Драгалевци- Бай Кръстьо-Кикиш-Манастира

Здравейте!
Днес/ 10.10/ се поразходих из есенна Витоша- прекрасно- любимият ми сезон - какви багри и цветове !!!
И снимки, разбира се Smile

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=295149
П.П. Без да звучи като реклама, но копривената супа при лелките на Бай Кръстьо е възхитителна/ и не само тя!/- даже я и снимах Smile

Браво, любимият ми маршрут в любимия ми сезон! Надявам се и следващата седмица да са останали багри. Друг прелестен в този сезон маршрут е от Боянския водопад към Бояна. Само че преди да се слезе до водопада, има пътека, завиваща рязко вдясно. Минава се през резервата с тисовете, пресича се река и се стига до една площадка върху отвесни скали. Оттам се виждат долината и отсрещните склонове, които са само с букови дървета и затова са много живописни. Ако не падне сняг, ще снимам!

много e красиво!!! аз днес бях на Витоша,обаче незнайно защо лифта от Драгалевци не работеше Evil or Very Mad

бях запланувала да се кача до Голи връх и да се разходя на спокойствие.... обаче уви...
качих се до Бай Кръстьо (където съответно беше пълно с хора). успях да направя хубави есенни снимки,и ще ги споделя тук Smile

http://www.facebook.com/photo.php?pid=871340&l=53198&id=619833323
http://www.facebook.com/photo.php?pid=871342&l=da7a5&id=619833323
http://www.facebook.com/photo.php?pid=871344&l=90d23&id=619833323
http://www.facebook.com/photo.php?pid=871346&l=53aea&id=619833323

_________________
“Come dance with the west wind and touch all the mountain tops,sail over the canyons and up to the stars and reach for the heavens and hope for the future,and all that we can be and not what we are”

	renesanz написа:
	много e красиво!!! аз днес бях на Витоша,обаче незнайно защо лифта от Драгалевци не работеше

От десетина дни е в профилактика. Smile

По тази причина в събота нямаше почти никой във високата част на планината Smile

В неделя имаше значително повече хора.

Екскурзията бе през юни 2007. Оставихме колата на долната станция на Драгалевския лифт и с него се качихме до Бай Кръстьо. Оттам – към Кикиша. Това е чудесна пътека, понеже минава през буйна река (всъщност на това място се сливат два потока), отгоре са надвиснали внушителни скали, следват огромни морени, скали над долината, гъста букова гора, изворчета, панорами към цяла София – абе, всичко има там! В това “всичко” включвам и разнообразното меню на хижата. Но най-напред ето ни на реката:

Тази скала е особено подходяща за алпинизъм:

От връхчето, което се казва Кикиш, се открива 180 градуса панорама на София от “Дружба” до Банкя:

В пътеводителите пише, че там имало останки от средновековна крепост, но такива не съм забелязал. Пък и какво ще търси на това място крепост?

След хижа “Кикиша”, хижа "Камен дел" и хижа “Есперанто” започва стръмното спускане към водопада. Ето как изглежда той заедно с едно тайнствено скривалище:

За мое огромно огорчение популярността на водопада далеч надхвърля неговия посетителски капацитет: върху камъните в подножието му се бяха курдисали шумни компании, които пръхтяха от удоволствие, заобиколени от найлонови пликове и бутилки. “Върху” водопада пък се бяха качили други шумни компании, които си подвикваха с долните. Изобщо беше пълно с народ, дошъл тук единствено да демонстрира своето надмощие над природата. Е, постигна целта си! А ние дори не се отбихме до самата водна стена. Побързахме да се скрием в пътеката. Убеден бях, че никой няма да мине по нея и така и стана.

Пътеката пресича защитената територия на тисовете – доста голяма група дървета, но единствена в тази планина. Преди много години там растеше най-дебелото дърво на Витоша. По него бяха останали живи само няколко клона, но стърчеше, изпотрошено от бурите и полуобгоряло от мълнии. След години то се срути върху пътеката и тогава се виждаше колко дебело е било всъщност: стволът му стигаше над гърдите ми. Накрая естествено изгни и се загуби.

Пътеката прескача Петровичка река и се насочва към Бояна. Точно в тая част е Борова скала - така е наречена на новата карта. От нея се открива красив изглед към долината на реката и София. По едно време, както вече е традиция, ни заваля дъжд. Ние обаче бързо намерихме укритие. Свихме се под тая скала, като процепа отгоре запуших с раницата:

Както се бяхме сгушили, поспахме и тримата около час. По едно време раницата изведнъж се откачи и се стовари върху децата, но те не усетиха и продължиха да спят. Дъждът спря, ама за малко. Когато стигнахме до езерото, отново ни почна:

От езерото, както се знае, започва така наречената “водопроводна пътека”, която отвежда чак в Железница. Неповторима пътека за хора с ограничени двигателни способности! Все по хоризонтала 1100 си кара. Поемаме ние по нея, но знаци никакви. На едно място – разклон. Дясното отклонение тръгва нагоре, а лявото е по равно. Аз логично решавам, че лявото е пътеката. И понеже съм невероятно зле с ориентацията, не подозирам измамата. По някое време стигаме до езеро. Бре, казвам си аз, кога пък на Витоша направиха още едно езеро? Пътеката започва да го обикаля и тук аз разпознавам огнището с импровизиран навес, от което бяхме тръгнали. Значи, въртели сме се в кръг! Хайде обратно по пътеката, само че вече взимаме дясното отклонение. То почти веднага тръгва хоризонтално, ама аз откъде да знам? Щом обаче излизаме от гората, нагазваме във високи треви, мокри от дъжда и без никаква маркировка:

След малко лутане откриваме входа в гората. Гъста букова гора, в която вече е почти тъмно. Затова този дружелюбен и абсолютно беззащитен дъждовник е сниман със светкавица:

Накрая вече е съвсем лесно: макар че сме порядъчно мокри и е паднала нощта, стигаме до манастира, а оттам и до колата.

В заключение нека повторя, че това е маршрутът с най-доброто съотношение красоти/трудности. Дълъг е, но за сметка на това пък е страхотно разнообразен. По пътя може да се обядва на три хижи. А ако се използва лифтът, денивелацията не е уморителна. Разбира се, като начало чудесно може да се съкрати до Кикиша и оттам по пътеката, която директно извежда на манастира (тя е малко занемарена, но е по-пряка).

Последната промяна е направена от Сотиров на Нед Апр 22, 2018 11:44 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Радостен съм, че успях да хвана есенните багри на Витоша, преди да са окапали листата! В събота повторихме екскурзията от миналото лято: Драгалевски манастир - хижа "Кикиш" - хижа "Камен дел" - хижа "Есперанто" - Боянски водопад - Боянско езеро - Драгалевски манастир. Тръгнахме от София в студ и вятър, но на планината времето утихна и твърде скоро грейна слънце. Ето първия есенен пейзаж:

Пътешествието ни се усложни от това, че лифтът не работеше и затова не можахме да минем по съкратения маршрут от "Бай Кръстьо" направо към Кикиша. Наложи се да оставим колата пред манастирските двери и оттам нагоре пеша. Още в началото се сблъскахме с премеждие, което по-късно щеше да се повтаря многократно. Първият сняг бе повалил много дървета, главно широколистни, и те бяха препречили пътеките. На някои места прескачането и лазенето под тях бяха направо кошмарни! На двеста метра над манастира обаче гледката силно ме разтревожи. Гола сеч, която повече ми прилича на писта, отколкото на прочистване:

Освен всичко, повечето отсечени дървета бяха борове, покрай пътеката имаше и много белязани за бъдещо отсичане. Поразпитах хижарите каква е тая работа, но никой не знаеше. Ако някой е прочел нещо, нека пише. А ето ние през какво бяхме принудени да газим:

На Паша Бунар има една удобна пейка за двама:

Пътеката нагоре минава през букова гора, която е доста влажна и затова камъните са покрити с плътен мъх. На преден план е дива череша, която е доста разпространена в тоя район:

Едни огромни скали така се бяха наклонили, че ако атлантите не ги бяха подпрели, щяха да паднат:

На върха Кикиш расте един особен вид калина, наречен мукина. Плодовете ѝ са много красиви - ярко червени, и са много вкусни:

Отново есенно обагрени букове

и отново дървета, препречили пътеката:

На "Камен дел" обядвахме "човешки". За първи път от много време насам не бързахме и имаше хубава храна: шкембе чорба, омлет със сирене и палачинки със сладко от боровинки. А който желае, ще му се сипе ракийка със салатка. Ох, ле-ле! След "Есперанто" започва стръмното спускане към Боянския водопад, но преди него има един по-малък, който също си заслужава снимката:

"Там буря кърши клонове", както казва народният поет Иван Вазов:

Стигаме до скалите над Боянския водопад:

Самият водопад с право може да съперничи на Ниагарския, защото е само с 6 метра по-нисък от него:

Водната стена образува уютна къща:

За да бъде съвсем японска, на тая живописна комбинация от вода, скала и мъх ѝ липсваше единствено червеното кленово листенце, та затова отново снимах децата:

Ето още една уютна къща:

Тук моето фото изчерпа своите мегабайти и затова продължавам с думи. Въпреки че едно дърво беше запречило точно входа на пътеката към Боянското езеро, успяхме да я намерим и да продължим по нея. Сега е сезонът, ако някой иска да види тисовите дървета. Те приличат на елхи, но са доста по-различни. Кората им е гладка, нежно канелена, а женските екземпляри са родили плодчета, които не са шишарки, а са като малки яркочервени ягодки. При цялата си прелест това дърво е силно отровно!

Преди да стигне до Боянското езеро, пътеката минава покрай отвесната Борова скала, от която се открива красива гледка към долината на Петровичка река. За съжаление реката сега е съвсем пресъхнала. На пролет обаче е толкова силна! Докато слизахме, си преговорих всички отклонения: ако се качваме от Бояна, първо има директна пътека за "Камен дел", после за "Есперанто", после за "Момина скала", без да се слиза до водопада. Табелите със стрелките обаче са в окаяно състояние! Ако човек не знае какво би трябвало да пише върху тях, нищо няма да разбере. На Боянското езеро - същата история: никакви знаци. Ние обаче си знаем пътя за манастира и вече никакви завои в грешна посока не правим. Допускаме обаче друга грешка: чинно следваме доста широкия път, по който дори е минавала кола. Този път започва да се катери нагоре и все нагоре без никакви изгледи да тръгне хоризонтално. Когато усетих, че ако продължаваме така, ще се качим на някоя от хижите, се върнахме обратно и зацепихме директно през поляната. През нея няма пътека, но с малко интуиция намерихме просеката в гората. Оттук вече започва нормалната, добре оформена "водопроводна пътека". На нея ни свари и нощта, та последния час до манастира вървяхме в пълен мрак. А разстоянието е доста - все едно от Бояна до Драгалевци. Но когато пътеката под краката ни е сигурна и няма разклонения, няма и проблеми.

Общата продължителност на тази екскурзия, която съвсем не е от късите, бе от 11 до 20 часа. 9 часа, но без никакви екстремни участъци и през много красиви места. Чудесен маршрут за малки туристи!

Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 23, 2018 12:38 am; мнението е било променяно общо 1 път

Г.н Сотиров, както винаги сте направили хубаво ходене с внуците. ръкопляскания

Зачудих се аз за тоя градеж на вр. Кикиш - оказа се, че мястото, както и много други, е много хубаво стратегическо такова, че и обгледно, както и вие сам сте забелязал.
Съответни градежи - крепости е имало - "на вр. Момина скала над Бояна, Големо Градище и Калето над Драгалевци и др. Крепости и постове е имало и в южните части, където се е добивало желязо. Такива са Големо Градище над р. Матница, укреплението над с. Боснек, а в североизточния край на селото има доста запазена част от кула на охранителен пост. Градища е имало и под вр. Сива грамада, над Ярема и на вр. Кикиш, където преди това е имало тракийско светилище на бога Слънце. Голяма част от сведенията за подвитошките села са от турски документи. "

_________________

Последният ден на ноември. Изчакахме времето в неделя да стане отвратително. Това бе сигурна гаранция, че на Витоша ще е чудесно. Винаги е така - София и Витоша са в обратна метеорологична зависимост. Големият внук си остана в къщи, та бяхме само с малкия, Боян. С автобуса до Симеоново, оттам нагоре към Бай Кръстьо. На една бука някакъв изкопаем сталинист прилежно бе изписал името на своя кумир:

Малко преди края има една великолепна местност със скали, чешма и саморъчно направено заслонче. Там се събират дъновистите. От тези скали направих две снимки за сравнение: какво оставихме в София и какво беше към Комините.

Ето и чешмата с дъновистката символика от бели камъчета:

Малко по-нагоре има солиден заслон, в който всяка събота и неделя отсяда едно семейство, което пали печката и си готви най-различни манджи. Така беше и този ден. Присламчихме се на пейката до печката и там обядвахме. По едно време завих детето с пуловера и то спа час и половина въпреки разговора, който свободно си водехме. Така сме ние от морската пехота! Когато може, спим, където падне. Когато не може, не мигваме 24 часа. Very Happy

После през Бай Кръстьо слязохме до Драгалевци. Всички знаете величествените буки край манастира. Особено ме вълнува гъстият мъх по стволовете на дърветата и камъните. А когато е мокър от дъжда, децата са свикнали да си мията лицето и да близват от неговата влага. Така са ги учили във военноморската база Very Happy

:

Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 23, 2018 2:09 pm; мнението е било променяно общо 1 път

След една седмица, в неделя сутринта в София беше слънчево. Гледам Витоша - и там слънчево. И пренебрегвайки собствения си изстрадан опит, който за по-тържествено ще нарека Закон за витошко-софийската метеорологична реципрочност ("Когато в София времето е хубаво, на Витоша е лошо и обратно") решавам, че на Витоша също ни чака чудесно време. Сядаме на седалковия лифт от Драгалевци и поемаме нагоре. Тук ще отворя скоба: цените са драстично повишени. Едната отсечка вече е три лева, та общо стават шест. А миналата година беше лев и нещо. Е наистина са нагли!

На седалките, колкото повече се качваме, толкова по-мрачно става. Задухва вятър, почва да пръска. На Голи връх пристигаме в мъгла и силен вятър. Снегът е десетина сантиметра, но не е утъпкан. Това променя първоначалния ми план да минем по платото. Затова поемаме към "Алеко". Там хапваме шкембе-чорба и боб. На излизане завалява обилен сняг, който бързо почва да натрупва. Затова се отказвам и от план В - към Железница. Спускаме се към Бистрица по една великолепна пътека през резервата Бистришко бранище. Двадесет години не бях минавал по нея и ми беше много интересно. Алеко - Романски - Скиорката - долна станция на Лалето... Всичко е ясно. Тук започват прелестите на резервата. Снегът бие в лицата:

Пътеката е добре маркирана с нови табелки и подновена боя по дърветата. Мостчетата обаче са изгнили до едно и са хлътнали във водата. За щастие са започнали да ги подновяват с финансиране от UniCreditBank.

Гората ми прилича на онази, в която Иван Сусанин беше завлякъл поляците. Само че не е борова, а букова:

Някои от буките са свидетели на османското владичество. Ето един великан:

Децата гледат дяволито снега изпод ямурлуците си:

Надолу обаче, колкото повече слизаме, толкова по-слънчево става. На заслона в резервата е време за малко чай с по един банан:

На излизане от гората се опитвам да постигна майсторството на Kat в заснемането на водни капки:

Мегаломанията не е подминала и Бистрица. Огромни "вили", оградени с високи дувари. Особено ме развълнува една ограда, изградена от триметрови бетонни панели. Досущ Берлинската стена! За жалост вилите солидно са "назъбили" територията на парка. Виждат се невероятни чупки, забити в гората. На някои места не може да се мине, защото онова, което някога е било път или пътека, сега е преградено. По хълмовете към Симеоново - вила до вила. Повече от сигурен съм, че територията на парка е "нахапана". Същото важи и за резервата. На старата карта границата му минава по Лалето и надолу по Янчовска река. На новата карта, издадена от парка, границата минава далеч от пистата и прави удивителна чупка навътре - очевидно, за да бъде изключена от резервата бившата почивна станция на земеделието (НАПС, сега "Ведра"). За да не си развалям пътеписа с грозотии, снимам само последната стара къща, която е останала като спомен за селото отпреди сто години. Колко по-живописни са глинената ѝ замазка, турските керемиди и дървените греди, сравнени с мраморните облицовки, битумните покривни плочки и бетона!

Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 23, 2018 2:35 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Времето в Деня на независимостта 22 септември - чудесно. Първолакът Антон не учи. Къде другаде да отидем освен на Витоша? Тоя път бяхме само двамата. Несполуките обаче почнаха още с тръгването. Качихме се на трамвая за "Хладилника", но той не стига дотам. Върнахме се, та взехме автобус 9ТМ. На спирката на 93 разбрахме, че автобусът не тръгва оттам. Трябваше да вземем 83 след доста чакане. На спирката, на която той се засича с 93, чакахме още половин час. Еле по обяд се домъкнахме на Драгалевския лифт! Чак на другия ден акълът ми дойде в главата, както винаги късно: ако бях прочел съобщенията в нашия форум (в 2 рубрики!), щях да знам за промените в градския транспорт. Все пак не ми стана ясно защо 83 може да тръгва от "Хладилника", а 93 не може.

С лифта пристигнахме на Платото. Оттам към Ушите. Ето ги заедно с Черната скала:

Откакто карам ски, мечтая да отворят отново класическия ски-път, който е минавал по улея между двата върха, където се намира Каменното здание. Там обаче е вододайна зона и е забранено да се минава. Нелегално съм се спускал със ските вляво от Черната скала към Кумата и Ветровала, но не е същото. Преди време се заговори, че пътят ще бъде отворен поне за скиори, че минават бързо и не цапат, но оттогава нищо повече не съм чул.

Над София се рееха парапланеристи. Красота и завист! По този повод бях попитан: "А хората защо не могат да летят?" - "Ето че могат" - отговорих уклончиво аз.

Малко преди Ушите има отклонение надясно, което първо води до една чешма. Направена е от ентусиаст, който сам е влачил огромните камъни. Сега видяхме, че е продължил да култивира това кътче: има масички с пейки, каменни стълби... Чух, че искал да направи и заслонче, но от управата на парка му забранили, защото строителството на Витоша не било разрешено. Каква пародия, какъв цинизъм! Разрешиха да се разруши природата с пистите, повечето заслони са занемарени и порутени, сума почивни домове са недостъпни, но когато един самоотвержен планинар поиска да направи нещо полезно за хората - със закона по главата! Да го питам аз почитаемия Тома Белев, защо е затворен заслонът на Ушите? Някой знае ли за какво служи той? Значи старият заслон може да се затвори, но нов да се направи - не! Да го питам и за чешмите: от стоте чешми, означени на картата, я текат десет, я не. Затова нека поменем с добро строителя на чешмата при Ушите и да продължим надолу към Комините.

Преди тях вляво има отклонение към Кикиша. Пътеката в началото е твърде неприятна - тясна, със силен страничен наклон, обикновено мокра и хлъзгава. Така е, докато стигнете първите морени. По тях пък трябва да внимавате, защото маркировката е само от каменни пирамидки и може да се загубите в камънака. Но пътят е чудесен - разнообразен, с великолепни гледки към София и с много боровинки. Ето едно красиво храстче, защитен вид от Червената книга. Прилича на червената боровинка, но не се яде. Казва се мечо грозде:

Срещнахме и много синя тинтява. А високото цвете на снимката има кухо стебло и от него правим "чешми", като с чучури отвеждаме вода от ручейчетата:

Още щом заслизахме от Платото, възникна ново усложнение: обувките на Антон се оказаха малки. За два месеца кракът му порасъл и пръстите му опират в обувката, което по нанадолнище е много болезнено. Нямаше как, трябваше до Бояна да слиза бос. Какво пък, и Толстой е ходел бос!

През прелестни гори и скали слязохме до Кикиша. Там бликаше една от най-силните чешми на Витоша. От две години обаче е спряла. Най-вероятно е запушена с листа. Елементарно е да се почисти, но явно на никого не му е до нея!

Прескочихме Кикиша и се спряхме в хижа "Камен дел". Преди малко прочетох доста отрицателна дописка за състоянието на хижата, но не смятам, че тя е справедлива. Вярно, не съм се качвал по спалните помещения, но колкото пъти съм се отбивал, винаги е имало голямо разнообразие от топла храна. Супи, омлети, скара, качамак, палачинки... Аз също не разбрах какъв е статутът на хижата - има ли някакви ангажименти туристическото дружество или всичко е оставено на ръцете на хижаря. Лаконичният надпис "Хижата е на самоиздръжка" не отговори на въпроса ми. Понеже има заявен интерес във форума, следващия път ще питам хижаря. Той си е счупил лошо крака, ходи с патерици, но въпреки всичко пренася храни до хижата. Оплака ми се, че мотористите и АТВ-тата са разместили огромните гранитни стъпала, които сега много трудно ще се оправят. Това също на вниманието на почитаемия Тома Белев, който декларира своята безпомощност пред тая напаст (това в друга рубрика на форума).

Минаваме покрай хижа "Есперанто" и от нея - до Боянския водопад. Водата е в прилично количество, като имам пред вид сухия сезон:

Антон влезе в ролята на дзен-будист: бос, с тояга, заподскача по мокрите скали край водната завеса:

Кой ме дявол накара, реших да изменя на привичките си и вместо да сляза по дясната пътека през Боянското езеро, тръгнахме право надолу покрай реката. Преди много години често минавах оттам. Вероятно защото беше забранена заради военното поделение в началото на Бояна. Тогава пътеката беше съвсем прилична. А сега се оказа направо ужасна! Разбита, с много силни странични наклони, по които човек едва минава, а на много места се губи и трябваше да сновем нагоре-надолу, докато намерим продължението. Маркировка никаква. Реката е красива няколкостотин метра след водопада, но по-нататък остава в ниското и не се вижда. Нищо красиво няма повече. Чистосърдечно ви съветвам да не вървите по тази пътека!

В края на пътя, веднага след като се излезе на първата боянска улица, вдясно има табела, на която пише "вода". Никога не се бяхме отбивали до тази вода, макар че е на пет минути. Този път отидохме да я видим. Оказа се, че тя е твърде популярна. Имаше опашка от хора, които пълнеха по няколко огромни бутилки. Твърди се, че водата минава през сребърни руди, а среброто, както знаем, убива всички бактерии и микроорганизми. С една дума, гарантирано защитена от болести вода! Опитайте я и вие при случай!

По паважа Антон вече трябваше да се обуе. Затова страшно закуца. Слава Богу, една благородна млада двойка с кола се смили и ни качи, та ни закара баш до къщи. Екскурзията ни започна лошо, но завърши с тържество на доброто. Laughing

Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 23, 2018 3:02 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Oх, аз съм измежду потърпевшите от тая пътека Rolling Eyes

На втората река имаше пирамидки и надолу и напред. Е, ние хванахме грешните... после се смъквахме по едни просеки право надолу Confused

Иначе на 22ри и аз бях по Витоша. От Кладница до Железница.

	Gamina написа:
	От Кладница до Железница.

Гамина, тия земи да ми абсолютно непознати! Какво има по тях? Гори, ливади, води?... Хора не допускам да е имало. Не се ли минава през някоя вододайна зона, която да е забранена? Някоя снимка?

Ето снимки, за момента - без описания. Слизането от Черни връх към Железница не е документирано, че паднаха батериите.

http://picasaweb.google.bg/stamenovalv/22092010#

От Кладница се тръгва по маркирана в червено пътека, която се събира с Черни връх - Ветровала малко преди з.Самара. По същата пътека тръгва и зелена маркировка до един момент, която води до Чуйпетлово.
Не минава през вододайните зони.

Ама ние за през Черни връх ли говорим? Сега е ясно! Познавам добре и двете половини на маршрута, но никога не съм ги минавал наведнъж. Май е доста път! А аз помислих, че е някакъв маршрут по южната страна на Витоша, почти по хоризонтала. Там са Боснек, Чуйпетлово, Ярема... Никога не съм ходил в тая част.

Да, през Черни. Не е чак толкова много, колкото мислех. Аз тръгнах късно, чак по обед (сутринта пътувах от Враца за София и нямаше как), настигнах си дружинката около вр. Селимица, в 15 бяхме на върха - около 3,20ч. После около 2,30ч слизане се върза.

А иначе сигурно има някакъв вариант за минаване от юг. Някой път ще я пробваме тая зелената към Чуйпетлово.