Паталеница - Гарванов камък

Тази седмица направихме поредния преход по Каркария.
Спряхме колата до бившата Държавна психиатрична болница с.Паталеница в близост до Баткунския манастир. Тръгнахме по червената маркировка, в горната част на която вървяхме предната седмица. Този път започнахме стръмното изкачване отдолу. Скоро след началото /30-40 минути/ се отделя зелена маркировка с табелка "Гарванов камък" но нашата идея беше да се върнем от там. По червената маркировка сочи табелка "Л.М. Детелина Минчева". Продължаваме по камионния път, който минава покрай въпросното лобно място и обхожда огромния дол до другия рид. В близост до ловния заслон се заблудихме и увлечени от камионния път изтървахме билото. Не ни се връщаше и се качихме по един напречен черен път. Там вече продължихме по маркировката. За около общо 3 часа стигнахме до оградата на ловното стопанство. Въпреки, че имаше стълба на оградата и даже катинара на вратата не беше "щракнат", не посмяхме да влезем вътре, за да не се натресем на неприятности. Хапнахме и тръгнахме надолу по зелената маркировка. На Ярешка поляна един огромен трактор ореше, а един от служителите в стопанството го наблюдаваше. Заприказвахме се и разбрахме, че достъпът вътре въобще не е забранен. Човекът каза буквално че кой ви пречи, като сте пеш - ние нали затова сме сложили стълбите да се минава без да се мачка оградата. Зарадвани от тази новина тръгнахме на обратно, защото в непосредствена близост до врата е едно емблематично за Пазарджишките туристи и много огледно място - Гарванов камък. Оказа се, че на самата скала има дървен остъклен заслон с маса и пейки. Гледката е невероятна - вижда се яз.Батак цялата Костандовска долина,крепостта Цепина ниско долу в краката ни, Велинград, рида Алабак..... Двата най-високи върха Елин връх и Калчиш са в съседство, но от тях няма да има гледка, защото са обрасли с гора.
Доволни и щастливи хванахме зелената маркировка и за около 3 часа бяхме при колата. Слизането е доста стръмно, пътеката е много добре маркирана, но не е много ходена и има доста паднали клони и на практика не си личи в много места. При самото излизане от Ярешка поляна има възможност да се обърка и да се тръгне по почвен път. Ние първо тръгнахме по него и после след съответния глиганинг в шипкови храсти се върнахме на маркировката. Има и други места в които ако не се внимава, може да се тръгне по отклонение. Ако сте без GPS се концентрирайте в проследяването на маркировките.

Тук съм събрал траковете от последните 3 ходения

малко снимки

От предното ходене в района разбрахме, че има възможност да се мине по най-високата част на Каркария - Елин връх и вр.Калчиш, по билния път, който е останал зад оградата на дивечовъдното стопанство.
Оставихме колата в центъра на с.Паталеница /тук отварям скоба/ (с.Паталеница в последните години се превърна в предпочитано място за селски имот - за живеене и за вила. Намира се на 15-20 км. от Пазарджик и е непосредствено на границата на планината и съответно гората, с вълшебен въздух, лятна прохлада и зимна мекота. Няколко дерета се спускат от рида Каркария и пресичат селото. Има много красиви модерни къщи и много добри обществени сгради. Много лошо впечатление ми направиха боклуците в рекичките.... мислех, че това е характерно за други райони на Родопите, но уви...)
По черни пътища стигнахме до барбекю в местността Деяново дере. Голямо, ново, с хубава чешма - вероятно ще се ползва за курбани и пр. тържества. Продължихме през изоставени и действащи вили и овощни градини, докато се сляхме с маркировката идваща от бившата психиатрична болница. В горната част от маршрута излязохме от мъглата и ходенето стана съвсем приятно. Навсякъде има синчец, иглика и др. съвсем пролетни цветя.
Стигнахме до Гарванов камък. От там продължихме по билния път през Каркария. Пътят минава на метри Елин връх и вр.Калчиш - най-високия в района. Стигнахме до мястото близо до Боров кладенец, където се отделя път за с.Паталеница. Пътят се вие с много серпентини и на места има подсичащи пътища и пътеки. В такива моменти съжалявам, че не сме с велосипеди Smile

Наличието на GPS ни прави смели да подсичаме и спестяваме част от пътя.

още снимки

И пак хубаво кръгче!
Гората предимно букова ли е там?

Да. Предимно букова, но има и малко борова по високото, а и смесена. Долу до селото има дъбова, а по най-скалистите тук там и габър. Горе има огромни вековни букове.