Аз от малък се научих да разпознавам дърветата. Заслугата за това е на дядо ми от Ловеч, чиито три имена сега нося. Направи ми впечатление едно здраво яко дърво- дъбът. Останало ми е от детството в съзнанието, че дъбът е здраво и голямо дърво. Действително дъбовете живеят много, растат бавно, в което се убедих още веднъж миналата година. Короната на дъб, раснал правилно в гора е хубава с кръгла форма и клоните са разположени от всички страни. По листата едва ли някой може да сбърка дъба с някое друго горско дърво. Освен в горите дъбове растат и в някои планински градове в парковете. Като малък ме учиха, че има три вида дъб, които растат в България и се срещат в Ловешката и Троянската област, където често съм ходил: цер, граница( ударението е на буквата"и") и благун. По-късно разбрах, че има други видове. Допитах се до естествознатели, служители в природонаучни музеи и работещи в разсадниците и излезе, че има още видове дъбове, които се срещат в България.
image
Лист от дъб
Дъбовете са горски дървета, едни от най-разпространените в българските гори. Информаци за дъба и класификация:
Дъбовете се отнасят към едноименния род Quercus от сем. Букови (Fagaceae). За нашите условия те са листопадни (с изключение на пърнара) еднодомни дървета. Мъжките цветове са групирани поединично в дълги ресовидни съцветия. Женските са дребни, единични или на групи от 2 до 5, също образуващи съцветие реса. Съцветията се развиват през пролетта върху ми налогодишните клонки. Мъжките и женските цветове са от 4 до 7 - делни (най-често 6 - делни). Мъжките са зеленикави. Тичинките са от 4 до 12. Женските цветове са също зелени, Стълбчетата на близалцата са плоски (по 3), обикновено почти сраснали. Плодът е твърд, неразпуклив и се нарича жълъд. В основата си е обвит от паничковидно образувание - купула. Формата и има голямо значение при определянето на видовете от този род.
image
В народното творчество дъбът се счита за дълготраен, често свързан с мъдрост и издръжливост. И за добра причина. Животът на дъба е до 5 века, въпреки че в историята има екземпляри, които живеят повече от 1000 години. Дъбът е широколистно дърво. Размерът на дъба е впечатляващ. Средната му височина е около 35 метра, въпреки че понякога се срещат и 60-те гиганти. Дебелината на дъба също може да бъде доста впечатляваща. Стълбът на дъба е средно около 1,5 м в диаметър, покрит с тъмна кора, петна с пукнатини, извит и набръчкан. Формата на листа от дърво зависи от вида на дъба. Дъбовите листа могат да бъдат издълбани, зъбни, зъбни и други. Клони от дъб косвено, извити. Тази извивка се дължи на факта, че дъбът е много отзивчив към слънчевите лъчи. Когато растат, издънките се простират до светлината и затова променят посоката си в зависимост от сезона, времето и времето на деня.
image
Един дъб от района на Варненския Делфинариум, сниман в началото на ноември.
Дъбът, като всяко растение цъфти. Цветовете му на са като на пллодните дървета, че да се открояват и забелязват, но ги има. Дъбът цъфти в късна пролет. Дъбките са малки и зелени, незабележими сред листата. Мъжките цветя се състоят само от тичинки, женски цветя - от пестик. Мъжки цветя се събират в съцветия, подобни на обеци. Жените са на къси дръжки, приличат на зелени зърна с червен връх. От женски цветя от дъб растат жълъди.
image
Снимка на цъфнал дъб
Латинското име за дъб се корени на древния келтски език: quer- "червено" и cuez- "дърво". Дъбът се нарича „Червеното дърво“ от келтите за дърво, а може би и за млади червени листа.
Древните славяни са издълбали статуите на Перун от дъб, затова в Русия се е наричало „перуново дърво“. Старите дъбове в Русия не бяха отсечени, те се страхуваха да ядосат боговете.
В нашата страна естествено (без човешка намесата) в горите растат 7 вида от род Дъб (Quercus). Първо ще разгледаме петте широко разпространени в страната вида, а накрая ще кажем и няколко думи за двата по-редки.
И така, да започваме:
Цер (Quercus cerris)
Най-лесно от всички се отличава Церът (Quercus cerris), който има три ясни отличителни белега:
I. Калпачето (купулата) на жълъдите му е покрита с шиловидно източени разперени люспи - при другите видове люспите върху купулата са много по-къси и не са шиловидни:
Купулата (калпачето) на жълъдите е покрита с шиловидни, разперени люспи при Цера (Quercus cerris):
image
II. Кората е дълбоко напукана и в дъното на пукнатините червеникава - при другите видове кората не е червеникава в дъното на пукнатините:
Кора на Цер - виждат се червеникавите пукнатини:
image
III. Пъпките на Цера (Quercus cerris) са заобиколени с шиловидни люспи - при другите видове Дъб пъпките са без такива люспи:
Пъпки на Цер покрити с трайни шиловидни люспи:
image
Аз като малък различавах дъбът- цер по по-широките листа, в сравнение с граница и благун. Благун (Quercus frainetto)
Отличителен белег за Благуна (Quercus frainetto) са листата, които при него са най-широки в горната третина (при другите дъбове са най-широки в средната си част), дълги от 10 до 18 cm (при другите видове са по-къси), събрани в розетка на върха на клонката (при другите са разположени по дължината на клонките), имат над 8 странични жилки (при другите са по-малко) и в основата си са уховидни.
Лист на Благуна (Quercus frainetto):
image Космат (Бял) дъб (Quercus pubescens)
При Косматия дъб (Quercus pubescens) младите (едногодишните) клонки са гъсто покрити с власинки, съответно младите клонки при близките видове са голи - без власинки.
Едногодишна клонка на Космат дъб (Quercus pubescens) покрита с власинки:
image Зимен дъб (Quercus petraea)
При Зимения дъб (Quercus petraea) младите (едногодишните) клонки са голи, по което се различава от разгледания горе Космат дъб
Гола (без власинки) едногодишна клонка на Зимен дъб (Quercus petraea):
image
От другия близък вид - Летния дъб (Quercus robur), който ще разгледаме по-долу, Зимения дъб (Quercus petraea) се отличава по това, че жълъдите му са без дръжки (приседнали са).
Жълъд на Зимен дъб (Quercus petraea), който е приседнал (няма дръжка) върху клонката:
image
Летен дъб (Quercus robur) "През 2011г. ще се навършат 1666г. от израстването на фиданката от вида летен дъб (Quercus robur) в центъра на днешното село Гранит, Старозагорско. Дървото е най-старото дърво в България и най-старото живо широколистно дърво в Европа. Преклонната възраст на дъба е доказана научно през март 1982 година чрез Преслеров свредел и е установено, че рожденната година е 345 г. от нашата ера. На какво ли не е бил свидетел "Старият дъб", както галено го наричат местните... Дъбът е висок 23.40 метра, дебелината на ствола му е 2,38 м, обиколката на стъблото - 7.46 м (на височина от земята 1,30 м), а хоризонталната проекция на короната му покрива 1017.36 кв.м. Летният дъб е обявен за защитен обект "Вековно дърво" през 1967 годинасъс заповед на Министерството на горите и горската промишленост. Записан е в Държавния регистър за природните забележителности под номер 388. За съжаление вековете, замърсяването на въздуха и човешката дейност са оставили следите си върху това величествено дърво. От огромната, прекрасна, зелена корона през 1969 година се счупва най-големият клон от северната страна. През 1983г. е направено укрепване на хоризонталните клони с дървена конструкция, по-късно заменена със стоманена. В последните години процесът на съхнене на дървото се засилва. Добре, че мястото е оградено и за дървото се полагат грижи." Като ученик учих, че най-старото дърво в България е Байкушевата мура, но по-късно стана ясно, че Гранитския дъб е по-стар с около 315 г. Той е от времето на римския императов Константин II. Намира се в двора на църквата в селото.
image
При Летния дъб (Quercus robur) женските цветове и плодовете са разположени на дълги дръжки.
Жълъди на Летен дъб (Quercus robur) разположени върху дълга дръжка:
image
Женски цвят на Летен дъб (Quercus robur) разположен върху дръжка:
image Пърнар (Quercus coccifera)
Пърнарът (Quercus coccifera) е единствения вечнозелен български дъб. Най-отличителни са листата му, които освен, че са вечнозелени (не опадват есента), са твърди, лъскави, по ръба с твърди, остри и силно бодливи осилчета. При пърнара листата се отличават много от останалите видове дъбове, освен, че не опадват през зимата и най-лесно се различава от останалите видове дъбове.
Лист на Пърнар (Quercus coccifera):
image
Освен описаните в България естествено разпространен е още Странджанския дъб (Quercus hartwissiana), рядко срещащ се само в Странджа. При него плодовете са разположени на дълга дръжка, както Летния дъб, но за разлика от него листата му са на дълги дръжки, докато при Летния са без дръжки.
image
Има още един вид дъб- Тракийски, който е умиращ, защото са останали само единични екземпляри в Родопите. По муисъла той е ендемит-среща се само в отделен ареал. По света има още видове дъбове, но не са тема на разглеждане.
Две стари легендиза дъба:
Дъбът е почитан у много народи като свещенно дърво. Той често бил улучван от мълния и за това в античността вярвали, че е обиталище на бога на мълнията и небесната шир – гръцкия Зевс, римския Юпитер, старогерманския Донар, скандинавския Тор, славянския Перун. Венците от дъбови клонки са символ на силата и властта и били отличителен белег на мн ого владетели. Дъбовите листа се използват и в хералдиката при гербове на различни държави. Ювелирите на волжките българи са известни с летите сребърни женски накити под формата на жълъди. Най-старото дърво в България е от типа летен дъб и се намира в с. Гранит, Старозагорско. Възрастта му се изчислява на около 1650 г., обиколката на ствола е 7,45 м, височината – 23,4 м, а площта, която покрива короната му – 1017 кв. м.
Вековен дъб от Врачанско
"Според българската народна вяра дъбът е единственото дърво, което може да замести храма.
Някога в селищата, които не са имали още черква, хората се черкували, даже венчавали, под стари дъбови дървета. Най-важните обреди ставали под тях, и досега там се правят курбаните. Тия дъбови дървета дотолкова били почитани и уважавани, че ги считали за свещени и ги използвали за религиозно лекуване. По време на суша под тях се молели за дъжд. Бъдникът, който гори цяла нощ на Бъдни вечер, винаги е дъбово дърво - по него гадаят за идващата година, а пепелта се използва с предпазваща цел срещу зли сили. На Игнажден полазникът влиза в къщата с дъбова пръчка, клончета или просто с шепа шумки. Бухалката, с която селянката пере, непременно трябва да бъде дъбова. Кобилицата, която играе важна роля в много от обичаите и обредите, може да бъде само от дъб или от явор."
image
Вековен дъб от Силистренско
Дърветата имат своята символика. За дъба:
Дъб – подпомага свободната воля и вземането на самостоятелни решения, засилва интуицията и връзката с душата. Дъбът е свещено дърво в културите на много народи. Символизира майката-земя. В Древна Гърция е дървото на Зевс. Според преданието в античния град Додона в Епир се намирал оракул сред дъбова горичка, където три облечени в бяло жени долавяли от шумоленето на листата волята на бога-гръмотвержец и я предавали на хората. Дъбът често е улучван от мълнии и затова се вярва, че по време на буря не бива да се стои под дървото. Освен това се смята за символ на устойчивост, добродетел и истина.
"Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата".
Гербът на Република България - основата, върху която стоят лъвовете са две кръстосани дъбови клонки с листа и плодове:
image
Сред моите засега 35 посадени дървета има 17 дъба. Това стана през 2018 г., когато имаше акция по засаждане на гора от дъб- цер в района на с. Слънчево по посока към с. Баново. Като видях наблизо как изглржда посадените от други хора преди 4 години дъбове се ужедих още веднъж, че дъбът расте изключително бавно. Те бяха с една педа по-високи от тези, които посадих. След година през този октомври отидох да ги видя и не забелязах разлика във височината. З ада се отгледа дъб трябва търпения и да се чака много, затова често се предлагат други по-бързо растящи дървета за засяждане, като особено подходящи за България са каталпите:
Блогът на barin :: Дърво Каталпа
Дъбът е основно дърво за гората и става голямо с хубава корона.
Съб Дек 28, 2019 7:27 am
NuclearWinter
Регистриран на: 24 Юли 2015 Мнения: 95 Местожителство: ГА701
Страхотен текст! Благодаря на автора. Жалко е, е изображенията не се визуализират (понепри мен).
_________________ Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.
И аз не виждам снимките, а имаше много такива. Не знам как може да се появят. Освен Nuclear Winter и Svetlix да видят оригиналната публикация:
barin.blog.bg/drugi/2019/12/01/vidovete-dybove-razprostraneni-v-bylgariia.1685083
Благодаря за проявения интерес и положителните оценки. Весели празници!
Аз от малък се научих да разпознавам дърветата. Заслугата за това е на дядо ми от Ловеч, чиито три имена сега нося. Направи ми впечатление едно здраво яко дърво- дъбът. Останало ми е от детството в съзнанието, че дъбът е здраво и голямо дърво. Действително дъбовете живеят много, растат бавно, в което се убедих още веднъж миналата година. Короната на дъб, раснал правилно в гора е хубава с кръгла форма и клоните са разположени от всички страни. По листата едва ли някой може да сбърка дъба с някое друго горско дърво. Освен в горите дъбове растат и в някои планински градове в парковете. Като малък ме учиха, че има три вида дъб, които растат в България и се срещат в Ловешката и Троянската област, където често съм ходил: цер, граница( ударението е на буквата"и") и благун. По-късно разбрах, че има други видове. Допитах се до естествознатели, служители в природонаучни музеи и работещи в разсадниците и излезе, че има още видове дъбове, които се срещат в България.
Лист от дъб
Дъбовете са горски дървета, едни от най-разпространените в българските гори. Информаци за дъба и класификация:
Дъбовете се отнасят към едноименния род Quercus от сем. Букови (Fagaceae). За нашите условия те са листопадни (с изключение на пърнара) еднодомни дървета. Мъжките цветове са групирани поединично в дълги ресовидни съцветия. Женските са дребни, единични или на групи от 2 до 5, също образуващи съцветие реса. Съцветията се развиват през пролетта върху ми налогодишните клонки. Мъжките и женските цветове са от 4 до 7 - делни (най-често 6 - делни). Мъжките са зеленикави. Тичинките са от 4 до 12. Женските цветове са също зелени, Стълбчетата на близалцата са плоски (по 3), обикновено почти сраснали. Плодът е твърд, неразпуклив и се нарича жълъд. В основата си е обвит от паничковидно образувание - купула. Формата и има голямо значение при определянето на видовете от този род.
В народното творчество дъбът се счита за дълготраен, често свързан с мъдрост и издръжливост. И за добра причина. Животът на дъба е до 5 века, въпреки че в историята има екземпляри, които живеят повече от 1000 години. Дъбът е широколистно дърво. Размерът на дъба е впечатляващ. Средната му височина е около 35 метра, въпреки че понякога се срещат и 60-те гиганти. Дебелината на дъба също може да бъде доста впечатляваща. Стълбът на дъба е средно около 1,5 м в диаметър, покрит с тъмна кора, петна с пукнатини, извит и набръчкан. Формата на листа от дърво зависи от вида на дъба. Дъбовите листа могат да бъдат издълбани, зъбни, зъбни и други. Клони от дъб косвено, извити. Тази извивка се дължи на факта, че дъбът е много отзивчив към слънчевите лъчи. Когато растат, издънките се простират до светлината и затова променят посоката си в зависимост от сезона, времето и времето на деня.
Един дъб от района на Варненския Делфинариум, сниман в началото на ноември.
Дъбът, като всяко растение цъфти. Цветовете му на са като на пллодните дървета, че да се открояват и забелязват, но ги има. Дъбът цъфти в късна пролет. Дъбките са малки и зелени, незабележими сред листата. Мъжките цветя се състоят само от тичинки, женски цветя - от пестик. Мъжки цветя се събират в съцветия, подобни на обеци. Жените са на къси дръжки, приличат на зелени зърна с червен връх. От женски цветя от дъб растат жълъди.
Снимка на цъфнал дъб
Латинското име за дъб се корени на древния келтски език: quer- "червено" и cuez- "дърво". Дъбът се нарича „Червеното дърво“ от келтите за дърво, а може би и за млади червени листа.
Древните славяни са издълбали статуите на Перун от дъб, затова в Русия се е наричало „перуново дърво“. Старите дъбове в Русия не бяха отсечени, те се страхуваха да ядосат боговете.
В нашата страна естествено (без човешка намесата) в горите растат 7 вида от род Дъб (Quercus). Първо ще разгледаме петте широко разпространени в страната вида, а накрая ще кажем и няколко думи за двата по-редки.
И така, да започваме:
Цер (Quercus cerris)
Най-лесно от всички се отличава Церът (Quercus cerris), който има три ясни отличителни белега:
I. Калпачето (купулата) на жълъдите му е покрита с шиловидно източени разперени люспи - при другите видове люспите върху купулата са много по-къси и не са шиловидни:
Купулата (калпачето) на жълъдите е покрита с шиловидни, разперени люспи при Цера (Quercus cerris):
II. Кората е дълбоко напукана и в дъното на пукнатините червеникава - при другите видове кората не е червеникава в дъното на пукнатините:
Кора на Цер - виждат се червеникавите пукнатини:
III. Пъпките на Цера (Quercus cerris) са заобиколени с шиловидни люспи - при другите видове Дъб пъпките са без такива люспи:
Пъпки на Цер покрити с трайни шиловидни люспи:
Аз като малък различавах дъбът- цер по по-широките листа, в сравнение с граница и благун. Благун (Quercus frainetto)
Отличителен белег за Благуна (Quercus frainetto) са листата, които при него са най-широки в горната третина (при другите дъбове са най-широки в средната си част), дълги от 10 до 18 cm (при другите видове са по-къси), събрани в розетка на върха на клонката (при другите са разположени по дължината на клонките), имат над 8 странични жилки (при другите са по-малко) и в основата си са уховидни.
Лист на Благуна (Quercus frainetto):
Космат (Бял) дъб (Quercus pubescens)
При Косматия дъб (Quercus pubescens) младите (едногодишните) клонки са гъсто покрити с власинки, съответно младите клонки при близките видове са голи - без власинки.
Едногодишна клонка на Космат дъб (Quercus pubescens) покрита с власинки:
Зимен дъб (Quercus petraea)
При Зимения дъб (Quercus petraea) младите (едногодишните) клонки са голи, по което се различава от разгледания горе Космат дъб
Гола (без власинки) едногодишна клонка на Зимен дъб (Quercus petraea):
От другия близък вид - Летния дъб (Quercus robur), който ще разгледаме по-долу, Зимения дъб (Quercus petraea) се отличава по това, че жълъдите му са без дръжки (приседнали са).
Жълъд на Зимен дъб (Quercus petraea), който е приседнал (няма дръжка) върху клонката:
Летен дъб (Quercus robur) "През 2011г. ще се навършат 1666г. от израстването на фиданката от вида летен дъб (Quercus robur) в центъра на днешното село Гранит, Старозагорско. Дървото е най-старото дърво в България и най-старото живо широколистно дърво в Европа. Преклонната възраст на дъба е доказана научно през март 1982 година чрез Преслеров свредел и е установено, че рожденната година е 345 г. от нашата ера. На какво ли не е бил свидетел "Старият дъб", както галено го наричат местните... Дъбът е висок 23.40 метра, дебелината на ствола му е 2,38 м, обиколката на стъблото - 7.46 м (на височина от земята 1,30 м), а хоризонталната проекция на короната му покрива 1017.36 кв.м. Летният дъб е обявен за защитен обект "Вековно дърво" през 1967 годинасъс заповед на Министерството на горите и горската промишленост. Записан е в Държавния регистър за природните забележителности под номер 388. За съжаление вековете, замърсяването на въздуха и човешката дейност са оставили следите си върху това величествено дърво. От огромната, прекрасна, зелена корона през 1969 година се счупва най-големият клон от северната страна. През 1983г. е направено укрепване на хоризонталните клони с дървена конструкция, по-късно заменена със стоманена. В последните години процесът на съхнене на дървото се засилва. Добре, че мястото е оградено и за дървото се полагат грижи." Като ученик учих, че най-старото дърво в България е Байкушевата мура, но по-късно стана ясно, че Гранитския дъб е по-стар с около 315 г. Той е от времето на римския императов Константин II. Намира се в двора на църквата в селото.
При Летния дъб (Quercus robur) женските цветове и плодовете са разположени на дълги дръжки.
Жълъди на Летен дъб (Quercus robur) разположени върху дълга дръжка:
Женски цвят на Летен дъб (Quercus robur) разположен върху дръжка:
Пърнар (Quercus coccifera)
Пърнарът (Quercus coccifera) е единствения вечнозелен български дъб. Най-отличителни са листата му, които освен, че са вечнозелени (не опадват есента), са твърди, лъскави, по ръба с твърди, остри и силно бодливи осилчета. При пърнара листата се отличават много от останалите видове дъбове, освен, че не опадват през зимата и най-лесно се различава от останалите видове дъбове.
Лист на Пърнар (Quercus coccifera):
Освен описаните в България естествено разпространен е още Странджанския дъб (Quercus hartwissiana), рядко срещащ се само в Странджа. При него плодовете са разположени на дълга дръжка, както Летния дъб, но за разлика от него листата му са на дълги дръжки, докато при Летния са без дръжки.
Има още един вид дъб- Тракийски, който е умиращ, защото са останали само единични екземпляри в Родопите. По муисъла той е ендемит-среща се само в отделен ареал. По света има още видове дъбове, но не са тема на разглеждане.
Две стари легендиза дъба:
Дъбът е почитан у много народи като свещенно дърво. Той често бил улучван от мълния и за това в античността вярвали, че е обиталище на бога на мълнията и небесната шир – гръцкия Зевс, римския Юпитер, старогерманския Донар, скандинавския Тор, славянския Перун. Венците от дъбови клонки са символ на силата и властта и били отличителен белег на мн ого владетели. Дъбовите листа се използват и в хералдиката при гербове на различни държави. Ювелирите на волжките българи са известни с летите сребърни женски накити под формата на жълъди. Най-старото дърво в България е от типа летен дъб и се намира в с. Гранит, Старозагорско. Възрастта му се изчислява на около 1650 г., обиколката на ствола е 7,45 м, височината – 23,4 м, а площта, която покрива короната му – 1017 кв. м.
Вековен дъб от Врачанско
"Според българската народна вяра дъбът е единственото дърво, което може да замести храма.
Някога в селищата, които не са имали още черква, хората се черкували, даже венчавали, под стари дъбови дървета. Най-важните обреди ставали под тях, и досега там се правят курбаните. Тия дъбови дървета дотолкова били почитани и уважавани, че ги считали за свещени и ги използвали за религиозно лекуване. По време на суша под тях се молели за дъжд. Бъдникът, който гори цяла нощ на Бъдни вечер, винаги е дъбово дърво - по него гадаят за идващата година, а пепелта се използва с предпазваща цел срещу зли сили. На Игнажден полазникът влиза в къщата с дъбова пръчка, клончета или просто с шепа шумки. Бухалката, с която селянката пере, непременно трябва да бъде дъбова. Кобилицата, която играе важна роля в много от обичаите и обредите, може да бъде само от дъб или от явор."
Вековен дъб от Силистренско
Дърветата имат своята символика. За дъба:
Дъб – подпомага свободната воля и вземането на самостоятелни решения, засилва интуицията и връзката с душата. Дъбът е свещено дърво в културите на много народи. Символизира майката-земя. В Древна Гърция е дървото на Зевс. Според преданието в античния град Додона в Епир се намирал оракул сред дъбова горичка, където три облечени в бяло жени долавяли от шумоленето на листата волята на бога-гръмотвержец и я предавали на хората. Дъбът често е улучван от мълнии и затова се вярва, че по време на буря не бива да се стои под дървото. Освен това се смята за символ на устойчивост, добродетел и истина.
"Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата".
Гербът на Република България - основата, върху която стоят лъвовете са две кръстосани дъбови клонки с листа и плодове:
Сред моите засега 35 посадени дървета има 17 дъба. Това стана през 2018 г., когато имаше акция по засаждане на гора от дъб- цер в района на с. Слънчево по посока към с. Баново. Като видях наблизо как изглржда посадените от други хора преди 4 години дъбове се ужедих още веднъж, че дъбът расте изключително бавно. Те бяха с една педа по-високи от тези, които посадих. След година през този октомври отидох да ги видя и не забелязах разлика във височината. З ада се отгледа дъб трябва търпения и да се чака много, затова често се предлагат други по-бързо растящи дървета за засяждане, като особено подходящи за България са каталпите:
Блогът на barin :: Дърво Каталпа
Дъбът е основно дърво за гората и става голямо с хубава корона.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
