ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Ком - Емине лято 2013
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 30, 31, 32, 33, 34, 35  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Предишната тема
Следващата тема
Ком - Емине лято 2013
Автор Съобщение
tzezko



Регистриран на: 21 Фев 2012
Мнения: 783
Местожителство: софия

Мнение Отговорете с цитат
boris_borisov написа:
................................ съм задължен за кво и на кого ли не, ама на... трупам дългове.............................



Друго имам предвид, не си ти задължения......
Сря Сеп 10, 2014 12:04 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2236
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
didogen написа:
Така, понеже 5 човека от форума ме врънкат да си продължа пътеписа. А тази седмица трима с кода на Цецко, ако правилно е разкодиран.
Ще дам яснота и смятам, че съм обективен. Нищо, че всичко ще разкажа през моя поглед. Имам предвид случката. Колкото до пътеписа,ами ако ми дойде музата ще си до напиша или по-скоро ще го пренапиша.

Надявам се да довършиш пътеписа. Цялата останала половина, а не само последните два дена Smile
Колкото до "случката"... не сте първите, на които се е случила, няма да сте и последните. Ако си чел моя пътепис, там честно съм си написала за Студената война между мен и Благо Laughing Това с кодовете беше шега, знам че така си го и възприел, но съвсем сериозно искам да дочета историята ти.
Мисля че съм го писала някъде, ще го напиша пак обаче - пътеписите не са пътеводители. Колко е разстоянието от точка А до точка Б и къде има чешма е нещо ценно, но също толкова ценно е да се пише и за преживяванията, настроенията и взаимоотношенията в групите.
Това също е ценен опит, защото като ожаднееш и после се напиеш с вода лесно забравяш за жаждата, но обидата често остава до края на похода, а дори и след него.
Захаросаните пътеписи си личат, да знаете Wink
Е, не е лесно човек да извади преживяванията си на показ, пък и околните се сърдят Sad
Както и да е, сигурна съм че това вече съм го писала някъде и вече досаждам Rolling Eyes
Живи и здрави, дано дочетем пътеписа и поздравления, че се реши да махнеш лустрото от финала. Сигурна съм, че ще е хубав и така Smile

tzezko написа:
Борка, тези дни ми спори пътя и съм малко преди Гердек тепе. Постоянно съм онлайн. Снимки, трак и текст следват.

Тогава в събота да те чакаме в Тушовица със скарата? Very Happy

boris_borisov написа:
Впрегнал съм Mariana1000 да тегли каруцата вместо мен Laughing

Ти по-добре не го казвай това, че ще ти се смеят хората заради това куцо магаре, дето си го впрегнал Laughing

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Сря Сеп 10, 2014 3:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
didogen



Регистриран на: 15 Дек 2011
Мнения: 1438
Местожителство: kleta majka balgariq

Мнение Отговорете с цитат
Пако огорчен съм, но чак наранен не бих казал. През последните два дена всички човешки чувства минаха през мен, като изключим завист. Разказвам с предистория, защото всяко нещо е наниз от събития и причини.
Яница, аз исках моят пътепис да е и пътеводител. Да покажа през колко исторически места се минава. Примерно, че Арабаконак всички го свързват с руските войски по време на 10-тата Руско-Турска война за два века. Но малко знаят, че там се е случил атентат срещу Н.В. Борис 3-ти, който е неуспешен и го спасява от гибел при атентата в църквата Св. Неделя. Още след първата покана на Тито се опитах да пиша и моментите за които пиша в сега излизат в главата ми. Та вместо пътепис написах порно разказ и да ти кажа, че добре се котира в съответния сайт. Smile Когато не ти идва от вътре, по добре да не пишеш. Сега след година мога да разкажа какво се случи по-спокойно и обективно.
3-та серия
Сутринта тръгнахме от Котел, малко следобед бяхме на Върбишки проход. Там спряхме да обядваме и станахме около 15 часа. Реших да си измия краката на чешмата. След като си събух обувките видях огромни пришки отпред на пръстите. Ако обувките бяха стегнати ми притискаха жилата отгоре на краката, за това ги носих разхлабени. В следствие на това краката ми се движеха в обувките. От там и пришките. Предвид общото ни състояние, времето и темпото на Иво и Гунди предложих да останем и да пренощуваме на прохода. В най-добрия случай щяхме да направим още 6 км. Те отказаха. Въпреки твърдението на Иво, че пришките е добре да не се пукат, аз предпочетох да се изкъпя, да ги спукам и да ги дезинфекцирам. Вместо да спя на няколко км. по напред. Те не приеха предложението ми и продължиха. Това бе първата ни раздяла. Но никога не съм имал намерение да почивам два дена, както Иво твърди. Пилемика е, но аз най-малко имам интерес да губя време.
На сутринта станах около 5 часа и в 6 поех на път. Целта, която си поставих беше - почивам като ги настигна или на Ришки проход. Което събитие настъпи първо. Не съм търчал, но се движих стегнато. Все още се движех по разчистеното от компанията във форума. Включих си телефона и получих съобщение, че Иво ме е търсил. Набрах го и проведохме разговор, от който стана ясно, че сме много близо един до друг. Сега не ми се гледат следи, но се оказах прав, за два часа са минали около 3 км. Разбрахме се, който стигне до асфалт спира и чака другия. После се набих в дерето. След като се измъкнах от тръните и стъпих на чистия път зазвънях, но телефоните бяха изключени. На асфалта зачаках и обядвах. Нямаше никой. Тръгнах по маркираната пътека, а не по асфалта. След като го пресякох започнах да викам, но нищо. Срещнах едни хора, които ми казаха, че преди малко двете момчета, които викам са потеглили от чешмата. Засилих се и ги настигнах, но ги заварих на чешмата. Съмних се, че са се върнали. Разменихме няколко думи, като им направих забележка, че не са спазили уговорката. Но не съм викал. В този преход аз бях единствения, който е викал на другите, но за това по-късно. Те тръгнаха, а аз останах да се изпера и да си доям. После ги настигнах. Този следобед беше ужасен. Не искаха да спрат, а така се мъкнеха, че за един час изядох една опаковка оризови ядки и изпуших 5 цигари. Изчакването мори повече от напрягането за отмятане на разстояние, вярвайте ми. Вече дъвчех дъвка, нито ми се пушеше, нито ми се ядеше каквото и да е. Мина ми през акъла да ги оставя, но нали сме тръгнали заедно... Заедно ще стигнем. Предложих на два пъти да спрем за днес, но те отказваха. Това измъчваше и тримата. Със сигурност поне на мен ми тежеше. Вървях като на сол-пипер. Преди с.Рупча спряхме на една поляна с чешма. И там преспахме. Между другото, от там вече се вижда морето. Smile

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Сря Сеп 10, 2014 8:05 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
didogen



Регистриран на: 15 Дек 2011
Мнения: 1438
Местожителство: kleta majka balgariq

Мнение Отговорете с цитат
4-та серия
Само да спомена, че след като видях морето осъзнах, че скоро всичко ще свърши. Появи се неприятно усещане, щях да се върна в действителността. На другия ден поехме, тъй, тъй, тъй, крачката не ни вървеше, почивахме на всяка чешма. А там са начесто. От Беклемето имах проблеми със стомаха. Ту разстройство, ту запек, корема ми беше постоянно подут. Пих лопедиум профилактично, а е трябвало да не го пия. Ама като истински мъж никога не чета упътването. Това го казвам, защото вероятно има връзка с кризата ми. На една от почивките се замислих за причината на този дискомфорт. Загледах се и открих, че две от бутилките ми имат плесени по резбата на капачката. Носих веро и гъбичка, та си ги премивах. Но как съм изпуснал това не знам. също може да има връзка със състоянието ми.
На една от почивките извадих от раницата едни царевични пръчици, купени от Дъскотна. Ей така да почерпя. В момента, в който си оставям раницата ужастна болка ме прониза от дясно (там където минават едни каналчета от бъбрека към отделителната система.) на ляво. Болката беше толкова силна, че помолих Иво да ми извади телефона от раницата. Не можех да се изправя от болката. Обадих се на лекар. (Този който ми прави аптечката от съседната тема. Той е педиатър и бе логично на него да звънна, въпреки на свякакви специалисти в тел. указател.)
Посъветва ме да взема спазмалгон, са изчакам половин час и ако няма облекчение да взема енетра(това е българския вариант на аулин) От това, което му обясних каза, че въпреки, че си противоречат симптомите за него е или остър апандесит, или остра бъбречна криза. Трябва да намеря лекар, като го предопредя, че съм пил спазмалгон. Защото може да го заблуди.
Споделих на Иво, че трябва да изчакам половин час. Не можех да се изправя в цял ръст. Корема ми се разпъваше при всеки опит, а болката неописуема. Аз държа на болка. Но не се получаваше. По едно време Иво изръси:
- Ти вървиш бързо и ще ни настигнеш.
Не можех да ги задължа да останат с мен, макар да ми се искаше. Те поеха напред. (може би ще кажа, причините заради които бързаха, но по-късно). Около час лежах на една пейка(смятайте времето, интересно е). Покрай мен мина човек с АТВ, изгледа ме като труп, но нищо. Аз се двуомях дали да не го помоля да ме закара до най-близкото село, но не посмях. Та след час лежане си казах, че не мога да седя тук до безкрай. Станах и се запътих. Имах два варианта, да слезя в едно село на по малко от километър от мен или да продължа към Добра поляна, която е на около 5 км. Реших да продължа по пътеката. Раницата ме опъваше на зад, а аз се натисках напред. В този момент в главата ми изникна мисълта - поне да бяха ми взели палатката и спалния чувал. И осъзнах, че съм оставен насред гората.
Спрях, в главата ми се блъскаха разнородни мисли. Пак говорих с лекарката, достресира ме. Говорих и със застрахователния агент, преди всичко тя ми е приятел. Застраховката беше най-скъпата, без асистенция. Демек трябваше само да си лежа на носилката. Но се оказа, че трябва да викам линейка и да си събирам касовите бележки. След разговора си скъсах полицата. Познайте дали ще си направя вече планинска застраховка там.(И за застраховките мога да кажа нещо, като патил.) След като и се развиках по телефона, каква е тази застраховка ме посъветва да се прибирам, че достатъчно съм ходил. Тая е луда, аз съм бъхтил повече от 500 км. да мина родината пеша и ми остават около 50 км. А тя да ме кара да се прибирам. Наистина не е добре. Тук паднах психически и се разплаках. Няма да влизам в подробности, но толкова ресурси пожертвах да сбъдна една мечта и всичко да се провали заради един апандисит или бъбречна криза. Тук се почувствах тъпо.
Единственото което ме успокои разговора с приятел, който каза да тръгвам ли. А исках да го предупредя, че може да ме прибира спешно. Колата я бях оставил на подходящ паркинг с ключ на таблото. Предвидено уговорено, с едно телефонно обаждане 24/7 да бъде освободена и да поеме към нас при нужда. Реших да стигна добра поляна и да намеря транспорт до Айтос, най-близката болница. Не помня дали преди или след тези разговори се чух с Иво. Те са продължили след Добра поляна. Пак бях шокиран, даже не се интересуваха, дали прекратявам прехода. Тук се стегнах и се домъкнах до Добра поляна. Малко почивка и ще се опитам да довърша днес.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Сря Сеп 10, 2014 9:08 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
didogen



Регистриран на: 15 Дек 2011
Мнения: 1438
Местожителство: kleta majka balgariq

Мнение Отговорете с цитат
5-та серия
В началото на селото се засилих към първия човек, който срещнах и подреждах думите в главата си:
– Колко ще ми струва да ме закараш до Айтос?
Тук си признавам, че съм късметлия в този живот. Попитах дали има лекар в селото. По стечение на обстоятелствата има и сега е на дежурство. Въртят се по график в няколко села. Отправих се към лечебницата. Там ме посрещна доктора, турчин с въпроса:
– Как искаш да те прегледам? Държавно или частно?
Болката ми премина, но остана мускулната треска от спазъма. А и имах газове, а не можех да ги освободя, дори с риск да направя белята. Попитах го дали има вече държавно. Това беше прегледа, който не са ми правили от времето на спортната медицина. Всичко по две кръвно, бял дроб, черен дроб, топките... Абе наистина на толкова обстоен преглен не съм присъствал от десетилетия. Накрая заключи:
– Гледай сега мойто момче. Ние като лекари не само дето сме учили, но и гледаме поведението. Като те гледам как се движиш, нищо сериозно ти няма. Мога да ти взема проба за апандицит, ама резултатите ще дойдат след седмица. Не знам какво ти е, но не е сериозно. Бих те посъветвал да останеш, ама ще искаш да продължих, а нататък няма лекар. До къде искаш да стигнеш?
- Поне до Сини рид.
- А това не е в нашата община и не знам дали ще има лекар.
И този преглед ми костваше цели 15 лв. Shocked
След това стигнах до кръчмата и реших да хапна, вече не бързах за никъде. Но беше затворено. В средна махала нямаше отворен магазин. Много ми се прияде сладолед. Следете времето. В 13 часа Бях в Добра поляна, в 15 часа вече чаках да отворят магазина в Топчийско и 15:30 поех напред без сладолед. Иво и Гунди бяха тръгнали от Добра поляна преди да стигна аз.
Над небето се изви облак, станаха два и т.н.
Уари ме порой, но ме мързеше да си облека дъждобрана. Само горнището и покривалото на раницата сложих. В Сини рид бях мокър до кости. Оказа се, че дъжда се е движил с мен, другото е сухо, даже праха не беше убит.
На картата гледам бензинка, викам си Това трябва да е Лукойл или Петрол. И да ме изгоня, опъвам си палатката по средата на ливадата и ще ползвам благините. Но се оказа една къща с бензинка в двора.
Голям разговор беше с бензинаджията. Всяко негово изречение завършваше с "кмета".
-Къв кмет, кво кметство в 18:30 бе! - му се изрепчих.
Появи се един с една жигула и зареди гориво за 2,15 лв. Размениха няколко реплики на турско-цигански , като усетих присмех и бензинджията ме попита колко пари ни дават за това.
Вбесих се и му отговорих 1200 лв. Тези хора не се ли научиха през годините, че този преход няма нищо общо с парите. Продължих напред и срещнах един циганин, ама в случая аз приличах повече на циганин. Попитах го дали знае някой в селото да дава стаи под наем. Той ми отговори, че в селото имало един българин и той ако ми даде. Попитах къде му е къщата, и той ме опътим като каза, че ще ме настигне, за да ме доупъти. Пех в указаната посока, но излязох от селото. Видях беседка с чешма и реших там да спя. Бях много изморен и реших да се изпъна за 10-тина минутки. Задрямал съм и чувам бибитка до мен. Отварям очи и гледам циганина с колата и жената до мен. Вика ми:-Идвай с нас, при нас ще спиш. Тогава не осъзнах, но това беше единствения път където се качих в кола. И изминах 4 км. до катуна им. Брагодаря им! Една циганска фамилия отделена от другите, че много шум вдигали. Нагостиха ме с наденички и картови. Появиха се 4 циганчета, аз имсках да ги почерпя нещо и извадих 4-рите си вафли и им ги раздадох. Искрено се молех да не изкочи още някое, че нямам повече вафли. Слава богу не изкочи.
Заведе ме до Доброванските гъби, разказа ми за местноста и ,че Сл. бряг е по близо до мен от колкото Емона. Стъмни се и по светлините ме запозна с крайбрежието. Включих си телефона и получих следното съобщение(понеже го пазя, го публикувам както го получих:
"42 49 720 ??? 27 29 757 има вода и катун. може да ни утрепят докато спим. цифрите са координатите ни"
Вкарах ги в навигацията. Бяха с три часа преднина и на 500 м от мен. Аз нямаше какво да правя при тях повече и си останах при моите домакини. Малко по късно дойде циганин от споменатия катун и каза, че иам още двама като мен единия с патерици(има предвид щеките). Вечерта си легнахме.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Сря Сеп 10, 2014 10:17 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tzezko



Регистриран на: 21 Фев 2012
Мнения: 783
Местожителство: софия

Мнение голямата работа Отговорете с цитат
Голяма работа си, Didogene,
Ако ме приемеш за другар, тръгвам с теб от Ком до устието на Тимок. Като подготовка за нещо друго.
Чет Сеп 11, 2014 12:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
didogen



Регистриран на: 15 Дек 2011
Мнения: 1438
Местожителство: kleta majka balgariq

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря! Въпреки, че е комплимент това е добра идея. Може част от маршрута да го минем със сал по течението на реката. Естествено, ако ти носиш резачката, а аз сезала. Сега сядам да донапиша последната 6-та серия. Защото нищо не е свършило, докато не свърши.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Чет Сеп 11, 2014 7:15 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
didogen



Регистриран на: 15 Дек 2011
Мнения: 1438
Местожителство: kleta majka balgariq

Мнение Отговорете с цитат
6-та Серия
Сутринта станах рано, по рано от обичайно. Чувствах се отпочинал и не ми се спеше. Докато кипна вода на котлона си събрах багажа. В това време стана момчето дето ме прибра с колата. Черпих го кафе, че тръгна да пали една печка "Металургия" за едно кафе. Знам, че за циганите паленето на огън не е проблем, но все пак. Тръгнах около 5:30 часа. Не след дълго минах покрай лагера на Иво и Гунди. И те бяха тръгнали рано. В Козичино спрях на механата и закусих вафли с кисело мляко. С изключение на наденичките друга тежка храна не ядох заради стомаха. Учудих се, че двама са минали преди час от тук, както се изрази механджията. В колко ли са станали?( това от любопитство) На Дюлински проход спрях за почивка. Чух се с приятеля, който чакаше да му кажа "Старт" , успокоих го, че за сега да не ме мисли. Също и с докторката. Пак получих съобщение, че Иво ме е търсил. И на мен ми е чудно защо, но го набрах. Разбрах, че тъкмо са слезли от баира с кулата над Плазовец. Поне 30 минути лежах със събути обувки, слънцето препичаше и вятъра подухваше леко. Абе като на плажа. Това усещане ме накара да се размърдам. По средата на пътя между прохода и кулата ме настигна човек от енергото. Предложи да ме повози. През цялото време, когато ме канеха да се кача подскачах като опарен с думине"Не! Не може!", вместо да им благодаря и да отклоня поканата. Този излезе упорит:
- Айде бе - огледа се - никой няма да те види. Само до ей там.
Отговорих му, че го правя за себе си, не заради друг и не е важно дали ще ме види някой.
След като слязох от баира с кулата се заредуваха хълмче след хълмче. Водата ми превършваше, но на картата имаше капанче на Варненското шосе (Поморийски проход, последния за деня и прехода) Като стигнах на шосето спрях за почивка, капанчето беше вече ловно стопанство и останах с много малко вода. Но и пътя беше малко вече. Хапнах само хляб и изхвърлих половинката суджук. Хем съмнително изглеждаше, хем е тежка храна. Понеже съм се тровил с БоТокс, хем бях химик в казармата. Усещането е като предния спазъм, ама държи 3 дена и има още някой странични ефекта. Не мерси!
Не след дълго поех отново. На първия завой настигам Иво и Гунди. Аз от едната страна, те от другата на пътя. Колите летят, но това ме ми попречи да ги увикам. Не знам споменах ли, но Гунди е ветеринарен лекар по образование. Това в дадената ситуация го прави специалист сърдечно-съдова хирургия. Увиках ги качествено, но не съм ги обиждал. Иво на два пъти подметна да не се сърдя, нали пак сме заедно. Заедно, ама друг път. Подминах ги и си продължих сам. След отделянето на асфалта си изпросих вода от един катун, и те наливали от селото, та наблизо нямало вода. Пак се заредуваха хълмчета едно след друго. Видях един пилон с две табелки "Ком" в едната посока и "Емине" в противоположна, на фона на морето. Но ме домързя да спра и да се снимам с нея. След малко Иво ме изпревари и подмина. Само го попитах къде е Гунди, оказа се, че е останал назад. Аз ще съм с неизживяно детство, така е. Но точно на тази игра няма да се върна. Причината на Иво да бърза е сравнението му с Тито. Да не е по долу, сега искаше и с мен да се състезава... След още малко беше спрял и си сменяше батериите на навигацията. Подминах го дори само с бегъл поглед. Понеше разказвам много подробно тази серия ще я разделя. Като почина ще я довърша.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Чет Сеп 11, 2014 8:22 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tzezko



Регистриран на: 21 Фев 2012
Мнения: 783
Местожителство: софия

Мнение давай Отговорете с цитат
Давай! Замирисва все по- силно! От суджука даже повече.

А за Северозапада- само кажи! По Тимок- а с гумената лодка, дотам- с краката.
Чет Сеп 11, 2014 8:52 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2236
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
didogen написа:
След малко Иво ме изпревари и подмина. Само го попитах къде е Гунди, оказа се, че е останал назад. Аз ще съм с неизживяно детство, така е. Но точно на тази игра няма да се върна. Причината на Иво да бърза е сравнението му с Тито. Да не е по долу, сега искаше и с мен да се състезава... След още малко беше спрял и си сменяше батериите на навигацията. Подминах го дори само с бегъл поглед.

Disgust

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Чет Сеп 11, 2014 9:53 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1829
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
И аз съм играл криеница, ама вашата е друга. Открита криеница, нещо като открит белот.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Чет Сеп 11, 2014 10:06 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
didogen



Регистриран на: 15 Дек 2011
Мнения: 1438
Местожителство: kleta majka balgariq

Мнение Отговорете с цитат
До Емона почти ми мина яда за последните два дена. Минах по пътеката през гората, а не заобиколната. Емона изскочи като х. Амбарица изкачвайки се от Черни осъм. Демек изневиделица. Спрях и се снимах на фона на селото и морето. Поех си дъх. Успях, остава само ходенето на носа, но не бързам. Оставих го за сутринта. Заслизах към селото, бавно. Малко след като влязох в него се заприказвах с баща и син. Попитах ги къде мога да нощувам. Обясниха ми, но ме предопредиха, че ще ми струва 20 лв. и ме поканиха при тях. Щеше да е неудобно, предпочитах да си платя да се изкъпя без да притеснявам някой. Опътиха ме към центъра. Стигайки го влязох в първия магазин. Купих си охладено сухо мляко с вода и аромат на тирамису. Попитах къде предлагат нощувки:
– Ей там до караваната - ме упъти продавачката. Засилих се към най-вероятната къща, но никой не излезе. Върнах се на улицата и видях момче с колело. Попитах и него. то ме заведе до съседната кръчма и ми каза тук дават стаи. Набих се със сладоледа купен преди малко. В кръчмата няма никой, но имат същия фризер. При появата на барманката първите ми думи бяха:
- Ааа, не е взет от тук, от горния магазин го взех, но не знаеш, че и тук продавате такива. - нали се сещате, че нямам касова бележка и начин, по който да го докажа. Попитах за стаи, тя извика шефката. Едновременно дойде шефката и момчето с колелото влезе и се похвали:
- Аз го доведох.
Веднага ми светна, че се гласят да ме гласят. Та проведохме следния разговор:
- Предлагате ли стаи?
- Да предлагаме.
- Цена - попитах аз.
- Двойка 40 лв, тройка 50 лв.
- Добре, аз съм с още двама, но не им знам плановете. Ако сме тримата добре, но ако съм сам ще ми вземете 40 лв. - заобяснявах се аз. Не, не исках да им помагам, исках на мен да ми излезе по-евтино. Да вметна, че в икономиката има едно понятие, казва се "Определяне на риска". Определяш колко може да жертваш и при достигане се отказваш. Аз за тази нощувка като граница бях заложил 30 лв. , но тя не го знаеше.
- И ако съм сам ще ми вземете 40 лв.
- Да! - утвърдително отговори тя.
- Ами ще ги изчакам и ще видим какво ще правим. Докато ги чакам ще си изям сладоледа.
- Добре, излез и си го дояж отвън.
В този момент тя загуби 70 лв., айде ако се бях навил да спя с тях в една стая 50 лв. Казвам 70 лв., защото съм спал в тройна стая в луксозен хотел за 30 лв. Просто нямаха свободни стаи различни от 3-ка. Това за поясение.
Излязох и си изядох сладоледа. След малко се появи бабата от къщата, която проверих. С нея се спазарихме, ако сме тримата 12 лв., ако съм сам 20 лв. Но не искаше да ме настани, защото ако съм сам да не и изцапам другите легла в 3-ката. Уверих я, че мога да спя само на едно легло едновременно. Настани ме и след като се оправих излязох на улицата да изпуша една цигара. Телефона ми звънна, беше Иво. Загубил се в селото и искаше да го упътя. Да, и аз не вярвах този корифей на ориентацията да се загуби на един път, между две къщи. Появи се и Гунди, настаниха се и се изкъпахме. Вечеряхме в кръчмата. Естествено аз одарих и една водка да полея случая, с тараторче. Smile Гунди искаше да си ходи, истинската причина да бърза е, че ..., по скоро аз не съм виждал човек толкова привързан към семейството си. Едва ли друг път се е отделял за толкова време от него. Но спомена, че ще му остане отпуска да си боядиса две стаи. И тази цел гонеше. С Иво го разубедихме, както и трите пъти да се откаже.
Сутринта станах и отидох на носа. Там посрещнах изгрева 17 дена след джулай, посрещнат на Ком.
Посветих този момент на баща ми. Би се гордял. Той зимата беше планинар, лятото рибар.

На връщане Иво ми звънна, но в Емона има много излъчватели на вълни и по-силните надделяват. Нищо не се разбра. Пратих съобщение, че до 10 минутки съм при тях. Влязох в стаята и беше празна. Само моята раница. Това ме огорчи най-много. 17 дена, каквото и да е било, бяхме едно цяло. От куртоазия едно сбогуване да си вземем като хората. Ама, нъц! Веднага набрах Иво и се опитах да го увикам, но прекъсваше заради по силните вълни на радарите. Та съм му казал, че има едно увикване на живо от мен.
Това се случи през последните 2 дена. Само не разбрах как бързаха за влака, като не знаеха разписанието, а и при пътуване пеша и на стоп... Все едно това е последния влак за Ст. Загора. Как да е, той си знае за увикването на живо. Ще си спазя обещанието!

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

Последната промяна е направена от didogen на Чет Сеп 11, 2014 10:18 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Чет Сеп 11, 2014 10:06 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
didogen



Регистриран на: 15 Дек 2011
Мнения: 1438
Местожителство: kleta majka balgariq

Мнение Отговорете с цитат
Като послепис: Допуснатите грешки са заради опита ми да пиша на новата БДС кирилица. Та нагаждайте по смисъл. Отворен съм за отговори ненамиращи се в описаното от мен. Също така, ако на участниците им се види изкривено, нека да дискутираме. И на живо, ако тук не е достатъчно.
Да поясня за тези, които не са запознати добре със случая. Не хленча и не търся съчувствие. Не мразя и не злепоставям никой. Максимално обективен съм. Просто не харесвам хора чието мъжко е само между краката. Това ми е отношението по въпроса.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Чет Сеп 11, 2014 10:14 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1829
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
didogen написа:
Като послепис: Допуснатите грешки са заради опита ми да пиша на новата БДС кирилица. Та нагаждайте по смисъл. Отворен съм за отговори ненамиращи се в описаното от мен. Също така, ако на участниците им се види изкривено, нека да дискутираме. И на живо, ако тук не е достатъчно.
Да поясня за тези, които не са запознати добре със случая. Не хленча и не търся съчувствие. Не мразя и не злепоставям никой. Максимално обективен съм. Просто не харесвам хора чието мъжко е само между краката. Това ми е отношението по въпроса.

Аз те разбирам, но не мога да кажа, кой крив - кой прав. Не съм бил със вас.
Предполагам само, че не са имали достатъчно време за забавяния. Но пък ти си бил болен, изобщо сложна ситуация. Все пак сте успели, добър завършек.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Чет Сеп 11, 2014 10:49 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
W_sjankata



Регистриран на: 12 Ное 2007
Мнения: 338
Местожителство: Sofia

Мнение Отговорете с цитат
Единственото, което ме спира да не излея тон помия върху главата на ККССППДД, демек --няма да му казвам името, че не заслужава е, че не ща да съм като всеки средно статистически всезнаещ, всеможещ, на мига критикуващ, и най- компетентен наш сънародник. Не се сдържам и пръстите сами редят тирадата, но няма...
Думите на момчето говорят сами...
Онзи да се гръмне!
Ако не му стиска да се набута в миша дупка!
Ако няма акъл за това... не знам..
Дано не се появи тук повече.....

_________________
Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си... С това са занимавам- глупости: ...занимавам се...
Живота си тече сам. Малките потоци се вливат в по- големия, преминават в реката, тя се увеличава, влизаш в мирна вода, успокояваш се.
След което идва нов пролом, тръгва водопад и отново се отправяш нанякъде...

Тръгвам нанякъде...
Чет Сеп 11, 2014 11:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 30, 31, 32, 33, 34, 35  Следваща
Страница 31 от 35

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov