсем близо до мен и очакваха да им дам нещо за ядене:



После научих в хижата, че имат проблем с дивите кози. Те толкова са свикнали с туристите, че зимата слизат към селото. А там ги причакват бракониерите.

Каменистата пътека продължава съвсем безпроблемно до върха, който се нарича Скàла. От него до Митикас са няколкостотин метра, но те са баш зорът. Скалàта по целия път е нацепена като стълба, откъдето идва името на върха. Затова няма проблем човек да си намира "стъпалца" и да пъпли нагоре. Проблемът е, че всичко е много еднакво и лесно може да се загуби посоката. Затова твърде нагъсто по челните стени на стъпалата са боядисани големи червени точки, които определят маршрута с точност до сантиметър. Има и халки, на които може да се закачи въже, но май рядко някой ги използва:



Ръцете все още не влизат в употреба - спокойно се върви, макар и внимателно. Надолу е доста стръмен склон, но едва ли може човек да се убие по него. Доста ще се ожули, може и да се натроши, но ще остане жив. Във всеки случай според хижарката не се знае за загинал турист. Това го казвам за успокоение.

Големият майтап със "стъпалата" е на слизане. Защото тогава червените точки не са ви пред очите, а са под краката ви. И вие трябва непрекъснато да се навеждате над пропастта и надупени да надничате под обувките си - една поза, която на такъв терен е твърде вълнуваща. Истинското преживяване е малко преди главния щурм нагоре, когато от лявата ви страна се отваря ей тая паст, готова да ви погълне:



Ако някой има страх от височини, по-добре да гледа в обратната посока. И фактически само на един участък от двадесетина метра (хоризонтални), когато трябва да се заобиколи един съвсем вертикален ръб, влизат в действие ноктите на ръцете. За съжаление преди него ми се свърши фотото, та дори не се снимах на върха. Затова използвам снимката на Добруджанчето:



При прехвърлянето на ръба имате един-единствен вариант за пълзене. Представете си какво става, когато от двете му страни са две групи от по двадесет човека! Те не се виждат една друга и трябва да си подвикват кой да мине. Докато не сложат светофар, така ще е.

На върха. Както знаем, Митикас (2917,5) е по височина между Мусала (2925,4) и Вихрен (2914). Любопитно е да се отбележи, че в книгата на Павел Делирадев за Витоша, издадена през 1926 г., за най-висок връх на Балканите се посочва Св. Никола (!) на Олимп - 2985 м, следван от Мусала - 2931 м. Височините очевидно не са били измерени точно по онова време, но мисля, че "издигането" на Митикас над Мусала има политически характер: просто тогава Гърция е била по-популярна държава. Показателно е също, че Митикас е бил изкачен за първи път едва през 1913 г., което се обяснява с пълната липса на интерес у гърците към планините. Патриотично настроени българи подозират, че патриотично настроени гърци трупат камъни на върха, за да му добавят липсващите 8 метра, та да стане пръв на Балканите. Който отиде на върха обаче, ще се убеди, че това е невъзможно. На самия връх е много важно да ви проработи късметът. Защото за броени минути може да ви запердаши дъжд и дори сняг. А намокрят ли се "стълбите", става наистина лошо. Редки са дните, когато върхът не е забулен в облаци. Затова ясните снимки на скалите са рядкост. Макар че този изглед към Митикас е съвсем банален, ще го покажа, понеже е мой. А и да се убедите колко благосклонен бе към мен Зевс:



От върха към селото. Понеже беше неразумно да разчитам на някакви вечерни влакове, които да ме изсипят посред нощ в Солун, поех надолу яваш-яваш. С къпане във всеки вир. Някъде под манастира преспах. Вече съвсем в края на пътя открих една пътечка надолу, която ме отведе до много красиво място: нещо подобно на Дяволското гърло, където реката потъва във въртоп. На това място е изградено водохващане, до което има специална пътека, но от другата страна на реката. Ако тръгвате от селото, има опасност да тръгнете по нея, а точно на бента има предпазни мрежи и няма как да минете оттатък. Затова внимавайте за пътеката към Митикас!

Пристигам сутринта в селото и като европеец се насочвам към информацията. Тогава започва поредният ми кошмар (но не последният). Наивно питам за разписанието на влаковете. Момичето ми отговаря, че селото изобщо няма гара! Аз й обяснявам в почуда, че съм слязъл на тази гара, тя ме гледа в почуда... Викам си, май ще излезе прав онзи грък - ако не реката, може пък гарата да е изчезнала! Моля момичето да звънне някъде и да пита. Тя ми дава листче с телефон, на който да се обадя. Казвам, че нямам монети. Тя ми подава второ листче с адрес, на койта да си купя фонокарта. Ще хукна със самара по адресите, как ли пък не! Благодаря учтиво за помощта и се отбивам отсреща, където е автостанцията. Питам за влака. Човекът резонно ми отговаря, че той знае за автобусите. Накрая ми каза нещо, което усетих, че означава: "Абе, човек, къде ще ходиш още пет километра до гарата, дето никой не знае кога ще спре влак. Купи си билет за 8 евро и след петнадесет минути тръгвай за Солун!" Нека се знае и тази особеност на транспорта.

Накрая последния транспортен кошмар, също за поука на идните поколения. На Солунската гара си заверявам билета за София. Чиновникът ми казва часа и коловоза. И точно в посочения час от посочения коловоз влакът тръгва. Аз съм се настанил удобно и вече спя. След около час пристига кондукторът и почва да се звери в билета. "Булгар, булгар - обяснявам аз. - София!" Тогава той ми обяснява, че влакът не е за София, а за Каламбака, т. е. за Метеора. За някои това е чудесна възможност да видят и манастирите, но за мен не е. Слизам на първата гара и попадам на железничар, който говори перфектен български! Не очаквах, че езикът ни се е запазил така добре след толкова години. С първия влак - хайде обратно. Слава Богу, имаше нощен влак за София. Пообиколих нощния Солун - имам пред вид крайбрежния булевард "Александър Македонски" и площад "Аристотел", където са плътно кафене до кафене. На теферич. Та накратко, не съжалявам за паузата в пътуването, но нека съобщя причината за заблудата ми. Вероятно не съм разбрал номера на коловоза - бил е съседният. Съвпадението в часовете на отпътуване е било твърде коварно. Проблемът обаче е другаде и това трябва да се знае: "падащите" надписи на пероните не работеха, а на гръцките влакове няма табели с надписи като на нашите. Затова трябва много да внимавате на какъв влак се качвате. На добър час!


Последната промяна е направена от Сотиров на Сря Авг 06, 2008 2:45 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
Сря Авг 06, 2008 1:57 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Kat



Регистриран на: 08 Юли 2007
Мнения: 872

Мнение Отговорете с цитат
Господин Сотиров, тая снимка е екстра. Croc
ще покажете ли някоя снимка от нощен Солун?
Сря Авг 06, 2008 2:07 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение ICQ Номер
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2510
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
Много интересен пътепис г-н Сотиров!

Между другото в "Алманах Македония" от 1931 г. като най-висок връх на Балканите е даден Св. Илия 2985 м в Олимп следван от Мусала. Интересно откъде са тия информации на хората съставители на алманаха и на Делирадев!? Think

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Сря Авг 06, 2008 2:23 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1475
Местожителство: София

Мнение Митикас - Солун Отговорете с цитат
Благодаря! Снимката дължа на Зевс. А от Солун нямам снимки - нали се свършиха. Пък и с тоя апарат нищо нямаше да излезе в тъмното.
Сря Авг 06, 2008 2:29 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1475
Местожителство: София

Мнение Връх "Св. Илия" Отговорете с цитат
Speedy написа:
... в "Алманах Македония" от 1931 г. като най-висок връх на Балканите е даден Св. Илия 2985 м в Олимп...

Това сведение обяснява какво е имал пред вид Павел Делирадев - явно е сбъркал светията. Тази грешка не е толкова голяма за тогава, защото доскоро се е смятало, че най-високият връх е именно "Св. Илия" , а той е само 2803. Най-вероятно височините са взети от тогавашните енциклопедии. В моя Petit Larousse от 1935 г. например дават за Олимп 2885 м, което май е печатна грешка (вместо 2995), но на картата на Гърция пак там пише 2972. Почти толкова (2973) го дават и в една голяма руска енциклопедия от 1903. В енциклопедията обаче Мусала е посочен прилично точно - 2924. Бъркотията продължава до ден днешен, макар вече с разлика от метър-два. В Уикипедията пише за Митикас 2919, а на гръцката топографска карта пише 2918. Иди ги разбери боговете!
Сря Авг 06, 2008 3:19 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2510
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
Мдам. Странни работи с тия гръцки върхове. Аз знам, че сега официалното число е 2917,6 м за Митикас. Ма то знае ли човек. Сменят се нещата с времето. Rolling Eyes

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Сря Авг 06, 2008 4:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Aleks_Sofia



Регистриран на: 01 Юли 2014
Мнения: 1

Мнение Отговорете с цитат
Здравейте. А каква екипировка е необходима за изкачването? И дали е подходящ за човек, който никога не се е катерил?Smile
Вто Юли 01, 2014 3:19 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mediator37



Регистриран на: 14 Сеп 2010
Мнения: 198
Местожителство: Русе

Мнение Отговорете с цитат
Да добавя един животрептящ въпрос за мен. От паркинга на Приония до Хижа А и от Хижа А в посока Митикас има ли откъде човек да си напълни вода или маршрутът е напълно безводен. В смисъл някакви поточета около и през пътеката минават ли?
Като тръгваме от хижата нагоре, обаждаме ли се на някой, че си оставяме тежките раници, къде ги оставяме, или кой където свари ? Скарани сме с чуждите езици и трудно ще се обясним с гръцките хижари.
Сря Юли 02, 2014 9:54 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2, 3  Следваща
Страница 1 от 3

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov