Хаха, Тито, аз явно на краставичар краставици и на ескимос сняг съм се опитвал да продавам ...
Впрочем, да кажа на някои другари планинари, че така както е тръгнал лафа може в началото на зимата да останат без подслон, та да си знаят, че приемам гости. Предлагам чай, сухари и от онази наливна червена добавка .
Тя не е Плевенчанка, а е от Македонския край. Хората котка не си взимат от там, а аз жена съм си взел. И да не сме оффтопик, веднага казвам тематичен виц.
Знаете ли каква е разликата между Перник и Благоевград? В Перник мъжете си боят жените, а в Благоевград е обратното
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1219 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Все Перник ви е в устата, ама внимавайте сега с това безводие и некъпане. Ние в Рударци сме на 3 км от Студена, ама не ни е той водоизточник и сме си добре.
Изобщо нашите пчели тук са толкова корави, че мед събират само от пункта за цветни метали...
Вчера минах през Рударци. Пацко, онова хубавото алпийско парапетче покрай дувара ти ли си го опънал?
Пет Ное 22, 2019 5:56 pm
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1219 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Antoon написа:
Вчера минах през Рударци. Пацко, онова хубавото алпийско парапетче покрай дувара ти ли си го опънал?
Ахахах
Аз ами, сняг чакаме, жената със седалка и карабинер да слиза и да се качва. Чакам категоризация. Как пък не си се обадил. Значи Руди е лаяла по теб. Заедно с Ривър вероятно
Язък, даже бях почивка и бачках по двора... А ракия има.
Неслучайно Търновската конституция е била заимствана от белгийската -- векове по-късно доживяхме двете страни да станат едно цяло, при това признато и от Белия дом:
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Вто Ное 26, 2019 5:27 pm
Whitestar
Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 522 Местожителство: Велико Търново
Италианецът, французинът и Бай Ганьо вървели заедно по един международен коридор. На среща им един опърпан селянин с една каруца. Гледат го на среща и викат:
-- А бе, този къде е трагнал по главния път с каруцата?! Ами я да видим какво кара. – Погледнали те, а каруцата била пълна с яйца, които селянинът карал на пазара да ги продава. Французинът възкликнал:
-- Я да ми дадат на мен тез яйца, какви торти и шоколади ще направя, голям бизнес ще завъртя! -- Италянецът рекъл:
-- Ех, аз да ги имах, щях сладоледи и шейкове чудни да направя, търговията ще цъфти. -- Бай Ганьо хвърлил едно око, подсмихнал се под мустак, а двамата го питат:
-- Ти какво се смееш, Бай Ганьо?
-- Ами аз като гледам, тоя не си е сложил винетка, иначе коридора е трети клас и спокойно може да си минава по пътя!
_________________ И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Сър Т.Пратчет
Сря Ное 27, 2019 10:28 pm
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1219 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Един ревизорски
Пролет е. Лисицата, вълкът и мечката седят под едно дърво и споделят живота си през зимата. Лисицата и вълкът проскубани, пребити, а мечката - дебела и лъскава. Лисицата:
- Зимувах в кокошарника. По една кокошка на седмицата хапвах, но гадните хора преброиха кокошките, разбраха, че има липси и поставиха капани - едва се измъкнах.
Вълкът:
- А аз в свинарника. По една свиня на седмицата хапвах, но хората ги преброиха, докараха кучета - едва избягах. А ти, Мецо, в бърлогата ли беше?
- Ами, не, презимувах на един строеж...
- ???
- Там е пълно с цигани и никой не ги брои..
Безкраен брой математици влезли в един бар. Първият си поръчал една бира, вторият половин бира, третият четвърт бира...
Още преди да поръча четвътия барманът вика:
- Ето ви направо 2 бири!
Чет Ное 28, 2019 12:13 pm
Whitestar
Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 522 Местожителство: Велико Търново
Младеж и девойка замръкнали в самотен заслон, нейде в Пирин. Вечерта била ясна, а небето било огряно от хиляди звезди. Стоят двамата млади пред заслона, а младежът приказва на девойката:
-- Знаеш ли, очите ти са като безкрая на небето над нас! -- Момичето стои и мълчи, а момчето продължава:
-- Знаеш ли, лицето ти е безкрайно като тази красива луна над нас! -- Момичето пак мълчи. Младежът понечва да каже още нещо, а момичето го прекъснало:
-- Последните пет минути са безкрайни, защото мечката от лявата ми страна не спира да ме щипе, но ако продължи ще и изпращя един шамар.
_________________ И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Имало некоги един воденичар, къде имал трима сина – ма да си откръшиш от них. Добре, ама тия били големи али – изели свичко и коги да мре, на воденичаро му били останали сал воденицата, едно магаре кьораво и мачоко, къде цел ден се свирал по шущаците да дири кьосове и плъеве, та да гньете. Викнал човеко тиа маторци – догледниците си на смрътнио си одър и разделил бащинията така: на най-големио дал воденицата, на среднио – магарето, а за най-мининкио останал мачъка.
И умрел.
Закопали го маторците, па си пошли от гробищата. Мининкио оди и си бъбре сам – место не можел да си намери, не мое да се помири къде баща му – Бог да го прости и да му лее миро на кокаяците – му остаил таа проскубана мачка. Оди и си бъбре:
– Те така, мойта бракя-пустиняци ша се сдушат, единио ша прекарва с тава дръгливо магаре, другио ша меля на ората и ша моа да се ранат, а я, горко му, кво ша праа – оцвен да изъм тоа мачарок и да си напраа от кожляко му проскубан едни ръкавици без пръсти, друго ми не остава. Ша мръ после отглади и ша се лижа поди мишките за сол, завалията я!
Оди си и се вайка, а котарако пристъпа важно покрай ньего. По едно време рекъл да се обади:
– Абе, уйо пелешати, що си седнал да ревеш като бита мечка, бе! Кво ти се паднало – паднало сеги! Ти се радвай, че и толко има! Фместо да фръгаш цифки, земи та ми купи от Пера Магазинерката едни гуменици от ония с железните прежделца, да ми не убива на крачанцата, като се свирам из свинекашо. И една торба ми намери здрава… и де да видиме толко ли па ча ти е па лош късмето!
Стопанино му не фанал много вера, ма нали го бил гледал къ лови таа жна мишки и плъеве, къ се преструва на умрела лесица да деби кьосове, си рекъл – ей, я и да му земем гуменици съм си те тоа чорбаджия, дай да видиме кво па ша стане като му дам мойте галоше и торбата, она и без тава а празна!
Мачоко се обул у гумениците, затечкал прежделцата да не дрънкат и да плашат дивечо, метнал чвръсто торбата през рамо и тишол на една пояна, къде знаял, че пасат сила заеци. Гледал да го никой не види, разгърнал торбата и а затулил с манко трева, фанал връвите у една ръка и се скутал у свинекашо, като за по-сигурно се престорил и на умрел. И те ти го един глупоф заяк – млад и добре оранен, нагазил у торбата да види ква а па тамка тревата. Мачоко стегнал чвръсто вравите и айдаа – тишол заяко на кино! Да, ама итрата мачка не запрела до тука, ни па занела фанатио заяк дом да го изедат, ми право у царскио дворец тишла таа жна врачанска и оп! – та при царо. Изтупанчил се насред царскио дворец като буанато магаре насред пояна и рекал:
– Царю честити, носим ти те тоа заяк, праща ти го мойо стопанин маркиз Караба.
– Тоа па кой а сеги? – зачудил се царо и зел да се чеша къде го не сръби, ма като видел тава оранено заяче – па прияло му се и на ньего, дако а цар, сиромата. Зел заяко и рекъл, че е доволен от подаръко.
След неколко дена мачоко фанал две еребици и па ги занел на царо у дворецо и па рекъл, че са от маркиз Караба. Царо приел и тоа път много добре подаръко, що заяко много му се бил усладил и, докъде мислил къ да уготви еребичките, почерпил неко рикийца и мачката.
Така се минали неколко месеци, мачароко с гумениците редовно доаждал у дворецо да носи тава-онава и едно-друго за царската синия, като секой път викал, че дивечо а от маркиз Караба.
Един ден, като носил па неко заече у царскио палат, чул, че царо ша оди на расотка с дъщерата си и даже разбрал къде бъш ша одат. А царкината убава ли била? Ау! Като пуканка била зафатна! Мачоко намислил план и тишол при господаро си и му рекъл така:
– Слушай мене, човек да станеш! Ш`идеш да се къпеш на барата поди Чернио мост, ма ш`се къпеш докъде я ти каам. И после праиш кво ти каам я! Чу ли?
Човечецо се зачудил, ма кво да праи – тоа мачък бил силен пустиняк – отръване нема, та моа ли да не напраиш кво ти запреща. Съблекъл се маторецо, улезнал у барата поди Чърнио мост, зел да се шугафчи и къ си се къпал, те ти го царо с каяската. А мачоко като видел да се задават, като зинал като една каня:
– Помош! Помош! Мойо господар се давиии!
Матореца го фанало срам – кво ш`си каат ората – тоа па, да се удави у таа плитка бара! Зел да вика на мачката: „Мирвай бе, че ти извих врато, дай ми дреите да ме не гледат гол ората!“ Добре, ама таа гад не спира, пищи колко сила има. Царо признал от каяската и като огледал мачоко с гумениците, познал го и рекъл:
– Кво си зинал, бе, да та убие и тебе къф си?
– Ми те, царю честити, голема болес! Мойо господар маркиз Караба си се шугафчеше у барата най-спокойно, дойдоа едни циганье, нихната вера – и му отмъкнаа дреите, он се така притесни, че се лизна у един камик, връголи се у барата и зе да се дави у виро. Мали, малииии – ква мана ни сполете!
– Добре, бе, нашио. Сеги ша извадиме господаро ти из барата и ша му донесеме дреи като за пред ората – успокоил го царо и пратил ора да донесат най-убавите матерни панталонци, една добре дебелшка ватенка, влънени чарапци от ония къде ги била плела царицата на пет игли зимъска, едни по-зафатни гуменици, потник от комбайнерските и бархетна ризица, да се облече човеко кво требва. Запрещал да не забоварат и каскетец да му донесат, що така без капа си не може. Докъде чекали да доат царските слуги, маркизо се крил у папуро покрай барата, ма царкината била добре оката и призиркала срамливо от каяската да види къф а тоа убавец мамин. И тава къде видела изглежда да нги аресало, що после като облекли маркизо, она доста се позагледала у неги. А и он така аресал царкинчето, че мачоко сал седел и си потръквал папунчетата от кеф.
Царо – нали си бил льобезен – поканил маркизо да се расоди с них. А мачоко през тава време драснал преди каяската със сичка сила. Тиче покрай едни ливади, глеа косачи косат трева. Зинал мачоко:
– Ей, косачете, ако не каате на царо, че таа ливада а на маркиз Караба, ша ви праа на кайма! Разбраме ли се?!
Косачете зело да ги стриша от стра и като минала каяската с царо, они у един глас рекли, че ливадата а на маркиз Караба. Царо много аресал таа ливада – големшка така била, сигур сила сено се сбирало по ньеа.
После минали покрай една нива – ма нива ли – като на картинка, толко убава. Мачоко и от там бил минал предварително, та стресирал жътварете и като ги питал царо чия а таа нивица, они у един глас рекли, че е на маркиз Караба.
– Алал ти вера, бе Карабата, добър имотец имаш, аресва ми.
През тава време, докъде царо, царкинчето и оня човек Караба, се поврътали из ниви и шущаци, мачоко с гумениците стигнал до един замък. Ма замък като ти каам – замък! Един път и полвина! Питал кой живее у неги, а прислугата рекли, че тука живее един човекоядец ниел, ма у моменто а зает, що чека госке.
– Па дако, – рекъл мачоко – я сал за манко сакам да го вида. Моа ли да мина покрай такъф убаф замък па да не каам едно здрасте на стопанино, да го поздрава така.
Ората се видели у чудо с таа мачка проклета, та накраа кандисали и а завели при човекоядецо.
– Па те, сакам да те вида! Ората бъбрат що моеш да се препраиш на секаква сътвер – напримерно на неко лъф, ма я нги не ловим много вера.
– Ми кък? Моам та! – сецнал се човекоядецо и у тоа час се препраил на лъф с онаа ми ти чърна грива, па като изревал – а мачароко така се стреснал, че се фърлил право на тавана и сал зел да призирка през една дупчица у гредоредо. Слезнал чъ коги оня па си станал човекоядец.
– Оф, бая ме уплаши! – признал си мачоко. – Ама па ората бъбрат дека моеш да се препраиш и на неко плъх – я тава да го вида, нема да го повервам – па у такова дребно нещо да се препраиш, тц-тц, горко му…
– Па къ да не моам бе ей, оня! Ти с кой си мислиш, че бъбреш, бе?! – не усетил се човекоядецо и те ти го – препраил се на мишка. Таа жна мачката ич си и не поджупвал макарите, ми щом видел мишката, се фрълил връз неги и а изел, сал опашката останала да нги стръчи из устата.
Тамън на време сфръшил таа работа, що у тоа момент царската каяска спирала на дворо. Мачоко излезнал и докъде прислугата се осефери, он се поклонил на царо и рекъл:
– Заповедай, царю честити, да пиеме по една рикия, синията а турена, резнал съм манко кисала трушия и от онаа убавата сланинка, къде ти носих един път, а докъде ние си бъбреме, тиа невестици ша запръжат манко мръволе с лучец у бакърнио тигань и ша уварат една кокошчица, да се почерпиме къде си ни за пръви път дошол у домо.
Царо сал зел да глеа стреснато:
– Дейййй! Абе, Карабата! Па тоа замък а силно добър, бе! Яле сичко си има! Глей сеги, само казваш и съм ти дал царкинчето за жена! Немаш грижи!
Маркизо сал тава и чекал. Още тоа си ден дигнали сватба, сал викнали поп Шойко да ги венчаа. Е, имало там яденье и пиенье до умиранье, ма за после историята мирва. Разпраат дръти ора, че е имало …. с потфръганье и скубанье поди мишниците, ма я не мом да кажем верно ли е ели не е, що не съм видела.
А мачоко се пенционирал и си отишол на село, купил си едно конче, къде го кръстил Орлин и сека заран летоска го прегал и одил с ньего из къро, чъ до Йофкиното, къде господаро му имал 110 декара – така да нагледа имотецо и да накоси тревица за кончето! И те така!
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Съб Ное 30, 2019 6:36 am
Whitestar
Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 522 Местожителство: Велико Търново
Първият работен ден в новия европарламент. На трибуната излиза Ангел Джамбазки и държи пламенно слово. Слово за светлото европейско бъдеще, за традициите на хуманизма и човешките права, които за напред ще бъдат като пътеводна светлина на новите управляващи. И така, говори два часа. Андрей Слабаков започва да му прави знаци, но нашият въобще не го вижда. Тихо започва да му подвиква, но Джамбазки вдъхновен вече говори за пазарните принципи, за семейните ценности, за демокрацията.... Най-накрая Слабаков му прави неприличен жест, с двете ръце! Ангел се вторачва в него, светлина озарява лицето му и промърморва в микрофона: -- А-а-а, македонската наденица? Ке умрем за нея!!! -- И отиват двамата на обяд.
P.S.
С уточнение, че подкрепям всeки български политик, който се бори със сърце за Родината!
_________________ И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети