Абсолютно подкрепям.
Също е и с някои други физиологични дадености, които се тренират(подобряват) само до към 15%. Иначе училищата за летци нямаше да правят физически изпит, да ги въртят и да видят как ще се представят.
А аз познавам един човек /той по-рано пишеше във форума и във форума на ПСС, но вече не/ и той ми разказвал, че е имал такъв страх от височина, че не е могъл да монтира с баща си антена на покрива на кооперацията. После, след като видял на живо Матерхорн е решил, че някой страхове си струва да се преодолеят... и сега е алпинист и си катери и така....
Вто Авг 27, 2013 10:51 am
Rain
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 652 Местожителство: Стара Загора-София
Да си страхлив и да имаш страх от височина не е едно и също...Не знам как е седял въпроса с този човек)Но нека!
Абсолютно подкрепям.
Също е и с някои други физиологични дадености, които се тренират(подобряват) само до към 15%. Иначе училищата за летци нямаше да правят физически изпит, да ги въртят и да видят как ще се представят.
А аз познавам един човек /той по-рано пишеше във форума и във форума на ПСС, но вече не/ и той ми разказвал, че е имал такъв страх от височина, че не е могъл да монтира с баща си антена на покрива на кооперацията. После, след като видял на живо Матерхорн е решил, че някой страхове си струва да се преодолеят... и сега е алпинист и си катери и така....
Просто не е имал истински страх в следствие на физиологични дадености, не е пробвал до тогава. И аз като млад съм преминавал от една тераса в съседната на 6-ти етаж(пълно излизане навън), но това е изключение и глупост. Имам страх от височина, обикновено не смея да се надвеся от терасата.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
...oh,wait.. аз поизместих темата и я обективизирах. Хората ,които имат "тези" умения и високи достижения не се борят със страха си по пътечките на Купена,примерно..
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 652 Местожителство: Стара Загора-София
Искам да вметна ,че колегата @НИКОЛАЙ Т.беше абсолютно прав,твърдейки,че има начин да се преодолее страхът от височина.Аз грубо и бурно му противоречах,но сега знам,че наистина доколкото един човек иска да проходи нашите планини,без да е екстремист-то този страх може да се превъзмогне. Просто са нужни повече опити за преодоляване на такива терени.Както казваше преподавателката ми по пиано:почти всичко е в по голям процент занаят! #кончетаКупениРазни
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1519 Местожителство: Хасково
Изтупала си темата от прахоляка. Личното ми мнение е, че човек не трябва да се насилва, но и да не спъва интереса и мерака у себе си.
Сря Сеп 23, 2015 10:02 pm
Йосарян
Регистриран на: 17 Юни 2012 Мнения: 685 Местожителство: Димитровград
"Очите свикват" - както казват хората. Но страха си остава. Въпроса е да се научиш да го контролираш да не се превърне в паника. Аз качих Ботев за първи път по Тарзановата пътека на четери крака едва ли не, а вече съм минал през Кончето. Тайната при мен е, че при нужда пия глътка алкохол. Страха не изчезва, но паниката е по-далече.
Освен това помага да се качиш на върха или да доближиш отвеса и да стоиш и да се успокояваш като гледаш колко е красиво наоколо. Така свикват очите според мен. Колкото повече стоиш, колкото по спокоен си толкова повече свикваш.
Освен това и все пред компютъра да стоя накрая пак ще умра, така че по-добре да правя нещо, което ми харесва.
_________________ И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...
Сря Сеп 23, 2015 10:09 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 837
Първият път на Кончето плаках. И вторият път плаках, хем на подсичащата. А третият път - ех, третият път! - летях! По-точно - летяхме, защото бяхме влюбени.
Препоръчвам.
Сря Сеп 23, 2015 10:58 pm
DHG
Регистриран на: 23 Юли 2012 Мнения: 433 Местожителство: Кюстендил
И аз се опитах да преодолея страха от високо с един 40 минутен полет с парапланер, ама още си ме е страх.
Страх не се лекува, просто се свиква с височината. А това става постепенно. Двата варианта са следните:
Ако искате само да преминете просто изключвате от съзнането си, че сте на високо. Гледате си в краката и ръцете, и мислете как да подходите за да сте стъпили или хванали с ръце стабилно. Друго няма значение, особено височината. С падане от 2 метра може да се нараните, като от падане от 8 метра. Въпрос на шанс.
Ако искате да се насладите на гледката, гледате в далечината и се възхищавате на панорамата. Като пак избягвате да мислите, че сте на високо, и че може да стане нещо. Въпрос на шанс.
Забравете, ако си мислите, че като застанете на ръба и гледате надолу, че лекувате нещо. Най-много да си докарате панически страх, с който после едва ли ще се справите. Остава до живот. Просто не си го причинявайте, освен ако нямате горния проблем и искате да ви се покачи адреналина.
П.С. С падане от височина до 10 метра няма страшно (все ще се възстановите някак), при падане от височина над 10 метра няма значение.
П.С.С. Ако някой ви каже, че не го е страх от високо или лъже, или е луд в буквалния смисъл на думата. Не си мислете, че въжеиграчите не ги е страх.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Чет Сеп 24, 2015 5:54 pm
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1519 Местожителство: Хасково
"Очите свикват" - както казват хората. Но страха си остава.
Ето това е! Страхът от височина не е мускул да се тренира. Просто намираш начин да си по-рационален а не емоционален.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Съб Сеп 26, 2015 9:42 am
ormusus
Регистриран на: 10 Фев 2015 Мнения: 97 Местожителство: София
Знае те ли!? Сега ви пише, човек, който е може би най-страхливият от високо! /имах бързи, качвания на едни хотели и като видях панорамата...................боже не го искам на никой да му се случи това нещо./ ! А като малък, ходихме по тавана на блока и "взимахме" тръби от антените на хората за фунийки, после на тавана се криехме да пушим, там си изпичахме вестниците за димки и не ме е било страх, а блока беше/е/ десет етажа! И така до 5-6 клас, поле спорт на земята, е малко и планинарство, и алпинизъм /тогава почна да се проявява страхът/ ! И знаете ли най ме е страх, че като застана на ръб или високо, нещо почва да ме дърпа към бездната!? За да си преодолея този мой, страх съм решил отново да взема уроци по алпинизъм!, не знам дали ще помогне, но мисля, че е добро начало! А иначе имам около две седмици във въздуха и там се чуствам, най добре!
_________________ .................
Съб Сеп 26, 2015 5:48 pm
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1519 Местожителство: Хасково
Орми, няма готова рецепта, но окото свиква. Като хлапе се плашех от строежа на къщата ни, където вторият етаж беше без парапет. Надвесвал съм се над Триградското ждрело, ходил съм към Василашки чукар, отказвал съм се на Петлите. Колкото повече висиш в планината, по-удобно става. Меракът бута, фобиите отстъпват. Понякога е въпрос дали имам или нямам ден.
При мен обаче е малко по-различно. Някои тръпнат от 100 метра височина, независимо дали са зад бетонен парапет, дали се държат за въже или са здраво осигурени. У мен има вяра в техниката. Като съм вързан, или дори да се държа за нещо удобно, се чувствам сигурен.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5, 6Следваща
Страница 3 от 6
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети