ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Е-4 Витоша - Верила - Рила - Пирин - Алиботуш лято 2013
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Е-4 Витоша-Верила-Рила-Пирин-Алиботуш(Славянка) Предишната тема
Следващата тема
Е-4 Витоша - Верила - Рила - Пирин - Алиботуш лято 2013
Автор Съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
Край ще има,чака се съдържанието!
Нед Авг 11, 2013 9:52 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2236
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
...продължението...

На следващата сутрин бях събудена от Стефан рано-рано и хич не ми се ставаше. Много сладко се спи в тази планина Smile
Оправихме багажа, сложихме си печати в книжките за планинските първенци, който искаше хапна и потеглихме нагоре.





Пътеката през гората беше много приятна, защото не беше слънчево, от друга страна мнооого стръмна Sad
Като се вайках как като излезем на слънце горе и ще умрем от жега Живко и Стефан ми ес смяха и ми обясняваха, че такъв късмет няма да имаме. Не им повярвах аз, но напразно - трябваше да повярвам на тези препатили хора Smile
По едно време излязохме от гората, имаше и поляни, почнаха да се виждат и разни върхове Smile
Много красива тази планина! Ама много! Very Happy
А още нищо не бях видяла Very Happy









Стефан правеше както обикновено хиляди снимки, как бяха още живи фотоапарата и ръката му не знам Shocked



Пътеката правеше едни хууууубави, гоооолеми серпентииииииини - направо идея си нямах откъде ще мине Smile





Имаше много цветя, кое от кое по-красиви Smile









И ето ни на откритото, още поляни, още цветя, още простор... но се оказа, че можело и още по-... от всичко това Very Happy









И наистина не беше горещо Laughing Тоест беше горещо, но вятърът пречеше да се разбере, че е горещо. Установих, че съм си забравила слънцезащитния крем. хем щеше да ми е студено, хем да изгоря. Така е - то не може само простор, цветя и гледки Wink
Серпентинесто и бавно заради мен, но героите стигнаха предпоследното стъпало по пътя - Царев връх:



И може да не съм герой, но ето ме и мен:



Тук вече си пооправих географията на района, защото се виждаше и границата, и Гоцев връх, и даже накъде ще слизаме после Smile





Тази планина не престана да ме удивлява с цветния килим по който стъпвахме, на всяка крачка - различен Smile







Слязохме от Царев връх и тръгнахме вече покрай граничната бразда... тъжна работа са границите, аз лично мисля, че доста проблеми бихме си спестили, ако ги нямаше... Я колко по-добре е човек да може да щъка ту в българско, ту в гръцко и даже да не знае точно къде е Laughing









Видяхме, че Гоцев връх си е далече, а и Живко и Стефан не държаха да пристигнах горе половин час по -рано, защото не гонеха рекорд, така че ядохме преди изкачването на върха. Беше добра идея Smile
И чудесен обяд с хубава гледка Smile



После тръгнахме нагоре.



Беше ме яд, че съм толкова бавна и не можехме да стигнем по-бързо до върха и до Големия Финал. Дали ме беше малко яд, че това не беше и мой Финал. Честно? Малко ме беше яд, но само малко Wink



На върха направих клипчета с техните фотоапарати на последните метри. Според Стефан трябваше да правя и снимки с моя едновременно с това, но трето око, трета ръка и осма чакра още нямам, така че снимките останаха за върха Smile



Въпреки, че не бях е-четирейка, като тези двама е-четирейци Wink все пак това си беше изкачен връх, така че със Стефан си направихме традиционната снимка с камъчетата, които слагаме върху пирамидата Smile



Вятърът беше ужасен, ако не си бях прибрала шапката после щях да си я търся някъде около Солун. Така че направихме снимки кой каквото можа, поогледахме се кой с триумф, кой с носталгия, кой с малко съжаление и потеглихме надолу по синята маркировка Smile



Върхът бързо остана зад нас...



Пътеката, по която слизахме беше симпатична:


После навлязохме в гората и тъкмо мислех да моля да почивка и се появи Ливадата или мисля още се казва Марина поляна със заслона и чешмата. Определено се зарадвах Smile



Тук починахме, хапнахме (поне аз така направих) и си поговорихме с едно говедарче, което ни разказа разни интересни неща за района и отглеждането на крави. Макар че разговора го води почти изцяло Живко, за което съм му благодарна. Аз така се бях изморила - слънчасала и обрулена от вятъра, че направо си бях съвсем задрямала Laughing

После се спускахме по един безкраен чакълест път, който ми съсипа ходилата за пореден път това лято Sad



Накрая излязохме на асфалтовия път, нямахме връзка с Дани, защото в хижата нямаше обхват, отнесох доста критики и самокритика дето не съм се сетила за това и трябва да ходим още 3-4 километра по асфалта... Ами изходихме ги, какво да правим Sad



И така Живко и Стефан стигнаха до цивилизацията и благината наречена автомобил и до края на пешеходния мазохизъм Very Happy




Още снимки: https://plus.google.com/u/0/photos/107109766459999925751/albums/5910847920728367185?hl=bg

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пон Авг 12, 2013 12:31 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Йосарян



Регистриран на: 17 Юни 2012
Мнения: 565
Местожителство: Димитровград

Мнение Ето какво си изсмуках от пръстите : Отговорете с цитат
Информацията за началото и продължителността на Е – 4 е противоречива затова ние решихме да започнем от кв. Драгалевци, където сме виждали указателна табела за маршрута.

Първи ден 27,07,13

Кв. Драгалевци – местността Вировете

Събрахме се на площада до козата около 9,00 часа. Бяхме седем човека като двама – Алекс и Меги ни изпратиха до Скопарника. Раницата ми тежеше доволно много – около 13 кг. Жегата и стръмният склон разпалиха доброто ни настроение и мисълта за студената бира обещана от Алекс ме караха да промърморвам от време на време „добър ден.. добър ден” докато изкачвахме безкрайния северен склон на планината – мравуняк Витоша.
Някъде около обяд бяхме на х. Алеко – бам : студена бира – бам : качихме се до Черни връх – бам : студена бира – време беше за приключение.
Преди Скопарника, Меги и Алекс, постъпиха много умно и поеха към Железница, а ние със Стефан, Тодор, Гери и Илия поехме към Ярловският купен да проверим дали фена не е скрил книжката там. Нямаше я, но имаше една друга тетрадка където писахме разни умни неща.
Южна Витоша е много по – различна и интересна, по - дива е и не е така пренаселена като северната си половина.
Напълнихме вода от седловина Смильо и продължихме да вървим за обиколени от море от жълто-чевеникава трева и златно-червеникавите отблясъци на залязващото слънце. Вървяхме докато се стъмни и направихме лагера край пътя, който следвахме.
Крайната ни цел за деня по план беше местността Вировете, но ние не можахме да я разпознаем. Сега след като минахме от там мисля че ние нощувахме малко след тях, а нашата заблуда беше , че на картата местността не изглежда така обширна както е в действителност.
Ако някой се загуби в този участък по – добре да не продължава.
Пон Авг 12, 2013 9:15 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Йосарян



Регистриран на: 17 Юни 2012
Мнения: 565
Местожителство: Димитровград

Мнение Втори ден 28,07,13 Отговорете с цитат
м. Вировете – на 30 мин от Обесеният камък

Тръгнахме около 7,30. Движехме се само по пътища. Около 9 часа стигнахме до Бука преслап. Така приключихме с Витоша и започнахме най – скучната планина Верила. За наша радост имаше доста малини, а на някои места беше необходимо да се ориентираме по релефа, защото маркировка се беше заличила, а кръстовища не липсваха. Това е интересно, но отнема време. Налагаше се понякога да се разделяме за да търсим кое отклонение на пътя е нашето. С общи усилия стигнехме до с. Клисура.
Където беше възможно оставяхме знак кой е правилният път. Стефан и Тодор изправиха на един ключов разклон паднало дърво с маркировка на него за следващите след нас. По натам като се наближи с. Клисура, на около 2 часа от него, маркировката изчезва на едно открито място за около километър. Там има разклон – единият (по – използваният) път завива надолу и на изток, нашият път е направо по билото на юг. Маркировка има чак като се слезне малко на едно дърво (слива мисля че беше) отляво на пътя.
В тази местност местните ползват ливадите за сено. По натам сякаш маркировката е добра с изключение непосредствено до селото, но там не може да се сбърка – просто се следва пътя.
Стефан направи много снимки, които ще покажат точно как изглеждат местата през които минахме.
Мисля че беше около 16 и нещо когато пристигнахме в с. Клисура. Хапнахме много добре в местното заведение, напазарувахме си храна за следващият ден от селският магазин. Гери и Илия решиха да довършат прехода някой друг път и така тримата от запаса продължихме към Лакатнишка Рила. Дет се вика – нека преходът започне сега, Оле.
Тръгнахме малко преди 18 часа. Мислехме че няма да има проблеми с маркировката, но не би. Щом няма маркировка значи сме на правилният път. Това все пак е Е – 4, международен маршрут. Тук случайни хора няма и маркировка не е нужна.
След като се набере височина е важно да се следва пътя, който води най – близо или по билото, а там пътища колкото искаш.
Вода има чак на чешма Петруна до кошарите.
Чешма Ковачка я няма, каптажа стои но е затлачен. Има вода, но е блатясала, ако се носят таблетки и при голяма нужда вероятно може да се ползва.
На Петруна кошарите се ползват – овце, кучета, овчари и комари. Малко приказки с овчарите; почивка - напълнихме шишетата с малко вода и продължихме нагоре и напред.
Вече бяхме близо до високата планина, откриваха се гледки към Мальовишкото било, виждаше се Отовица, Кабул …
Лагерувахме там където пътищата се разклоняват малко преди Обесения камък, близо до Сапарева вада.
Пон Авг 12, 2013 10:13 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Йосарян



Регистриран на: 17 Юни 2012
Мнения: 565
Местожителство: Димитровград

Мнение Отговорете с цитат
Трети ден 29,07,13

Малко преди Обесеният камък – х. Мальовица

Тръгнахме към 8 без нещо. За съжаление днес беше последният ден на „тримата от запаса”, защото отпуската на Тодор свършваше, но пък прехода си го биваше.
Минахме покрай Обесеният камък,
на х. Ловна починахме повечко, хапнахме аз се изкъпах, изпрах и за малко да забравя изпраното, заредихме и батериите на фотото.
Беше понеделник – време за профилактика на лифта та само джиповете качваха хора нагоре към езерата, останалите бяха като нас – баир – будали. Обядвахме на едно обзорно място близо до Окото и продължихме към интересната част.
Вървяхме по билото след Раздела. Времето беше хубаво и се виждаше надалеч, гледките се разкриваха пред нас и ние спирахме през няколко метра и гледахме, снимахме …

Качихме и Мальовица. Беше много хубаво. За първи път качих върха в такова хубаво време.
Наближаваше надвечер, нямаше други хора наоколо, беше много спокойно. Само ние и дивите кози се разхождахме наоколо, всеки по своята си работа.
В х. Мальовица стигнахме към 9,20, още малко и трябваше да пускаме челниците. Хижарите се бяха сменили и уж нямаше нищо за ядене.
(Нищо – един хляб, половин кг кашкавал, три домата, една лютива чушка и две бири и всичко това за 15 лв. Напред науката е слънце)
Тодор спа в хижата за да не събира палатка сутринта, че трябваше да хваща автобуса от ЦПШ-то, а ние се излегнахме до реката - жалко че не успях да си намеря по равно място за спане.
Пон Авг 12, 2013 10:51 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Йосарян



Регистриран на: 17 Юни 2012
Мнения: 565
Местожителство: Димитровград

Мнение Четвърти ден 30,07,13 Отговорете с цитат
Хижа Мальовица – х. Рибни езера.

За този ден прогнозата на времето беше превалявания надвечер. Трябваше да се бърза. Тодор на сбогуване ни остави всичката си храна и така около 7,30 поехме нагоре към Страшното езеро, където пристигнахме към 9,30.
Починахме си половин час и поехме нагоре към Кобилино бранище. Там пристигнахме към 12 часа. Заслона е в много по – добро състояние от последният път когато бях там. Има нова печка, изчистен и подреден е.
Обядвахме и починахме един час, след което качихме скоростно безимената кота преди Водния чал. Починахме двадесетина минути преди последното стръмно изкачване и това беше последната почивка до х. Рибни езера.
От юг се събираха облаци, чуваха се от време на време гръмове.
Там където спряхме да си облечем дъждобраните си загубих фотото та трябваше да се връщаме да си го взема. Слизахме без да спираме към р. Маринковица, ту валеше - ту спираше. Имаше и малко град, но общо взето имахме късмет и не ни валя много.
На х. Рибни езера стигнахме към 17 часа. Настанихме се, хапнахме стабилно, изпих една биричка и легнахме да починем в бунгалото. Имаше доста хора, но ние бяхме изморени и сме задрямали. Изведнъж се чу СИЛЕН ЖЕНСКИ ВИК , отворихме сънено очи и последва МОЩЕН МЪЖКИ РЕВ и ето какво видяхме през прозореца на бунгалото : https://docs.google.com/file/d/0B-mD3jI7iJKERmU5Vnd3ZE9aTnc/edit?usp=sharing
Пон Авг 12, 2013 11:43 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Йосарян



Регистриран на: 17 Юни 2012
Мнения: 565
Местожителство: Димитровград

Мнение Пети ден 31,07,13 Отговорете с цитат
Хижа Рибни езера – през х. Македония – до Арамлийски кладенец (Хайдушко кладенче) един час преди Капатник

След като закусихме пържени филийки тръгнахме около 8 без нещо. След вчерашният дъжд се вдигаха облаци, които закриваха някои от върховете.
[url]
Стефан качи всички върхове по билото до х. Македония, а аз пропуснах Ангелов връх. На голямото спускане към хижата се появи мъгла. Сякаш извря от Бодрост и се разстла по склоновете на Голям и Малък Мечи връх запълвайки седловината Бялата пръст. Както бях гладен ми заприлича на захарен памук.
На хижата ни посрещнаха усмихнати и ни нахраниха с най – вкусните кюфтета за прехода. Постройката е вече ремонтирана и изглежда много добре.
В 15 часа вече бяхме набрали височина по северният склон на Малък Мечи връх.
Изкачвахме се продължително докато достигнахме вр. Герман. От там вече няма значителна денивелация. Върховете са заоблени гиганти свързани помежду си с море от трева. Минахме покрай няколко извора, на които в по – сухи години не може да се разчита.
Пирин се виждаше все по – ясно и по – близо.
Бивака го направихме недалеч от Хайдушкото кладенче на седловината между Скачковец и кота 2306. Тази вечер падна рано роса. Роса като дъжд. Духаше лек вятър. Термометъра сутринта показваше около 4,5 градуса. Тази вечер преди разсъмване брах голям студ. Наложи се да използвам уормъра, който носех от доста време.


Последната промяна е направена от Йосарян на Пон Авг 12, 2013 7:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Авг 12, 2013 12:23 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Йосарян



Регистриран на: 17 Юни 2012
Мнения: 565
Местожителство: Димитровград

Мнение Шести ден 01,08,13 Отговорете с цитат
Тази сутрин се излежавахме повечко. Моят чувал се беше навлажнил и го проснах върху един близък клек да съхне на вятър и слънце, а бивак – сака и чувала на Стефан бяха направили съвсем малко конденз та и той трябваше да ги суши.
Тръгнахме към 8 часа с бърза крачка към Капатник. След час започнахме да се спускаме по стръмните северни склонове на върха. След пожара растителността се възстановява доста буйно. Имаше няколко останали кола и марки между тях, личеше си пътечка - все пак тази година доста хора тъпчем там. Не беше много трудно да намираме пътя – или аз или Стефан виждахме марка, която потвърждаваше, че вървим по правилната пътека.

Под върха започва поляна, която се пресича в югоизточна посока до достигане на път близо до който има стар маркировъчен кол, който едва се подаваше от буйната растителност. Наблизо, отдясно по пътя на голямо дърво има стари указателни табели. Всъщност описанието на картите Е-4 за тази местност е доста точно.

Върви се около 40 / 50 мин по пътя, срещат се и марки. Ключов момент е достигането на остър завой наляво на главният път и разклон надясно на второстепенен път, който върви в посока към реката. Продължава се по главният път. Ако се гледа и в ляво докато се върви ще се забележи стара указателна табела, която потвърждава правилната посока на движение до тук. След около километър (може да греша) в дясно в ниското се забелязва скеле от греди на някаква изоставена постройка.
Там наклона отдясно на пътя не е много стръмен, дърветата са сравнително по нарядко. След постройката се вижда широка поляна с малини. Пътеката се намира в ляво, ЮИ от съборетината в рядка гора от стари иглолистни дървета с малини между тях. Има няколко стари табели и марки, не е трудно да се забележи пътеката след като се доближиш до нея.. (за справка може да се погледне и пътеписа на Дженгала).

За съжаление не сме отбелязали по никакъв начин напускането на пътя, защото не знаехме до последно дали сме на правилният път. От там нататък няма проблем с маркировката.
Следва дълго и на места стръмно слизане към Предела, на мен лично ми доскуча, а и като знаех че после ще трябва да качваме пак същата н.в. .. а най – лошото беше, че ми свършваше ядреното гориво та се налагаше да го пестя.
Вече на Предела купихме няколко кг храна от магазинчето, магазинерката беше много печена – изобщо не се впечатли от мръсният ни, изтощен, изгладнял вид.
След като се нахранихме и отпочинахме поехме със свежи сили по нагорещеното шосе към Кулиното. Маахме крачоли около 30 / 40 мин. Добре че колите минаваха с бясна скорост покрай нас и ни правеха вятър, дори извадихме късмет и минаха няколко камиона.
От Кулиното до х. Яворов го дават ~ 6 часа и над 1000м денивелация – точно като за нас. Емнахме го, крачка след крачка км става. Аз не бях минавал от тук и ми беше много интересно. Резерват Баюви дупки – Джинжирица много ми хареса, наистина красиво място, а пътеката през клека към Ушиците хич не ми хареса и затова я минахме по – бързо. От там спускане през Поляните, Бяла река и хоп в х. Яворов.
Бяхме си направили резервация, а то места колкото искаш. Нещо нямаше много хора из планините тези дни. Та х. Яворов се оказа най – доброто място за пиене на студена бира по маршрут Е – 4 на българска територия.
В по – ниската си част, преди да набере височина, маршрута и в Рила и Пирин е по лошо маркиран, но се следва без особени проблеми.


Последната промяна е направена от Йосарян на Пон Авг 12, 2013 7:09 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Авг 12, 2013 1:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Йосарян



Регистриран на: 17 Юни 2012
Мнения: 565
Местожителство: Димитровград

Мнение Седми ден 02,08,13 Отговорете с цитат
Ден денувам
кътища потайни,
нощ нощувам
пътища незнайни;
… леле моя,
ти Пирин планино!

П.К. Яворов


Време беше за Кончето и Вихрен, време за приключение.
Бързо се качихме до билото. Бързо, бързо – за около 4 часа бяхме на заслон Кончето.
Вдигаха се облаци и не беше идеално за снимки, може би и затова нямаше много хора по билото.
Минахме Кончето, качихме Кутело 3 и 2 и се спуснахме към Премката да обядваме преди големият Вихрен. Там край пътеката точно преди да започнем изкачването видяхме еделвайс.
На върха малко снимки, почивка и тръгнахме бавно надолу.
Нямаше смисъл да бързаме, предстоеше ни само слизане до х. Вихрен на която ремонта вече почти е завършен. Тъй като пристигнахме рано имахме време да се разложим след вкусната вечеря, а студената бира я хванах в чешмата пред сградата. Аз нощувах в хижата, че май бях понастинал през изминалият ден и исках след банята да се мушна под одеялата.
Стефан нощува навън. Общо взето до края Стефан спа два пъти в хижа, а аз четири.


Последната промяна е направена от Йосарян на Пон Авг 12, 2013 7:13 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Пон Авг 12, 2013 2:12 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Йосарян



Регистриран на: 17 Юни 2012
Мнения: 565
Местожителство: Димитровград

Мнение Осми ден 03,08,13 Отговорете с цитат
х. Вихрен – някъде под Васильов гроб

Тръгнахме около 7,30 като в началото се движихме с други хора, а по – късно на Башлийската порта бяхме задминати с 200 от мъж и жена, местни хора.
С мъжа се разприказвахме докато жената припкаше нагоре към върха на портата. Той се беше губил в резерват Баюви дупки – Джинджирица и беше се спускал няколко часа докато излезне на пътека около 1200м нв. И така в приказки кой къде се е губил изкачихме тази иначе не интересна част от маршрута. Те отиваха към Тевно езеро, но ние така и не ги видяхме там когато пристигнахме към 14,00 часа. Между другото – Типиците не са много лесни за минаване ако човек има страх от височини.
На Тевно хапнахме много добре, пих топла бира, отпочинахме до към 15 часа и потеглихме към Дясна Краледворска порта – откъм Демиркапийска долина е доста стръмна.
Минахме покрай Митрево езеро и заобикаляйки кравичките започнахме да губим височина. По надолу се наложи да заобиколим 5, 6 кучета за да не нарушим покоя и мира на Централен Пирин.
Много красиви борови гори, мури и други иглолистни видове обличат ниските части на склоновете на Корнишки превал и Хамбарташ от една страна и Яловарника и Башмандра от друга. Демиркапийска река шумолеше отляво на нас и ни подсказваше посоката на движение. В тази част по пътеката има достатъчно марки.
Около 18,40 бяхме на разклона за х. Пирин. Направихме кратко съвещание докъде ще се опитаме да стигнем тази вечер и продължихме напред. След като се пресече Демиркапийска река се продължава по път покрай заграждение за добитък. Има два маркировъчни кола и по дърветата има стари марки. Тук за кратко се навлиза във вековна широколистна (предимно от бряст) гора. Все едно се пренесохме в Балкана. Постепенно се навлиза във вековна иглолистна гора, а пътя постепенно става пътека.
Тук марките са по нарядко, стари са, но си личат. Трябва да се пресекат 4 дола на десни притоци на Крайната река. Тук описанието на картите Е – 4 също е много полезно.
Най – голяма трудност срещнахме при намирането на пътеката (с маркировка) на четвъртото дере. Пътеката се е заличила, защото има паднало голямо дърво. Овчарите са направили друга, но не е сигурно че е в нашата посока, тъй като ние намерихме и продължихме по оригиналната пътека.
- когато се стигне до открито пространство, преди (или след) четвъртият приток, излизайки от гората продължавате по личащата пътека. В центъра на поляната има стар маркировъчен кол, малко след него има още една или две марки, които много точно подсказват в коя посока да се продължи търсенето на другите марки, които се падат на изток - североизток в посока към дерето. В дясно, югоизток има овчарска пътека – по нея няма марки, не е известно накъде води.
Общо взето маркировката е добра и интересна за проследяване. Все пак това е Е – 4 и в случая в борова гора.
След това следвайки пътеката се излиза на път. Продължава се по него и след 20 / 30 мин се стига до открито пространство с много крави и едно куче – Шаро. Хората там ни обясниха, че до Тодорова поляна има още към час ходене, часът беше малко преди 21. Продължихме по пътя и след около километър си направихме бивак и лагерен огън.


Последната промяна е направена от Йосарян на Вто Авг 13, 2013 9:53 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Пон Авг 12, 2013 2:48 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Йосарян



Регистриран на: 17 Юни 2012
Мнения: 565
Местожителство: Димитровград

Мнение Ден девети 04,08,13 Отговорете с цитат
Някъде под местност Васильов гроб – местност Койнарето, вр. Муторок

Тръгнахме като че ли малко преди 8. До Тодорова поляна и Мъгева чешма вървяхме повече от час, да не кажа два.
След това пътеката навлиза в иглолистна гора подсичайки билото от север. Винаги трябва да се държи горната пътека и марки няма да липсват с изключение на момента когато пътеката подсича билото от юг. Струва ми се, че високо хванахме пътеката и изтървахме марките. Мисля че маркировка трябва да се търси по хоризонтала, когато се подсича за кратко билото от юг. Ние намерихме маркировката, когато тя се връща обратно от северната страна на билото.
Следва сечище – там трябва да се слезне на пътя, който води до долу, но да не се губи много височина. На един остър ляв завой (на самия завой) започва (надясно) пътеката с маркировка – спуска се на И ЮИ. Всичко това се случва по склоновете на вр. Мурата. Ако греша Стефан или някой друг да ме поправи.
След това пътеката си личи и има маркировка до една полянка, където пътеката трябва да се търси на И ЮИ. Полянката е малка и не би трябвало да има голям проблем с намирането на вярната пътека. Следва слизане през стара гора до открита полянка в южният край на която се намира чешмата Суватя. От там пътеката продължава подсичайки билото от изток. Ние търсехме пътеката високо и не я намерихме, а според мен тя започва спускайки се по рекичката и някъде надясно, на юг подсича билото. Срещнахме я на билото на Аскерски колиби, както и един овчар с няколко кучета.От там до Ореляк не може да се сбърка, но след него трябва да се разчита само на картата.Аз намерих няколко марки и пирамидки, според които пътеката най – вероятно минава над пътя подсичайки вр. Баба, спуска се след него, пресича главния път и продължава по второстепенен белязан с няколко пирамидки. Пътя завива на изток и бързо преминава в прашна и стръмна пътека. По нея от време на време има маркировка, но е много досадна за вървене.
Хижа Попови ливади – две кюфтета, доматки, бира и хляб = 5,80. Оле
След това също няма много марки, но освежен от късната закуска шляпах смело по пътя и забелязвах дори незабележимото.
Разклона за Попови ливади е добре маркиран. Следва се главният път при всички положения. На някои по – ключови разклони са поставени табелки.
Направихме си бивака под на местност Койнарето вр. Муторок.


Последната промяна е направена от Йосарян на Вто Авг 13, 2013 10:20 am; мнението е било променяно общо 4 пъти
Пон Авг 12, 2013 3:27 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Йосарян



Регистриран на: 17 Юни 2012
Мнения: 565
Местожителство: Димитровград

Мнение Ден десети 05,08,13 – предпоследен и най – кратък. Отговорете с цитат
от местността Койнарето, вр. Муторок – до х. Славянка

Тръгнахме към 9 часа. Нямаше роса, не беше нужно да сушим чувалите, просто за днес прехода беше кратък и се излежавахме повече. След по малко от час стигнахме Джамията. Близо до нея се бяха разположили дървосекачи.
Към 10 часа стигнахме стара чешма кръстена на близкият параклис Св. Петър.Решихме да се разходим до него и за малко повече от двадесет минути го намерихме. Има пътека и „път” до него. Ние се качихме по пътя и слезнахме по пътеката.
- от чешмата се върнахме назад (в случая) до остър завой на пътя. От там в дясно започва "пътя" обикаляйки дърветата, а пътеката е в ляво – отпред покрай сухо дере. Събират се точно преди да се види параклиса.

След десетина минути стигнахме до ловджийският заслон описан от Джангала. Стефан се разходи да го разгледа и снима по подробно. Намира се от ляво на пътя.
На Парилската седловина стигнахме около 12,30 – голяма скука. Няма начин някой да се обърка щом е стигнал до тук.
Още няколко минути и бяхме на х. Славянка. А тя е скоро ремонтирана по европейски проект – ала бала. Хубаво е станало, хората са гостоприемни, бирата е студена, храната е вкусна.
Почивахме до след обяд, когато отидохме да посрещнем Яни, която идваше да ни помогне да качим последната планина. Освен това беше организирала и нашето прибиране.
Вечерта хапнахме и пийнахме леко с едни местни камаради и аз в леглото, а те на поляната пред хижата.


Последната промяна е направена от Йосарян на Пон Авг 12, 2013 10:35 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Пон Авг 12, 2013 3:39 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Йосарян



Регистриран на: 17 Юни 2012
Мнения: 565
Местожителство: Димитровград

Мнение Ден единадесети 06,08,13 – последен. Отговорете с цитат
х. Славянка – Гоцев връх – х. Извора

Тръгнахме към 7,20. Качването до Царев връх е продължително и стръмно.

Преодоляват се около 1000м нв, а след Малък Царев връх се слиза към седловината между него и Гоцев връх. Там обядвахме.
В 14 часа бях на гранична пирамида 100, където изчаках останалите, а в 14, 25 завършихме българската част на Е – 4.


Ето и останалите снимки.
Направих клипове, които макар и с не много добро качество на мен много ми харесват. След време ще кача и тях.


Последната промяна е направена от Йосарян на Нед Авг 18, 2013 6:38 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Авг 12, 2013 3:53 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
Благодарско за разказа,дишам спокойно!
Пон Авг 12, 2013 9:39 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2545
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
Йосаряне поздравления за прехода. Бих искал да направя някои корекции в написаното за Пирин и да допълня информацията от фотосите.

Васильов гроб е местност, а не връх. Върхът се нарича Бойков. След Суватя е поляната Аскерски колиби (на снимката), която ти си писал Чемерикова. Чемерикова поляна е след Аскерски колиби. Мястото където сте нощували под в. Муторок се нарича Койнарето. Топоним Срутената джамия има само в главата на някой канцеларски плъх. Местността - седловината, се нарича Джамията или Койнарско гробе.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Пон Авг 12, 2013 10:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Е-4 Витоша-Верила-Рила-Пирин-Алиботуш(Славянка) Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Страница 4 от 6

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov