Wallking the Alps

Снимките наистина са добри, както и "цитираната" от другите.

Та относно тази снимка: Снимана е от Западен Брайтхорн - най-високата кота от 4-те върха на Брайтхорн. Следите и хората долу са в посока Среден Брайтхорн, няколко метра по-нисък. Високите хубавци отзад са Лискам-ите: Западен и Източен Лискам. Встрани, леко поизрязани, остават други два лични върха от масива Монте Роза - Полукс и Кастор. Зад Лискамите са се скрили най-високите върхове на масива, както и след Монблан, а именно: Дуфуршпитце, Норденд, Цумщайн и Пунта Гнифети - всички над 4 500м.

Кате, спускането надолу става и по найлон, и по гъз, само гледай да не объркаш склоновете... Very Happy

В тоя ред на мисли, склона към Швейцария /т.е северния/ е много стръмен и скалист, на места отвесен. Този от италианска страна е прилично полегат и оттам става подхода към върха.

Дидо, тая "подсичаща" диря като я гледам, не е много спестяваща - та определено не е моя... Laughing

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Ето няколко снимки на Брайтхорн и от мен... Wink

Южните по-полегати склонове на Брайтхорн-ите. От ляво на дясно са: Западен, Централен и Източен /скалистата чучка/ Брайтхорн.

Ето го и почти целия масив Монте Роза, сниман от Западен Брайтхорн.

Отново от Западен Брайтхорн на изток към Централен Брайтхорн и главното било с първенците на масива Монте Роза.

От Брайтхорн на запад към загадачния красавец Матерхорн, леко забулен в облак

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Малко снимки от музея на Матерхорн в Цермат. Мястото е уникално и ако сте в района не го изпускайте.

Част от въжето използвано при първото изкачване на върха

	Kat написа:
	бре, каква среща... .. Спасе, чак аз се закефих

Беше се за завиждане, личи си по празните чашки

Спасе, май говорим за различни неща Very Happy

- изкефих се на срещата на Иво с водача - твой приятел, и как човека се е зарадвал и е говорил за теб.

Иво, много е интересно как са е развивала обувката за високата планина през годините Very Happy

Никси, я кажи, ти всичко ли ошета в района там Wink

Последните две снимки са екстра!

Баш всичко не...има още какво да се желае за шетане... Smile

Нека да имам повод и стимул пак да отида
Ама по-голямата част и върховете из района бяха уважени... Wink

Иначе откак се прибрах на доста хора все обещавам да пусна фото-пътепис за обиколката си из Алпите, както и от Кавказ това лято...ама пусти мързел...но в скоро време може и да ви изненадам де... Laughing

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

На следващия ден тръгнахме към хижата Hornli. Това е мястото от къде започва изкачването на върха по нормалния маршрут от Щвейцарска страна. Хижата се намира на 3260м и до нея се стига за около 3 часа и половина (ако се ползва лифта от Zermatt до Schwarzsee Paradise, без лифта пътя е доста по-дълъг и труден). Хванахме първия лифт нагоре и скоро бяхме до хотел Schwarzsee. След кратка справка с табелите поехме по ясно очертания път към хижата.

Самото езеро на което е кръстено мястото е на около 5 минути от хотела.

Пътя до хижата е сравнително дълъг, не е технически труден, но ако е много горещо (както беше при нас) е доста уморителен. Една част от пътя имаше и метални стълби за по-лесно преминаване.

Хижата се вижда почти през цялото време и изглежда доста далече и високо. Това е нашата цел гледана от около 1/3 от пътя.

Малко преди да излезем на хижата

Самата хижа и Matterhorn

По пътя имаше сравнително малко хора включително една група доста дебели американци които очевидно нямаха идея с какво се захващат. За мое учудване успяха да се качат до хижата Smile

. Hornli предлага уникална гледка към маршрута за изкачване от към хижата и известно време наблюдавахме катерещите се нагоре хора. Това беше и заниманието на повечето хора около нас Smile

, те обаче си бяха донесли бинокли. Аз разчитах само на 200мм обектив. Все пак горе в дясно се виждат "мравките" катерещи се нагоре.

По едно време се появи един хеликоптер с някакъв багаж и доста виртуозно го стовари и изчезна. Пилота със сигурност виждаше „тълпата” с фотоапаратите под него и показа на какво е способен Smile

Помотахме се известно време и направихме „известно” количество снимки, обядвахме и решихме да слизаме надолу. По пътя количествово хора катерещи се нагоре значително се беше увеличило.
Поглед към пътя надолу малко под хижата

Час от пътеката е укрепена с въжета което ми се стори много странно при положение че не е много тясна и стръмна. Може би в лошо време ще са добре дошли. След около 2 часа бяхме обратно долу. Поглед назад към върха и хижата.

Решихме да обядваме в ресторанта и се излегнахме на столовете отпред. Докато отивахме към масите чухме някаква група хора да ни коментират (главно фотоапарата Smile

на почти чист български и явно се издадохме че ги разбираме защото ни попитаха от къде сме. Оказаха се група застаряващи македонци дошли да видят както те се изразиха „върха от шоколада”. Гледката от ресторанта е много добра. Човек може да си стои цял ден там.

Около нас на поляните имаше няколко крави които крадяха вниманието на туристите от Matterhorn. Повечето хора ги гледаха все едно са извънземни. Явно в Япония крави няма Smile

Върховете в далечината са малкия Матерхорн и Брайтхорн.

Улиците на Zermatt.

На другия ден рано сутринта хванахме първия от няколкото влака към Grindelwald и Eiger.

Следва продължение.

Последната промяна е направена от ubersoldat на Пон Сеп 29, 2008 3:27 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Супер!!!

Голям кеф е да се гледа и чете.... Respect

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

За бедните японци няма място на острова, камо ли за крави... Wink

Ма това да се катериш по зъберяка Матерхорн и да бъдеш обект на зяпане и обсъждане, / като си го представя / не ми се струва много гот... Confused

Като гледам има и вело пътеки...

Поздрави

Kat написа:

За бедните японци няма място на острова, камо ли за крави... Wink

Ма това да се катериш по зъберяка Матерхорн и да бъдеш обект на зяпане и обсъждане, / като си го представя / не ми се струва много гот... Confused

Като гледам има и вело пътеки...

Поздрави

Вело пътеки навсякъде има колкото искаш. Но най-много мисля имаше около Grindelwald.
Иначе за катеренето - така е, но няма друг начин. При положение че 80-90% от хората там са са си платили на някой гайд да ги издърпа до горе за да могат после да се хвалят че са се качили на върха от тоблерона Smile

мисля, че няма на кой да се сърдят. Ако искат да не ги обсъждат да ходят където няма туристи. Лошото е, че после и да се похвалят къде са били няма да е същото Smile

Нали.. Хората обичат да ги обсъждат, поне повечето де. Да са обект на внимание и по този начин да се почувстват по-специални...
Обаче, ако някъде няма зяпачи, има фотоапарати, добре че са ги измислили тях Wink

	Kat написа:
	Нали.. Хората обичат да ги обсъждат, поне повечето де. Да са обект на внимание и по този начин да се почувстват по-специални... Обаче, ако някъде няма зяпачи, има фотоапарати, добре че са ги измислили тях

Абсолютно

Всичко изглежда красиво! Може би поради голямата навалица основните маршрути са добре поддържани? Дори и снежните изглеждат доволно утъпкани. Smile

Продължавайте да ни радвате с подобни снимки и пътеписи!

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Към Grindelwald тръгнахме с големи очаквания – щяхме да видим прословутата северна стена на Айгер. След няколко влака (един от който щяхме да изпуснем изцяло по наша вина) пристигнахме на гарата в центъра на града. Grindelwald е много по-различен от повечето градове в които съм бил. Има си ясно изразен център, но самия град е разпръснат в продължение на няколко километра по долината. Повечето постройки извън центъра са вили отрупани с цветя и зеленина. Не се сещам да съм виждал повече цветя на една място. Имаше къщи отрупани отгоре до долу. Като го погледнеш отгоре града изглежда като от някаква приказка. Всичко е цветно, зелено и подредено...аааа освен това е УЖАСНО скъпо. Всичко. Първата дума на собствениците на хотела където спахме, беше предупреждението от тяхна страна за цените на лифтовете. Честно казано ние вече бяхме подготвени за цените още от Zermatt и го приехме по-леко Smile

.

Тьй като вече беше станало около 14 часа решихме да хванем лифта за First и да разгледаме върховете от другата страна на долината. Отидохме и до известното езеро Bachalpsee. На горната станция на лифта до First имаше голяма табела с описание на взички маршрути която много ме впечатли:

Пътя до езерото е елементарен. Затова и е лудница в района. Хора и крави Smile

. Езерото се състои от две части и има уникална гледка към върховете от другата страна – Ветерхорн, Айгър и този между тях който все немога да запомня.

Швейцарски пейзаж:

Имаше доста хора със стативи чакащи залеза. Ние обаче не го дочакахме. Айгър щях да го снимам от друго място Smile

Въпреки всичко мястото предлагаше доста фото възможности – Таня на фона на гигнтските масиви:

В небето над долината имаше страшно много парапланеристи.

Остатъка от деня прекарахме в разглеждане на града и посещение на магазините за екипировка. Имах някакви фалшиви (както се оказа) надежди че Mammut облеклата ще са по евтини в Швейцария Smile

Не са. Нищо не е по-евтино. Но за сметка на това мога да заявя, че района около Grindelwald е най-красивото място на което съм бил в Алпите – нещо което до скоро твърдях за Chamonix.

Малко снимки от града и околностите:

Вечерта в хотела бързахме да заспим, че Айгър ни очакване на следващия ден Smile

Следва продължение.

Иво, имам едно питане относно 2-та снимка. Да ми изредиш имената на върховете, от ляво на дясно, че не добих представа кой - кой е.
И отделно имаш ли снимка на това езеро, от същата втора снимка, по отгоре...
Тая снимка много чудесна:

Поздрави

_________________