Мальовишко било - (най-) младата смяна ;)

Здравейте, господин Сотиров Very Happy

Моят маршрут миналата година започна от хижа Мальовица - 30-40 метра напред по пътеката, после надясно /запад/ към скалите, където се откроява една скала, често посещавана от катерачи, и наричана с името "Куклата". До нея пътечки много и същевременно никоя не се забелязва твърде добре. От самата скала на юг /към Мальовица/ има вече добре оформена пътека. Има някои моменти от нея, които са доста стръмни, а други направо висят над долината.. мисля, че ще е малко проблемно за 4-5 годишни деца. Мен лично ме хвана шубе на някои места. След това, от езерата директно на Еленините, според мен пак е доста трудно за деца. Обособена пътека няма, така че газиш където намериш. Заобикалянето на Орлето не е лесно. Там са доста големи отвеси, а след това сипеи.
Предполагам, че миналата година, когато сте ходили от втора тераса към Мальовишки езера, не сте били с деца? За качването как да е, но за слизане от там, трябва доста внимание.

Относно лагер на езерата и оттам до Мальовица... не е това мястото, откъдето е добре да се качва върха. Или по стандартната пътека към върха или има една от голямото Еленино езеро, която директно отива към върха, но аз лично не съм ходила по нея. Който е ходил, да каже.
Лагер на езерата и оттам Урдин циркус - да, това може, макар че тук вече не мога да ви дам съвет, защото не съм ходила по тая пътека.
Надявам се, че съм била полезна Very Happy

Поздрави

Драга Kat, благодаря за бързия отговор. "Заешката" пътека, за която пишете, съм я минавал преди 25 години. Спомням си, че се бях облял в студена пот от страх - пътеводителите предупреждаваха за падащи отломъци от Куклата и дори бяха затворили пътеката. Бяхме с дъщеря ми (на 4-5) и палатка на път за Урдините езера. Сега обаче проблемът е по-тежък. Тогава двама възрастни носеха багажа на едно дете. А сега един възрастен носи на две деца. При това с 25 години по-възрастен!

Утре-другиден ще поместя няколко снимки от последните излети. През 2005 бях на първа тераса с палатка само с единия внук (тогава на 2). Времето направо ни съсипа! През 2006 пак бях на палатка с него, вече на 3, пак там. По Овчарския улей стигнахме до езерата. На другия ден отидохме до Еленините езера. Миналото лято той вече стана на 4, а малкият внук - почти на 3, и ги заведох на палатка на Втора тераса. Единия ден се качихме до Мальовица по стандартния маршрут. 11 часа ходене - от 10 сутринта до 9 вечерта! На следващия ден се качихме по едни напълно девствени скали до Мальовишките езера. Така, както ми се виждаха лесни за качване, забихме нокти в цепнатините и ни нагоре, ни надолу! Кошмарно беше - уж за по-пряко. На слизане минахме по камънаците от второто езеро надолу до Втора тераса.

Така че, ако по дадена пътека могат да минат туристи, без да са алпинисти, ще минат и децата. Проблемът е аз дали ще мина. Затова питах къде е прословутият "опасен участък": дали на превала между Мальовишките и Еленините езера или по някаква хипотетична пътека от Мальовишките езера директно към върха Мальовица. Както съм гледал отдалече, май има такава, но дали не е алпинистка?

Утре - снимков материал.

С поздрав, Вл. Сотиров

На първо място искам да Ви приветствам с Добре дошъл в този клуб!
И второ да споделя задоволството и умилението си към начина по който ни правите съпричастни към личния си живот. Имам предвид разказаното за преживяното и то с внуците си.
А за възрастта и съхраненото Ви усещане за планина, ще замълча, защото инициятивата Ви да сте тук, говори за това...
Пожелавам Ви много случки, които... и да споделите с нас. За което Благодаря!
Поздрав!

	W_sjankata написа:
	А за възрастта и съхраненото Ви усещане за планина...

Една игра на думи: усещането ми за планина е съхранено, но планината не е съхранена! Възрастта ми, слава Богу, все още не ме спира да ходя по планините, но ми тежи със спомените, които имам от младини. Уви, моите внуци вече никога няма да узнаят какво са били Слънчев бряг, Странджа и Бъндерица! Затова бързам да им оставя някакви спомени, докато мутрите не са съсипали всичко.

Ако няма да съм досаден, а много добре знам, че няма нищо по-досадно от баби и дядовци, които вадят семейния албум, - ще пусна по няколко снимки от последните три лета на Мальовица. Пък дано някой дядо - а и татко! - вземе пример от мен! Учудва ме ширещото се схващане, че децата на две години са някакви безсилни същества, които само искат да бъдат носени. Готов съм да споделя аксиомите на възпитанието, което вече два пъти успява.

Сотиров написа:

Ако няма да съм досаден, а много добре знам, че няма нищо по-досадно от баби и дядовци, които вадят семейния албум, - ще пусна по няколко снимки от последните три лета на Мальовица. Пък дано някой дядо - а и татко! - вземе пример от мен! Учудва ме ширещото се схващане, че децата на две години са някакви безсилни същества, които само искат да бъдат носени. Готов съм да споделя аксиомите на възпитанието, което вече два пъти успява.

въобще не си досаден ... давай снимките :>

А и това за малките деца и мен ме изкарва от нерви; имам доста подобни наблюдения, но то си е до възпитание и разбирания на родителите в крайна сметка.
Доколко е правилно е друг въпрос.

Нека минем на Ти...
Благодаря!
Снимките- ясно... Давай с аксиомите- в това ще да е ползата..! Дано има кой да слуша /не чува/ и да се замисли / не да повраря като папагал/, пък и да се поучи...
И макар Sreedy да не е отворил раздел "Философия" или "Възпитание" във форума, а коментара ни да е за отделна тема, то ще си позволя да те поощря да не спираш до тук..., дори те моля... Миналото е минало- ние сме него, но сме и СЕГА...
И аз като теб бера богатите плодове на две събития в животе си. А те са сочни /млади/, богати /добри/ и дават вид на дълготрайни. Така че, непознати- "за познати неща", нека говорим за /НА/ Хората, та дори да сме досадни. Very Happy

Да оставим тази тема за Мальовица и да отворим нова за децата и планината, че това е доста обширен въпрос. Темата - http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=564

_________________
Може да съм прасе, ама ми отива...

Снимките са стари, но като звено във веригата имат своето значение. Извинявам се за тяхното качество - правени са на възможно най-евтиното апаратче (1,3 мегапиксела, без екран!).

Началото: на 22 септември 2005 сме с багажа на хижа Мальовица. Датата е важна - края на лятото с всички последици от това: кратък ден, студ и дъжд. Засега обаче грее слънце и внукът ми Антон е изпълнен със законното самочувствие на човек, изнесъл на гърба си двете раници:

А в раниците към всичко, което можете да допуснете - палатка, два спални чувала, одеяло, храна за пет дена, газов котлон, тенджери и няколко комплекта дрехи, трябва да добавите и памперси за през нощта! Все пак говорим за двегодишен... Впрочем с котлона започнаха първите ни проблеми: оказа се с дефектен газ и останахме без гориво. Нито чай, нито вода за подмиване... Но, най-напред да стигнем до базовия лагер на Първа тераса:

Там започна да вали. Един никакъв дъжд, нещо като гъст облак, който ни обгърна отвсякъде и по нищо не личеше ще мине ли в порой, та да бягаме в хижата, или ще се разсее. Реших, че ще се случи второто. Уви, не познах, но разбрах това доста късно. За всеки случай опънах палатката вътре в остатъка от полуразрушената овчарска колиба. Жалка история! Двадесет години по-рано сме се подслонявали в тази колиба с дъщеря ми. Тогава вътре имаше две легла с дюшеци и одеяла, печка с приготвени дърва и маса с оставени от туристите храни. Сега бяха останали само половината от покрива и части от стените:

И все пак тази съборетина ни спаси живота! Защото посред нощ довтаса едно стадо от тридесетина крави и бик. Кравите бяха типични махленски клюкарки: всяка една от тях се подаваше през липсващата врата, оглеждаше ни внимателно и отстъпваше на следващата. Когато обаче ни надуши бикът, взе да реве, да рови земята с муцуна и да атакува бараката. Слава Богу, гредите издържаха на напъна, но аз цяла нощ не мигнах. През петнадесет минути трябваше да ставам, да хвърлям камъни и да рева като тигър с беглата надежда, че той все пак няма да се засили толкова, че да ни стъпче заедно с бараката. По някое време открих, че паленето на фенерчето го държи на разстояние. Което означаваше, че бикът просто заобикаляше бараката и я блъсваше от другата страна! Тоя кошмар продължи до сутринта. Освен всичко друго, такъв змийски студ зимата не ме е мъчил! А детето в двата спални чувала - цяла нощ не помръдна. Изобщо не разбра какво се случва навън. Впрочем, ето го нашия гостенин:

Тук отварям скоба. Когато дъщеря ми беше на три години, бяхме на палатка на Урдините езера. И там бик! Наближи палатката, взе да рови и да мучи, а дъщеря ми в ужас се шмугна в палатката. Аз я изтеглих за краката и буквално я метнах на една огромна скала, а после двамата с жена ми също се качихме отгоре. В този момент бикът заби единия си рог в палатката и я разпра отгоре до долу. Тук вече аз не издържах и като опълченците взех да го обстрелвам с камъни от високото. Най-накрая се разкара! Та, думата ми е, никой ли не си дава сметка, че такива "свободно отглеждани" стада са реална опасност за туристите? Не искам да ви занимавам, но през годините още два пъти съм влизал в единоборство с бикове - пак на Урдините езера.

Както и да е. Плувнал в пот от ужас бикът да не ме подгони, както съм със самара на гърба, втората раница в ръка и детето до мен, преджапахме реката и се свлякохме в хижата. Защото се видя, че зад тия облаци няма да пробие слънце:

Преоблякохме се и тръгнахме на разходка към Страшното езеро. След като изкачихме височините и започна равното, започна и страшното: заплюща такъв порой, че ни беше все едно къде стъпваме. Бяхме мокри до кости, на никакво място - еднакво далече и от заслона, и от хижата... Еле в късния следобед се прибрахме, но вече дори носната ми кърпа беше абсолютно мокра. Да не уточнявам, че дъждът направи съвсем излишно да спирам заради естествените нужди на внука - твърде бързо се стигна до динамично равновесие между физиологичния разтвор и дестилираната вода.

На следващата сутрин вече нямаше и следа от миналите премеждия. Поехме към Втора тераса в бодро настроение:

Най-важно е да се следи маркировката:

Отново дъжд, отново динамичното равновесие, както личи по панталоните, но с едно чайче - друга работа си е!

В крайна сметка, макар че всичко беше против нас, оцеляхме. А как постигаме това, ще разкажа в часа по бойна и политическа подготовка. Засега лека нощ!

Последната промяна е направена от Сотиров на Вто Апр 10, 2018 3:03 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Хехе, страхотен разказ господин Сотиров!!!, По-здрави Very Happy

Доста пъти съм заобикалял крави с бик в стадото, досега никакъв интерес. Учудва ме това, че са те атакували, особено в палатка ...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

брей, брей... това с биковете и мен ме учудва.. дано все пак няма повече проблеми..
Господин Сотиров, много хубаво разказвате... ще помоля да продължите да описвате приключенията с децата и внуците си, както и описанието какво е било преди из баирите /което пък най-вероятно ще ме нервира, заради безочливостта на хората, но нищо Cool

дори и в темата за децата, че това е интересно Very Happy

Поздрави

Чудесен фоторазказ! ръкопляскания

Между другото подкрепям мнението, че свободнопасящите крави и бикове са опасни. Няколко познати ми са се оплаквали от нападения на бикове, а един и от крави, колкото и странно да звучи.

Това е причината юни, юли и август да отбягвам места, където има животни. Опасни са също и кучетата охраняващи стадата, особено ако пастира се е заврял някъде и дреме. Има хора изпитващи панически страх от кучешки лай дори, камо ли ако каракачанско "кученце" тича в тръс към тях и се заканва.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Да се похваля и аз с моята внучка Ная на 5 години, тези дни тя изкачи връх Вежен съпроводена от спасителното ни куче Декс

Браво на Ная. само така да продължава! Пък и има кой за я "зарази" с тази планинарска болест, което е добре. Cool

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Г-н Сотиров с удоволствие прочетох написаното,
Антон винаги ли е така усмихнат или планината и споделента компания на дядо са фактор?
Спас, не бях виждал по- розова група Laughing

. Много добре ми подейства на сивия четвъртък Wink

.

_________________
Който пие бира не умира!

Тия снимчици с толкова малки деца на планина определено ме зарадваха, имайки предвид, че и ние очакваме дете в скоро време Smile