Опиши моля те, как минахте него ден, отиване и връщане.
Ами жако,че не мога да чертая със стрелки по картата като някой тука....
Отиването беше през Полежан,Ушиците и до Голяма Стража-слязохме по улея вдясно преди върха-
http://www.kade.si/#map=19/2615521.72/5121705.26/0 Жоро намери път през едни скаляци,мен ме достраша,слязохме още 50-на м. и от една цепка съвсем безпроблемно се излиза на тревистия склон, по който се качва върха-на края има малко скали и камънаци,но се минават без кахъри....
Слизането го направихме по въпросния тревист и стръмен ръб,преминаващ в склон надолу-целта беше да се спуснем в долината на р.Десилица-както и сторихме http://www.kade.si/#map=18/2616493/5122069.31/0 ,за да прехванем пътеката за х.Безбог
Пон Авг 27, 2018 9:29 pm
amorpheus
Регистриран на: 11 Сеп 2007 Мнения: 163 Местожителство: София
Спомням си как съм слизал по същия ръб от снимката на Дидо преди години без никакви проблеми.
И как слизайки от Голямата Стража за втори път, вече спокоен и уверен, по неустановени причини зацепих почти пряко надолу към Плешето езеро и за малко да си оставя кокалите на иначе супер красивото място.
От тогава колкото пъти съм ходил на голямата стража слизам по билото по посока към малката и обратно по пътя на идване (обикновено слизане към Дисилишко ез.).
Вто Авг 28, 2018 1:29 am
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 616
Камъкът не е паднал сам, а е бутнат от човек от групата, до колкото разбрах. Когато нещата се покриват, слуховете тръгват... Ако хората се движат правилно, няма нужда от ползването на каска за този вид туризъм. Иначе защо да не сме с каски на подсичането на Кутело и Баюви дупки, там ако падне камък отгоре...
Вто Авг 28, 2018 7:50 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Инцидент край Скакавица
Сообщението
Не става ясно къде точно е паднала жената. От снимката (след кликване) не разбирам каква е тази стена отгоре.
https://news.plovdiv24.bg/824259.html Бог да го прости!
Както обикновено информацията подадена в мрежата е доволно изкривена. Днес говорих с участник във въпросното трагично събитие. Пет часа хора от групата са чакали да пристигне екип на ПСС, премръзнали са като кучета на зверският вятър и, когато е взело да се притъмня са решили да тръгват надолу. Скоро след това са срещнали екипа от ПСС и са се върнали заедно с тях за оказване на помощ при транспортирането.
Нед Окт 28, 2018 6:43 pm
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 616
Аз все недоволствам, че липсва информация за инцидентите в планината, но след този репортаж на Нова се чудя, дали е по-добре да няма информация, отколкото да е такава...
От къде ли черпят информация и вдъхновение журналистите? Тялото било "открито", терена "се оказал" изключително труден, "моралния казус"...
Струва ми се, че при двата възможни варианта е по-добре да няма такава.
Нед Окт 28, 2018 9:03 pm
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 616
Трябва да има - точна, адекватна и трезва информация, обобщена и написана от специалист. Кратък анализ с изводи и препоръки към туристите.
А не разкази в стил "лична драма", от които трудно разбираш какво е станало, но за сметка на това не липсват пикантни подробности, най-често изопачени и преувеличени.
Нед Окт 28, 2018 9:57 pm
Станислав
Регистриран на: 08 Юни 2010 Мнения: 172
mom4i написа:
Трябва да има - точна, адекватна и трезва информация, обобщена и написана от специалист. Кратък анализ с изводи и препоръки към туристите.
Абсолютно съм съгласен, при това тази информация трябва да идва от ПСС и то колкото е възможно по-скоро след инцидента. Това е единствения начин да се пресекат спекулациите. Въпреки че, хората търсят пикантерийки, а медиите се чувстват длъжни да им ги предоставят.
"Близки на загиналия миналата седмица турист в Рила
се свързаха с "24 часа", за да уточнят важни детайли около трагичния
случай, при който загубиха своя приятел и роднина 54-годишния Радослав.
Те изпратиха подробен разказ от сестрата на починалия, която също е била
с него в пагубния ден.Публикуваме го изцяло без редакторска намеса
През изминалата седмица в медиите беше съобщено за 54-годишен мъж, починал в
Рила и „изоставен“ според някои публикации от „доскорошните си
приятели“. Във форумите се появиха упреци и коментари за неподготвените
туристи, които тръгват по джапанки и дънки в планината.
Заради тях се налага да изляза от траурното си усамотение по
внезапната смърт на брат ми Радо, починал на 27.10.2018 в 13:35 на в.
Дамга, района на Рилските езера и да разкажа това, на което станах
свидетел в последните мигове от живота му. Денят беше прекрасен -
тръгнахме група от 9 туристи от ЦПШ - Мальовица. Бяхме приятели, които
заедно през изминалото лято преминахме по билото на Стара планина от
връх Ком до нос Емине. Всички бяхме в добра форма и чудесно настроение,
заради ясния ден и слънчевото време. С напредването по маршрута излезе
вятър, а по-късно разбрах, че поривите му тогава са достигали 80 км/ч.
Вървяхме стегнато и щяхме да сме слезли преди смрачаване. Достигнахме в.
Мальовица, оттам тръгнахме към Додов връх, обядвахме и продължихме по
маршрута. Снимахме се на плочата на Никола Додов и отново поехме над
красивите Урдини езера, след което почна полегато качване на в. Дамга.
Около 13:30, точно 2-3 пилона преди самия връх брат ми, както вървеше на
10 метра пред мен падна с лице към тревата и почина намясто. Не
спирахме да му викаме „Радо, дишай!“. Водачът успя да се свърже първо с
дежурния екип на ПСС, а после и с телефон 112. Свързаха ни с лекар и
след уточняващи въпроси започнахме да правим масаж на сърцето и
изкуствено дишане. Това продължи около 40 минути. Мисля, че приятелите
ни не спираха само, заради мен. За тях е било ясно, че няма пулс от
самото начало. Не можехме да повярваме, защото той беше здрав, без
никакви оплаквания. След като приехме, че опитите ни да върнем Радо към
живота са безуспешни, зачакахме обаждане от ПСС с инструкции какво да
предприемем. Местността беше открита, почти нямаше обхват на мобилните
оператори, а силният вятър допринасяше за лошата връзка. Около час
след смъртта, около 14:40 от ПСС съобщиха, че екип от отряд „Дупница“
тръгват към мястото и поиска отново точни координати, както и информация
за числеността на групата. Спасителят ни посъветва жените да слязат и
помоли поне част от мъжете да останат, за да помогнат с пренасянето на
тялото. По думите му екипът спасители щеше до 3 часа да е на мястото. Аз
казах, че ще остана, но мъжете настояха да тръгна заедно с жените.
Слизайки надолу се свързахме няколко пъти с нашите приятели и на въпроса
„Дойдоха ли ПСС?“ отговорът беше „Още не“. Притеснихме се – повече от 4
часа след даването на сигнала и уверение, че ПСС идват към върха нямаше
никой. Едното момче от групата ми беше дал неговите ръкавици, нямаха
достатъчно храна горе, а и духаше все по-силен вятър. Като се движиш, е
добре, защото бяхме добре екипирани, но като спреш е лошо – започваш да
замръзваш. А и денят преваляше, слънцето залязваше и във високата
планина става истинска зима.</p><p>Научихме, че единият човек от нашата
група е започнал да измръзва и се е чувствал зле. Затова се е наложило
да се движат и да слязат по-ниско. Друг имал херния и не можел да
помогне в свалянето на тялото. Обсъждали дали част от групата да не се
придвижи към хижа „Рилски езера“. В района на езеро „Сълзата“, към
18:15ч. , т.е. 4:30 след трагедията, забелязали екипа на ПСС. Мястото е
отдалечено на 15-20 минути от лобното място. Спасителите продължили към
върха, а мъжете от нашата група останали, за да обсъдат как да постъпят
двамата, които не могат да помагат. Накрая решили всички да се върнат.
Така последвали планинските спасители. Когато наближили, чули телефонен
разговор на един от тях и думите „Те са го изоставили“. Това съобщение
завладя медийното пространство още същата вечер, а форумите се изпълниха
с обвинения. Приятелите ни съдействаха на спасителите през цялото време
и наравно с тях са участвали в пренасянето на тленните останки. Истината
е, че в планината трябва да се вземат гъвкави и бързи решения, защото
времето е динамично – трябва да се съобразява вятър, температура, светла
част, проходимост. Водачът трябва да мисли в този момент за живота на
живите – затова изпрати жените надолу, затова и след 4:30 чакане са
поели с мъжете към „Сълзата“. Не бива чрез смъртта на брат ми,
някои да си правят пиар и да се изкарват героите на деня за сметка на
други, които са „изоставили“ един обичан от всички нас човек. Аз бях там
и видях, че всички постъпиха геройски – и водачът, момчето, което
правеше сърдечен масаж, и останалите мъже, които чакаха ПСС 4:30ч. на
ветровития връх. Радо и аз сме щастливи, че познаваме хората, с
които тази година направихме Ком – Емине и поставихме рекорд за
най-дъждовно минаване по маршрута. Това ни сплоти и сближи – ще останем
приятели за цял живот. Чиста ми е съвестта, че не съм изоставила брат
ми, както съм сигурна, че останалите край тялото му са направили това,
което е трябвало. В планината трябва да се мисли за всичко и най-вече
хората да се приберат живи и здрави. Мисля, че всички си свършиха
работата и помогнаха според възможностите си. Благодаря за усилията на
приятелите ни, доброволците от ПСС и лекарите. Единствено бих призовала
за повече човечност в подобни случаи и повече уважение към мъката."
24 часа
Зов за помощ от ТД Берковица, Красимир Статков -председател
Скъпи любители на Планината, обръщаме се към всички с Молба за помощ. Торнадо вдигна покрива на хижа Ком-нова. Пораженията по покрива на хижата са в последствие от силния порив на вятъра. Молим за помощ, било то финансова или работна ръка, за да покрием хижата!
Всеки, който има възможност и иска да помогне нека се свърже с нас 0888 23 24 23 -Красимир Статков
Благодарим Ви !!!
Номер на банкова сметка на ТД Берковица
BG65UBBS72221010056210 -ОББ
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети