Инциденти и нещастни случаи в българските планини

kaloyanv написа:

Относно уредите и модерната екипировка, спорех с едно момче, което твърдеше че еърбег-а давал 90 процента вероятност от спасение. И аз му казах 90 процента от "проучанията" на самия производител са това и че въобще не може да разчита на това. Едва ли ме е послушал, дано да преосмисли тази си теза.

Някои мисли на Werner Munter по този въпрос:

«Безспорно раницата с въздушна възглавница увеличава вероятността за оцеляване в лавина. В същото време, обаче, тя изкушава към предприемане на по-рисковани начинания. Нарича това явление "компенсиране на риска". Наблюдавал го е и в хода на обучаването на млади планински водачи. Освен това 1/4 от жертвите на лавини не загиват от задушаване, а вследствие на вътрешни разкъсвания, получени след удари в скали и камъни. "Възглавницата няма да ви помогне". [...] Разговарял е с производители, които водят статистика за спасените с помощта на техните продукти хора, ала не отчитат на какъв склон и при какво ниво на опасност е била задействана възглавницата. "Тях това не ги интересува"...»
Източник: https://www.tagesanzeiger.ch/leben/gesellschaft/Risiko-ist-ein-Menschenrecht/story/19390762

Имах честта да се запозная с Петър Геровски преди години -- слънчево момче, млад татко. Тъжно, много тъжно...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

	kaloyanv написа:
	...Относно уредите и модерната екипировка, спорех с едно момче, което твърдеше че ...

Поначало хубавата екипировка повишава шансовете, но всеки разумен човек, дори без "планинарски опит", лесно ще се досети, че те дори на теория, никога няма да станат 100%.
Винаги съм се забавлявал с хора, които убедено твърдят, че като имат най-скъпата екипировка последен модел, всичко може. Обикновено болшинството такива "си пазят" скъпата екипировка и най-гъзарски ходят на места където всички да ги видят, че я имат, т.е. в хижата, хотела.... Това обикновено ги спасява, защото тълпата обикновено си стои на безопасно място... Тези от тях обаче, които дръзнат да използват инвентара наистина по предназначение, попадат в същия риск, какъвто и всички останали с по-инаква екипировка. Както казах, лавината не прави разлика между екипирани и боси, завлича наред, пък който има късмет, ще оцелее.
А относно условията - ами дори и в най-лавинно време в планините има отделни места, с равни и безопасни трасета, където не падат лавини - отиваш на такива и се наслаждаваш на лавинарниците отдалеч.

	vladofff написа:
	Интересува ме това, че дават лош пример в медиите - създават на аджамиите една известна представа, че нещо може да се предвиди, но спестяват процента вероятност да не се случи точно по преценките им.

Едни голи проценти няма да накарат някой който е твърде решен да си чупи главата да се стресне и да си остане вкъщи. На практика всеки път като излизаме от вкъщи (че и не само - може и в банята да се подхлъзнем и да си строшим главата в мивката) поемаме някаква доза риск, който вече с действията си става много по-голям или по-малък. Като моторджия например в града карам с каска, яке и ръкавици, но не слагам панталони и ботуши защото съм преценил че риска от 15-20 минутно каране в градски условия е твърде малък за да компенсира неудобството от носенето на допълнителната екипировка. Като излизам от града обаче, винаги съм облечен отгоре до долу, за разлика от някои колеги, които карат дори без каска. Разликата е че при едно падане единия най-вероятно ще стане, ще се изтупа, ще попсува скъсаните гащи и издраната каска и ще продължи да си кара, докато другия...нали. С екстремните спортове е същата работа - количеството риск е различно според човека който го поема. За доста хора всички ние които излизаме през зимата в планината сме откачени търсачи на силни усещания които си търсим да замръзнем или да ни затрупа лавина. За някои други смели юнаци изглеждаме като хора които ги е страх от по-екстремни условия. Лично за мен истината е някъде по средата - тръгнеш ли да се занимаваш с подобно нещо, почваш една игра на карти с онзи с косата, в която хората с повече ум в главата ще вземат всички възможни мерки да намалят обективния риск (екипировка, условия, места за ходене и т.н.), което им дава повече козове в играта. Нищо не ти гарантира обаче че в следващия момент няма да те надцакат и да си отидеш набързо от този свят - освен всичко останало трябва да имаш и малко късмет.

В този ред на мисли се сещам и за един хубав лаф. Пили двама до късно вечерта по всякакви поводи, пили, накрая поводите привършили. Единия питал:
– А сега за какво да пием - за здравето или за късмета?
– Абе дай да пием за късмета, щото ей го на - прасето си беше здраво, но нещо нямаше късмет...

P.S. Тази история с падането от стената на Вихрен и аз я чух преди ден-два на хижа Скакавица в една дискусия дали трябва или не трябва да се слагат възли на краищата на въжето при рапел. Въпросния вуйчо после почнал да слага контролни възли колкото бебешки главички Laughing

. Впрочем на нас ни беше смешно като чухме това, но аз на негово място сигурно след подобно изживяване щях да гледам скали само от телевизора вкъщи, а той доколкото разбрах все още си катери.

_________________
Well I came upon a man at the top of a hill
Called himself the savior of the human race
Said he come to save the world from destruction and pain
But I said how can you save the world from itself?

	NorthBridge написа:
	... възли на краищата на въжето при рапел...

тази дискусия няма как да завърши в полза на единия, тъй като и с възли и без възли все при "случка" се яде някакво дърво. Най-голямото пък безумие е да се връзват възли на, да кажем две петдесетметрови въжета при 40 метров рапел. Веднъж на Скакавица една мома така върза без да видя възел, пуснахме големия водопад и тя задърпа едното въже. След това се сети, че имало било възел, съответно той се заклини в болта горе и … познай по тъмно с какво се разправяхме цяла вечер.

vladofff написа:

	NorthBridge написа:
	... възли на краищата на въжето при рапел...

тази дискусия няма как да завърши в полза на единия, тъй като и с възли и без възли все при "случка" се яде някакво дърво. Най-голямото пък безумие е да се връзват възли на, да кажем две петдесетметрови въжета при 40 метров рапел. Веднъж на Скакавица една мома така върза без да видя възел, пуснахме големия водопад и тя задърпа едното въже. След това се сети, че имало било възел, съответно той се заклини в болта горе и … познай по тъмно с какво се разправяхме цяла вечер.

Ако става дума за случая с И. К. до колкото си спомням от него просто не му е стигало въже и се е опитвал да изполва всеки един сантиметър... даже е опитвал да използва елонгацията докато в един момент е изпаднал от въжето.

http://infomreja.bg/spasiha-turist-izgubil-se-pod-vryh-bezbog-60634.html

Не ми е ясно, дали е за тази тема, просто за информация го пускам. Вчера времето наистина беше кофти почти навсякъде. Много добра идея да се тръгне сам.

Мали-и, мнение и то какво!

vladofff написа:

	NorthBridge написа:
	vladoff, твоите мнения

Тъй като стана дума за придобиване на опит и курсове по алпинизъм, има един субект, известен като Ицо от Еделвайс, провел на времето доста курсове... По този повод той преди години изказа една крилата мисъл - за етапите в развитието на начинаещия алпинист. Изкарва някакъв курс и се юрва по "обектите". Изпада в какви ли не, най-често сериозно застрашаващи ситуации, но все се измъква невредим, обикновено поради чист късмет - това е първия етап - "безсмъртен"/от клана Маклауд/. След това следва "геройския" период - пак същите простотии, но с намален интензитет... След това, ако все пак оцелее или не се откаже става "прост алпинист", т.е. набляга повече на пиенето по хижите.
Девойките пък, най-често се записват на курс за да се чифтосват... Ако откриете някоя, която се запише на курс, само и единствено заради самото катерене, значи работата е наистина много зле - имате вземане - даване с истинска откачалка...
Така стоят нещата с трупането на опит. Има един единствен, но за сметка на това, голям проблем - при това трупане важи с пълна сила законът на Дарвин за естествения отбор. Т.е. напълно възможно е при трупането на изпаднете в ситуация, след която рязко да се окаже, че вече няма какво да надграждате, тъй като ще сте умрели или тежко инвалидизирани.
Единствените, които опитаха да балансират ситуацията и намалят риска за живота при трупането на опит бяха съветските алпинисти с тяхната разрядна система, която донякъде гарантираше разумно съотношение между риска и опасността на дадена проява и моментните умения на участващите в нея. Тази система у нас е отречена, като ретроградна и тоталитална, затова всеки е свободен да се пребие както си иска.
Покрай мен лично - имаше от всичко по много- зловещи потрошавания, за съжаление, някои другари загинаха. За себе си оценявам, че първите 10 години от заниманията ми с катерене съм имал не десетки, а стотици ситуации, в които съм се измъквал само на късмет. Затова, като прочета как някой се е пребил и при какви условия, често намирам сходства и оценявам, че явно съм имал късмет, защото при същите условия, на мен не ми се е случила същата случка. Мога книга да напиша - вярно няма да е за големи стени и подвизи, но за сметка на това, доста моменти ще конкурират царя на хорора - Стефан Царски. Това, което в момента мога да кажа, е че ако трябваше сега да правя нещата, които съм правил преди 10 години, изобщо няма дори да помисля за такива изпълнения.
Конкретно с лавините - винаги съм мислел, че ще ми се размине и съм преминавал през адски много опасни места, докато веднъж не се случи случка... Достатъчно е само веднъж да се усетиш как летиш с "потока", как те закрива и ти пълни устата със сняг, който ти прави тапа в гърлото, как после те смачква, чупи ти ръцете и краката, блокира пи пръстите, които имат голямото желание да бръкнат в гърлото за да извадят снега... После как всичко спира и утихва, а в оставащите ти секунди, с посиняло лице и кръвясали от зор очи, имаш време само да изчислиш, че най-близката помощ, може би, ще дойде едва утре.... След такова едно преживяване, спокойно можеш да се запишеш на курс, както например ти препоръчват за БАССЕС, и да слушаш как специалист по лавините ти хортува сладки приказки за лавинна безопасност при влизане в лавина. Има само един проблем - нещо май няма да ти се иска да повярваш, че нещо, което за спецовете е безопасно, и за теб ще е безопасно, след като на собствена глава си видял, че всяко правило си има изключения.
В заключение, според мен, ако искаш да живееш по-дълго, опитай да правиш надграждане - ако не знаеш например как се ходи на ръб например, не заминавай направо на Карстовото било, а премини нещо лесно, късо и наблизо до помощ, за предпочитане с познат, който вече е ял такова дърво. Дори и на такова лесно място може да разбереш къде ти липсва нещо и най-вече какви мерки да вземеш за следващото, което ще е по-трудно. Всъщност така са процедирали и съветските алпинисти - разряд се трупа с много лесни прояви, които постепенно стават по-трудни.

http://www.medianews.bg/bg/a/15-dushi-trsikha-mlad-mzh-v-rayona-na-khizha-trstenaya

https://www.vesti.bg/bulgaria/britanski-skior-zagina-v-bansko-6092923

Интересно е че хората казват че се е ударил на пистата в стълб, а медиите ""най-вероятно висока скорост извън пистата и в дърво"

Като скиор, имам наблюдения специално в Банско, че всички стълбове без изключение, са максимално обезопасени със специални фабрични дюшеци точно срещу такива ситуации. Писта № 9 е известна и като Томба, там стълбове въобще няма. В нещо друго следва да се е тряснал - най - вероятно дърво извън маркираната ски зона. Ингилизите са известни и със своята малоумност и дебилност, често в съчетание с постоянно алкохолно опиянение

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Точно и аз затова си помислих първо, има ли инфо за алкохол в кръвта, при аутопсията.

_________________
"АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс

аngel написа:

Като скиор, имам наблюдения специално в Банско, че всички стълбове без изключение, са максимално обезопасени със специални фабрични дюшеци точно срещу такива ситуации. Писта № 9 е известна и като Томба, там стълбове въобще няма. В нещо друго следва да се е тряснал - най - вероятно дърво извън маркираната ски зона. Ингилизите са известни и със своята малоумност и дебилност, често в съчетание с постоянно алкохолно опиянение

Аз пък като професионалист, който прекарва по над 120 дни в годината на ски имам едни други наблюдения. Пистата Томба има една "легална" част, която липсва на картите на курорта, но доволно се обработва по време на сезона и е осеяна не с един, а с цели 5 "обезопасени" стълба. Именно там човека се заби в сълб и остана на място. Пред стлбовете поставят едни нефелни мрежички с цел допълнително обезопасяване, но в случая вместо да помогне мрежата допълнително го е засилила с камшичен удар към пилона. Момчето беше английски инструктор, който не веднъж е посещавал Банско. Не точно типичната пиянка, която визирате. Тия супер "безопасни " дунапрени започнаха да ги поставят след един смъртен инцидент преди години, заради който се водеха едно, две съдебни дела. Бил съм тук там по света. Виждал съм какви ли не безумия и свестни решения относно безопасността. Според моите разбирания тези дунапрени поставени на черни и червени писти са просто отбиване на номера. Въпроса е, дали някой има изгода от инвестиция в обезопасяване на курорта както трябва, или не. Ще вметна само, че тази година този не е единственият случай с фатален край на пистите, но обикноваено старателно се покриват, или изопачават. Така както 2016 румънец умря като изпадна от писта 2 и се смля върху скалите в улея под нея. На всякъде го изкараха, че видиш ли бил илязъл да покара фрирайд и сам намерил смъртта си. Аз пък по случайност минах от горе, преди да спрат Бъндерица 2. Ските му бяха на пистата и траекторията му идваше именно от там. Едва ли е скочил с главата надолу без ски на краката. Следващия сезон имаше вече поставени "безопасни" ДЪРВЕНИ огради, които са толкова ефективни, че при втория снеговалеж попадат под нивото на пистата... Но да кажем, че " пазаят страх".
Не дай си боже обаче някой да вземе да умре извън пистите в лавина .... започват се едни дитирамби и тръбене по медии, форуми, сайтове... А в Банско каренце в онлайн вестник, тишина , слънце, усмивки, втори кабинки, световни купи, DJ Sprite, и много, много, много любов.

Добре че се появи ти да им напишеш каква е ситуацията, че явно хората сме така.. при една и съща ситуация, всеки има различна трактовка. А че се покрива всичко там, май вече и децата го знаят.

https://trud.bg/%d1%81%d0%bf%d0%b0%d1%81%d0%b8%d1%85%d0%b0-%d0%b4%d0%b2%d0%b0%d0%bc%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b5%d0%bb%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%b8%d0%b7%d0%b3%d1%83/

Израелски туристи край езерата....

Все пак не трябва да се подминава в тази рубрика колапса на Шабан Мустафа под връх Ботев по време на тазгодишния Балкан рън и евакуацията му от ПСС. Явно и на най-добрите може да се случи, когато се раздадат напълно и екипировката им не е адекватна на условията... Дано се възстанови напълно най-добрият ни планински бегач!

До колкото се разбра, другите двама прибрани ппри тази акция са две туристки-нинджи на Адвенчър тийм, изчерпали силите си при изкачването на върха. Добре, че горе има хора, и то точно тази неделя е имало и екип на ПСС заради състезанието...