ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Ком Емине 2013 на седемдесет без седем
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Предишната тема
Следващата тема
Ком Емине 2013 на седемдесет без седем
Автор Съобщение
Rain



Регистриран на: 03 Юли 2013
Мнения: 652
Местожителство: Стара Загора-София

Мнение Отговорете с цитат
Мечо,не съм се отказала да участвам с каквото мога относно чешмичката.SmileSmile А става още по привлекателно,като знам ,че май доста мераклии има,а и е място на което не съм била.
Много се надявам някога да се намери достатъчно бавен тим за един Ком-Емине,където да участвам и аз.
Чакам продължението на разказа ти! <3

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM
Пет Фев 28, 2014 4:47 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
К О Л Я Н О Т О М И С Е В Л О Ш А В А

Проход Вратник – Котел


Станахме рано, в 5,30 часа. Прибрахме палатките. От сутринта чувствам болка в коляното.
Мазах го с Диклак, сложих ластичната наколенка. Тръгнахме надолу по билото, западно от Голямата река, право в северна посока. Вече един час вървим все надолу. След като изравнихме, посоката се обърна постепенно на изток. Движим се само в гора. Тук северните склонове са стръмни и моторизираните АТВсти са маркирали със знак „опасно“. След около два часа минахме покрай паметната плоча на Дели Ради(Делирадевата бука).



Има голям камък с надпис, но е доста изтрит. Опитваме се да разчетем, но не успяхме всичко, като не се поддържа изхабява се:



Постепенно гората се понижава и се превръща в храсталаци. Спираме за кратка почивка при едно вековно дърво.



Разбираме, че сме подминали първата отбивка за Кипиловския път. И двата пъти на Ком Емине съм минавал през връх Разбойна, този път исках да мина по пътя от Кипилово за Котел.
За мое съжаление от GPSa разбрах, че връх Гредата е останала назад и сме подминали и втората отбивка. Не беше много далеч, но не искахме да се връщаме. Ще минем пак през връх Разбойна. Продължихме по път през едни ливади. Предишния път реших да пресека ливадите, изоставих пътя, но после съжалявах и се ядосвах с часове. Тревата беше човешки бой, то къпини, то тръни...Дъжд няма, мокър до кости. Този път продължихме по пътя. Заобиколихме малко, но чиста работа.
Вече и огладняхме, но напред знам че имаше малко изворче и ако не е пресъхнало можехме да обядваме при студена водичка. Предложих и се съгласиха. Намерихме изворчето в дясно от пътя, до горичката. Наляхме си студена вода с Кирчо. Венко не пожела. Кординатите на чешмата: 42гр. 51.056' ;026гр.21.884'
Сега пък нямаше удобна сянка. Продължихме да вървим. След още половин час намерихме едно самотно дърво и седнахме на сянка. Тъкмо завършвахме обяда, мина едно младо момче,по посока Котел. Беше с нищожен багаж. И той е тръгнал от Ком за нос Емине. Правеше скоростен поход. За съжаление забравих му името. Когато четат тези редове, Кирчо или Венко ще кажат и за колко дни е успял. Към края на нашия поход те разговаряха с него по телефона. Мен тогава не ми беше до разговори. Той замина, ние почивахме още малко и поехме нагоре към Разбойна.
Коляното продължаваше да ме боли. По равно беше приблизително добре, нагоре ме болеше малко, но надолу болките ставаха адски. Като се изкачвахме нагоре, се чудех как ще слизам от Разбойна до Котел. Не беше малко, около 2 часа слизане. С моя крак – 3 часа.
Изкачването се оказа не толкова лесно. Пътеката не беше осеяна от паднали дървета. Тя беше затрупана, едвам ги преодолявахме. Някои не можехме и ги заобикаляхме, най-вече аз.



Не се зарадвах, че го изкачихме върха. Започвахме слизането по пътища, пътеки, а някъде и през образувани от водата вади. Една малка почивка на набожното дърво. През целия път, от Ком до тук все вървях със спомени. Винаги ми се появяваха, като спирахме да приказваме . Примерно, ония маркировки са направили Стефко и Мариана, в тази местност миналия път видях следите от колелото на Борисов, при тези скали бях уплашен от гръмотевици. Като вървя напред по всяка вероятност ще си спомням прекосяването на река Елешница с mikesli и другите от Сливен, ще си спомням четирите прекрасни дни прекарани с Tzetzko, Sqnkata, Стефко, Живко и Мариана. Ще им казвам на хората, че на тези пейки на заслон Набожното дърво е спал нашият Тито.



Знаете ли, като потъна в спомени и размишления, забравям за малко болката в крака.
И така вече сме в почивната зона на гр.Котел. Тук в този град съм бил може би стотици пъти. Така се наложи, че в продължение на 4 години, почти всяка седмица идвах тук. А сега не ми се влизаше в този град. След малко щяхме да влезем, а аз се чудех дали да не се отбия на автогарата и да хвана автобуса за Разград. Влязохме, минахме моста и веднага след моста, на 20 метра, преди имаше малко заведение. На моите приятели им казах, те да отидат да пазаруват, аз няма да отида, ще ги чакам в заведението, ще изпия две бири. И досега не знаят, че кроях малко коварен план. Те докато обикалят в града, аз да хвана пътя за автогарата и когато се отдалеча от Котел, да им се обадя, да продължат сами.
Няма заведение, превърнали го в магазин. Взех само една бира. Докато я изпия помислих какво може да стане понататък.
Двамата може би щяха да завършат похода, въпреки че казваха, че не могат сами. Нямаха GPS, карти с малък мащаб, дори компас. И да бяха завършили, щяха да ме обвиняват. И щяха да имат право за това. Обещал бях да ги водя до края.
Не, не, няма да си ходя. Не бива да ставам предател.
Купих още една бира. Вече не мислех за автогарата. Мислех за прехода до Върбица.
Върнаха се усмихнати. Напазарували и квартира намерили. Ще бъдем в една квартира с момчето-бързоходец, в съседни стаи, по двама в стая.
Ако знаеха какво бях замислил? ? ? Как ли щеше да им замръзне усмивката, ако не бяха ме намерили пред магазина?
Настанихме се, направихме малко приказка в квартирата, заедно с момчето-бързоходец. Условията в квартирата, като в хотел, на сто метра от магазина. Излязохме да вечеряме. Наблизо имаше хубав ресторант. И той ми се видя много далеч, болките бяха адски при всяка крачка.
Дано да олекне до утре, пустия му крак.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Сря Мар 12, 2014 12:08 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
З А С Л О Н А Н А Ц И Г А Н С К И Г Р О Б

Котел – Върбишки проход – връх Кольов гроб

Момчето беше казало, че ще тръгне по-късно, искал да почива, уморен от дългия преход. Ние излязохме от Котел по посока към Омуртаг. След табелата за края на града напуснахме асфалта, пресякохме река Глогова по моста, като минахме от южната и страна. След около 5 минути пресякохме реката, като този път минахме от северната и страна. Тук вече наистина е глогова плантация. Няма пътека, нито маркировка. Миналия път улучих вярната пътека, но сега сме хванали северния дол. А трябваше да вървим срещу течението на десния приток на Глогова река. За 10 – 15 минути намерихме притока и започнахме изкачването. И тук имаше доста нападали дървета, наложи се да приложим вървене с препятствия. За последен път пихме вода от чешмичка, тъй като до Върбишки проход нямаше повече чешми, поне ние не можахме да намериm. Не сме и търсили.



Препятствията свършиха на широката поляна, където има разклони. На това място преди две години с mikesli, се чудехме на къде да продължим.
Излязохме на асфалта, напече ни слънцето. Продължихме нагоре по асфалта. Преди да го изоставим седнахме за почивка.



Така изглеждаше разклона.



От този разклон до Цигански гроб се върви почти по равно и аз бях добре. Мислех, какво ще е нататък, пътя до курорта Върбица, по течението на река Герила,беше все с наклон надолу. Трябваше да внимаваме, защото разклоните на коларските пътища следваха един след друг, маркировката не беше много на гъсто. Най-после Циганския гроб. Има много хубав заслон.



Вътре е обзаведен, има и легла.
Пред заслона има навес с дълга, масивна маса. Обядвахме под навеса.



Предварителният ми план беше от тук нататък да продължим по нов вариант. Трябваше да тръгнем по десния(южния) път, да минем през връх Каракус и по пътеката която маркирахме с Тодор и Румито, покрай връх Писаница да излезем на най-високата точка на Върбишки проход. От прохода покрай река Елешница да слезем на ГС Елешница. Там да прекараме ноща.
За този вариант нямаше да ни стигне времето, тъй като часът отдавна мина 13, 00.
Водата ми беше на свършване, а до прохода имаше още много. Минахме покрай млад мъж и жена с един Москвич. Събираха, мисля че бяха плодове от трамбъз.Заприказвахме се. Разбрах, че вече ще си заминат, а имаха цяла 10 литрова туба с вода. Поисках си половин литър, напълниха ми два литра.
Познайте, какво прави Венко? Ще ви кажа след малко.



Като слязохме по-надолу видяхме станцията на връх Каракус. Беше доста нагоре, в лявата страна на снимката, над дърветата.



Много капини, много нещо. Само не зная, Венко дали ги мирише или ги яде.




На оная снимка Венко си приготвя фотоапарата за обща снимка. Много е чевръст, само да видите как бяга, като приготви апарата. През целия поход не му омръзна да прави това. Трябва да брои снимките, на които го има, ще разбере колко пъти е прибягвал. Няма умора.
Около 20,00 часа бяхме на Върбишки проход. Седнахме в първото заведение и изпихме по бира. Да не мислите, кой знае колко заведения има в курорта. Имаше едно време.Аз знам още едно, като се тръгва към хижа Върбишки проход, от лявата страна. Други не зная дали има.
От Курорта до хижата се отива за 40 минути. Като сложите още 40 за слизане, стават 1 час и 20 минути.
Аз предложих, вместо да се качим на хижата, да продължим да вървим по посока към ГС Елешница. Ако стигнем до чешмата, там ще спим. Като не стигнем, все ще намерим да преспим някъде. Първата чешма беше много наблизо, още при изкачването, но нямаше равно място. След това намерихме едно място, пак много не ни хареса. Е, стигнахме до чешмата, за която мислех, място за палтки колкото щеш.



Вечеряхме в 22,30 часа. Кирчо запали огън. Като решихме да лягаме, не влезе при Венко в палатката, ами легна отвън, само със спален чувал. Три пъти ставах да видя, дали мечката не го изяла(да да, след такава умора едва ли ще се събуждам три пъти).

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Сря Мар 12, 2014 1:13 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mikesli



Регистриран на: 28 Мар 2011
Мнения: 509
Местожителство: Сливен

Мнение KE- Преди Котел Отговорете с цитат
Явно, пак ние ще трябва да се организираме и чистим покрай Разбойна. Докато това не стане, по добре да се ползва трасето през Зелениче. По него няма паднали дървета. Като разстояние е почти същото /най-много 0.5 км да е разликата/, но като време е значително по-бързо, защото спестява денивелациите към Разбойна.

Как да се ориентирате?
На около час след Делирадевата бука достигате кръстопът на една поляна. Има табелка КОТЕЛ - направо /източна посока/. За Зелениче е в ляво на север.
Ако пропуснете тази отбивка, след още 1 час ще стигнете електропровод, вървите по него и пак стигате Зелениче /добавили сте 2.5 км./ На около километър преди ваканционното селище, на един стълб имаше червено-бяла марка, която показва по-кратък път към Котел през Трохльова поляна - може би това е вярната пътека, но нищо не мога да кажа за състоянието и.
Ако не тръгнете по жиците, последен шанс към Зелениче е една стара пътека. Намирате Овчарското кладенче - Мечо му е дал координатите, тръгвате от него на север, преминавате дерето и сте на пътеката, която след 20 мин ще ви заведе до жиците.
Ако и това изтървете - през върха или южната му подсечка - Сега като разгледах ОФРМ картата за Гармин, видях трасе по западния склон на Разбойна, което се събира с пътя през Трохльова поляна - който иска да пробва - нямам идея за състоянието му?!

В пътеписа си Мечо, подвеждащо според мен е написал, че е минал през вр. Разбойна. Ако е така, защо се е върнал над километър по подсичащата пътека до "Набожниковото дърво". Или може би има друга пътека която слиза от върха на заслона?
Сря Мар 12, 2014 1:34 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Re: KE- Преди Котел Отговорете с цитат
mikesli написа:
... В пътеписа си Мечо, подвеждащо според мен е написал, че е минал през вр. Разбойна. Ако е така, защо се е върнал над километър по подсичащата пътека до "Набожниковото дърво". Или може би има друга пътека която слиза от върха на заслона?


Като писах през вр Разбойна, исках да кажа, че не сме минали по пътя от с.Кипилово за Котел. Не сме изкачвали върха, а минахме почти през него, подсичайки го от юг, под чешма Балездровото.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Сря Мар 12, 2014 2:57 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tihawk



Регистриран на: 06 Юли 2013
Мнения: 2

Мнение Отговорете с цитат
Хоп-троп.

Браво, Мечо, доживях да видя пътеписа за нашето малко пътешествие по билото на Балкана Smile С нетърпение очаквам да го видя в завършен вид.

Иначе нашият познат бързоходец, ако не се лъжа, се казваше Жоро и направи прехода за 12 дни (силно се надявам да не ме подвежда паметта). Толкова отпуска имал - за толкова го направил. Пушка е човекът.

Цитат:
Двамата може би щяха да завършат похода, въпреки че казваха, че не могат сами. Нямаха GPS, карти с малък мащаб, дори компас.


Е, хайде сега - компас си имахме. Хубав, метален, тежък - да се бием по главите с него, загдето сме те оставили да се откажеш. Щяхме да те гоним до Разград, и да те откараме обратно до Котел, ако трябваше. Нямаше да се оттървеш толкова лесно от мъките Smile

А, и между другото, маратонките са още здрави - баща ми ги използва за работни, и шевовете не са мръднали още, на пук на всички, които ми обясняваха как ще остана без обувки за по-малко от 3-4 дни.
Сря Мар 12, 2014 10:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
Извини ме Кирчо, съвсем честно, не знаех че имаше компас или съм забравил.
Колкото до обувките, не се и съмнявам. Щом не се скъсаха до нос Емине, ще изкарат още дълго.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Сря Мар 12, 2014 10:56 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mikesli



Регистриран на: 28 Мар 2011
Мнения: 509
Местожителство: Сливен

Мнение Защо? Отговорете с цитат
Мечо, не мога да се съглася с начина по който представяш нещата. Тук има хора, които четат за да се ориентират и като кажеш, че си минал през върха - означава точно това!!!! Ама ти стигна още по далеч - почти през него!!! Не може да си бил "почти" там, като не си го доближил на по-малко от час ходене!!!! Заблуждаваш колегите!!!
Ето как стоят нещата като разстояния и денивелации:

Чет Мар 13, 2014 10:10 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Re: Защо? Отговорете с цитат
mikesli написа:
Мечо, не мога да се съглася с начина по който представяш нещата. Тук има хора, които четат за да се ориентират и като кажеш, че си минал през върха - означава точно това!!!! Ама ти стигна още по далеч - почти през него!!! Не може да си бил "почти" там, като не си го доближил на по-малко от час ходене!!!! Заблуждаваш колегите!!!...


Мите, нека да е така, както казваш.
Нима всички минали по маршрута обясняват точно от къде са минали, колко са подсичали?
По този въпрос повече няма да пиша, не издавам пътеводител.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Чет Мар 13, 2014 10:31 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
Заслон на Цигански Гроб?

Първия път въобще не знаех че това е разклона, а обядвахме там в 14.30.
На другия ден вече го знаех, минахме около10ч., вече по Герила на север, а не на изток през Караборун.
Миналата година с Оги ходихме до там, маркирахме.

Такъв заслон и беседка не се сещам да има, за едно и също място ли говорим?
Като се идва от Котел, в коя посока се намира?

Такава беседка има доста надолу по пътя по р.Герила.

Предложението ми е уточняване на място!
Пет Мар 14, 2014 2:45 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
todor__x написа:
Заслон на Цигански Гроб?
Първия път въобще не знаех че това е разклона, а обядвахме там в 14.30.
На другия ден вече го знаех, минахме около10ч., вече по Герила на север, а не на изток през Караборун.
Миналата година с Оги ходихме до там, маркирахме.
Такъв заслон и беседка не се сещам да има, за едно и също място ли говорим?
Като се идва от Котел, в коя посока се намира?
Такава беседка има доста надолу по пътя по р.Герила.
Предложението ми е уточняване на място!


Координати на заслона:
42 55.938
26 33.460

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Пет Мар 14, 2014 5:55 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
З А М И Р И С А Н А М О Р Е

Връх Кольов гроб - Ришки проход

Вече свикнахме със ставане и прибиране на палатките, но краят наближава. Като че ли ще се наложи да го минем похода и догодина. През цялото време, от Петрохан насам, Венко все ме закача затова, как съм щял да чакам цяла година. Всеки път му казвах, че този път ще е последно...
Днешният преход е повече равнинен, но никой не може да каже, че е лесен. Един от най-дългите и най-трудните за ориентиране. Наистина се направи много за разчистване и маркиране на този преход, но си остава проблемен. Човек, ако не е минал поне веднъж и ако не разполага с GPS, трудно ще се ориентира, най-вече от чешмичката на mikesli до Ришкия проход. Лесно ми е на мен, защото за 3 години не зная колко пъти бях тук и някъде пак се учудвам, накъде беше? Мога да кажа примерно, че от хижа Плевен или Левски до хижа Тъжа няма да се объркам, дори и мъгла да има, защото пътеката личи, маркировка идеална, но тука през Юни и Юли става джунгла.
Започнахме изкачването. До пътеката имаше много маточина. Аз пак се накичих, макар че нямаше мушички. Харесваше ми миризмата на маточината.



Започнахме слизането към ГС Елешница. Помня това слизане, преди две години го изкачвах нагоре, сега ми е двойно по-трудно. Слизам бавно, да не „натъртвам“ коляното.
Река Елешница е почти безводна. Почиваме съвсем малко, колкото да направим някоя и друга снимка. Ето една стая, на която е изкъртена вратата. Тук може да се пренощува.



Идваме отгоре, покрай по-високата сграда:



Вижда се пътят, по който се заминава на север за село Бяла река. До селото са 8 км. Нашият път е на изток, към морето. Пресичаме река Япъдере, десен приток на река Елешница. През пролетта, до началото на Юли, трудно се преминава през Япъдере.
Но сега е намаляла много, до есента може да пресъхне.



Започваме изкачването към местността Голямата нива. През пролуката на дърветата, понякога в далечината се вижда връх Топалкая.
След едночасово плавно изкачване достигаме до Голямата нива.



Тук се кръстосват 4 пътеки: за село Каменско(някога е бил асфалт), за Върбишки проход по билото, за ГС Елешница(откъдето идваме), и за Ришки проход(накъдето ще продължим).
Започва стръмно, но късо изкачване. Стигаме до кръстовище с две продължения. От където и да се продължи, не е грешка.
Първи вариант:По дясната пътека се върви по равен път до Сухото дере, около 50 минути. Там има изворче. Веднага след изворчето, по маркировката се изкачва около 20 минути до завой, където двете пътеки се събират.
Втори вариант: По лявата пътека се изкачва на билото и по билото се идва пак на завоя, където се събира с дясната пътека..
Минахме по първия вариант, тъй като искахме да си налеем вода от изворчето. Изкачването, което започва от изворчето е маркирано с ламаринени табели. Малко нагоре след изворчето излязохме на път. По този път вървяхме около 5 минути нагоре и по указана маркировака напуснахме пътя надясно(нагоре). След 15 минути излязохме на билната маркировка. От тук се продължава да се изкачва и след 5 минути се изравнява. Има стара маркировка. След леко слизане се прескача много грамадно паднало дърво. След дървото още 5 – 10 минути продължихме по билото и тръгнахме надолу, напускайки го. Билото изкачва връх Байряка. Ние го подсякохме от север, покрай скалите Топалкая. Тук вече маркировката е прясна, направена е от Мариана, Стефко и Sqnkata. Пътеката е разчистена от Tzetzko, със собствена резачка.
Обяд мина отдавна, но ще повървим още, за да обядваме при чешмата. Вървенето на гладно никак не е приятно, но какво да се направи. След около час сме на кръстовището, на коетоmikesli е сложил табела „чешма“. Без табелата тя е неоткриваема.
Обядвахме, малко почивахме и отново на изток. Доста дълго разстояние се върви по път. Минахме през мястото, където беше нашият лагер по време на „разчистването“ на Ришкия проход. На това място, вечер след работа унищожихме много течности.
Продължаваме по пътя на изток, но той не е безкрай. Много скоро достигнахме ниско място с много нападали дървета. Невъзможно е прескачане или преминаване по някакъв начин. Знам, че пътеката е по ниското, в дола. После завива на 90 градуса и стръмно нагоре и изведнъж изравнява. Решавам още в началото на пътеката да се изкачим със завиване надясно и след изравняването да търсим пътеката на север. Не се наложи даже да я търсим, тя изскочи пред нас. След това по маркировката преминахме през връх Малък и Голям Дебелец, с леко изпускане на пътеката (поради рядка маркировка около върховете) и отново сме на път, който ни изведе на Ришкия проход. Тук се усеща миризмата на морето. Убеден съм, че ще ме питате, как усещам миризми от стотици километри. Трябва само да гледате, да си отваряте очите, а носа може и да затворите. Миризмата се усеща от тази табела, вече сме в морска област:



Тръгваме надолу(на юг) по асфалта. Трудно се върви, движението е голямо, особенно като има ТИРове. Най после сме на големия завой(последния), където обръщаме посоката на юг.
Около 100 метра надолу е пътеката към река Немойдере. Слизаме надолу. Това е най хубавия навес по Ком Емине;



Масите:



За пръв път виждам този заслон. Първия път – 1987 година спахме в някакъв Бургаски пионерски лагер, а след това откъде сме минали не си спомням. Сега този лагер не мога да го намеря. Втория път – 2011 година не знаех заслона и слязох по асфалта до Крумовия мост, пресякох реката и продължих обратно нагоре, покрай Немойдере.
Прославената чешма с петте чучура.



Май съм побрадясал, но с Кирчо имаме приказка: няма да се обръснем, докато стигнем Емине. Знам, че не ми прилича брада, но казана дума, хвърлен камък. Вечеряхме, опънахме палатките и легнахме. Не спахме под навеса, а в палатките. Само Кирчо спа под навеса със спален чувал, времето беше ясно. Трябва да се радваме, нямахме лошо време. Мъгла – съвсем малко около Тодорини кукли, дъжд – малко, около 1 час, вятър – много, урганен, но само един ден. Ако нямаше и толкова, не можехме да кажем, че 20 дни сме били на планина. Каква планина без дъжд, вятър и мъгла.
Всеки който ще тръгва по маршрута, да помисли за времето. Педварително бях казал, че всичко може да се промени, но тръгването ще е в края на Юли. Друга група тръгна в началото на Юли, дъжд ги валя много дни, вървяло им по вода!





_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Пет Мар 28, 2014 9:49 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
Тук под този навес ще е срещата на левурдата, след около месец - 25 - 27 Април 2014 г.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Пет Мар 28, 2014 9:57 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
joy_boy



Регистриран на: 21 Авг 2012
Мнения: 324

Мнение Отговорете с цитат
аз все гледам разните тракове и карти и чета пътеписи,и туй минаване там по асфалта много ме дразни, дали не е имало някаква друга пътека?
Съб Мар 29, 2014 10:21 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
От табелите, Шумен Бургас надолу към Немойдере не зная да има пътека. Ако имаше, тя щеше да е много пряка.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Съб Мар 29, 2014 12:11 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Страница 3 от 5

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov