ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Яваш яваш в Рила
Иди на страница 1, 2, 3  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Предишната тема
Следващата тема
Яваш яваш в Рила
Автор Съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1931

Мнение Яваш яваш в Рила Отговорете с цитат
След неуспешното излизане в Пирин, исках да дам на Дара възможност и тя да си потича и забавлява в планината. Но ...неусетно влезе в години Дарчето, няма вече тази непрестанна енергия, посядва и полягва.. И ето ни от Рибни езера, по една пътечка която не знаех до сега. С помощтта на Дидо, виждаме че е много лек и приятен път :



Откриха се гледки :



Излязохме на най-голямото ни високопланинско езеро. Далечната 1979 г. .... оттогава не съм бил тук.... Дарчето си младее, аз закъде съм тръгнал ....



Жегата е голяма, та поспираме на сенки. На зиг-заг през много приятни полянки , по едва забележима пътечка



Достигаме малко над 2600 м.н.в. ,



Излязоха облаци, а и некой се сети да включи климатика, та приятен хлад ни придружаваше от обяд нататък. Рила първо малко се намръщи :



Целта ни беше съседният циркус на Джендемските езера, който има един втори етаж, нещо като подкова от преливащи се една в друга полянки го обрамчва целият на височина 2400 м:



След няколко километра по тази подкова, целта ни са двете най-далечни Дяволски езера, които слабо се виждат от билото, та ето една снимка от друго място и време, преди 3 години :



И ето ни най-после между двете езера....времето се затиши и изчисти, та се наслаждавахме в захлас на красотата на това чисто място , Горното езеро :



и малко по-ниското, и по малко езеро , в контраст със скалистия си събрат, има по-меки брегове :



Много чисти са тия Дяволски езера, като сълзите на дявола..за теб и за мен...има си песен за тях https://www.vbox7.com/play:33fbaa14
В тихата вечер обикаляхме безспир наоколо с Дара, докато се стъмни и се показаха милионите звезди ...

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Нед Авг 19, 2018 3:48 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Йосарян



Регистриран на: 17 Юни 2012
Мнения: 685
Местожителство: Димитровград

Мнение Отговорете с цитат
Бравос Croc
Приходи ми се ...

_________________
И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...
Нед Авг 19, 2018 4:59 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Whitestar



Регистриран на: 19 Ное 2013
Мнения: 522
Местожителство: Велико Търново

Мнение Отговорете с цитат
Хубави снимки. И аз бях там по това време. Само че се качвах до Черното гьолче, по зелената и по Мальовишкия рид. Въпреки това - адмирации за проявата!

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing Laughing Laughing
Сър Т.Пратчет
Нед Авг 19, 2018 8:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
ДИАНА



Регистриран на: 23 Май 2009
Мнения: 820
Местожителство: ПЛОВДИВ

Мнение Отговорете с цитат
Ееех, Ангеле, Благодаря ти! Very Happy Home Sweet Home
Чета и разглеждам всичко, което ни носиш от Пирин и Рила - с най-голям интерес!

Май, Дарчето познава тази част на Рила по-добре от много други планинари?

За теб - пиринските скали, орляци и снежници, а за нея - мекичките полянки! Very Happy Very Happy

Пази се!

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Вто Авг 21, 2018 10:27 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
t.hristov



Регистриран на: 23 Юни 2010
Мнения: 1057

Мнение Отговорете с цитат
Чудесни снимки за фото изложба.

Поздрави !
Вто Авг 21, 2018 12:21 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1931

Мнение Отговорете с цитат
Йосарян,Whitestar Smile знам че и вие сте фенове на Средна Рила. А Диана, си е расла там....помня каскадата като се правеше, нещо действително ценно което остана и се ползува. Сарнелите като чадъри на Семково...други сме били....минал век.
Но и сега сме тук. На утринта, хубаво, тихо :



За пълно разбуждане отново https://www.youtube.com/watch?v=kvu0aoK_Qj0 това требе по 5-6 пъти да се слуша, особено за лечение на тежки форми чалга - скорбут.
Дарчето помни като слонче места и хора, къде е било и след години, знае си го това място, та я пуснах да щъка свободно



На горното езеро, много красиво разцъфтяло :



Целият бряг на езерото в езерно лютиче:



Обикаля се покрай цялото езеро, голяма красота е....Появиха е два самеца - кози, високо на мраморната стена над езерото, влизат в една ярко изразена червена каменна пещера, може нещо като минерали да рупат... Кози....а Дара къде е ? Няма я никъде, изчезнала е след дивите кози да ги гони. След половин час, се разлая отнякъде. Гледам гледам, не мога да я видя. Пак се разлая, сега малко плачливо. И виждам диването, на една отвесна скала точно в средата на стената, иска да я свалям, прави си го тоя номер. Но и аз имам номер за това - извиквам я и се скривам. То може да слезе, ама се прави на...след 5 минути е слязло, за нула време това диване може да прескочи някой връх. Хич не се е променило, нищо му няма, търчи си като изоглавено. Хвърля се връз мен сякаш не ме е виждало от 10 дни, възбудено от гоненето на козите.Стягаме багажа и яваш-яваш под стената но този безименен, но личен връх над езерото. Тук май са му объркали името с Мермера, това е единственият преобладаващо мраморен връх в Рила, на Мермера мрамор няма. Цялата местност под него е с въртопи и безводни задънени мраморни долинки, даже растителността е различна от тази на 200 м. в съседство - яркозелена е . Много интересно място, не съм виждал такова в Рила :



На едно място, много красива чешмичка от поточе, излизащо от малка мраморна пещера, има го отбелязано на картата:





Надолу към дъното на циркуса, се спускат страховити безводни урви прорязани в мрамора:



През белите мраморни морени, но езерата са си в гранит. В тях има много бели изчистени късове мрамор, нещо като Синаница :



Все едно си в Мраморния дял на Пирин, излизаме нависоко към билото :



Там красоти :



На едно място, два нюанса на туй цвете как се събраха !?:





Вече сме по билото над съседната долина, над Голямото езеро, с Мусала, Близнаци и всичкото връх рилски :



_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Съб Авг 25, 2018 10:26 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Whitestar



Регистриран на: 19 Ное 2013
Мнения: 522
Местожителство: Велико Търново

Мнение Отговорете с цитат
Наистина доста бели скали, чудно е ако е мрамор, защо не съм срещал еделвайси по тези места?!

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing Laughing Laughing
Сър Т.Пратчет
Пон Сеп 03, 2018 11:25 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1931

Мнение Отговорете с цитат
Изостанах доста тук .... Следваща ни цел ни е много красивото езеро Сърцето.



То е много странно разположено - в ледниковата долина, е пльоснато едно възвишение с формата на пита кашкавал, в средата на която е езерото. Езерото гледа на юг, и е с много топла вода .



Тук, на прекрасните поляни наоколо, Дара на воля се хвърли в часове преследване на полски мишки / лалугери не видях /. Дара рови в един вход на дупките им, те изпълзяват от друг вход и я зяпат в гръб. Някоя от тях изцвърчава и Дарчето зарязва тази дупка и се хвърля към тях...



....страшно отпуска, тази игра. Много се радвам, като осигуря на това толкова жизнерадостно кученце, възможност да се забавлява.
Мога да я оставя да се мотае около езерото и да хвърля поглед към цветята наоколо :







Рилските иглики, известни в някои централни области на Тракия и като ружини иглики, вече са преминали, но до тях има следващите ги памукчета, както им казвам :



Привечер се събираме с Дара, която буйно изразява радостта си от хубавия ден, с въргаляне по тревата:



Притихваме, за да съзерцаваме борбата на светлината и мрака на отиващият си летен ден :





_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Пет Дек 28, 2018 5:28 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 837

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря за подчертаното внимание! Брилянтни снимки! ръкопляскания
Пет Дек 28, 2018 9:42 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Йосарян



Регистриран на: 17 Юни 2012
Мнения: 685
Местожителство: Димитровград

Мнение Отговорете с цитат
Хубаво е, когато е хубаво Smile

_________________
И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...
Пон Дек 31, 2018 9:11 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1931

Мнение Отговорете с цитат
За следващата година, Жужа, се готвя за много по-високо ниво на снимките ....паживьом - увидим.
Станали сме по тъмно и срещаме изгрева високо на билото. Чудни са на най-високото, тия тихи рилски утрини...



много години назад, се изненадахме приятно с едни коне тук https://www.youtube.com/watch?v=MAemNVMKYnE





Спускаме към Големите езера / рилските , не америчките/, през кристалните поточета



Пием без насита



Връщаме се през долината на Маринковица - вълшебно място

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Пон Дек 31, 2018 5:38 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1931

Мнение С Дара по Средна Рила Отговорете с цитат
Решихме този път да захапем от север. Пътуваме през села, които приличат на афганистански. Най-после пешачката поемаме по пътя към Мечит. Основен сподвижник и манипулатор, е душманинът на зайци, плъшоци и диви кози, Дара :



Срам не срам, признавам, не бях ходил по Кайзеровият път. Ходим все на едни и същи места, а мястото много си заслужава. Майсторски пътат се вие от двете страни на билото, евала който го е проектирал преди 120 години:







Красиво неизвестно цвете:



Прелест, която всички знаем - Ружина иглика / lat. Iglique na Ruja / :



_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Чет Юли 16, 2020 11:03 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
ДИАНА



Регистриран на: 23 Май 2009
Мнения: 820
Местожителство: ПЛОВДИВ

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря, Ангеле, за красотата, за приключенията на Дарка - планинарка, твоята верна другарка! Very Happy

Непознатото ти цвете е петнистата тинтява. Защитен, застрашен вид, безмилостно скубан в годините заради коренищата.
Какво да кажа за снимките!? С тях се връщам там горе, където винаги ще е у дома! Home Sweet Home

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Чет Юли 16, 2020 8:38 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ДИАНА



Регистриран на: 23 Май 2009
Мнения: 820
Местожителство: ПЛОВДИВ

Мнение Петниста тинтява - в Червената книга Отговорете с цитат
http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Genpunct.html

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Чет Юли 16, 2020 8:52 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1931

Мнение Отговорете с цитат
Диана, как няма да знаеш това цвете, нали си е твоята Средна Рила Smile А ние продължаваме. Много интересно ни прекарва този път през хребета:



Отсреща ледниковите долини на Леви Искър са обширни и мощни, прави улеи :



И все около билото, неусетно се въртим по приятните тревни серпентини на Кайзеровият път, а разбира се, Дарчето постоянно надава ухо и пази:



навлизаме в обширните зелени поляни на Кобилино бранище



Хвърляме един погред на заслона, мирише на сиромашия. Не ни е и цел за лагеруваме в него, а до едни перли нагоре под Водни чал. Езерата са на 4 стъпала. Гледам да избирам по-високите, които са по-проветриви. Долните са красиви, особено предпоследното,



но вървят комплект с рояци комари.
То отиде вече към залез слънце, цял ден сме на крак. Раницата е доста тежка, защото се носи огромен двоен чувал заради Дара. Иначе от единичен чувал това жилаво момиче направо те избутва насън с несъзнателно ритане, и оставам навън. Той двойният е комфортен, ама тежи над 2 кг. Храна за Дара, а и отделно й се носи голяма бутилка вода, поводи...Станаха 5 кг отгоре.
От краят на клека по склона на Водния чал бях преценил, че трябва да цепим рязко и водоравно вляво. Много хора им е минавала мисълта да спят на това езеро, но дотам са 1 км през неустойчиви големи сипеи и канари. Точно мислех че съм се набил в клек, и в него като по чудо се появи естествена просека, която изкарва на езерото



Навсякъде свежо, с много потоци и цветя





_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Пет Юли 17, 2020 9:59 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2, 3  Следваща
Страница 1 от 3

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov