Вулканите в Турция - 21.06-05.07.08г.

Вулканите в Турция - 21.06-05.07.08г.

I. Eкспедиция до връх Хасан – 21-23.06.08г.
1 ден: 21.06.08г.
Станах сутринта в 04.20 часа и в 5.30 бях готов с багажа, който бе една голяма и една малка раница, голяма и малка чанта и един стек с 12 бутилки минерална вода по половин литър. Тръгнах, но се оказа, че всичко това тежи много. Повървях 10 минути с няколко почивки. Реших, че няма как да стигна в 06.00 на паркинга пред стадион „Васил Левски” пеша и затова тръгнах към едно такси. Шофьорът каза, че разстоянието от ул. „Г.Раковски” до паркинга е много близко, но понеже му бях първия клиент за деня се съгласи да ме закара.
На паркинга ни чакаше буса, който се оказа с врачанска регистрация. Започнахме да се събираме. С водача Иван се познавах още от миналата година когато качвахме Митикас в планината Олимп, с шест човека (Руслан, Владо, Виктор, Людмил, Чавдар, Милко) от групата се бях запознал миналата седмица, когато качвахме Вихрен, Мусала и Ботев за три дни. С останалите девет (Стоян, Малина, Божидара, Поля, Джо, Сашо, Анатоли, Явор и шофьора на буса - Бисер предстоеше запознаване. Групата бе от 17 души заедно с мен. Натоварихме багажа, качихме се и ние, и в 06.30 часа тръгнахме в посока - Капитан Андреево и Турция.
Малко преди обяд пристигнахме на границата. Оказа се, че в почивните дни се плащало някаква такса, която ние не бяхме платили и трябваше да се връщаме, и да се редим пак на опашката. Както и да е - преминахме и се насочихме към турската митница, и там нова изненада - искаха да разтоварим целия бус и ни накараха да отбием. Но там ни се падна много разбран униформен, който само като погледна колко много багаж имаме, се смили над нас и след проверка на документите ни каза да продължим.
След 16.00 часа навлязохме в преградията на почти 20 милионния Istanbul.

Към 19.40 спряхме да нощуваме на един паркинг по магистралата в близост до ресторант "Yeşilyayla", където разпънахме спалните чували на една зелена полянка. Вечеряхме и след това Виктор и Чавдар ни посвириха и ни попяха, което се повтаряше почти всяка вечер.
Деца играха на люлките до късно. През нощта постоянно идваха и си отиваха хора. Често се будех от преминаващи около нас превозни средства.
2 ден: 22.06.08г.
Станахме след 06.00 часа. С Руслан закусихме в ресторанта - плащаш 12 лири и си вземаш каквото и колкото можеш да изядеш.
Потеглихме в 07.10 часа. Трябваше да се отбием до град Bolu, защото някои искаха да обменят евро за турски лири. Към 08.20 пристигнахме.

В 09.10 часа потеглихме в посока - Ankara. Малко преди обяд минахме по околовръстното на Ankara. Много се строи в Ankara - цели нови квартали чакат своите собственици.

След това в ранния следобяд преминахме покрай огромното солено езеро Tuz, дълго 80км. Не се стърпяхме и спряхме да снимаме езерото, което имаше някакъв червеникъв цвят и в комбинация със сенките от облаците станаха хубави снимки.

Като приближихме град Aksaray се видя нашата първа планинска цел в Турция - връх Хасан, който се извисяваше доста величествено на фона на околния равнинен пейзаж. От моята страна на буса нямаше как да го снимам. Към 16.00 часа пристигнахме в Güzelyurt в областта Cappadocia. Тук е мястото да се кажат няколко думи за района. Той е изграден изцяло от вулкански туф - сравнително мека скала образувана от пепелта на изригвалите в миналото околните вулкани – Ерджиас и Хасан. Първенецът е Ерджиас, който с височината си 3916 м е примамлив обект за алпинистите (нашата втора планинска цел). За обикновения турист природолюбител най-впечатляващи са причудливите форми на релефа, моделирани от ерозията и корозията - каменни кули, пирамиди, гъби и всевъзможни други скални феномени.
В Güzelyurt разгледахме някои пещерни жилища и къщи вкопани в скалите. Тук с Чавдар си купихме за първи път бира Efes Pilsen, която бе най-търсеното нещо при всяко спиране с буса. Към 19.00 часа пристигнахме в селцето lhlara и разгледахме невероятния каньон край селото, образуван от течението на река Melendiz, която е прорязала пътя си през скалите. В тази 14 километрова долина има 105 църкви и 4535 къщи.
Güzelyurt

каньона край lhlara

С Руслан и Явор вечеряхме в местно ресторантче, където ни приготвиха вечерята сравнително бързо. Беше много вкусна. От дума на дума - двамата братя и техния роднина (ресторантчето беше тяхно) ни попитаха може ли да се присъединят към групата, която се настани до самия каньон /където щяхме да нощуваме в спални чували/. Руслан си комуникираше с тях на английски. Разбира се, че се съгласихме. Взеха бутилки вино от ресторанта и заедно отидохме при останалите. Благодарение на нашите гости си уговорихме хотел за следващата вечер, който не беше предвиден първоначално. Вечерта бе изпълнена със станалите традиционни песни, като чухме и някои турски песни.
3 ден: 23.06.08г.: към първата цел - връх Hasan
Станахме в 05.00 часа и в 05.45 потеглихме екипирани, и с готови раници с буса по асфалтиран път. Пътя свърши до един ресторант, който се казваше "Yayla". Шофьора остана да „пази” буса, а останалите 16 души към 06.50 поехме към връх Hasan. Трябваше да преодолеем почти 1500 метра денивелация.
Hasan

групата, вече на път

По пътя, който беше много прашен, минахме покрай едно сравнително равно място, където бе изградено нещо като палатков лагер от местни пастири. Овцете, които отглеждаха имаха много странни образувания под опашките.
След няколко почивки достигнахме до финалната част преди върха, която бе един много стръмен сипей, по който се вървеше две крачки напред, една назад.
въпросния сипей - поглед надолу

... и нагоре

В 12.30 часа бях на туристическия връх Hasan-3253м. Първите бяха там от половин час и си почиваха на завет. Седем човека от групата решихме да отидем и до истинския връх. За 1.15 часа отидохме и се върнахме.
на връх Hasan-3253м /туристическия връх/

Връщането ни отне два часа. В 18.10 часа бяхме при буса до ресторанта. Равносметката за деня бе 11.20 часа ходене с почивките.
Настанихме се в уговорения от снощи хотел и се изкъпахме. След това вечеряхме, пихме бира, пяха се традиционните песни, даже Виктор и Чавдар бяха научили музиката на една от турските песни, които се пяха предната вечер до каньона край lhlara. Един от любезните домакини (който пя песента) им написа и текста, така, че предстоеше заучаване.
Още снимки тук:
Следва продължение...

Последната промяна е направена от Valio на Пон Ное 17, 2008 10:28 am; мнението е било променяно общо 3 пъти

II. Eкспедиция до връх Ерджияс – 24-26.06.08г.
4 ден: 24.06.08г.
Станахме в 06.30 часа. Закуската бе от 07.00 часа. След закуската натоварихме багажа на буса и към 08.00 тръгнахме.
Около 10.00 часа пристигнахме в Derinkuyu и посетихме невероятния подземен град - разположен на осем етажа под земята. Входа е 10 лири. В цяла Cappadocia има над 35 подземни града.
Спирахме за да правим снимки в Çardak и Uçhisar (видяхме крепостта, издълбана в естествено скално възвишение - най-високата точка в Cappadocia.
Казват, че оттам се открива неповторима гледка към целия район). Иван ни каза, че това, което виждаме е нищо с това, което ни очаква в Göreme.
Çardak

Uçhisar

Към 13.00 часа бяхме в Göreme. Трудно е да се опише гледката на „приказните комини” - безспорно едно от най-чудните и впечатляващи творения на природата. Тези скални образувания са извайвани в продължение на милиони години от вятъра и водата и те карат да се чувствате сякаш си на далечна, необитаема планета. В скалите се крие хилядолетна история - издълбаните като мравуняци от хората стотици ниши, жилища, църкви, манастирски комплекси и цели подземни градове представляват огромен музей на открито.
Настанихме се в скален хотел “ARIF PANSION”. Имахме свободно време до 19.00 часа. Всеки го използва по различен начин - правене на снимки, спане на хладно в хотела, пазаруване, пиене на бира, други пък - чай, обмяна на пари и т.н.
Снимки от Göreme

Трябваше в 19.00 часа да сме в центъра при буса и да тръгнем към Zelve, но успяхме към 19.25 да потеглим.
Zelve е антично село, издълбано в скалите и населявано доскоро, и е едно от най-живописните места в Cappadocia, изпълнено с приказни скали-комини. Някои вече са ерозирали, докато други все още са запазили трите си „глави”. Необикновената форма на каменните образувания прави долината странна и изключително интересна. Днес е превърнато в музей под открито небе. Правихме снимки, докато слънцето бавно залязваше и оцветяваше пейзажа. Наистина това място е уникално.
След това посетихме селцето Çavuşin, издълбано цялото в скала.
Zelve

Çavuşin

Руслан, Явор, Милко и аз вечеряхме в един много приятен ресторант. Обслужването и вечерята бяха на ниво. Направи ми впечатление, че навсякъде знаеха английски - в ресторанта, в магазина, на пазара, в банката, на улицата, просто навсякъде...
5 ден: 25.06.08г.
Станахме в 04.30 часа за да не изпуснем изгрева. Качихме са на една скала над хотела и започна чакането. Събрахме се седем човека - Анатоли и Милко (с мощни фотоапарати), аз, Явор, Иван, Владо и Малина, и две кучета. Чак към 05.20 се появиха първите слънчеви лъчи и започна едно снимане... За половин час направих около 50 снимки.
При изгрев слънце, много ентусиасти се качват на въздушен балон - тъй-като ветровете са подходящи, Cappadocia е едно от местата, където любителите на този спорт идват от цял свят. Докато се издува балона, може да се пие хубав чай или кафе. Турът е с продължителност 1 час, а след приземяването се поднася шампанско и се раздават грамоти и сертификати на участниците. Цена - 160 евро. Това със сигурност е един от най-добрите начини да се насладите на красотата на района.
балоните се подготвят за издигане във въздуха

ето го и слънцето...

невероятно е всичко наоколо

ето и балоните във въздуха...

След като закусихме и направихме последни покупки, посетихме Open Air Museum (музей на открито) в Göreme, който представлява голям комплекс от скални църкви. Входа е 10 лири. Областта е била населявана от древни времена. В близкото минaло там са живяли християни. Най-старите църкви в района (от които до днес са се запазили много малко) датират от 7 век. Според местната легенда на това място имало 365 църкви - по една за всеки ден от годината, които са образували голям манастирски комплекс, като целия е изваян в скалите, от които едва 30 са отворени за посещение днес.
След това продължихме към Ürgüp - главен търговски център, известен с производството на килими, керамика, бижутерски и кожени изделия и с фестивала на виното, който се провежда всяка година през лятото.
Open Air Museum

Ürgüp

Един час отделихме на Ürgüp и продължихме към последните две цели за деня - Kayseri и Erciyes Kayak Merkezi-2200м (Ерджияс ски център).
Kayseri

Erciyes, сниман от ски-центъра

Малко след 16.00 часа бяхме на Ерджияс ски център, където щяхме да нощуваме на палатки. Ето ни най-накрая и в подножието на връх Erciyes. Величествена гледка... неподлежаща на описание.
Заедно с Чавдар и Людмил не можахме да опънем моята палатка. Така, че си я прибрах в багажа. Людмил ни даде за нас с Руслан неговата палатка.
Записахме се в книгата за посещение на върха за дата 26.06.08г. Вечеряхме, след това - обичайните песни и накрая се разделихме на две групи. По-малобройната: Стоян, Явор, Иван и Виктор отидоха в хотела да гледат полуфиналния мач на европейското първенство по футбол между Турция и Германия, а останалите след „вечерния тоалет” се отправихме към палатките да спим.
6 ден: 26.06.08г.: към втората цел - връх Erciyes
Станахме в 03.00 часа с идеята в 03.30 да тръгнем към върха, но тръгнахме в 03.45. Бяхме 15 човека (Милко спа в хотела, отвън не можеше да се влезе и в крайна сметка не можахме да го събудим). Чакаше ни близо 1700 метра денивелация.
За около 2.30 часа стигнахме до горната лифтена станция, когата слънцето се показа зад нас и огря върха пред нас.

След това започна едно сравнително стръмно изкачване по левия ръб. На всеки час правехме по 15 минути почивка.

Към 10.00 часа се видя последната права към върха. Което се оказа много голяма измама. Скалата пред нас трябваше да я заобиколим отляво, защото отдясно имаше сняг и беше много рисковано (когато няма сняг се посича отдясно) - минахме хоризонтално на много подвижния сипей, качихме се по една много стръмна преспа и за финал се изкачихме по един много стръмен склон, като много внимавахме да не съборим някой камък (камъните бяха много нестабилни).
скалата, която трябваше да заобиколим

преодолявахме и такива препятствия

След около 15 минути „захапахме” сипея по хоризонталата.
въпросния сипей

След около 45 минути бяхме в основата на стръмната преспа и към 12.30 часа бяхме изкачили много внимателно стръмния склон с многото нестабилни камъни.
изкачване по стръмната преспа

изкачване по последния каменен участък

Последва по-дълга почивка за обяд, преди финалното изкачване на туристическия връх. Истинския връх представлява една отвесна скала и само един от групата - Стоян се качи на него (използват се въжета за изкачването му).
След като всички обядваха, тръгнахме към върха. В интерес на истината той не бе далеч, така, че в 13.30 часа бяхме на върха. От върха гледките бяха страхотни. Виждаше се почти целия път, по който вървяхме по билото. Пред нас се виждаше скалата, която заобиколихме. Нямаше никакви облаци. Видимостта беше перфектна. Виждаше се платото на Cappadocia като на длан, планината ALA DAĞLAR с нейния първенец - връх Demirkazik-3756м, както и изкачения от нас връх Hasan-3268м.
на Erciyes daĝi-3891м /туристическия връх/, вдясно от мен е водача Иван Ганев

Обратния път назад нямаше да е по същия път, а спускане по един много стръмен снежен улей. В първия момент гледката надолу бе стъписваща. Тръгнахме по улея надолу към 14.30 часа в редица по четири, пет човека и бавно напредвахме. Аз вървях близо до Стоян и му казвах, че като съм по-едър, по-лесно си правя стъпки в снега. Той ме контрира, че това е така, но ако се подхлъзна, ще набирам по-бързо скорост надолу. Още недовършил изказването си, аз се подхлъзнах и започнах да се пързалям надолу, като скоростта се увеличаваше, както той предсказа. Опитах се да се обърна по корем и да се пробвам с ръце или с щеките да се спра, но не успях и продължих да се пързалям някъде към 50-60 метра. Там някъде наклона малко „се подравни” и успях с крака и ръце да спра. Поседях така за да ми премине първоначалната уплаха и чак тогава продължих много внимателно и предпазливо. Затова нямам нито една снимка от „преминаването” на улея. Имаше падащи камъни, които се отцепваха от скалите и бързо набираха скорост по улея. Виковете: „Камък..., пазете се” често огласяха планината. Разминахме се и с това. Слава богу надолу нямаше повече инциденти.
улея, по който се спуснахме /вдясно на голямата скала/

поредната музикална вечер

Към 18.15 часа бяхме на Ерджияс ски център. Равносметката за деня бе 14.30 часа ходене с почивките. Аз, Явор и Сашо /стая с три легла/, Джо и Поля /стая с две легла/ решихме да спим в хотела и да се изкъпем. Вечерта към групата се присъединиха и двама младежи от България (познати на някои от нашата група), които също качиха върха, но преди нас, защото спаха на палатка на горна лифтена станция. Имаше и една девойка с тях. Вечерта единия от младежите ходи с джипа до близкия град Kayseri за да закупи поръчаната от нас бира - Efes Pilsen. И пак обичайните песни, които не ни омръзнаха до края. Някои от нас отидоха в хотела да гледат полуфиналния мач на европейското първенство по футбол между Испания и Русия. Аз гледах само първото полувреме и отидох да спя /станали сме в три сутринта все пак/. Оказа се, че и другите не са догледали мача.
Още снимки тук:
Следва продължение...

Последната промяна е направена от Valio на Пон Ное 17, 2008 10:21 am; мнението е било променяно общо 1 път

III. Eкспедиция до връх Немрут – 27-29.06.08г.
7 ден: 27.06.08г.
Най-накрая станахме по-късно. Нямаше изгреви /всъщност ние нямаше ставахме да ги гледаме, а изгрев си имаше/, нямаше експедиции към някой връх и т.н. Трябваше само до 09.00 часа да сме прибрали палатките и багажа в буса и да тръгнем.
комшията си взема довиждане с нас

Erciyes Kayak Merkezi (Ерджияс ски център)

Тръгнахме към 09.10 часа. И с буса последователно преминахме през Bakirdaĝi, Tufanbeyli и Göksun, и към 14.00 часа бяхме в Kahramanmaraş. Беше страхотна горещина. Беше над 45 градуса. Имахме един час да разгледаме града. Но какво разглеждане в тази жега. Ориентирах се къде мога да се снабдя с любимата ми вече бира Efes Pilsen, нещо за ядене и си намерих място на сянка. След като изпих бирата и изядох дюнера се усетих, че вечерта ще бъдем в района на малкия Nemrut, а там не знаех ще има ли храна, и затова се върнах в жегата и си взех една бира и един дюнер за вечерта.
В уреченото време към 15.00 влязохме в буса и продължихме по пътя си. В началото климатика не смогваше да набере мощност. Преминахме през Pazarcik, Gölbaşi, Adiyaman, Kahta, Narince и достигнахме бариера /към 19.00 часа/ и след като платихме по 5 лири продължихме до паркинга на Nemrut daĝi /малкия Немрут с главите/. След това пеша се продължава към източната част на върха /ако ще се посреща изгрева/ или към западната част на върха /ако се иска да се проследи залеза на слънцето/. По това време, когато пристигнахме - ние бяхме за залеза, затова продължихме подтичвайки в тази посока /има указателни табели/, защото слънцето всеки момент щеше да залезе.
Пейзажът тук е каменист, жълтеникав, обрулен от вятъра, върха се извисява на 2150 метра над морето. И под самия връх, чийто изкуствен конус от ситни камъчета като че ли се забива в небето, са каменните глави.
Малко от историята: Сина на Митридат, Антиохий Първи е наследил от баща си склонността към екстравагантни държавнически стратегии, а и страда от някаква криза на идентичността, защото твърди, че е едновременно роднина на Аполон, потомък на Александър Македонски, и братовчед на персийския император Дарий Първи. След като построява семейна гробница - тумулуса на върха, той издига на Източната и Западната тераса еднакви композиции от каменни богове, илюстриращи амалгамата между елински и персийски вярвания. Аполон става Митрас, Херакъл е Артагнес, Зевс - Оромасдес, Хера - Телейа, и Хермес - Хелиос. Идеята да се изобразят точно тези пет божества са на бащата на Антиохий. За да затвърди у поданниците си усещането, че боговете ги закрилят лично, властелинът поръчва изработването на плочи, на които е изобразено ръкостискането му с тях при сключването на "пакта". Фигурата на шестият бог е на самият Антиохий - той няма нужда от второ име, защото и без това е едновременно грък и персиец.
пристигнахме точно за залеза

главите на различни божества

Последва кратко съвещание, къде да пренощуваме. Надделя мнението, че най-добре e да спим в NEMRUTDAĜI KAFETERYASI. По този начин шофьора Бисер няма да става рано за изгрева, а ще поспи поне до 06.00 часа /защото ни чакаше доста път/. Осем човека, вкл. и аз щяхме да спим в една стая /оказа се доста мизерна/, а останалите в чували на верандата, където много духаше.
8 ден: 28.06.08г.
В 04.00 часа светнаха лампите, настана една суматоха, едно бързане за да не изпуснем изгрева.
Тръгнахме към източната тераса, като някои си осветяваха пътя с челници, други с фенерчета.
Малко от историята: Точно по този начин преди 2045 години вместо туристическа тълпа по склона, са се изкачвали нeколкостотин комагени под светлината на факлите си. Комагените се обединяват през I в. пр. Хр. пред заплахата от "коварните" римляни. Ексцентричният владетел Митридат I, известен още с псевдонима Калиникос ("Който Отбелязва Великолепни Победи"), застава начело на държавата им, обособена на север от Ефрат, в централната част на днешна Турция. Той води доста успешни битки, но придатъкът към името му не е резултат от това, а е в памет на достойното му представяне на регионална олимпиада. Като държавник, Митридат е с единия крак на земята, с другия - в облаците. Той разбира, че разнообразните етноси, над които властва, не са едно цяло, и взима ексцентричното решение да ги обедини, като сключи от свое и тяхно име пакт с боговете. Именно този "договор за присъединяване" комагените идват да празнуват на върха на Немрут преди две хилядолетия. Те се качват по склона в пълна тишина, и мълчаливо се нареждат на северната и източната площадка под съвършения, изкуствено издигнат конус на самия връх. Подреждат се и тихо пристъпват от крак на крак под вперените в тях безмълвни погледи на шест 10-метрови богове, чиито гигантски каменни фигури, наместени в троновете си и пазени от лъв и орел, хвърлят трепкащи сенки от светлината на огъня. Главен церемониалмайстор е владетелят. Той също мълчи и пълната тишина нагнетява все повече напрежението. Изведнъж прокънтяват тръби. Според историците с въображение, ясният им, раздиращ звук, който прорязва тишината, действа на смъртните като триене на нож по стъкло.
Този незабравим спектакъл, който е траел до изгрева на слънцето и е трябвало да убеди комагените в закрилата на боговете е отдавна в историята.
Ние сме в настоящето и кротко чакахме изгрева на източната тераса, където духаше много силен вятър и се наложи да се скрием на завет /ако изобщо имаше такова място/.
Слънцето изгря малко след 05.00 часа. Каменните глави се осветиха в бледо, после в медно и пукнатините по тях бавно добиваха дълбочина. С повявяването на първата светлина се убеждавам, че ничий простосмъртен театрален талант не е в състояние да надхвърли дарбата на природата - ставам свидетел на най-впечатляващото вдигане на завесата в моя живот.
шестте 10-метрови богове

посрещнахме трети изгрев в Турция

на това място пренощувахме

След това слезнахме до първото селце, където в едно хотел-ресторантче някои се изкъпаха, други закусиха, а трети извършиха и двете дейности.
Към 07.30 часа продължихме по пътя си, но към 08.45 часа пътя свърши и се появи огромен язовир - Atatürk Baraji, който трябваше да преминен с ферибот - Derya feribot. Оказа се, че почти веднага има ферибот, така, че не ни се наложи да чакаме и за около 15 минути бяхме на другия бряг. Оттука започва Кюрдистан.
на това място се качихме на ферибота,...

... който ни превози до тук

Това е държава в държавата. Продължихме по пътя за Diyabakir. Терена, отстрани на пътя стана много каменист. Но въпреки това, хората си правят градини и отглеждат разни неща. Събират камъните на купчини или си правят ограда около градината. Към 12.00 часа пристигнахме в Diyabakir.
виждат се обработени и необработени земи

Diyabakir

Имахме 1.30 часа свободно време в града, всеки да го използва както намери за добре. В града има доста зеленина, много е чисто и подредено, далеч бе от предварителната представа, която имахме за него. Аз, Людмил и Чавдар хапнахме и пихме бира на една много приятна зелена полянка. Взехме си храна и бира за предстоящите две вечери в кюрдското село, където щяхме да нощуваме.
В 13.30 часа продължихме на североизток и през Silvan, Baykan и Bitlis към 18.30 часа пристигнахме в Tatvan, който се намира на езерото Van. Имахме малко време за разходка и достигане до брега на езерото – близо 4000 кв.км площ.
Van Gölü

Nemrut daĝi /Немрут с езерата/

Иван Ганев тръгна да търси стария си познат Мехмед, заедно със Стоян, с идеята да нощуваме в неговата къща в кюрдското село Serinbayir. След като го бяха намерили, дойдоха заедно с него при нас. Тръгнахме след него /той също бе с бус/ към селото му. Вече беше започнало да се смрачава /20.30 часа/, когато пристигнахме.
в очакване на вечерята

Някои си опънаха палатките на една полянка в двора, а другите щяхме да спим в една от стаите на започнатата, но недовършена къща в спални чували.
Всички от семеството на Мехмед помагаха за приготвянето на вечерята, като тя ни бе поднесена на пода. Докато чакахме вечерята, нашите музиканти изсвириха и изпяха не една песен.
9 ден: 29.06.08г.: към третата цел - връх Nemrut
Сутринта станахме по различно време, като всеки се съобразяваше със закуската, която бе насрочена за 07.30 часа. Докато чаках за закуската обиколх селото и направих няколко снимки. Обстановката беше някак праисторическа...

Към 08.30 часа тръгнахме с буса по черния път в посока връх Nemrut и езерата. Обиколката на кратера на вулкана Nemrut е невероятните 48 км. Най-високият му връх е с надморска височина малко над тази на връх Мусала, или около 2935 метра. В кратера има 4 езера. С буса стигнахме до приблизителна кота 2440 м.н.в. Пътя продължаваше направо, но ние трябваше да продължим надясно към върха. Предстояха ни скромните 500 метра денивелация до върха. По пътя нагоре срещахме огромни костенурки. Бяха навсякъде. Заедно с Руслан изкачихме върха за 1.20 часа. Останалите се мотаха доста. Снимаха, снимаха, снимаха... Ние също снимахме, особено докато чакахме другите. Днешния ден бе за разпускане. След това ни предстоеше ходене до кратерните езера с буса.
една от многото костенурки

на връх Nemrut-2935м

нашия лагер за две нощи - кюрдското село Serinbayir

по-голяма част от групата на върха

зеленото и синьото езеро

пътя към езерата

На снимката са показани топлото /езерото със зелен цвят/ и студеното /езерото със син цвят/. Топлото е наречено така, тъй като по бреговете му извират топли извори с температура на водата достигаща 60 градуса по Целзий.
Достигнахме с буса до брега на топлото езеро, където се бе оформило нещо като къмпинг. Някои пиха чай и безалкохолни, а голяма част от групата се изкъпа в езерото. Според тях изживяването е било благодатно.
Разходихме се и до студеното езеро, намиращо се на около 15 минути пеша от топлото. Някои от групата се изкъпаха и в него. И в този оазис също имаше много хора. Забравих да спомена, че в кюрдското село Serinbayir няма никаква вода. Хората я докарваха отнякъде в бидони, туби и други подобни съдове.
Беше решено предварително да тръгнем в 18.00 часа, но според някои се бяхме събрали всички и тръгнахме по-рано. Но се оказа, че Чавдар и Людмил не са в групата. Това се разбра малко след като тръгнахме, затова спряхме да ги изчакаме. Но те бяха се ядосали и казаха, че ще продължат до селото пеша. Колкото и да ги увещавахме, те бяха неотстъпчиви.
Като минахме превала се откриха страхотни гледки към езерото Van. Показа се и нашата последна планинска цел за това пътуване в Турция - вулкана Süphan.
Van Gölü и планинската част наоколо

нашата последна цел - Süphan daĝi

Пристигнахме по светло в селото - към 19.00 часа. Тази вечер нямаше вечеря от домакините, така, че ние разчитахме на собствените си запаси. Оказа се, че днешния ден е Петровден /забравен от доста от нас/ и Поля ни го припомни, като почерпи за именния си ден.
Любезния домакин Мехмед ни покани да гледаме финалната среща на европейското първенство по футбол между Германия и Испания и ние приехме с голямо удоволствие.
Още снимки тук:
Следва продължение...

Последната промяна е направена от Valio на Пон Ное 17, 2008 10:23 am; мнението е било променяно общо 1 път

IV. Eкспедиция до връх Сюпхан – 30.06-01.07.08г.
10 ден: 30.06.08г.
За сутринта пак беше предвидена закуска в 07.30 часа. След закуска започна трудно и мъчително сбогуване. Нашите домакини ни дадоха e-mail да им изпратим снимки. Нашия шофьор Бисер беше най-нетърпелив да напусне това място, сякаш забравено от бога.
сбогуване с любезните домакини

В крайна сметка в 09.15 часа потеглихме. Спряхме в Ahlat, където разглеждахме Селджукските гробища. В 10.30 часа бяхме в Adilcevaz. Намери се бързо хотел и започнахме да се настаняваме. Водача Иван, заедно със Стоян тръгнаха към местната полиция за обезпечаване на разрешение за изкачване на върха. Все пак това е кюрдски район. Бяха ги държали 4 часа.
Имаше идея следващата вечер, след като качим върха да търсим по-хубав хотел в Tatvan, но идеята бързо бе отхвърлена. Щяхме да се върнем много изморени, може би късно вечерта, така, че решихме, че ще спим в този хотел две вечери.
Селджукските гробища в Ahlat

Adilcevaz

Имахме време за всичко - да се снабдим с храна и любимата бира. Можехме да поспим в хотела, да се изкъпем в езерото Van. Изобщо волна програма.
Аз и Руслан разузнахме къде се намира автогарата и в колко часа има автобус за град Van. На 01.07.08г. той имаше полет от Van за Istanbul. На другия ден полет от Istanbul до София, и следобяд полет до Барселона. Много напрегната програма. Оказа се, че в 06.30 часа има автобус за Van. Така, че от утрешния ден ще бъдем с един по-малко.
11 ден: 01.07.08г.: към четвъртата цел - връх Süphan
Станахме в 04.30 часа, в 05.05 тръгнахме с буса и в 06.00 бяхме в Aydinlar. Певците изпяха задължителната за този ден песен - july morning, возейки се в буса. Оставихме Бисер „да пази” буса и след 5 минути тръгнахме. Трябваше да преодолеем почти 2200 метра денивелация.
Süphan

имаше много овце по склоновете на планината

Времето беше прекрасно. Нямаше нито едно облаче на небето, за разлика от предишните два дни. Оказа се, че буса можеше да ни закара доста по-нагоре /но не бяхме видели, че пътя продължава направо, защото завихме надясно/. Щеше да ни спести два часа ходене /по един час в двете посоки/. И тук срещнахме от огромните костенурки. Продължавахме нагоре, като правехме почивки. На една от почивките Милко заяви, че има стомашни проблеми и няма да продължи нагоре. Ще се връща при Бисер в селцето Aydinlar. Така, че нагоре продължихме 14 души /Руслан бе тръгнал за град Van, както бях споменал малко по-нагоре/. В един момент се появиха много овце и кози по склона, придружавани от въоръжен с пушка пастир. Към 13.30 часа достигнахме премката, от която ни делеше 300 метра денивелация с върха.
това беше последния стръмен участък с изключително подвижни камъни

на връх Süphan-4053м с Людмил

Към 14.30 часа първите бяхме на върха. След като се събрахме всички, Анатоли направи със самоснимачката колективна снимка на всички качили се /единадесет човека/. По имена - Иван, Стоян, Виктор, Сашо, Анатоли, аз, Людмил, Вальо /Джо/, Поля, Малина и Владо. Трима от групата не се качиха, предпочитайки запазване на силите си за връщане. Така те направиха и по-голяма почивка. За голяма част от групата това бе нов височинен рекорд. След като с изкачването на връх Hasan преминахме 3000 м.н.в., сега преминахме и 4000 м.н.в.
В 15.15 часа тръгнахме надолу. Не се върнахме по същия път /аналогично със слизането от Erciyes/, а се спуснахме по един снежен улей. Наклона на улея беше поносим /в сравнение на този, по който слизахме от Erciyes/. Аз слизах предпазливо, но не изоставах. Този път не паднах. Надолу, след като свърши снега, слизането ми беше много леко, затова вървях плътно зад Стоян в челото на разпокъсаната вече група. Имаше доста изморени. Спирахме на много пъти да изчакваме последните. А времето беше много приятно. Слънцето не печеше силно, нямаше никакъв вятър /при изкачванията на Hasan и Erciyes имаше вятър/, нямаше никакви облаци. Даже в далечината забелязахме снежния Ararat-5165м, най-високия връх в Турция.
Малко преди 20.00 часа бяхме при буса в селцето Aydinlar. Равносметката за деня бе 13.45 часа ходене с почивките.
Прибрахме се в хотела в Adilcevaz. Изкъпахме се, вечеряхме, много наздравици за успешно изкачените върхове /планините бяха благосклонни към нас и ни допуснаха толкова близо/, обичайните песни...
Предстоеше ни четиридневно пътуване на запад към България.
Още снимки тук:
Следва продължение...

Последната промяна е направена от Valio на Пон Ное 17, 2008 10:24 am; мнението е било променяно общо 1 път

Брее! Тоя Кюрдистан много гол бе!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

V. Завръщане в България – 02-05.07.08г.
12 ден: 02.07.08г.
Напазарувахме и към 10.00 часа потеглихме от Adilcevaz. Преминахме през Ahlat , завихме вдясно преди Tatvan /през цялото това време езерото Van се виждаше в целия си блясък/, след това преминахме през Muş и Bingöl.
Веднага след Bingöl напуснахме и завихме надясно по един вторестепенен път. Направо си навлязохме в планината. Пътя има аналог в България /пътищата в Родопите/. Като гледали картата, водачите решили да минем напряко и да излезнем на магистралата за Erzincan. Но не бяха го съгласували с шофьора и той доста мърмореше за това. В селището Sancak объркахме пътя и започнахме да се връщаме към магистралата, която бяхме напуснали след Bingöl. По време на това 60 км отклонение от пътя, постоянно се виждаше едно езеро или язовир - Gayt Baraji, като след това се шегувахме, че нарочно сме минали оттам за панорамна обиколка на водната площ.
Gayt Baraji

Навлизахме в граничните части на Кюрдистан и присъствието на жандармерията беше осезателно. Поискаха да си напишем трите имена, както и майчините, и бащините. Добре, че не сме 50 човека, а сме само 16 - помислихме си. Тогава какво писане щеше да пада. Казаха, че натам пак ще ни проверяват. Тогава поискахме да направим копие на написаното, но ни казаха, че нямат ксерокс. Обещаха, че ще се обадят на следващия пост, че са ни проверили и да не ни проверяват. На следващия пост след Tunceli не ни спряха.
Навлязохме в едно огромно дефиле и към 19.30 часа спряхме до една полянка, с намерение да направим лагер до пътя.
На хълма над нас светеха някакви сгради и след последвалите гърмежи, предположихме, че е поделение на жандармерията. Угасихме челниците и продължихме с вечерята. Но вече бяхме разкрити. Някои даже си бяха легнали, когато към 22.00 часа се чу клаксон на превозно средство. Ние се направихме, че не сме чули нищо, но при последвалото припомняне с клаксона, някой трябваше да отиде на пътя и да види какво става. Оказа се, че в това дефиле не може да се нощува. След като попитахме къде може, ни отговориха, че след 50 км може. Помислихме си, че там свършва дефилето /което се оказа точно така/. Натоварихме багажа /някои си бяха разпънали палатките/ и последвахме колата до следващия пост на жандармерията. Там пак писахме трите си имена, както и бащини, така и майчини. А трябваше да са ги предупредили, че сме проверени... Както и да е – същата кола ни ескортира до края на дефилето и ни остави да продължим.
Малко преди полунощ видяхме паркинг до магистралата. Спряхме и огледахме мястото, като си светихме с челници, и решихме - тук ще се нощува. Разтоварихме багажа и веднага се пъхнахме по чувалите. Оказа се, че сме на територията на няколко кучета, които упорито се опитваха да ни прогонят. След това замлъкнаха /Владо е станал и ги е прогонил/. Призори ни събудиха ято гарги, които вдигаха невъобразим шум. Много тежка нощ.
13 ден: 03.07.08г.
Станахме в 06.00 часа. Огледахме наоколо. Намирахме се на паркинг при ресторант "Toros". По картата видяхме, че е между Üzümlü и Altintepe /това го разбрахме в последствие, след като видяхме табелата за Altintepe надясно от пътя/.
В 06.30 часа тръгнахме и последователно преминахме през Erzincan, Sivas, Tokat и към 13.30 часа пристигнахме в Amasya. Решихме, че два часа са достатъчни за разглеждане на града. Много красив град. Има старинни къщи, приличащи на нашите в Копривщица, Широка Лъка, Златоград и др. Сякаш кацнала на скалата е старинна крепост. Там някъде в скалите се намират древни гробници.
Amasya - общ изглед

Amasya - крепостта

Amasya - скалните гробници

Amasya - общ изглед

След като минаха предвидените два часа, изпълнени с емоции от видяното, се събрахме и продължихме по пътя си. След 18.30 часа започнахме да се оглеждаме за място край пътя, където да пренощуваме. И след един час го намерихме - в една горичка с трева между дърветата.
14 ден: 04.07.08г.
Станахме в 05.30 часа, натоварихме багажа в буса и към 06.00 тръгнахме. Малко преди 07.00 бяхме в Kastamonu. Също много красив, чист и подреден град. Развива се особено силно през 18, 19 и началото на 20 век За това свидетелстват ислямските паметници и съвременните сгради. Жилищните сгради представляват изящна колекция от традиционни полу-дървени къщи от 19 началото на 20 век. Градът е известен също с традиционните занаяти и с красивата си природа.
Kastamonu - общ изглед

Kastamonu - крепостта

Kastamonu - банята

Kastamonu - реката

Един час ни отне разглеждането на Kastamonu. След това продължихме пътя си, и към 10.00 часа бяхме в Safranbolu. В продължение на стотици години (от 13 до 20 век, когато се появяват железниците) Safranbolu е бил важна спирка за керваните по главния търговски път между Изтока и Запада. Запазени са и до днес Старата джамия, старата баня и мохамеданското богословско училище “Сюлейман Паша”, построени през 1322 година. През 17 век архитектурата на Safranbolu достига най-високата точка в своето развитие и оказва силно влияние върху развитието на градовете по тези земи. Традиционните турски лакомства - локум и халва са запазена марка на града.
Safranbolu - центъра

Safranbolu - общ изглед

Тръгнахме наобяд. Идеята ни бе, ако може по-светло да преминем през Istanbul, и след това да търсим място за нощувка.
Преминахме през Istanbul и преградията за около три часа /беше петък и имаше страхотни задръствания/. На отиване ни отне два часа.
Istanbul

пореден залез в Турция

това е наистина последния залез...

Към 20.45 часа отбихме на един паркинг за последна нощувка в Турция. Харесахме си място, където щяхме да разположим спалните чували. Трябваше да действаме експедитивно с разтоварване на багажа, защото се стъмваше.
Последна музикална вечер. Утрешната вече няма да е същата...
15 ден: 05.07.08г.: към България
Станахме в 06.30 часа. Натоварихме багажа за последен път и към 07.00 потеглихме. Товаренето и разтоварването на багажа ни бе ежедневие /вечер разтоварвахме, сутрин го товарехме отново/.
Записахме си координатите в тефтера на Анатоли, като той обеща, че ще качи снимките в нета, и ще изпрати адреса на всички.
В Капитан Андреево, вече на българска земя, нападнахме едно магазинче и си взехме по бира. После някои повториха упражнението.
Малко след 16.00 часа бяхме на паркинга до стадион „Васил Левски”, откъдето тръгнахме.
Равносметката за тези 15 дни е: прекрасно слънчево време, изкачване на четири върха по-високи от Мусала, височинен рекорд за повечето от групата - 4053м и никакви сериозни инциденти. Изминахме 5200 км с буса. Всички се върнахме живи и здрави.
Още снимки тук:
Край.

Последната промяна е направена от Valio на Пон Ное 17, 2008 10:26 am; мнението е било променяно общо 1 път

Много интересна стара архитектура имат тези градчета. Има доста общи мотиви с нашите стари къщя.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Написал съм, че тези стари къщи приличат на нашите в Копривщица, Широка лъка, Златоград и др.

Липсват им само тиклите по покривите. Cool

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Много приятно и опознавателно четиво. Прекрасни снимки. Благодаря!

Колко много познати хора. Мерси, Вальо!

_________________
http://technobeast.net