хижа Перелик жълта маркировка- голямата заблуда

Искам да споделя едно незабравимо 13 часа ходене,което трябваше да е една приятна разходка.Бяхме на събора в Гела/едно великолептно място/,като идеята бе да направим една неделна разходка до Орфеев връх и да се приберем през Турлата.Държа да знаете,че пътя ми е непознат и разчитам само на карта и маркировка.След тежката вечер на поляните към 10 ч. аз с двете жени до мен/съпруга и дъщеря/ потеглихме към хижа Ледницата.Ние често сме в планината и целта която си бяхме поставили не бе проблем.За около час и полвина бяхме там починахме и потеглихме нагоре.До Ледницата е зелена маркировкаркоято не може да се обърка.Червената ни отведе през Орфеев връх до под връх Перелик и всичко бе идеално.По туристическите карти е дадено,че малко след Перелик има пътека която ще ви отведе отново в Гела.След доста лутане не можахме да я открием.На чешмата ,която е в чест на двамата военнослужащи,малко преди хижа Перелик забелязах една жълта маркировка.Тръгнах да я проследявам и видях,че завива към предполагаемия път към Гела.Зарадвах се и тръгнахме с радост,която се бе изпарила от загубеното време по неиното търсене.Още от началото си личеше,че не е много използвана,не е въстановявана но на един камък бе написано"Гела 2.5 часа".Едва видима пътеката я има и маркировката по дърветата също.След около километър се излиза на едно място където се пресича едно дере и там тя изчезва заедно с видимите признаци ,че някой изобщо е стигнал до това място.След полвинчасово издирване намерихме къде е маркировката и тръгнахме.Вървях напред и ми отнемаше по 10 мин.да открия следващата маркировка.Часът вече бе 18.15 и аз разбрах,че с това темпо ще нощуваме на открито.Тръгнахме отново нагоре и забелязах,че от мястото където маркировката се изгубва пътеката отново се забелязва леко.Това ме кара да мисля,че и други са стигали до това място и са обръщали.Към 19.15 бяхме на хижа Перелик и със свито сърце чаках да видя хижаря,защото с нас бе и ирланския сетер/другия член на семейството/Проблем по хижите е да имаш куче и да се чудиш къде да нощува.Тук попаднахме на идеалния случай,когато хижаря няма нищо против кучето, а и хората от стаята му се радваха.Докато се оплаквахме от това,че никъде няма кой да премахне заблуждаващите маркировки хижаря ни каза ,че Гела е на 2.5 часа от Перелик през Стикъл.Часът бе 19.30.Сметнахме,че ще ни стигнат силите да стигнем до самотната палатка.Едни младежи които бяха там ми казаха че са се качили от Гела за 3.45 ч.,а и табелите от Гела пишеха за 4.30ч.Хижаря твърдеше друго и ние поехме.До Ситъл стигнахме за 2.3 часа но вече бе тъмно.Всички овчари се бяха прибрали и каракачанките се забавляваха с нас и кучето ни.Внушителния ми вид и размаханите щеки ни отърваха само с ъс стреса от тези срещи.Хубаво бе,че дъщеря ми взе номера на телефона на хижаря защото в тъмното на непозната месност направо си си изгубен.Не е добре да пиша колко пъти тръвахме по един път и се връщахме,колко пъти званяхме и как опита и случайността ни изведоха до Гела.Много благодаря на този хижар,но може би времето което ни даде бе пресилено.Въпреки всико той е много отзивчив.Беше 23.30 когато одисеята приключи.Радвам се,раниците ни бяха заредени с всичко необходимо за нощен преход,но подценяването,че съм в непозната местност развали впечетлението от така прекрасната планина.