Бистрица-Черни връх-Владая/21.09.2013г.

Бистрица-Черни връх-Владая/21.09.2013г.

Бистрица- Черни връх- Владая/21.09.2013г
Тръгнах от с.Бистрица малко късно по моите стандарти, някъде към 09.40ч. едно заради размотаването със закусването, друго заради обществения транспорт.Видях една голяма тумба да се изсипва от предния автобус и да хваща улицата към „къпалнята“.Предполагам, че щяха да хванат пътеката покрай Янчовска река и Самоковището. Важното е, че аз няма да съм в тази посока.Насочих се към края на селото, пак покрай Янчовска река.Не съм обикаляла цялото село и не знам дали би ми харесало като цяло.Аз си обичам частта край Янчовска река, може би защото минавам по нея от много години.Видях че по пътечката от другата страна на реката, по която излизах на черния път (но по който не вървя), пак са започнали да заграждат място.Скоро ще трябва да минавам покрай манастира, за да стигна на Хайдушки чукар.Къщи, които стоят празни по 360 дни в годината,паметници на алчността и бездушието...но това е друга тема. Бях решила, че ще си вървя с моето си темпо и ще променям маршрутът както ми текне, нали затова тръгнах сама...
По пътеката към Витошко лале срещнах хора едва на първата станция на Симеоновския лифт, която аз поне не знам да има име.То и пътеката, по която се качвам също не знам как ѝ викат, но поне не е магистрала. Преди Витошко лале се извършва санитарна сеч, режат от седмици и като гледам що дървета отрязани...доста се поразреди гората в тази част.Малко преди да изскочиш на пътя за Витошко лале, малко преди чешмата, си спомням, че този участък беше пътечка,а сега е егати магистралата...
На Витошко лале грееше слънчице, духаше лекинко и беше приятно да се изкачи човек по пистата.Бяха я минали с някаква машина и бяха махнали избуялите през лятото треви. Горе на Алеко вече си духаше по-сериозно, но не беше студено, имаше малко хора и беше едно такова спокойнооо.
Запътих се нагоре по серпентинките, на едно място се спрях обясних се в любов на боровинковите храстчета, те ме нагостиха с боровинки и хайде пак нагоре.В един момент вятърът стана доста силен, студен и микроклиматър коренно се промени.То и лятото така се усеща на това място – жега, жега и после хоп прохладен ветрец.Това е малко преди да се слее пътечката от Алеко с пътя от Голи връх.По пътя се движеше доста народ, тези които вече слизаха от Алеко бяха доста облечени.Имаше и от четирикракия народ доста
Колкото повече приближавах Черни връх, толкова по-студено ставаше, но тъй като се изкачвах мускулите ми произвеждаха достатъчно топлина и все още бях по къси ръкав.Само на врата ми беше студено и си бях наметнала суитчера.Срещнах и приятели, които слизаха и им беше доста студено. Бяха с червени носове и това беше смешно.И аз съм била като тях – смърф от всякъдеОкачествиха маршрутът ми като спортна проява и ме поканиха с тях...Моята цел беше друга и затова всеки си тръгна по пътя. На Черни връх бях някъде към 14,06ч. – чух когато един мъж съобщаваше това на жената с него.Помотках се малко, позяпах околните върхове и тръгнах към Селимица.Наложи се да се пооблека – освен суитчър и яке, вдигнах качулката, пъхнах ръцете в джобовете – дааам, направо зимен ден, но Слънчо е милостив надничаше из зад облаците, усмихваше се щедро и ме стопляше чак до кокалите.
Към връх Селимица беше доста по-топло и слънчево, срещнах няколко човека, хапнах пак боровинки и се започна едно слизане, то ме умори повече от всичко през този ден и някъде към 16,30 бях на х.Селимица.И там нямаше много народ. Позамислих се дали да не тръгна към х.Острица и оттам надолу по една маркирана, неофициална пътека, по която скоро слизахме със Стефан Илиев или да хвана пътя покрай каменоломните.Тъй като на места маркировката се губеше, а все пак времето напредваше, реших че друг път, когато тръгна от Владая като начална точка ще си позволя пак да мина по нея – да имам достатъчно време да се губя и намирам
Пътеката покрай каменоломните е малко скучна, но аз не протестирах, защото ме болеше левия крак и теренът позволяваше да се върви без да се натоварва много двигателната система.На заслон Пинко ми се дигна малко адреналина, защото като приближих видях че прозорецът е отворен.Трябваше да го затворя да не го блъска вятърът, но нещо ми стана страшно да вляза вътре.Е, няма лошо да ти светва червената лампа, набързичко затворих прозореца и се изнесох по пътя.Вътре беше пален огън, миришеше на пушек, печката беше топла и стаята беше приятно топла.Дано не го опропастят, че гледам отвън в огнището имаше стъклени бутилки.Идват, ползват и после друг да им чисти.И около х.Селимица същото – много масички и пейки, до всяко огнище, в което има пластмаси и други боклуци.Преди от Танчовица до х.Селимица минахме по пътя, а сега минах по маркираната пътека и видях че на една полянка има дървено заслонче.
В селото бях към 18,30ч.малко се помотах по уличките, защото не слязох докрай по пътя, който би трябвало да ме изведе на последната спирка (последна в селото) на 59, а свърнах надясно по една пътечка след едно полуразрушено мостче на пътя. То пътечките бяха няколко, но както ми каза местния, когото срещнах все в селото ме извеждат.Питах една баба накъде е спирката и тя уж ме упъти...да, ама не съвсем.Видях от баира къде върви главния път и се „само-от ориентирах“ къде да сляза и да хвана автобуса. Черни връх – Владая някъде около 4 часа- лежерно, със снимки и помотване..Ако се изкачва ще е повече.
Така завърши тази хубава лека разходка с есенно-зимни мотиви.

https://plus.google.com/photos/113922330742514256679/albums/5926408102434184337

_________________
Всичко е възможно.

Чудесна разходка!

На Витоша за последно бях преди няколко години.
Ще ми се да отида в началото на зимата.
Идеята ми е през първия ден да се кача на Черни връх,
а след това в някоя хижа или хотел да пренощувам.
(Ще пътувам от Враца, та трябва да предвидя време
и за подхода към подстъпите на планината).
Имаш ли информация къде може да се пренощува?
Поздрави!

За съжаление не съм на ясно с хижите на Витоша, обикновено само минавам край тях. Скоро като минавах покрай доста от тях работеха- примерно Кумата, Планинец, Селимица, но дали само в събота и неделя или и през седмицата хич не съм наясно.То зависи и какъв ще ти е маршрута.Само гледай да не съвпадне със студентския празник.Хижа Острица се чудя дали не е вече частен дом/вила, тъй като на самата сграда няма табела с надпис хижа, а и с такива впечатления ме е оставила през това лято и есен.Ако не ти е самотно можеш да пренощуваш и в заслон Пинко - много хубаво е ремонтиран и поддържан, по пътя на старите каменоломни между с.Владая и х.Селимица.

_________________
Всичко е възможно.

Кумата си работи нонстоп, човека е там, има ракия а има и туршия (от която той е много доволен колко хубава била станала). Хижата е в чудесно състояние само за 8 декември разбрах че е резервирана цялата хижа.

Значи днес за малко да му опитам туршията, но на - обрули ме един силен вятър още на Златните мостове и хванах малко по ниски пътеки.За първи път студувам на планина.Сега знам какво ще кажете че на точно и ракията да му опитам, но не пия иначе как щях да стана експерт по туршиите Smile

))

_________________
Всичко е възможно.

Аз препоръчвам х. Артистите, по-далеч е от циганията, която става из повечето витошки хижи вечер, както и х. Радиото, те са една до друга, страхотна храна има там, но винаги е пълно за спане, защото е ведомствена-банкети, рождени дни и т.н.