«Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор поставя България на колене. Репарации, орязване на територии, стопанска разруха – всичко това е изключително тежко бреме върху българския народ. Няколко месеца по-късно, като премиер на земеделското правителство, Александър Стамболийски внася в Народното събрание законопроект за създаване на трудова повинност, който е приет на 28 май 1920 г. Основната клауза в него гласи, че всички български граждани от двата пола - мъжете, навършили 20 и жените 16 години, подлежат на задължителен обществен труд в продължение на 8 месеца за възстановяване икономиката на Българската държава.
В началото приетият закон предизвиква външнополитически проблеми, тъй като много страни виждат в Трудовата повинност опит за заобикаляне на Ньойския договор и създаване на скрита армия. Но оценявайки постигнатите много добри резултати, много от страните по примера на България също създават трудовата повинност - Унгария, Германия, Австрия, Полша, даже и САЩ, Канада и Япония.
По-голяма част от трудоваците се насочват в строителствата на пътища, ж. п. линии и изграждане на селищните системи. Наред с това в областта на горското стопанство се създават две трудови горски стопанства - „Гениш ада” и „Трудово горско стопанство „Гешова планина” в Долни Юндол”. Основна задача на двете трудови горски стопанства е добиването на дървени материали и най–вече на траверси за новоизграждащите се ж.п. линии.
Трудовото горско стопанство в Долни Юндол (местност „Яденица”) започва дейността си с направа на казармени помещения и други спомагателни постройки. Изгражда се нова фабрика с три гатера, 2 циркуляра, банзици и електрическа централа. Осъществява дърводобив от предоставения дърводобивен район от ревирното лесничейство „Гешова планина” по течението на р. Яденица и Валявиците. Изгражда се дековилна линия, която достига до местността “Кузманови бараки”, по която във вагони по гравитация се спускат отсечените дървените материали до фабриката. Празните вагонетки се изтеглят до товарните станции с волове, а по-късно с малък парен локомотив.
В Държавен военно-исторически архив (ДВИА) във Велико Търново на 277 страници се съхранява заповедната книга на Трудовото горско стопанство за периода от 24 октомври 1924 г. до 31 декември и 1925 г. (ф.2003,18 оп.,1303а.е.,44.64 л.м.1921-2000 г). Внимателният прочит ни дава характеристика за всеки ден от този период на Трудовото стопанство.
Първият управител на стопанството е генерал майор Тилю Колев. Той е роден в с. Голямо Асеново – Хасковско през 1855 г. През младите си години е бил четник в четата на Панайот Хитов. Участвал във всички войни: Руско-турската Освободителна, Балканската, Първата световна и се издигнал до този висок генералски чин благодарение на своята храброст. Като управител на стопанството често боледувал и отсъствал по болест. Подава молба да бъде освободен и напуска работа на 28 юли 1925 г. Починал през 1928 г. На негово място е назначен подп. Захари Трифонов (1875-1960) от Велико Търново.
Трудоваците са водили казармена военна подготовка два дни през седмицата. През останалото време са работили по дърводобива и дървопреработката на дървесината. На специалните места в процеса са били назначавани с договор работници специалисти – майстори гатеристи, инженери механици, магазинери, огняри, машинисти, вагонеткаджии, готвачи и фурнаджии, ковчежник, сектористи, счетоводители. Имало е и лазарет с медицински фелдшер. Средно броят на трудоваците се е движел между 300 и 350 човека. Част от трудоваците са били младежи от Чепинското корито. Прави впечатление големия брой на самоотлъчките на трудоваците и строгите наказания за това, включително и с присъди от Околийския съд в Пазарджик.
Поради това, че на ръководителите на трудовото стопанство са били дадени и стопански и чисто технически задачи – управление на дъскорезна фабрика, производство на дървени материали и експлоатация на гори , икономическите резултатите от дейността на стопанството са били лоши.
С постановление на МС № 2111 от 25 ноември 1925 г. Трудовото горско стопанство „Гешова планина”, считано от 1 април 1926 г. се закрива. Имуществото му се предава на Министерство на земеделието. Фабриката, оборудването ѝ, постройките, дековилната линия се предават на Министерство на земеделието и държавните имоти, което по-късно ги предоставя на ревирното лесничейство „Гешова планина”.
На 17 октомври 1926 г. за управител на горското стопанство и фабриката „Гешова планина” е назначен Спас Поптодоров Атанасов, където служи до 1 април 1931 г., когато се пенсионира. През същата година оборудването на фабриката се демонтира и предава на новостроящата се фабрика в ГС Беглика. Дековилната линия се експлоатира до 1960 г., след което се демонтира и по трасето се изгражда шосеен път.»
Много интересни снимки, Ведрине! Въженият мост при Лъкатник, снимката с отнесената жп. линия към Рилския манастир от реката.
Еле па цитираната с бащата на Дани Де Вито
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
