ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
История с едно куче - част І
Иди на страница 1, 2  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Предишната тема
Следващата тема
История с едно куче - част І
Автор Съобщение
spi



Регистриран на: 15 Апр 2008
Мнения: 89

Мнение История с едно куче - част І Отговорете с цитат
Е, да, ще се почудите каква пък е таз история и защо толкова много и отдавам значение. Ами, просто се замислих защо, какво накара това псе да тръгне с нас. Без да ни познава, без да му обърнем и капка внимание при първата ни среща. И какво го крепеше да продължи с нас, когато ние го водехме в алпийската част на планината, където ние се поизпотихме здравата, а какво остава за едно босоного куче.
Иначе всичко започна съвсем тривиално. Отдавна отлагах тази врътка, ама на: все нещо ставаше и 18 лета се изнизаха ей така.
Хвърлихме колата на „Туричка” и припалихме челниците. Малко преди „Беговица” ни се доспа доста и... заспали сме.
Сабалем профучахме покрай хижата, напълнихме вода, хапнахме на една маса отвън и поехме нагоре. Тамън напънахме баира на Солището и изневиделица се подаде едно измършавяло и дребно куче. Познах го веднага, макар да му бях хвърлил съвсем бегъл поглед отдалеч пред хижата. Всъщност то и другарчето му известиха на обитателите за нашето идване и толкоз.
Нагоре – драпайки в знойната утрин се подсетих, че колкото пъти и да мина от „Беговица” занагоре – толкова пъти към групата ни се присъединява по някой и друг четириног приятел от хижата. Каква е тази работа не зная, но явно местните кучета търсят контакт с туристите. И все различни кучета. Явно се предева от поколение, на поколение.
Та, драпаме си ний по Солището, пуфтим, а тя след нас неотлъчно. Да, имахме си и дама в компанията, макар аз всеки път да се обръщах към нея в м.р. Щом излязохме на равното решихме да посетим близкото връхче Чуката, което според старата ми карта го няма хич. Започнахме подсичане на Кельо. По едно време се обръщам и гледам как и второто хижарско куче се появи на равното отдолу. Нещата отиваха на панаир. Какво ще ги правим тез другари? За щастие номер 2 се отказа. Явно клека не му беше интересен.
Стигнахме седловината и хвърлихме раниците. Дамата това и чакаше и се тръшна на сянка под един клек. Ние обаче не се помотвахме, че път ни чакаше, пък и тайничко се надявахме да я откажем. Просто бяхме решили да минаваме по места, където освен диви кози други четириноги лете рядко се срещат.
Тръгахме а тя се опна като струна и по нас. Влязохме в клека да човъркаме в него, та белким уцелим връхната точка. Оная ми ти и тя - да не се мине. Мен ми писна и се отчетох с нещо като предвършие. После бегах и оставих двамината да драпат останалите 50 метра по права линия, а аз го ударих на червоугодничество. Не може при вида на три сорта боровинки да се върви като хората. Ония доста се забавиха, та се наядох до насита. Някои се върнаха с иглички в джобовете, а други с провесен език.
Идеята за изкачване на вр. Елен и съседния Безимен остана за друг път, когато чавка ще ни е изпила мозъците до дупка.
Закатерихме Кельо. Жегата ни удари и тримата отвсякъде, а слънцето отгоре. Минахме и Коцов, а на Стефанов извадих кутия с кекс /поради липса на бонбони/да почерпя. Кучето не ми обърна внимание и веднага се скри на сянка някъде без да го забележим /имаше някакви клекови пасажи/. То и без това не бива да яде сладко, а и аз не исках да го подмамвам с храна, че да не се лепне окончателно. Егати и наивника съм бил. Кучето не бе гладно, то бе слънчасало, но продължаваше да ни слезва неизменно.
След като вперихме поглед на изток установихме че работата върви на зле. Бойков връх изглеждаше непревземаем за директна атака. Трябваше да мислим за обход. Справката с местното население ни помогна да си оплетем кошницата, вместо да се оплетем като пиле в калчища, но за това нататък.
За сега ние се спускахме по някаква прашна краварска пътека, която идваше явно от Долени и скоро се озовахме на пътеката за „Пирин” от „Беговица”. Тук попаднахме в чудесна гора и живнахме.
После се даде отново някаква идея за изкачване на връх Двата чучура, което бе лишено от здрав разум и почиваше на статистически принципи. Отказахме се.
Слизайки на Башмандренска река се опнахме да обядваме. Хем сме на сянка, хем се плицикахме и ободрихме, хем избягвахме глъчката на хижата. Извадихме яденето, а дамата не обърна никакво внимание на факта, че ще се яде. Тръшна се на сянка и заспа моменталически. Ние това и чакахме. Шумът на реката бе достатъчен да заглуши стъпките ни и да офейкаме. Хапнахме и беж. Само че аз бях разкорпириан още на първата крачка. Наложи се да ичакаме отнова съня да надвие съзнанието.
Втори опит. Аха..и за малко да успеем. Е, няма отърване. Вече не издържахме и я сплашихме нашта спътница. Все едно си говорим на стената. Метнахме и камък /не злобно, разбира се/. Нищо.
На хижата се появихме в пакет. А там една сюрия народ се тръшнал по поляните. Ядене пиене, занимавки. Точното място за един заблуден пес.
Минхме без всякакво спиране и установихме нагоре, че нея я нямаше. Беше намерила явно някой по-интересен човек от нас на хижата или пък млатенето в жегата не изглеждаше толкова привлекателно пред ...а, де, подсказвайте.
Бяхме радостни, че няма да сме свидетели как кучето се мъчи само защото ни следва.
Така постепенно започнахме да вървим с темпо нагоре по Демиркапийска река. Мислихме да излезем на Корнишки превал и през Амбарташ да достигнем „бат Бойко”. И тъй вървейки и любуваюки се на чудните гледки пред нас, по едно време усещам как нещо диша тежко зад мен. Е, те това е. Вари го, печи го, оно си знае само ганкиното. Започнах да и говоря като човек и да и обяснявам, че таз работа няма да я бъде. Че и без това сме си луди и тя няма работа с нас. Нищо и нищо. А тя ме разбираше, ама се преструваше само. Гледаше ме с едни тъжни очи и извръщаше глава при всеки укор.
Започнахме голямото изкачване. Милата залиташе почти на всяка крачка и все търсеше повод да се шмугне между мен и Павел и де се завре в краката ни сякаш искаше да каже:
„Хора, спрете малко да починем.”
И при най-малкото спиране за хапване на боровинки тя се тръшваше, дишаше тежко, с оплезен език и затваряше очи.
Скоро достигнахме до стадо коне. То, като невидяло човек от маса време ни гледаше с нескрито любопитсво и скоро ни доближи в тръс. Павел му подвикна, нашта явно се укоражи от това подвикване и за първи път и се чу гласа. После като ги подбара тез коне – направо ги строи и ги изпъди от нас. И заприпка победоносно към нас. Ние се смяхме от сърце. Толкова емоции с едно куче. Но разбрахме и друго, то ни възприемаше като свои. Пазеше ни. Бе готово на всичко за нас, ей така без да ни знае. Намери сили да се затича, заради нашето спокойствие.
Това май бяха последните силици на горкото животинче. Стигнахме почти до изворчето под превала и спряхме за почивка. Напълнихме вода за последно. Кучето отново заспа като отсечено.
Този път не ни усети, когато тръгнахме. Бе изтощено до крайност.
Ние се надявахме, че като се събуди /след дълбок и оздравителен сън/ ще се спусне до палатката, която бе опъната на 300-400 метра под изворчето и ще намери добри хора, които да го нагостят и приберат нанякъде.
Така, малко тъжен, но и по-спокоен запъплих нагоре към Амбарташ. Стори ми се безкрайно качването. На върха хвърлихме раниците. Гледките към Пирин бяха обещаващи, но за следващия ден. Към Родопите бе празно, само залязващото слънце очертаваше ясно кутийките на Корница, Брезница, Гоце Делчев, Мусомища, Гърмен.
Нямахме време за губене. Искахме да отидем при „бат Бойко” и да се върнем преди залез слънце. Затичахме се. Избързах, че да уловя уж нещо с апарата и след малко чувам Павел да си говори зад мен. Отново бяхме тримата заедно. Вече знаех, че ще изкараме маршрута заедно.
Вечерята бе славна. Всички хапнахме според заслуженото, т.е. храната почти свърши.
Свряхме се да нощуваме на Корнишки кой където свари, на чомпе малко. Някои си подпирахме шалтето с камък, че да не се изсулим в Корнишкия, други си подлагаха за по-меко, а трети се сгънаха на кравай. Циркусите бяха пълни с народ- под нас се святкаше и боботеше, към Митровото също. По-надолу светлинките на селата и града примигваха игриво. И луната се появи и очерта силуета на Амбарташ. Как да заспи човек?
Сря Авг 27, 2008 6:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
irina



Регистриран на: 16 Сеп 2007
Мнения: 759

Мнение Отговорете с цитат
Еми вие с Павката сте такива лични момци, че как да не ви се лепне някое псе Laughing . Абе тая работа с кучетата верно е много странна и на мен ми се е случвало много пъти, тръгвали са и си ходят,ходят. Над Иракли по чукарите едно псе си остана с нас до палатката и точно ни "пазеше". Пиина само малко водица горкото.
Сря Авг 27, 2008 8:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
koce



Регистриран на: 04 Сеп 2007
Мнения: 81

Мнение Отговорете с цитат
И ние когато ходехме до хижа Беговица, към нас се закачи едно сладко куче.
Ето снимки от разходката и кучето: http://oreliak.org/image.php?image_id=1555&PHPSESSID=cb3a7af4dacc1bd4ba687848e22393b5

_________________
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те имат край.
Сря Авг 27, 2008 9:15 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Друм



Регистриран на: 24 Яну 2008
Мнения: 203

Мнение За едно рилско куче Отговорете с цитат
Интересен разказ! Като го зачетох още в началото веднага ми нахлуха спомени от подобно преживяване с най-добрия приятел на човека. Ще разкажа накратко за нашия рилски пес.

Беше преди около три години. В един слънчев хладен октомврийски ден отидохме да изкачваме Мусала. Нашият другар се присъедини към нас още от Боровец и весело махайки с опашка припкаше покрай нас. Ние бяхме трима приятели студенти. Отначало и ние го заплашвахме с вдигната щека и натъртено "Марш!", но никакъв ефект - Мурджо (така решихме да му викаме)се отдръпваше малко настрани с подвита опашка и ни гледаше миловидно, след което отново потегляше след нас. След няколко такива неуспешни опита да го върнем се примирихме. Мурджо явно усетил това, бодро затича в тръс пред нас като от време на време се спираше да ни изчаква. Той беше средно голям пес с яко тяло, петнист(кафяво,сиво,бяло)като на главата имаше голямо тъмнокафяво петно, обхващащо и едното око. Симпатичен си беше. И така, ние четиримата безгрижно си вървяхме по все още съществуващата пътека(в по-голямата си част-тъкмо бяха почнали да я разорават) към хижа Мусала. Там поспряхме, след това отново дружно потеглихме към Леденото езеро и вр. Мусала. Ще отбележа, че през тези дни планината беше адски красива! Над 2700м с рязка граница започваше навалелия преди дни сняг(5-10см). Атмосферата беше кристално чиста, което усилваше яркостта на контрастите, виждаше се Шар. Гледката към Маричиния циркус и обграждащите го върхове беше зашеметяваща. За да ви илюстрирам рязкостта на снежната граница ще кажа, че върховете на Средна и Северозападна Рила превишаващи 2700м и по-точно Черна поляна, Рилец, Скакавеца с дъждомера, Големия Купен и Мальовица бяха с напудрени малки снежни шапчици. За силата на преживяното допринасяше и това, че освен нас в района нямаше други хора(беше през седмицата), дори метеоролога не се показа. Спахме на заслон "Еверест" в тъмната стаичка. Мурджо го оставихме навън. Като отваряхме вратата на няколко пъти той, горкия, се беше свил на кълбо досами нея, потрепвайки от нощния студ. На следващия ден минахме през Трионите, Малка Мусала, та се спуснахме и до Иречек. На едно място на Трионите Мурджо имаше големи затруднения да мине през едно място(една цепка), макар да обикаляше да търси друг път, накрая един от нас го вдигна и го пренесе на ръце през трудния участък. Кучето не се съпротивляваше, а спокойно позволи да бъде вдигнато, т.е. предаде ни се изцяло. Явно ни имаше доверие. Навръщане обаче мина трудния участък без проблеми. Спахме отново на заслона. През нощта Мурджо залая на няколко пъти, не изневерявайки на пазаческия си нрав. През тази нощ времето се скапа, задуха вятър, падна мъгла и осъмнахме треперейки в летните си чували. Бързо оправихме раниците и решихме да слизаме надолу. Първоначално мислехме да качим Мусала отново, но слабата ни екипировка ни спря. Интересното е, че като тръгнах 100-тина метра в посока върха, кучето с неохота ме последва като се спря на два-три пъти гледайки ме с неспокоен поглед. Върнах се и с бърза походка(за да се сгреем) заслизахме. Мурджо беше весел, тичаше напред, махаше с опашка и от време на време проскимтяваше. Явно и той нямаше търпение да се отдалечи по-бързо от студеното и ветровито място. На хижата нямаше мъгла, вятъра беше слаб, а по-надолу и вятъра утихна. Неусетно стигнахме в Боровец и като видяхме чакащата маршрутка всички се натъжихме. "Ами сега трябва да се разделим с Мурджо!" - възкликнахме. Така бяхме свикнали с него, сякаш не три дни сме били заедно а цял месец. Дори обсъждахме някой от нас да го вземе и да го гледа в студентското общежитие, но накрая решихме, че Мурджо е свободолюбиво планинско куче и там няма да му е добре. Колкото и да ни беше мъчно се метнахме в буса, Мурджо понечи и той да се качи, ама шофьора го отмести. Докато се качваше шофьора Мурджо почна да обикаля буса и да скимти. Потеглихме и нашия другар почна да тича след нас. Тичаше в пълен галоп няколкостотин метра, докато буса набра скорост и започна да се отдалечава. Но Мурджо продължаваше да тича, докато не го изгубихме от поглед. В Самоков си мислехме, че ей сега кучето ще дойде, ама нейсе.

Може би кучетата(или поне някои от тях) имат такава особеност да се сближават с хората.по този начин, незнам. По тази им черта ние хората също не им отстъпваме, с тази разлика, че те може би остават по-верни.
Сря Авг 27, 2008 10:51 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Друм



Регистриран на: 24 Яну 2008
Мнения: 203

Мнение Не се бави много SPI ... Отговорете с цитат
... с интерес очаквам следващата част! Smile
Сря Авг 27, 2008 11:01 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 6366

Мнение Отговорете с цитат
Хъм, на SPI му е поне за втори път тая кучешка одисея от Беговица.

Зимата на път за Тевно езеро към нас се лепна един пес. Изглеждаше адски омаломощен от снега. До момента, когато не съзря една коза на Беговишкия рид. Тогава скочи, направи денивелация от 300 метра за няма и 5 минути и се върна обратно с леко изплезен език. Оттам нататък не му се връзвах на жалния вид де... Кучешки мурафети са това Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Сря Авг 27, 2008 11:02 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2551
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
Cool Cool Cool Cool Cool Cool

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Чет Авг 28, 2008 8:57 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
nacho



Регистриран на: 25 Юли 2008
Мнения: 20

Мнение Отговорете с цитат
И на нас ни се е случвало такова нещо в тоя регион! Преди повече от 5 години (не помня точно) един пес тръгна с нас от Яне Сандански, Беговица, Тевното до Вихрен. Там видя други кучета и просто се врътна и изчезна. Когато се залепи за нас чухме, че му подвикваха "Мирко" така и му казвахме 3-те дни които беше с нас. Чухме от един хижар, че било от Синаница. Да им се чудиш на акъла какво правят там по каманаците!? То и на нашия акъл да се чудиш Very Happy Сигурно търсим едно и също! Още го помним като, член от групата. Very Happy
Чет Авг 28, 2008 10:09 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Gamina



Регистриран на: 31 Авг 2007
Мнения: 2486

Мнение Отговорете с цитат
Един приятел ми е разказвал за някаква щурава котка, която си правела тегели Бъндерица - Яворов... Не знам дали я е виждал или е фолклор (твърде вероятно според мен), но самата идея да се разминавам с някаква котка по Кончето ми звучи безумно Laughing Jumpy
Чет Авг 28, 2008 12:18 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2551
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
Gamina написа:
Един приятел ми е разказвал за някаква щурава котка, която си правела тегели Бъндерица - Яворов... Не знам дали я е виждал или е фолклор (твърде вероятно според мен), но самата идея да се разминавам с някаква котка по Кончето ми звучи безумно Laughing Jumpy


Като каза котки се сещам за един човек, който дойде с котка на Тевно ез. Бая му се чудех! Котето беше малко и с подканяния тръгнаха да си ходят към Мозговишка порта. Големи скици бяха - човечеца с раницата напред и котето тяпа след него. Laughing Laughing Laughing

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Чет Авг 28, 2008 4:00 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
koce



Регистриран на: 04 Сеп 2007
Мнения: 81

Мнение Отговорете с цитат
Случката с котето е била интересна.Не знаех,че е имало толкова издържливи котета,освен дивите.
Та кога казваш Коле,ще одим на Тевно езеро,може по пътя да срещнем някоя мацка и да тепка по нас. Cool Laughing Ама грижите за нея ще ги поема Аз! Wink

_________________
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те имат край.
Чет Авг 28, 2008 5:08 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
spi



Регистриран на: 15 Апр 2008
Мнения: 89

Мнение Отговорете с цитат
koce написа:
И ние когато ходехме до хижа Беговица, към нас се закачи едно сладко куче.
Ето снимки от разходката и кучето: http://oreliak.org/image.php?image_id=1555&PHPSESSID=cb3a7af4dacc1bd4ba687848e22393b5


Е, то вашто за киноложка изложба. Laughing
Имам и аз кадри, ама все не остава време. Но ще гледам да пусна нещо, де.
Чет Авг 28, 2008 11:44 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
koce



Регистриран на: 04 Сеп 2007
Мнения: 81

Мнение Отговорете с цитат
spi написа:
koce написа:
И ние когато ходехме до хижа Беговица, към нас се закачи едно сладко куче.
Ето снимки от разходката и кучето: http://oreliak.org/image.php?image_id=1555&PHPSESSID=cb3a7af4dacc1bd4ba687848e22393b5


Е, то вашто за киноложка изложба. Laughing
Имам и аз кадри, ама все не остава време. Но ще гледам да пусна нещо, де.

Трябва да пуснеш някое кадро.Предполагам,че има туристи които си карат кучетата от вкъщи с тях по планината.Не ги подценявай четериногите другарчета,доста са издържливи.

_________________
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те имат край.
Чет Авг 28, 2008 11:50 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
lubitel



Регистриран на: 06 Фев 2008
Мнения: 468
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат

Това куче тръгна с нас от х. Гоце Делчев, през х. Без бог, до подножието на вр. Без бог. Там се запиля нанякъде, та се притеснихме и сигурно сто пъти се обръщахме да го търсим, докато слизахме; накрая се появи и ни съпроводи обратно до х. Г. Делчев, където без да благодари за разходката и компанията, ни изостави, дори не помаха с опашка Laughing .
Пет Авг 29, 2008 10:31 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
spi



Регистриран на: 15 Апр 2008
Мнения: 89

Мнение Отговорете с цитат
Малко информативни кадри:











Нед Авг 31, 2008 8:15 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2  Следваща
Страница 1 от 2

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov