Регистриран на: 17 Юни 2012 Мнения: 685 Местожителство: Димитровград
Смъртта е стар и верен приятел, никого няма да подмине, никой няма да забрави.
Хубав човек беше. Дал Бог добро. Път безкрай ..
_________________ И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...
Все пак някой по опитен може ли да обобщи и горе долу да каже в този район може ли да се минава през зимата безопасно с въжета и осигуровка и въобще какъв е варианта за зимен маршрут от хижата за Ботев ? Също така допуснати ли са някакви грешки, освен голямата липса на късмет?
Пон Яну 07, 2019 5:51 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3039
kaloyanv написа:
...може ли да се минава през зимата безопасно с въжета и осигуровка и въобще какъв е варианта за зимен маршрут от хижата за Ботев ? Също така допуснати ли са някакви грешки, освен голямата липса на късмет?
Принципно може и без въжета и осигуровка, както може да не може и дори с цял арсенал инвентар. Всичко зависи от теренните конкретни условия, така че категоричен отговор на този въпрос няма. Ако е много голяма козирката на края на Тарзана, дори и да се изкатериш по самата скала право нагоре преди козирката, пак може да попаднеш в лавинарник, където въжетата пак да са безполезни.
Щом е станало нещо, явно е допусната някаква грешка, но какво точно е станало, може да разкаже единствено този който е бил с него.
Иначе, по принцип, най-честата грешка за да стават подобни падания, е да се ходи с котки и по щеки, а пикела - на раницата. Това е по-голяма грешка от това да ходиш без котки. Пише го дори в учебника по алпинизъм на Джиджи - при самозадържане със сечиво, първо трябва да се извъртите по корем, след което да свиете краката в колената и чак тогава да забивате пикел. Иначе, особено ако сте по котки и щеки, едно залитане и досег на котките по леда води до бързо обръщане с главата надолу. Ако пък и в ръцете ви има щеки, а не пикел, считайте че сте го загазили яко.
Не случайно първо в историята се е появил пикелът/алпенщокът, и доста по-късно трикуните и в последствие котките.
Каквото и да разискваме обаче, човекът няма да се върне.
Последната промяна е направена от martin555 на Пон Яну 07, 2019 7:20 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Яну 07, 2019 7:01 pm
Павел Б
Регистриран на: 31 Авг 2015 Мнения: 47
dido написа:
Покрай падналия от Кончето младеж пропускате една интересна новина от уикенда, пак в Пирин:
Група скиорчета пущат лавина в местността Полежан, която влачи двама от тях пред очите на още няколко наблюдатели.
Въобще, началото на тази зима е много странно и потенциално много опасно.
По мои наблюдения на високото в Пирин има много сняг, но не и под 2000 m. В Среден и Южен Пирин е практически сухо. Алиботуш (2200) е напудрен от изток, гол от север и юг. На Щудер обаче, в Гърция, има доста сняг (1700 m н.в.). Смийница (1950 m н.в.) е с рехав сняг, също такъв е на Боздаг (2200 m. н.в.). За контраст на Кушиница е много много снежно (1950 m н.в.), вероятно до около 1000 m н.в.
Бог да прости нелепо загиналия алпинист Делчо Делчев.
Време е да напиша няколко реда по темата, в качеството си на главен виновник за създалата се ситуация с лавината в Пирин. Умишлено изчаках емоциите да поутихнат, но мисля, че го дължа на другарите си, а и на себе си. Хората обичаме да посочваме грешките на другите, но не и да излагаме на показ собстените си такива...
Бяхме на teem building в Банско. Повечето такива обикновено протичат на принципа „три дни яли, пили и се веселили“... Е, за мен нещата не стоят така и затова си бях взел екипиоровката с цел да се поразтъпча из Пирин. Един колега също беше проявил интерес и затова бях взел още едни снегоходки и едни щеки за всеки случай.
Нагласата ми като цяло беше са самостоятелно скитане – качване по Джамджиевия ръб и слизане по Котешкия чал или при забавяне - през Равния чал към Академика. Не вярвах, че дори и колегата, който беше казал, че иска да дойде с мен, а още по-малко някой от останалите колеги ще дойде, особено след петъчната вечер, прекарана на маса...
Но сгреших, двама мой колеги изявиха желание за ходене по високото. Е, разбира се в такъв случай Вихрен и Джамджиевия отпаднаха, но имах резервен вариант – качване с лифта до х. Безбог и разходка до Полежан.
В 8:30 бяхме първи на лифта, но се наложи се да изчакаме до ок. 9:00, за да се качат първо лифтаджиите... Още на лифта забелязах, че снегът е малко и качване от хижата по склона между Безбог и Безбожка тумба в този състав би било невъзможно. Към 9:30 поехме нагоре по лятната пътека. Бяхме трима човека с два чифта снегоходки, едни щеки, едни котки и един ледокоп. Снегът беше малко, но с единия колега сложихме снегоходките още на хижата. Имах болки в глезена и затова не преотстъпих собствените си снегоходки на другия ми колега. Наложи се той да ходи по обувки след нас.
Качихме първата стръмнина – хребета, който се спуска източно от вр. Безбог. Мислех да тръгнем по него, но тук клека също не беше затрупан и това ни накара да продължим да се движим по лятната пътека. Минахме разклона за Папаз гьол и поехме на дясно към седловината между Безбог и Полежан. Снегът беше 20-30 см, но без снегододки се газеше до долу, с много неприятно затъване в клековите зони и хвойните. Следвахме стара пантаджийска следа, но колегата без снегоходки си газеше неприятно и се поумори. Докато го изчаквахме ни изпревари пантаджия, който бързо се скри в клека. Аз, като човек, ходещ с темпо над средното имах чувството, че се движим много бавно, но не беше така. Темпо ни беше прилично, особено като се има предвид, че единия от нас беше без снегоходки. Въпреки това като наближихме седловината и склона започна да се увеличава не минахме в дясно, плътно до клека, а продълих почти направо по склона, а в последствие по лека издатинка (непосредствено в дясно от падналата лавина). Така щяхме да спестим време и неминуемото неприятно газена в клека. Бях избързал напред и ми оставаха още около 5 до 10 метра до края на стръмната част, когато видях над себе си на седловината скиор. Реших, че ще се спусне в ляво от нас по някой от улейчетата, но той продължи почти направо към мен и влезе в чашата на малкия, лавиноопасен циркус под седловината, в който се намирахме и ние тримата – аз бах почти горе, а другарите ми малко след началото на стръмнината. В този момент си казах „този ще ни среже някоя лавина“ и в следващия момент тя вече беше факт. Склонът се отцепи в най-дебелата си част (някъде ок. 35-40 см), на около 4-5 метра над мен и за част от секундата се разпространи на ляво. Повлече и скиора, но скоростта го измъкна. Аз реагирах мигновено. За част от секундата видях, че отцепването на лавината на практика не продължи на дясно (едва доловимата издатина може би я беше ограничила), а само на ляво. Оттам на сетне действах напълно инстиктивно и щом лавината ме повлече, скочих върху един голям блок, който може би щеше да ме събори и се претъркулих през раницата си (аз носех багажа и на трима ни) на дясно към въпросната лека изпъкналост и към предполагаемия край на лавината. На практика излязох от лавината заедно със скиора. Веднага погледнах и хукнах надолу, където лавината повлече другарите ми. Спънах се и се претърколих, но веднага се изправих. Реших, че ще е по-добре внимателно да наблюдавам къде ще спре, за да мога да помогна, ако се наложи. Единият ми колега беше приклекнал и полегнал леко напред просто се свличаше леко надолу с натрошената дъска. Той беше по-вляво и там дъската беше по-тънка. Другият колега беше ударен от по-дебелата част на дъската и тя успя да го събори, но остана на повърхността. И двамата бяха ОК. Скиорът, предизвикал лавината се спусна до тях (по-късно разбрах, че им се е извинил) и помогна на единия колега, тъй като снегоходката му беше затисната и не можеше да си извади крака. Аз просто му казах (по-скоро извиках от мястото, където бях), че „така не се прави, когато отдолу има хора“. След малко колегите, придвиждайки се основно в края на току-що падналата лавина дойдоха при мен. Качихме се на седловината и понеже времето бе напреднало се разбрахме те да отидат само до Безбог, а аз - до Полежан. На слезане им казах да минат плътно до клека или направо през падналата лавина...
Какво знаех, когато тръгнах с двамата ми колеги, които нямат опит в планината (изключвам пистово каране на ски) и леки разходки:
• че съм отговорен за тях, въпреки че не съм водач
• че в зимната планина (и не само) пребиваването на хора с много различен опит, различни възможности и особено с различна екипировка за газене в снега е силно нежелателно – по-опитния винаги, дори понякога неосъзнато се опитва да помогне на по-слабите и по-неопитни другари, като това се проявява в склонността да подценява ситуациите и да допуска грешки, каквито принципно не прави
Какво занех, когато тръгнах директно по склона:
• че снегът като цяло е малко, но склона е подветрен с доста повече сняг в улеите
• че снегът е „лош“ и не добре свързан
• че падане на лавина никак не е изключено
• че в дясно до клека е много по-безопасно, но колегата без снегоходки ще се измъчи допълнително
Оцених обстановката като относително безопасна за минаване без да се „сече“ склона. Прецених, че дори и да падне дъска, тя не може да е голяма – „може да ме повлече и да ме „спусне“ до долу на равното, но не и нещо по-сериозно“.
Фактите:
• лавината (дъската), беше по-дебела от очакваното, особено в десния край
• снегът наистина беше „лош“ и нямаше добра връзка между слоевете
• лавината не беше достатъчно силна и спря „на равното“, както очаквах
• лавината категорично беше срязана от скиора
Разбира се, лавината беше достатъчна при дадени обстоятелства да причини счупване на крайници например, особено на хората със снегоходки, т.е. не всичко можеше да се размине толкова леко.
Не бих се наел да твърдя със сигурност, но за себе си продължавам да мисля, че вероятността за падане на лавината в конкретния случай без да бъде „срязана“ беше малка. Това, разбира се няма как да бъде доказано...
Грешките:
Предпоставките за възникналата ситуация и допуснатите грешки не са малко – „едно зло никога не идва само“. Всеки ще открие различни такива и всички те са с различна тежест, разбира се. Ще се опитам да обясня и очертая основните такива, като бих искал да подчертая, че вината е преди всичко моя. Колегите ми нямат никаква вина и упреци от рода „какво са правили тези двамата на това място“ са несъстоятелни по отношение на тях. Тези упреци са изцяло за мен и аз отдавна съм ги отчел и ги приемам изцяло. Грешките и причините обаче съвсем не се изчерпват с това кой къде е бил в момента на лавината. Ето някои мои размишления, с които не ангажирам никого и за които упреквам единствено себе си – смесица от случайни обстоятелства, подценяване и грешки, които в крайна сметка „обърнаха каруцата“:
• бях настроен за по-сериозно начинание (както споменах по-горе, качване по Джамджиевия ръб и слизане по Котешкия чал или през Равния чал, над Палашица), което доведе до подценяване на „разходката“ до Полежан
• принципно, самото ходене с хора, непритежаващи нужния опит и екипировка е крайно нежелателно и много погрешно – аз всъщност бях предприел частични мерки, но както се оказа бяха недостатъчни
• подцених желанието на колегите си - това, което за някои хора е нормално и правят редовно (имам предвид планинарството), за други е нещо необичайно и те се стремят към него, като са способни на изненади – приятни и неприятни, които влияят на оценката на ситуацията
• да тръгна с двамата си колеги за Полежан беше малко или повече стечение на обстоятелствата и като цяло беше неочквано за мен
• настигането ни от скиора също беше стечение на обстоятелствата – лифта на практика отвори в 9:00, а не в 8:30 и това ни забави с 30 минути и позволи на скиора да ни настигне
• бяхме трима, а планът беше да сме максимум двама и то със снегоходки, т.е. нямаше да се съобразяваме с човека без снегоходки и почти сигурно щяхме да минем от дясно до клека – още едно случайно стечение на обстоятелствата
• ентусиазмът и желанието да изведа колегите от хотела и кръчмите и да им покажа нещо различно можеха да струват много на всички ни
• желанието ми да им помогна да не се мъчат из клека можеше да свърши трагично – „който бърза бавно стига“, а понякога въобще не стига...
• може да звучи егоистично, но има безброй ситуации, при които всяка жаба трябва да си знае гьола (гьолът е спасение за едни и смърт за други)
• прекомерният ентусиазъм и приповдигнатото настроение са лош съветник и водят до недооценкана ситуацията
• не можем да предвидим случайностите и да предотвратим нежеланите последствия
• независимо от натрупания опит, човек цял живот продължава да допуска грешки и да се учи (може би) от тях
• натрупаният опит може само да ни помогне да редуцираме нежеланите ситуации и да реагираме по-адекватно, когато изпаднем в такива
• конкретната лавина беше най-опасна за мен, защото щеше да ме търкаля от горе до долу
• бях със снегоходки без застопорени пети и вероятността от счупване на крак, не беше никак малка
• понеже за мен склона беше лесен (въпреки че леко се пързалях), не си бях извадил даже и ледената ръка
Зимната планина е опасна по всяко време и все пак в началото на зимата това е особено вярно защото... има малко сняг!
• клекът не е затрупан и това пречи на нормалното зимно преминаване
• малкото сняг подлъгва, че лятната пътека е проходима, но това като цяло не е така
• снегът е „лош“ – гази се неприятно, обикновено до дъно, където подхлъзвания, навяхвани и счупвания са много вероятни
• ходи се трудно, с постянно напрежение, кога, къде и колко ще пропаднеш
• подветрените склонове са силно навяти и много опасни въпреки относително малкото сняг наоколо
• лавините чакат, тъй като снегът не е свързан
• по наглед голите била често се образуват големи козирки, които са много крехки и нестабилни – една грешна крачка е достатъчна
• денят е къс, слънцето е ниско и като цяло не топли
И така нататък и така нататък. Сигурен съм, че доста от вас могат да развият и допълнят горепосоченото...
Появата на скора и мястото му на спускане беше случайно, нелогично, грешно и безотговорно, но вината е моя – ние просто не трябваше да бъдем там...
С риск да се изложа и да предизвикам разочарование, недоумение и дори насмешка с допуснатите от мен грешки реших, че е по-добре да напиша каквото мисля, а не да го премълча. Човек може да научи много повече от грешките си стига да успее да ги признае. Най-вече пред себе си...
Поздрави и дано остатъка от зимата мине безаварийно за всички,
Павел
Пон Яну 07, 2019 7:03 pm
t.hristov
Регистриран на: 23 Юни 2010 Мнения: 1057
Бог да го прости!
Последната промяна е направена от t.hristov на Пон Яну 07, 2019 8:35 pm; мнението е било променяно общо 1 път
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Яну 07, 2019 7:17 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 837
Re: Делчо...Балкана..не мога да повярвам
аngel написа:
Любовта към планината го взе.
На 16 декември вие си разменихте хубави думи, а аз ви похвалих Душата ми плаче... Ще запомня думите му, написани за Пирин:
"...мислите, сетивата и околния свят се сливат в точка на покой, съсредоточаване и чист екстаз от това, което правиш в сърцето на Пирин."
Пламене, чест ти прави споделеното!
Ако човек е изкушен от зимната Планина и върне назад лентата на скитанията си; едва ли би бил честен пред себе си, ако не си признае, че е допускал грешки като подценяване, недооценяване, надценяване, неподходяща екипировка или компания...и тн.
Дано сме достатъчно умни да се учим от грешките си и достатъчно мъдри да се учим от грешките на другите.
В тази връзка, мисли на глас...
Ако след всеки нещастен случай в Планината по нац. телевизии и радио говорител на ПСС изложи безпристрастно и обстоятелствено всичко по конкретния случай, с достатъчно факти, снимков и видеоматериал, какво, как и защо се е случило, подробен анализ, доколкото е възможно ...И то ясно и разбираемо като за малки деца, а не дежурни фрази в телеграфен стил. Владо по-нагоре е посочил една основна грешка - да се ходи с котки и щеки по неподходящ за това терен. Ама колко от ходещите зиме четат тук...
Щото журналята веднага яхват вълната и докато се разбере, че нямаш сестра...
Вто Яну 08, 2019 12:03 am
Даниел
Регистриран на: 19 Май 2015 Мнения: 153
Нека Делчо почива в мир! Ще ми липсват разказите и снимките му от интересни места, можеше много да научим от него
Павел, браво за това, че не се страхуваш да поемеш своята част от отговорността! Имало значи доблестни хора в тази държава.
Вто Яну 08, 2019 12:09 am
djogobg
Регистриран на: 28 Дек 2016 Мнения: 106
Мир на праха му. Наистина нелеп инцидент.
Това за котките и пикела го научих на курса си по катерене и алпинизъм към един алпийски клуб и с който навлязох в зимната планина по-сериозно(точната трактовка беше, че може да носиш само пикел, но не само котки, защото с пикел може да изкопаеш стъпала в някой по-лек, но заледен склон, но ако ти трябват котки, то теренът ще изисква и пикел). Предполага се, че това е нещо, което водачите казват на клиентите си, а също така опитните казват на хората в групата си, ако има начинаещи.... и не само това - зимната планина и алпинизмът не се учат от интернет според мен - трябва си личен опит и предаване на знанията.
Относно изказванията на някоя институция за точно, какво се е случило....това е много трудна работа.
1. Ако човекът се е споминал и няма свидетели - как да разбереш, какво точно се е случило - всичко са само догадки. В такива случаи ПСС казват, как е протекла акцията в основни линии - предполагам вас не ви интересува, дали е занесен вакуум матрак за всеки случай и с кой точно модел количка или шейна е извозено тялото.
2. Ако човекът се е споминал и има свидетели - техният разказ е този, който трябва да се публикува, но поради факта, че има загинал се намесва и това, че има водене на следствие и не е ясно, какво може да се каже и какво не(примерно).
3. Ако човекът оцелее - тогава трябва да се разчита на неговите думи - ако си каже, какво точно се е случило.
Ако приемем, че има един що-годе достоверен разказ за това, което се е случило(и той е споделен с ПСС, а не е казано просто - паднах и имам счупен крак - намирам се под еди-кой си връх, елате да ме вземете), то какво може да бъде казано със 100% категоричност(защото официално становище от официална струкутра не може да бъде просто предположение)- "Човекът не си е завързал връзките и се е спънал - съветваме ви да си връзвате връзките" "Пострадалият е подсичал заледен склон без котки - съветваме ви да си слагате котките на заледен склон" "Пострадалият се е изгубил, поради гъстата мъгла, поради която не е имало видимост от кол до кол - не тръгвайте в мъгливо време при лоша маркировка" "Пострадалият е паднал и си е счупил крака, докато кара ски - карайте умело и при завой дръжте на външна, завъртайте тялото на определени градуси, а ако има кора подскачайте, за да смените посоката" "Алпинистът е паднал от маршрута поради отчупване на лед - като катерите проверявайте, дали сечивото е забито добре в здрав лед" "пострадалия изпада в хипотермия поради малкото облечени дрехи - не забравяйте да си обличате дрехите(и не визирам новогодишния случай - има случаи на хора, които в паниката си забравят, че имат пухенки в раниците)" Тези съвети ще звучат доста абсурдно, нали? ПСС може ли да каже - запишете се на курс по алпинизъм? Тогава ще звучи, все едно им плащат от организаторите на курсове. Ами "навлезте в материята с някой по-опитен от вас" - всеки разумен човек би подходил така. Да, към фразите "не подценявайте планината" "носете адекватна екипировка" и "съобразявайте се с метеорологичните и снежните условия" може да се добавят още няколко, но всички ще звучат толкова общи. Ами ако от ПСС кажат - носете си еди-каква си екипировка, а някой пострада с нея и тръгне да ги съди за подвеждане? А всички, които ще скочат и ще кажат - да, ама Килиън Жорнет ходи с маратонки и котки и тича нагоре, или пък ще изтъкнат, как еди какво си е постижимо с тотално различни пособия - тогава един неразумен човек пак би се пробвал, както той си знае.(въобще факторът - те ми казват, ама аз си знам, не трябва да се подценява в днешното ни общество)
В момента съществува статистика - инциденти на писта, акции по издирване, акции заради травма, скални акции(такава статистика, освен на спасителна служба и евентуално на застраховател може би има смисъл, да се сподели, за да задоволи любопитството на хора, на които не се налага да планират спасителна дейност). Какво повече може да се даде - каква е разликата между една акция по издирване и друга акция - дали си се загубил поради падане на нощта или поради мъгла или поради непознаване на терена какъв съвет може да бъде даден на останалите хора - да се каже ли - не се движете или да се каже - бягайте към по-ниското, това е прекалено специфично за условията на всяка акция?
Просто има разлика между дадено становище от институция като ПСС и мненията на отделни водачи, катерачи, аплинисти и туристи - те могат да споделят свободно личното си мнение, в качеството си на изградени личности с определен авторитет.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Душата ми плаче... Ще запомня думите му, написани за Пирин:
