Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Ами аз не че разбирам, но ми се струва, че не тече много вода, а лятото сигурно още повече намалява... явно с това ще трябва да се съобразяваме.
Не е зле да се помисли и за масичка и пейка, мисля, че ще се намери малко равно място
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Сря Сеп 18, 2013 7:16 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3279 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Земният път от с. Огоя до поляните при вр. Данчулица
Най-после дойде време да публикувам връзки към моите снимки (след 3 дни проблеми с интернета).
Връзки към всички снимки в пълен размер в Гугъл+ Снимки:
Тъй като снимките са много (над 1 300), избрах няколко десетки от тях, с които да онагледя по-долу маршрута ни. Ето връзка към избраните няколко десетки снимки в пълен размер в Гугъл+ Снимки:
Карта на маршрута ни на картата на БГ Маунтинс - ненадписана и с дадените от Mariana1000 контролни точки, които допълних с няколко междинни:
Преди с. Огоя е с. Батулия. На табелката му някой е написал думите "СЕЛО НА КРАДЦИ ВОГЛАВЕ С КМЕТО СЛАВЕЙКО":
Паркирахме колата (10:50 часа) в точка 2 - на около километър - километър и 100 метра нагоре по земния път на полянката до последната вила:
Оттам (тръгнахме 11:10 часа) пътят на картата го дават да прави голямо отклонение вляво, на запад. Не забелязахме такова отклонение, пътят следваше дерето на реката на сравнително близко разстояние, което съм отразил с жълта черта върху картата. А пътят е доста каменист, ето по-сложните участъци:
Това според мен е поточето (11:25 часа), което пътят пресича на картата в точка 2.1, поставени са клони за запълване на изровеното от водата:
Така се стига (11:43 часа) до тези хубави поляни, които на картата съм отбелязал с 2.2:
На поляните се натъкнахме на неочаквано ПРЕПЯТСТВИЕ - добре узрели къпини :
След малко (11:55 часа) стигнахме до така наречения Водослив - точка 3 върху картата:
Решихме да поемем първо по десния път, който предполагахме, че води до в. Данчулица, а след това да се върнем по левия път (на картата го няма, но съм го отбелязал с 6.1 и с жълта линия), който предположихме, че идва от Белева поляна. Кратка почивка (до 12:05 часа). Веднага след като се пресече реката, десният път отново се разделя (12:06 часа) - поемаме по лявото отклонение:
Нататък пътят става по-лош, чисто земен и на места кален:
Това (12:13 часа) мисля, че е точка 3.1 на картата, където рекичката пресича земния път:
По пътя започват да се появяват все по-големи неравности:
От време на време и особено на разклоненията сестра ми Mariana1000 връзваше по някоя малка кръпка за ориентир:
Така неусетно (12:28 часа) стигнахме до разклона в точка 3.2 на картата, където земният път пресича и напуска главната рекичка и тръгва покрай коритото на поточето, водещо началото си от извора, към който се бяхме запътили (пътят вляво):
Две минути (12:33 часа) след разклона следва нов разклон - вероятно тук слиза отбелязаният от мен с жълто земен път 3.3 на картата, водещ началото си от паметната плоча, за която ще стане въпрос по-късно. Ние продължихме по лявото разклонение:
Докато някои от нас се опитваха безуспешно да засекат координатите на мястото с джи-пи-есите на телефоните си, други действаха по сигурния начин с поставянето на лентички:
Нагоре вече пътят започна да става все по-стръмен и трудно проходим:
Тъкмо започнаха да се виждат поляните на билото (12:36 часа) и изникнаха нови препятствия:
Тук пътят вече съвсем се обезличава и ние тръгнахме нетърпеливо направо през поляните към Пътеката:
Сестра ми е вече (12:42 часа) при стълба с полуизличения жълт надпис "ВОДА":
12:42 часа - ОТНОВО на ПЪТЕКАТА:
Не мога да повярвам, че досега не съм снимал отблизо този стълб, да не говорим как съм пропуснал да снимам надписа "ВОДА":
Обобщение: За един час и половина с нормално темпо, почивки, ядене на къпини и много снимки успяхме да стигнем от последната вила над с. Огоя до билото. Като добавим още половин час за изминаване на разстоянието от 1,1 км от главния път на с. Огоя до последната вила, което разстояние изминахме с колата, се получава, че от с. Огоя до билото може да се стигне спокойно за 2 часа, разбира се, без много багаж.
Следва продължение - Част втора: Маркиране на водата при вр. Данчулица и Част трета: Белева поляна и Хайдушкото кладенче.
Последната промяна е направена от stefan_iliev38 на Вто Ное 09, 2021 11:46 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Сеп 20, 2013 1:57 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3279 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Маркиране на водата при вр. Данчулица
Продължение на предходния коментар "Земният път от с. Огоя до поляните при вр. Данчулица".
Връзки към всички снимки в пълен размер в Гугъл+ Снимки:
Тъй като снимките са много (над 1 300), избрах няколко десетки от тях, с които да онагледя по-долу маршрута ни. Ето връзка към избраните няколко десетки снимки в пълен размер в Гугъл+ Снимки:
Карта на маршрута ни на картата на БГ Маунтинс - ненадписана и с дадените от Mariana1000 контролни точки,
които допълних с няколко междинни:
За час и половина (в 12:42 часа) се бяхме изкачили от вилата на с. Огоя до стълба с надпис
"ВОДА", който - пак повтарям - още не мога да проумея защо досега не съм го снимал отблизо:
Половината работа бяхме свършили - разучаването на пътя до билото. Оставаше другата половина, по важната
- намирането на самото изворче и маркирането му. Впуснахме се да го търсим от въпросния стълб надолу и на запад.
Едни подходиха малко отляво:
Други подходиха малко отдясно:
Трети фронтално - имаше малко тръни, пресича се края на остатъка от земния път,
който тук с финален завой на югоизток-юг се изкачва косо на самото било при паметната плоча,
която плоча видях и снимах малко по-късно:
След като се пресече пътя - навлиза се надолу в гората, по дърветата имаше намацани с бяла боя широки бели ленти,
може би стара маркировка към изворчето, което се намира съвсем наблизо - в дъното, центъра на следващата снимка:
Ето го и въпросното изворче:
Както се вижда от снимката, изворчето беше малко позатлачено с шума и клончета,
но водата все пак течеше, макар и слабо, но най-важното - беше бистра и вкусна.
Решихме да го почистим малко, въпреки че тепърва листата на дърветата щяха да падат:
И тогава "наший генерал ревна гороломно: МЛАДИ КОМ-ЕМИНЕЙЦИ, ГРАБВАЙТЕ ЧЕТКИТЕ!"
Този път нямаше много четки, а и кутията с боята беше една, но останалите се включихме с друго.
Алексйо помагаше на Mariana1000 и подостри с триончето правоъгълните дървени табелки, които носехме,
за да поставим като допълнително указание за водата, но така и не намерихме подходящо място да ги заковем:
Liubitel положи големи усилия, за да донесе камъни от не толкова близко разстояние, за да натрупа пирамидки,
водещи до земния път и пътеката до изворчето, които пирамидки указваха посоката идеално:
Аз се заех със сложната землемерска задача да измеря разстоянието от стълба до изворчето. За целта използвах щеката:
След като отмерих приблизително 70 дължини на щеката на слизане и 72 на изкачване до нивото на извора
и още приблизително 3 дължини за завоя до самото изворче, премерих приблизително щеката с помощта на
линийката върху компаса си (май много "приблизителни" станаха нещата ). След което не ми остана нищо
друго, освен да направя изключително сложните математически изчисления, достойни за експерт-счетоводител:
Така получих разстояние до изворчето между 74 и 79 метра. Сестра ми обаче вече беше написала
една нула върху стълба, с която нула да завърши разстоянието след надписа "ВОДА" върху стълба:
След кратко обсъждане решихме, че ще напишем 70 метра, а не 80, за да не отчайваме и отказваме
бъдещите туристи с по-голямото число. А и по права линия разстоянието наистина може би е 70 метра.
В крайна сметка, крайният резултат е този - гледано от юг:
Гледано от север:
И гледано от изток:
За мен се падна и нелеката задача да направя по-подробни снимки на района. Ще обърна внимание на
паметната плоча, която пак недоумявам, как е останала незабелязана при предишните ми минавания.
Двадесетина метра на юг след стълба с надписа "ВОДА", Пътеката Е-3 Ком-Емине навлиза в гората:
Там има червено-бяла маркировка и празна табела - поглед на юг:
И поглед на север (точно в центъра на снимката е голия връх Данчулица,
а зад него в дъното според пътеводителя "Ком - Емине" е високият и с голо теме връх Белева поляна):
Храстите, които са съвсем малко вдясно от точния център на снимката, се намират точно там,
където се събират трите земни пътя:
Пътят от Белева поляна и х. "Лескова", тоест Пътеката на Ком-Емине - най-вдясно:
Средният път е последните метри след изворчето на земния път, по който дойдохме от с. Огоя:
Най-левия път, спускащ се стръмно надолу, минава покрай въпросната незабелязана досега паметна плоча
(на картата съм я отбелязал с червената точка 4.2). Къде води той, за съжаление не остана време да проучим.
Най-вероятно до разклон 2.2 или до следващия го след 2 минути разклон. На картата този трети земен път съм
го отбелязал с 3.3 (колът с надписа "ВОДА" е отбелязан с 4.1, а самото изворче е отбелязано с голямата червена
точка 4). Ето го и въпросният път (левия):
Дали този път е по-удобен за финалното излизане на билото, лесно може
да се проучи на място конкретно преди самото изнасяне на материалите.
Остана да направя още едно нещо (13:57 часа) - да си налея прясна
студена водичка за предстоящия обилен обяд - познайте откъде!
Обобщение: За един час и двадесет минути, без много да се напрягаме и да
полагаме кой знае какви усилия, успяхме да маркираме сравнително добре с
бяла маркировка - надписи и стрелки - и с каменни пирамидки пътеката до така
важната в този район вода. Дали сме се справили добре, времето ще покаже.
Все пак това беше само разузнавателна мисия и тепърва основната работа предстои.
Следва продължение - Част трета: Белева поляна, обяд и Хайдушкото кладенче.
Последната промяна е направена от stefan_iliev38 на Вто Ное 09, 2021 11:49 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Сеп 20, 2013 1:18 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Re: Маркиране на водата при вр. Данчулица
stefan_iliev38 написа:
Най-левия път, спускащ се стръмно надолу, минава покрай въпросната незабелязана досега паметна плоча
(на картата съм я отбелязал с червената точка 4.2). Къде води той, за съжаление не остана време да проучим.
Най-вероятно до разклон 2.2 или до следващия го след 2 минути разклон.
Аз пък продължавам да смятам, че може да води до Ябланица
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Сеп 20, 2013 3:47 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3279 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Белева поляна, обяд и Хаудушкото кладенче
Продължение на предходните коментари "Земният път от с. Огоя до
поляните при вр. Данчулица" и "Маркиране на водата при вр. Данчулица".
Връзки към всички снимки в пълен размер в Гугъл+ Снимки:
Тъй като снимките са много (над 1 300), избрах няколко десетки от тях, с които да онагледя по-долу маршрута ни. Ето връзка към избраните няколко десетки снимки в пълен размер в Гугъл+ Снимки:
Карта на маршрута ни на картата на БГ Маунтинс - ненадписана и с дадените от Mariana1000 контролни точки,
които допълних с няколко междинни:
И така. За час и половина се бяхме качили от последната вила над с. Огоя до билото
и за още час и половина бяхме маркирали, доколкото можахме, пътя до изворчето.
Време беше за заслужена почивка и обяд. Решихме това да стане на
най-логичното място - на Белева поляна, на огнището и масата при ловджийското чакало.
Тръгваме към Белева поляна (14:10 часа):
На връх Белева поляна забелязваме мотористи (14:12 часа):
Този път не пропускаме да се отбием съвсем леко встрани (14:16 часа)
и да изкачим тревистия плосък връх Данчулица или Данчовица 1113 м:
Пред нас се открива гледката на последното изкачване за деня (14:18 часа) -
стръмният южен склон на връх Белева поляна - голият връх на заден план вляво:
Катерейки се по стръмния път, сестра ми се обръща и внезапно погледът й сякаш светва с възхищение (14:23 часа):
Какво ли толкова удивително е видяла? Разбира се, че легендарния Мургаш! (в центъра на заден план):
Изкачването продължава. Отдалече не изглеждаше толкова стръмно. Нищо, тъкмо ще огладнеем по-хубаво:
Най-после (14:32 часа) сме на върха (на картата е означен с 4.3). Край железния кол на зимната маркировка още
личи мястото, където миналата есен при маркирането на района изпуснах шишето и разлях част от червената боя:
Струваше ми се, че дори оттук виждах да се белее новия надпис за водата, но това, разбира се, бе илюзия:
Тук възникна обсъждане докъде се вижда централното било на Балкана - дали до Вежен, или и по-нататък.
Не можехме да определим с точност. Явно още има какво да обхождаме в Балкана и особено Предбалкана.
Панорама на юг от връх Белева поляна. Връх Мургаш е на най-заден план в центъра. Пред вр. Мургаш
вляво е връх Рудещи камък, а вдясно връх Златаришки камък. Пред Златаришки камък надолу и вдясно
е плоският гол връх Данчулица. Между Златаришки камък и Данчулица е Пътеката със стълба и водата:
Панорама на север от връх Белева поляна. Гористият връх Бигла е вляво, а вдясно и надолу от него е Белева поляна:
Ето я и "закътаната Белева повяна", както я пишат в пътеводителя (14:44 часа), на която обаче вятърът никога
не стихва напълно. Означена е на картата с 5. Ловджийското чакало в горния й североизточен край е означено
с 5.1. Пътят напред, нагоре и наляво води за вр. Бигла и х. "Лескова". Пътят наляво и надолу (означен от мен на
картата с жълта линия и 6.1) води до Хайдушкото кладенче (означено с червена точка и 6) и така нар. Водослив
(означен с 3). Пътят надясно води неизвестно накъде :
От масичката бяха останали само дъските , нямаше ги краката. Веднага се заехме с паленето на огъня (14:49 часа):
В северния край на поляната до гората открихме множество пресни добре оглозгани едри кости:
Открихме и лъскави гилзи, които си личеше, че са изстреляни наскоро:
А ето и основното меню от скромния ни обяд (за тези, които не са вегетарианци и нямат наскоро изваден мъдрец):
Масата с обяда (15:57 часа). По всеобщо мнение пак бяхме прекалили с храната, ама така е почти при всяко маркиране:
Тръгваме (16:49 часа) по земния път 6.1, който предполагахме, че води до Хайдушкото кладенче 6 и до Водослива 3:
Гората е прореждана, сечено е скоро, не съм специалист и не мога да кажа дали е направено както трябва,
но може би целта е била да се оставят само определени дървета, които да могат да пораснат на дебелина:
Дерето вляво (южно) от пътя е сухо:
Така стигнахме (16:57 часа) без да бързаме за около 8 минути от поляната до изорче, което предполагахме,
че е Хайдушкото кладенче, означено на картата с 6. Може би при прекарването на дървата от сечището по
земния път и разширяването на пътя да са разместили камъните и да са променили изгледа на кладенчено, но
определено не изглеждаше така, както очаквах (полупресъхнало и затлачено сред трева). А може това въобще
да не е Хайдушкото кладенче, а просто извираща вода. Който е виждал кладенчето, нека той да каже:
Веднага след като пресече пътя, който тук прави ляв завой надолу, струйката вода от кладенчето става
по-голяма и бързо набира сили и се устремява надолу по пътя, където е по-удобно за наливане на вода:
От толкова бързане не ми остава време за много хубави снимки, но ето една от тях:
Така стигнахме (17:17 часа) до така наречения Водослив - точка 3 на картата, откъдето вече пътят до колата ни беше познат:
А ето ни вече и при колата (17:52 часа), подготвящи се за обратния път до София:
На излизане на главния път в с. Огоя се спряхме, за да снимаме отклонението за последната
вила, отбелязано с точка 1 на картата - точно преди моста, след който има трансформатор:
Завързахме и няколко лентички върху храстите, които едва ли ще оцелеят дълго:
След това спряхме и при отклонението - точка 7 на картата - на земния път за х. "Лескова", за да подновим маркировката и там:
Не направихме кой знае какво, но поне вече се вижда от пътя, ако специално търсиш маркировка:
Обобщение: За около един час слязохме от Белева поляна до последната вила над с. Огоя, а оттам са още около километър
до главния път на селото. Още веднъж направих извода, че не е лесно да се слиза, когато си преял и с пълен корем.
Последната промяна е направена от stefan_iliev38 на Вто Ное 09, 2021 11:51 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Сеп 21, 2013 8:00 am
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Re: Белева поляна, обяд и Хаудушкото кладенче
stefan_iliev38 написа:
Катерейки се по стръмния път, сестра ми се обръща и внезапно погледът й сякаш светва с възхищение (14:23 часа):
Ей на това му викам художествена измислица
Възхищение и Мургаш?!
Между другото ето какво прочетох в книгата, линк към която е дал Тито в една друга тема:
"Колоната се проточи по вододелната седловина „Преслопа” – между Огойска и Литаковска реки. Преминахме възвишенията на връх Бигла (1325 м), закътаната в гората „Белева поляна”, покрай едноимения връх с разхвърлени каменни блокове и по слаб наклон заобиколихме връх Златеришки камък (1262 м). За около 20 минути слязохме в местността „Осенов пряслоп” – горска поляна, с чешма с питейна вода."
http://komemine.wordpress.com/2013/07/21/%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B8-23-%D1%8E%D0%BB%D0%B8-1955-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0/
Интересно дали има някакви следи от тази чешма?
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
