Инциденти и нещастни случаи в българските планини

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/spasitelna-akciia-v-pirin-myzh-padna-ot-ryba-na-koncheto-v-pirin-2134829

	KKsNick написа:
	https://dariknews.bg/novini/bylgariia/spasitelna-akciia-v-pirin-myzh-padna-ot-ryba-na-koncheto-v-pirin-2134829

Доколкото видях това е водач който е паднал и е бил с клиент. Стъпил е на козирка. Толкова ли е трудно в този район да се видят тези козирки, особено водач, времето си беше хубаво и ясно.

Не стана ясно от коя страна е паднал - дали има повече инфо?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

До колкото знам, не е бил с клиент, а с приятел. Ще е хубаво обаче това да бъде потвърдено. Спасителите са написали така, защото момчето горе е им е казало, че е планински водач, с идеята да ги успокои, че ситуацията е под контрол...

Паднал е на север, от ръба между Бански Суходол и началото на въжето. Дето се вика - ГОЛЯМ късмет е имал. Ходили са да видат ръба и са се връщали към заслона. Грешка, от тези, дето както се казва, правиш ги веднъж в живота, за повече не остава време... Ще пали свещичка дълго време на 1 декември.

Били са адекватно екипирани, не са били вързани, което за приятелска разходка е приемливо, особено за България. Хубаво е човека нещо да разкаже, дето се вика от първа ръка, ще е от полза. Човека все пак води от 5-6 години за известен туроператор, предлагащ планински туризъм.

Преди две години и аз бях в това полрожение. Само дето не беше от Кончето, а скала в гората и се задържах, а не паднах. Не беше козирка, една мини дъска, която се хлъзна и ме изненада. На място, на което съм бил няколко десетки пъти през зимата, и то като част от обучение на водачи. Случва се, повече внимание трябва...

Това за вниманието е нещо което не винаги може да си на 100 процента. Аз се имам може би за супер внимателен и пипкав човек. Но ми се е случвало да падам, точно когато уж съм много стабилен, обаче да се разсея за да помогна на друг човек.

Това е ок, но за конкретния случай става въпрос за козирка по дадената информация. Просто е интересно да се знае детайла какъв е за да може да се анализира от всички и да се извадят поуките, което пък е важно и за останалите хора които са по планините.

Сега да ви разкажа и на мен какво ми се случи вчера.
Понеже имам обичая да се правя на много голям разбирач, кога стане нещо и винаги съм склонен да търся причините за някой сакатлък предимно в поведението на потърпевшия, вчера получих нагледен урок колко жалък и безпомощен е, или може да бъде, човек.
Мястото - пътеката от казармите над Бояна към гьола, наречен гръмко "Боянско езеро". На средата на равния участък, който започва от отделянето от далекопровода и достигащ езерото, синът ми изостана десетина крачки. Обръщам се назад да го каня да тръгне и в този момент се чува пукот и едно от дървената падна точно на пътеката между нас. Както и да е, дървета падат и ще падат, не е новост под слънцето. Странното беше бързината, с която се случи. Дървото падна буквално както падат взривяваните сгради - изпука веднъж и при падането се разцепи във въздуха на няколко парчета по метър и нещо, като всички като картеч паднаха на едно място - участъка където траекторията на падането се засича с пътеката. Според мен, ако не бях на два метра встрани, а точно отдолу, си мисля, че може би щях да имам време за реакция, но във всички случаи ставаше въпрос за секунда, или част от нея. Ако съм обаче тежко натоварен с раница, и съответно уморен от това, или пък е някой по слабоподвижен възрастен, не знам дали щеше да е възможно толкова бързо да се подскочи встрани, и, видно от тежестта на падналата маса, предполагам, че всичко щеше да свърши бързо и безвъзвратно. С децата не ми се и мисли какво би се случило, ако са в периметъра на падането.
Та след като в гората или в парка дебнат такива работи, какво остава за високите скалисти или заледени участъци. Явно ако не ни се случват такива неща, дори не си и помисляме как често може да се окаже, че една секунда или част от нея, ни дели от преждевременното явяване пред лицето на всевишния.

Снимката е на Делчо от същия ден. Излиза,че той е паднал ей там отзад надясно към циркуса Бански Суходол, щом е отчупил козирка? Там е почти отвесно десетки метри, а човекът е само с наранен глезен. Голям късметлия!!!

Да, там някъде горе, може би тази, най-голямата да се е счупила. Не е станало случайно, той се е приближил към ръба, привлечен от козирката, която го е изненадала. Подли същества са козирките, винаги трябва да им даваш по някой метър аванс в повече, няма го там строителния инженер, дето ще я обследва и ще начертае безопасната линия...

Може би една допълнителна причина за подобна злополука е обстоятелството, че зимата дори не е официално започнала, снегът е относително малко и с късно-есенни особености. А както се вижда, козирките са си там и са достатъчно коварни. Понякога си мисля, че есенно-зимния и зимно-пролетния преходен период в нашите високи планини могат да бъдат сериозни предизвикателства, съпоставими или дори надхвърлящи в някои отношения тези на същинската зима...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Ведрине, няма какво да си го мислиш, точно така е. Преходните сезони обикновено се подценяват, и понеже траят сравнително кратко - туристите не са адаптират към тях... Като се направи някога една статистика на инцидентите - късна есен/ранна зима и късна пролет/рано лято, сигурно ще държат първенство.

Коварни са козирките. Не знам дали е в сила и спазват ли го, старото правило за ходене по била без осигуровка / въже, което го преподаваха и във ВИФ / сега НАСА, но не тая в Кейп Канаверал / : по билните ръбове с козирки, винаги да се ходи по траекторията описана от откритите камъни под билото - ако ще да са и 30 метра под видимото било. В смисъл - виждаш 3-5-6 открити камъка/скали на участък от 100-150 метра, съединяваш ги мислено в една линия и ходиш по нея, даже и 2-3-10 метра вътре в нея ако те съмнява че между камъните е празно.
Гледкане - само на скални участъци , издухани до голо от вятъра. То и една девойка загина около Синаница скоро.

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Ангел, изглежда просто и логично това. Въпроса е защо това не се прави и защо се получават тези инциденти? На мен ми беше интересно специално за козирките и то на това място, защото да отидеш там е трябвало да е по собствен избор. Мисълта ми че едва ли е подхлъзване обикновено ?

Интересно, като няма голи участъци, какво правим? В НСА какво ли казват за този случай Smile

Трябва внимание, четене, мисъл и опит, който се натрупва постепенно. И понеже няма 100% сигурност, за такива ръбове се препоръчва движение в свръзка. Особено при тези условия в началото на сезона, когато няма основа...

А защо ходим ли? Защото имаме нужда Smile

Някои дори си плащат... Но не всеки може да го разбере 😉

mom4i написа:

Интересно, като няма голи участъци, какво правим? В НСА какво ли казват за този случай Smile

Трябва внимание, четене, мисъл и опит, който се натрупва постепенно. И понеже няма 100% сигурност, за такива ръбове се препоръчва движение в свръзка. Особено при тези условия в началото на сезона, когато няма основа...

А защо ходим ли? Защото имаме нужда Smile

Някои дори си плащат... Но не всеки може да го разбере 😉

Добре, но при движение в свръзка няма ли и двамата да паднат с козирката, защото в този случай ще вървят един след друг и хем ще тежат повече. Или разтоянието между двамата в този случай се пуска да е доста по голямо ?

А това което той написа предполагам е да се начертае мислини линии с участъците при които се виждат някакви камъни. Аз затова и питах дали винаги може да се види точно кое къде е, особено при непознати участъци.

	kaloyanv написа:
	Добре, но при движение в свръзка няма ли и двамата да паднат с козирката, защото в този случай ще вървят един след друг и хем ще тежат повече. Или разтоянието между двамата в този случай се пуска да е доста по голямо ?

Техниката, която трябва да се прилага в този случай, се нарича "кантар" и е доста страшно упражнение за този, който трябва да падне втори. Ако първия падне към Влахина река, вторият, ще-не ще, трябва да скочи в посока Банско... После двамцата трябва с жумар или самозатяжка, заедно да стигнат до ръба от двете му страни, и пак да му мислят за по-нататък....