„Амбарица“ и Ема
10 Ян 2022 Галерия със снимки
Емилия Гатева - хижарка на хижа "Амбарица"
Хижарката Емилия Гатева: Все още търся мотивация да остана тук
2021 година за мен и хижа „Амбарица“. За мен това са 9 години работа и живот тук. В историята на хижата това са 9 години на възраждане. Нещо като нейната нова история. Затова и говоренето ми за мен или за хижата е като за нещо общо. Да се работи тук е и да се живее тук. Съдбата ни някак става обща. Моите дела определят съдбата на хижата. А хижата определя и моята съдба. Поне до момента. И не, това не е клише. Абсолютната реалност е.
Девятката е натоварена с много символика и е знак за промяна. Край на период. Начало на друг. Някак неслучайно за мен, а и за хижата това наистина е завършване на един цикъл и начало (надявам се) на друг. Тази година спечелих на първа инстанция делото с БТС. Вярвам, че и на следващите резултатът ще е същият. Това завърши безкрайната ми битка и отстояването на правото ми да съм стопанина на тази хижа. Толкова години това се оспорваше от БТС, подведено от трима троянци. Уви, в тази битка малко се печели. За мен тя е пирова победа. От една страна, защото развитието на хижата пострада много, а от друга, защото разедини троянските туристи и смятам, че самото туристическо движение в Троян загуби. В личен план е успех, защото се докоснах до две много силни жени - Ели и Надежда, които ми помогнаха и от които научих много. В битките човек се калява, а в срещите със силни хора се развива. И все пак си доказах правотата. А и това дело се случва също в период на промени за страната. Някак е оптимистично, че такъв дребен човек като мен (както казва един общински съветник- ти си като само дърво на баира и ветровете го брулят отвсякъде, не стоят зад теб бизнеси и пари да те пазят), може да се изправи срещу мастодонт като БТС, които винаги са кръжали около властта и са свикнали да им минават номерата. Да, ама НЕ! Съдиите в троянския съд показаха, че имат куража да поставят закона над всичко. И че са много компетентни. Делото беше много засукано, а аргументите на съда бяха много професионално изложени.
Тази година за мен е и време, в което се разделих с
много наивности. Много трудно приемах пари за хижата и смятах, че не е честно това. Че има по-важни каузи другаде. Виждам как днес се злоупотребява с дарителството и се опитвах да съм встрани от това. Но по друг начин не може да се подобрява хижата. Аз самата се опитвам да помагам някъде, защото смятам, че така е редно, трябва да има баланс в даването и приемането. Не че доброто може да се слага на везни, то по-скоро е като усещане и нужда от равновесие. За съжаление, хижата все още не може да бъде включвана в програми и да получава финансиране през проекти. Но това не е проблем само на „Амбарица“. Труднодостъпните хижи и хижарите като цяло сме като отломки от стари времена. Докато в новото време работата на един човек вече се върши и заплаща на десет човека, тук от един хижар се изисква да има уменията на десет и да работи за десет човека. Това сваляне на нивото като цяло във всякакви области на мен не ми се струва добро. Търсим за днес лесни решения и създаваме трудности за утрешния ден. А за малка държава като нашата, в която не можем с количество да сме конкурентни, трябва да е с качество. От друга страна, това масово сваляне на нивото силно демотивира хората, които все още работят в области, които изискват много професионализъм и отдаденост. На мен също ми коства много усилия и размисли защо да бъда добра в работата си. Не съм оптимист, че ще има разбиране за Амбарица и институционална или финансова помощ за нейното поддържане. Всичко ще се крепи на нечии ентусиазъм, моя или на следващия стопанин.
Година, в която се разделих с коня Борко. Насълзяват ми се очите, когато се присещам за него. Цяла епоха сякаш беше времето с него. Всичко свършено по ремонтите на хижата, фестивалите, ежедневната работа, дървата - всичко е минало през неговия гръб. Голям късмет имах, че ми се падна да работя точно с този кон. Бял външно, но и с бяла душа. Тази година купих друг кон, но той пък есента изчезна. Та много е вероятно напролет да купувам трети кон.
Като цяло съм затруднена как да определя годината, дали като добра, дали не толкова добра. Имаше добри моменти, спечелих делото, работата някак върви, макар и затруднена от вируса. Но нямаше нищо ново, голямо. А някак рутината не носи удовлетворение. И все още търся за себе си мотивацията да остана тук.
---
Емилия Гатева
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Яну 13, 2022 10:50 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
Аз така и не разбрах какви са тези драми около тази хижа и стопанина и
През миналите почивни дни, с една приятна и весела група от Самоков се качихме до х.Амбарица. От Смесите до Папратливата поляна е твърде кално и хлъзгаво. Нагоре е вече снежно, ала има добра пъртина. Имаше голямо движение по трасето от север и от юг също.
Снегоходки не са необходими. По-нагоре по рида Дълги дял, снега вече е на петна, по средата на рида снега е издухан, вижда се трева.
Над 1950м вече е за котки -снега е твърд като бетон. Въпреки прогнозите, в неделя имаше почти ураганен вятър.
Успяхме даже и да изгорим порядъчно от планинското слънце.
Жалко само, че се разминахме с варненеца Kent -можехме да пиеме по нещо. Той правеше зимен траверс от Купена до вр.Ботев -евала на такива хора и нека успеха да е винаги с тях!
Вятърът не ни попречи в събота и неделя на разходките до Платнешки ярове. Имаше панорамни гледки и хубави преживявания.
Дано момичето с Канона да качи някои впечетлителни снимки.
Някой от по-мераклиите нашата група се качиха до вр.Амбарица въпреки силния вятър.
Бъдете Здрави!
Пон Мар 28, 2022 8:58 pm
kibik
Регистриран на: 16 Апр 2008 Мнения: 387
t.hristov написа:
…
кога ще се научиш, че когато правиш копи_пейст се цитира източника¿¿
Пон Мар 28, 2022 11:02 pm
t.hristov
Регистриран на: 23 Юни 2010 Мнения: 1057
Един музикален поздрав за спец групата от Карлово, с които бяхме заедно на х.Амбарица в събота на съседни маси и в осмицата стая №7.
С тях се познавахме от 2016г -форумна среща на х.Бенковски.
Ей как лети това време от шест години, като си спомня и Цецко тогава в снега как изнесе тортата до хижата
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Яну 27, 2023 5:29 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
Аз и до сега не мога да разбера, кой какво иска и кой е крив и кой прав.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3 ... , 26, 27, 28Следваща
Страница 27 от 28
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
