Планината Цумерка от масива на Северен Пинд, Гърция
В началото на Май бяхме в района, по-точно - из планините Смоликас, Тимфи и Цумерка. Тогава снегът се оттегляше и достъпът до алпийските части беше ограничен. Цумерка я оставихме за последните дни, времето се поразвали и впечатленията ни от тази планина бяха съвсем бегли - ТУК е темата от м. Май.
През м. Август с Емо и Ива решихме отново да обиколим Тимфи, Цумерка и Какардица. Последната я отложихме, най-вече заради екстремните летни жеги. На Цумерка все пак успяхме да се качим, макар и доста трудно - беше 37-38 градуса през деня и дори високото не ни спасяваше от жегите. Следва описанието и снимките:
Достъпът до планината е през Янина. През близкото селце Бафра се тръгва генерално на юг към градчето Праманта (следете за него по пътните табели) и Агнанта.
Една от изходните точки за изкачването е селото Катарактис. Местните забележителности са манастиртът Света Параскева и разбира се - разположените в подножието на Цумерка водопади. Те са в покрайнините на селото, на височина около 1200 метра.
Влизайки в селото, изпуснахме отбивката, която води до началото на пътеката (700 м н.в.). Затова продължихме до водопадите. Пътят дотам вие на серпентини, доста къси и остри. Стига се до отбивка. Вляво има път до манастира Света Параскева - разположен е на една интересна остра чучка с директен изглед към стените на Цумерка. Въобще - впечатлението ми е, че гърците сякаш нарочно търсят природни феномени с възможно най-внушителна и потрисаща въображението гледка. Точно там обикновено правят манастир или параклис. Примери - скалния манастир в Кипина, манстирите в Метеора и Атон и т.н. ...
Ниските части на Цумерка при водопадите на Катарактис. На чучката вляво е разположен манастирът Света Параскева. Вдясно по средата е кръчмето до водопадите.
Избрахме водопадите за начало на разходката най-вече заради жегата навън - все пак са на 1200 м н.в. При водопадите има новопостроено кръчме, пътеките са с нови калдъръми и т.н. Явно ЕС плаща, гърците влагат в забележителностите си, а пък ние в България си храним болшевишките издънки. Кой както си уреди нещата ...
Водопадите на Катарактис, пресъхнали през лятото. Вижда се туристическата пътечка под тях ...
От кръчмето поехме по обиколен черен път на югоизток. Целта ни беше хижата, разположена на около 1600 м н.в. Пътьом срещнахме един овчар, адски приказлив. За нещастие друго освен гръцки не знаеше - на въпроса ми дали знае италиански (...Italiano?), той ме погледна леееко подозрително и ми отговори - Елааада - посочвайки земята наоколо. Потресе ме просто ...
Решихме да подсечем пътя по разни кози пътеки нагоре към чукарите. Подсичането се получи бая остро от един момент нататъка, включително пъплене по разни улеи. Все пак на около 1600 м излязохме на леко стъпаловидно разширение в подножието на високите 2200-2300 върхове над нас. Хижата - "катафиги" на гръцки - се оказа на 200-300 метра от нас по равното. Вече бях се наточил на една детска бирица "Мито", но хижата се оказа затворена. Постройката е доста кокетна, да не кажа красива. Строежът тъкмо е завършил, няма мебелировка вътре, но я гласят... Разположена е на доста странно място за мене, определено тотален лавинарник. Може би снегът им е малко та явно са преценили риска като малък.
Скални откоси под билото, има водопадче ...
Хижата на Цумерка под връх Катафиди. Поне до момента - 08.2008 - не работи.
Гледка от хижата към склона и в. Катафиди
При хижата, малко по-ниско, в посока най-високия връх на планината - Катафиди - има малко поточе. Дори и в августовската жега там имаше вода, та напълнихме бутилките. Както по-късно се оказа - мъкненето беше излишно, по пътя нагоре има поне още две места с извори. Въобще Цумерка, за разлика от карстовата Тимфи, е доста водна планина, това личи по зеленината на баирите, водопадите, рекичките и т.н. признаци.
От хижата нагоре води чакълест път, който вие на едри серпентини. Пътят стига до билото на около 2200 м н.в., прехвърля го и слиза на североизток от билото към разположените там селца. Ние поехме нагоре, къде по пътя, къде подсичайки серпентините. Скоро бяхме на билото, изключително обзорно място. Погледът стига на север към просечените с пътища прихълмия на село Катарактис и река Арахнос, чак до чезнещото в маранята езеро на Янина. На юг се вижда останалата част от масива на Южен Пинд - един безкраен хаос от остри стърчащи планини с височина 1500-2200 метра. Нямат обикаляне просто
Гледка в посока Янина. Долу се вижда село Катарактис, както и уникалната плетеница от планински пътища в района. Нямат дупки между другото...
По билото хванахме на югоизток към връх Катафиди (2393 м). В началото ходенето е тривиално, после билото изтънява значително - до заоблено ръбче с ширина 1-2 метра. Критичния участък е доста къс, около 20-30 метра. При всички положения трябва да се премине внимателно, защото подхлъзването ще ви свали за кратко с няколкостотин метра по-долу
Гледка от върха към началото на пътеката, 1200 м по-надолу
Поглед на изток - върхове и планинки из Южен Пинд, край нямат ... Долу в ниското има малки къщички - обори - с червени покриви.
Какардица на североизток
Над върховете кръжаха доста едри хищни птици. Ето една снимка на подобна на орел гадина с бяла глава - май харпия се казва или от сорта... (ще сложа нормална по размер снимка по-късно)
Поглед към главното било, оттам дойдохме. Вляво под склоновете се забелязва хижата, крайно ляво - там са водопадите. Вдясно се вижда пътя, който прехвърля билото
Оказа се, че местните гледат доста кози. Гледат е малко силно казано, защото те явно се гледат сами. По целите склонове на изток пъплят разни кози стада, които определено не се дават особено на дивите си братовчеди. Една от гадините тръгна доста целенасочено към Емо. Той се намираше точно при въпросното тясно ръбче, та за момент се притесних да не би гадината да направи някоя беля. За щастие цялата среща мина леко - козата побля на Емо, той също и побля малко и след като явно не можаха да се разберат, козата си отиде.
Върхът Катафиди е на 5 минути път след стеснението. На него има каменна пирамида. Мястото е изключително обзорно и при добри атмосферни условия ще се насладите на страхотна гледка. Единственият му недостатък е, че целия е оакан от кози и смрадта на пръч горе е просто непоносима. Да не казвам на стадо пръчове ... Свиква се, ама в един момент почва да ти се вие свят чак.
Емо и Ива при връхната пирамида
Колкото и да беше хубаво там, не можахме да се задържим повече от десетина минути. Бързо слязохме до премката на билото, после до хижата. Там изнамерихме странен вир на потока и разхладихме подбитите крака. Във водата видяхме странна гадина. Приличаше на бял косъм, дълъг около 30-на см. Само че жив косъм. Плуваше си гърчейки се във водата. Нямаше видими никакви израстъци - глава и прочее. Странно нещо...
Слизаме по пътя. Насреща - в. Катафиди
Поглед надолу
Местните власи някога са терасирали склона на планината. Сега зидовете са обрасли и покрити с треволяк. На места се виждат оградени егреци като този:
Долината към селото по залез
Туфа бяла на цвят мащерка. Има я много наоколо ...
... както и много храсталаци пт бодливия дъб пърнар (благодаря на г-н Сотиров за инфото)
Разходката приключихме отново на водопадите над Катарактис. Кръчмето работеше, там пихме по едно разхладително питие и поехме към скалния манастир на Кипина - да нощуваме там.
Цумерка на залез, по пътя за скалния манастир Кипина
Манастирът ни изненада този път - беше пълно с хора. Имали празник по случай мисля 800-годишнината му. Заради навалицата спането там вървеше към провал. За късмет обаче потоците хора започнаха да се изнизват на здрачаване и към 21:00 бяхме сами. Изтощени от трите дни жега, решихме да прпуснем планината Какардица и да си ходим към България. На връщане огледахме оня красив мост Плака над река Арахтос, оттам се отбихме до Янина да видим крепостта на Али Паша и вечерта бяхме в София.
Северното чело на Цумерка, върхът мисля се казва Рока
Мостът Плака на река Арахнос
Крепостта на Янина. Оръдията са пред Византийския музей, бивша болница
Джамия пред гробницата на Али Паша
Стара Византийска църква
_________________ Бутам след осмата бира
Съб Сеп 13, 2008 11:39 pm
irina
Регистриран на: 16 Сеп 2007 Мнения: 759
Много красиво изглежда, въпреки оскъдната растителност. Страхотни снимки!
Нед Сеп 14, 2008 12:04 pm
Niksi
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Мдаа...красиво. Още май месец като бяхме, макар и в подножието, си личеше, че планината си е красива.
Ти поне вече използва част от накупените от нас с теб топографски карти на масивите на Пинд. Мойте за района все още са "девствени", така че трябва и там да се пошета...
Като гледам сухия водопад над Катарактис, явно точно като бяхме май месец му е било времето да се посети. Тогава може би е бил в апогея си...
По-здрави...
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Нед Сеп 14, 2008 1:14 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6372
Началото-средата на Юни май е момента. Мисля в Goole Earth има няколко кадъра из района с дата 15 Юни, чудесни тревни пейзажи и поляни просто. Живот и здраве другата година пак ще идем там. Сега ми се върти Какардица из главата, ако ми дадат отпуска Октомври ...
_________________ Бутам след осмата бира
Нед Сеп 14, 2008 3:01 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
интересно е това място, ама е сякаш за септември или октомври..
Цумерка по залез е много добре
напоследък пишеш за разни интересни екземпляри, ама не пускаш снимки ти тоя жив косъм снима ли го?
Абе не я снимах гадината - щеше да е адски трудно да се направи това - пливаше под водата. Дълго около 30-на см, извива се на 8-ци бавно и се придвижва леко насам-натам. Няма изявена глава нито израстъци някакви - направо като косъм.
Браво! Планината изглежда страхотно! Пролетта е време за лов на водопади по нашите ширини. Трябва да потърся "пълноводни" снимки на тези в интернет, щом името е известно.
Тъй наречената мащерка всъщност е балканска чубрица (Satureja montana), каквато бера в Стара планина.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
От тая дистанция не мога да определя вида на птицата, нямам и неободимата оптика да заснема пернатото в по-едър план. Около нас кръжаха поне 4-5 екземпляра от въпросния белоглав лешояд, може и да е имало брадат ...
Другите птици, които ни очароваха на върха, бяха няколко бързолета. Гадините прелитаха около нас и се чуваше свистенето на въздуха по крилата им - наистина невероятна гледка и усещане за скорост там на високото ...
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пон Сеп 29, 2008 10:02 am
Друм
Регистриран на: 24 Яну 2008 Мнения: 203
Лешояди
От срещащите се 5 вида лешояди в Западна Палеарктика (Европа, Северна Африка и Мала Азия) само един е с гола глава и шия (без пера, само кожа). Този лешояд се среща в Израел, Синай и вероятно в Саудитска Арабия. Няма име на български. Линк:
http://www.flickr.com/photos/lipkee/2853902720/in/photostream/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
ти тоя жив косъм снима ли го?
Напълно! 
